№ 857
гр. Бургас, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100501565 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на „А1България“- гр.
София -ищец по гр.д. № 128 /2025 год. по описа на Айтоския районен съд
против решение № 155/25.06.2025 год. постановено по делото , с което са
отхвърлени предявените искове от въззивника за установяване по отношение
на К.С.К. ,че същата дължи сумата 1112,82 лв. –неплатени вноски по договор
за продажба на изплащане от 17.04.2018 .,ведно със законната лихва върху
сумата от 0912.2024 г. до окончателното изплащане ,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1048 /2024т. на РС-Айтос ,поради
погасяване на вземането по давност,като въззивникът – ищец е осъден да
заплати разноскит по делото .
Въззивникът изразяват недоволство от решението , като счита
същото за неправилно .
Сочи се на първо място ,че неправилно е прието ,че давността следва да
тече от 02.10.2018 г.,когато е настъпила предсрочната изискуемост по
процесния договор,тъй като изискуемостта не е настъпила ,доколкото не е
съобщена надлежно на ответника .Почнала е да тече в конкретния случай от
1
датата ,на която е изтекъл процесният договор , а именно на 17.03.2020 г./в
тази връзка се счита ,че решението противоречи на задължителната съдебна
практика ,според която крайният срок на погасяване на задължението по
договора за продажба е падежът на последната разсрочена вноска ..И тъй като
в случая не е договорен падеж на последната вноска ,то за такъм следва да се
приеме датата ,на която е изтекъл процесният договор .От тази дата до
09.12.2020 г.,когато е образувано заповедната производство ,не са изтекли 5
години ,т.е. не е изтекла петгодишната давност .
Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо него –
постановяване на ново ,с което се уважат изцяло предявените искове .Не се
сочат нови доказателства или съображения.Моли се за присъждане на
разноски пред двете инстанции.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от
ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че в случая
изискуемостта на задължението е настъпила от датата на издаване на
фактурата ,приложена към исковата молба ,а именно -02.10.2018 г. ,като
срокът за плащане ,посочен в нея е до 17.10.2018 г.,т.е. след тази дата
длъжникът е изпаднал в забава и за кредитора възниква правен интерес от
търсене на искова защита .Реално искането е предявено една с подаване на
заявлението-т.е. на 09.12.2024 г. ,което означава ,че претенцията е заявена
след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД
Оспорва се твърдението ,че предсрочната изискуемост не е настъпила
,тъй като не е съобщена надлежно на ответника.Всъщност предсрочната
изискуемост е предвидена и настъпва по силата на договора-т.12.3-при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни вноски и в този случай
всички суми стават предсрочно изискуеми .Не се споменава в договора нужда
от изрично уведомяване на длъжника.Дори и да се приеме обаче ,че датата на
последния падеж по погасителния план е 17.03.2020г.,то при тази хипотеза
приложима е нормата на чл. 111 б.“в“ ЗЗД ,в която законът определя момента
на настъпването на давността при периодични плащания и този срок се
скъсява на три години .И при това тълкуване давността е изтекла – още на
2
17.03.2023 г. ,т.е. преди подаването на заявлението .
Моли се за потвърждаване на решението.И двете страни претендират
разноски пред въззивната инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Със заявление от 09.12.2024 г. „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е поискало
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. С. К. от гр. *** ,
въз основа на което е образувано по ч. гр. д. № 1048/2024 г. по описа на
Районен съд – Айтос. Съдът е уважил заявлението, като е издал Заповед № 7
от 08.01.2025 г. В срока за възражение на заповедта К. К. е възразила, че
никога не е получила съобщения на постоянния си адрес, че е длъжник на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и че се позовава на давността по чл. 110 и чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за
вземането, което той е сторил в срок и е образувано настоящото производство
с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД .
Видно от представения договор за продажба на изплащане № *********
от 17.04.2018 г., с който „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (предишно наименование на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/въззивното дружество-ищец е продало на К. С. К. от гр. ***
устройство Handset Apple iPhone 8 64GB Space Grey MT 15 23м (договорът
препраща към приемо-предавателен протокол, който също е представен по
делото) за обща цена от 1740 лв., платима при условията на разсрочено
плащане на 24 месечни вноски съгласно погасителен план. Първата вноска в
размер на 72,50 лв. се заплаща при подписване на договора и получаване на
устройството, а останалата сума е разсрочена на 23 равни месечни вноски по
72,50 лв. с включена възнаградителна лихва. Уговорено е, че собствеността
върху вещта преминава с предаването й.
От наличния по делото приемо-предавателен протокол се установява ,че
горепосочената вещ е предадена от ищеца на ответницата в деня на
подписване на договора за покупко-продажба на изплащане. Съгласно т. 12.3
от договора за продажба на изплащане той се прекратява при неплащане в
срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача.
В този случай всички суми, дължими до края на договора стават изискуеми от
датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от
3
купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
Няма спор по делото , че ответницата не е заплатила 5 бр. месечни
вноски от уговорения погасителен план. Поради това на 02.10.2018 г. ищецът е
издал Фактура № ********* със срок на плащане до 17.10.2018 г., в който са
включени оставащите вноски до края на срока на договора в размер на 1305
лв. Няма спор също , че ответницата е погасила общо 627,18 лв. по договора.
Единственият спорен въпрос по делото е дали вземанията по договора за
продажба на изплащане са погасени по давност и настоящият съдебен състав
споделя извода на районния съд ,че отговорът на този въпрос е положителен,
като аргументите за това са правилни:
Както правилно е посочил първоинстанционният съд трайната практика
във връзка с договора за кредит (цитираните от съда Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о., реш.№103/16.09.2013 г.
по т.д. № 1200/2011 г. на ВКС ,второ т.о. и др.), ВКС се е произнесъл по
въпроса периодично ли е паричното задължение за продажната цена, чието
плащане е разсрочено, респективно приложима ли е разпоредбата на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД. Прието е, че уговореното връщане на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в
периодични плащания, а представлява само съгласие на кредитора да приеме
изпълнение на части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Поради това
приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Релевантен в случая обаче е и въпросът от кой момент е започнала да
тече давността.
Районният съд е приел ,че по аналогия в случая е приложимо
Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС,
ОСГТК, според което когато по договор за банков кредит е уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за падежиралите вноски за съответната
част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече,
съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска, а в
хипотезата на обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок
за непадежиралите към този момент погасителни вноски започва да тече от
предсрочната изискуемост.В тълкувателното решение се сочи следното :“От
4
редакцията на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД не може да се направи извод,
че давността за всяка една от последователно разсрочените във времето
вноски, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече след като целият
дълг стане изискуем (от падежа на последната вноска или в хипотезата на
предсрочна изискуемост). Такъв извод би се явил в противоречие със
същността и целта на института на погасителната давност, изяснени в
тълкувателната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно
решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС), а възприемането му би означавало: да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по
всяка от дължимите вноски; да се приеме, че кредиторът има право да търси
изпълнение с оглед изискуемостта за съответната част от вземането, върху
тази част да се начислява лихва за забава при неизпълнение от длъжника, но
кредиторовото бездействие да не води до течение на давностния срок за тази
част от вземането; да се търси изпълнение на неплатена вноска десетилетия
(напр. повече от тридесет години) след настъпване на изискуемостта й; че при
неизпълнение на задължение за погасяване на уговорени вноски началото на
давностния срок за тези вноски ще зависи единствено от волята на кредитора
с оглед решението му да обяви или не остатъка от дълга за предсрочно
изискуем; че в хипотеза, при която не е настъпил крайният срок за погасяване
на дълга, нито същият е обявен за предсрочно изискуем, съдебното
предявяване на вземането за съответната вноска (чрез осъдителен иск или чрез
заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. чрез иск по чл. 422
ГПК), няма да доведе до спиране и прекъсване на давност, тъй като такава
няма да е започнала да тече, независимо че претенцията е приета за
основателна от съда.
С оглед изложеното следва, че при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска. Когато поради неизпълнение на задълженията на
длъжника, кредиторът обяви дълга за 4предсрочно изискуем, давностният
срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от
настъпване на предсрочната изискуемост“.
5
В случая предсрочната изискуемост е настъпила на 02.10.2018 г. съгласно
т. 12.3 от договора за покупко-продажба на изплащане. Заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 09.12.2024 г., като към този момент е изтекла
петгодишната давност за всички вноски по договора за покупко-продажба на
изплащане (както падежиралите, така и непадежиралите към 02.10.2018 г.).
Възразява се от въззивната страна,че предсрочната изискуемост не била
настъпила ,тъй като тя не била съобщена на длъжника .В т.12.3 от процесния
договор изрично като основание за прекратяване на договора е посочено
:“При неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от
страна на купувача ,всички суми,дължими до края на срока на договора
стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва
да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок
…“Не се споменава в договора нуждата от изрично уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост , а фактурата за
дължимите суми /за които е настъпила предсрочна изискуемост/ е издадена
на 02.10.2018г. ,като срокът за плащане посочен в нея е 17.10.2018 г. ,като
след тази дата длъжникът изпада в забава .С други думи –заявлението е
подадено след изтичане на петгодишния давностен срок ,поради което
правилно искът е отхвърлен поради погасяване на вземането по давност.Както
правилно е посочил районният съд ,заповедта за изпълнение не подлежи на
отмяна или обезсилване ,тъй като отхвърлянето на установителния иск за
съществуване на вземането възпрепятства влизането в сила на заповедта за
изпълнение съгл.чл. 416 ГПК.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено ,като в полза на
въззиваемия –ответник следва да бъдат присъдени направените разноски пред
настоящата инстанция ,които с оглед представените доказателства и списъка
на разноски по чл.80 ГПК възлизат на 420 лв. –адвокатско
възнаграждение.Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК е неоснователно ,доколкото това
възнаграждение съответства на сложността на делото и процесуалните
действия на адвокатския представител на страната .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/25.06.2025 г. постановено по гр.д. №
128/2025 г. по описа на РС-Айтос .
ОСЪЖДА на осн.чл. 78 ал.3 ГПК „А 1 БЪЛГАРИЯ „ЕАД ,с ЕИК №
********* да заплати на К. С. К. , ЕГН ********** от гр. *** ,чрез адв.
Тургай Рафет Хасан –Айтос ,ул.“Свобода „ № 3 ,ет. 1 ,ап. 3 ,сумата
420/четиристотин и двадесет /лева- разноски по делото пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7