№ 207
гр. Търговище, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101155 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Л. АЛ. М. с ЕГН-********** от
гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.Пещерско шосе № 81, ет.3,
ап.Б, против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:********* гр.София с предявени
обективно съединени искове в условия на евентуалност за прогласяване
нищожност поради противоречие със закона, респ. поради противоречие с
морала и добрите нрави на уговорени клаузи от Договор за потребителски
кредит № 338662/10.05.2021г., касаеща заплащане на неустойка в размер на
299.10лв.
Ищцата твърди, че посочените клаузи на сключения договор
противоречат на закона по чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД във вр. с чл.
11,ал.1,т.10 и чл. 19,ал.4 от ЗПК и чл. 21,ал.1 от ЗПК, както и на
чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД, а клаузата по чл. 21,ал.5 от договора
противоречи на закона по чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 10а от
ЗПК и чл. 21,ал.1 от ЗПК, както и на чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД, поради
което същата приема, че за нея е налице правен интерес от прогласяване на
нищожността на посочените три клаузи от договора поради противоречието
им със закона, а в условията на евентуалност- поради противоречие с
правилата на морала и добрите нрави; претендира разноски. В писмена молба
процесуалният представител поддържа исковете – главен и евентуален.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, действащ чрез процесуален представител, в който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Прави се и възражение за липса на
местна подсъдност на РСТ да разгледа иска. Излагат се подробни
съображения по всяко от въведените твърдения на ищцовата страна за
противоречие на клаузи от договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, иска се
1
отхвърлянето на исковете, претендират се разноски. Оспорва сключването на
договор между страните, с мотив че представяният с исковата молба договор
не носи подписи на нито една от страните. В случай, че съдът приеме, че
целият договор е нищожен, молят на осн. чл.23 от ЗПК ищцата да бъде
осъдена да им заплати в цялост главницата по договора в размер на 700лв.
Считат всички клаузи на процесния договор за кредит за действителни,
поради което молят иска да се отхвърли като неоснователен. Претендират
разноски.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и
като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: От представените с исковата
молба писмени доказателства се установява, че на 10.05.2021г. между „Изи
Финанс“ ЕООД в качеството му на кредитор й Л.А. М. в качеството й на
потребител по смисъла на Закона за потребителски кредит ( ЗПК) е сключен
Договор за потребителски кредит № 338662, по силата на който, кредиторът е
предоставил на ищцата заемна сума в размер от 700лв. (седемстотин лева).
Потребителят се е задължил да върне сумата, заедно с дължимото
възнаграждение за нейното ползване, съгласно Погасителен план в общ
размер на 849.99 лева.
ГПР по кредита е в размер на 48.44 %, а ГЛП в размер на 40.15%.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора ищцата следва да заплати и неустойка в
размер на 299.10лв., разсрочена н ашест месечни вноски, като общото
задължение по кредита за паричен заем възлиза на 1149.09лв.
От назначената по делото съдебна-компътърна експертиза се установи,
че ищцата има регистриран профил в системати при ответника и е
предоставила лични данни, във връзка с кандидатстване за кредити от
разстояние.На 10.05.2021г. до ищцата е изпратен СМС с уникален код за
сключване на договор за кредит с № 338662. Вещото лице е предоставило и
печатно копие на така сключениь договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи: Между страните е сключен договор за кредит с №
338662 от 10.05.2021г. Посоченият договор попада и под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая ищецът се
позовава на съществуващо в договора противоречие с разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.10 и чл. 19,ал.4 от ЗПК, като в тази връзка, съдът приема следното:
Съгл. разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за кредит включва
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като
абсолютна процентна стойност - 48.44%. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
2
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
което възраженията на ответника в тази връзка са изцяло неоснователни. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен
възнаградителна лихва от 40.15%, не става ясно как е формиран ГПР от
48.44% и какво друго е включено в останалите 8.29 % от ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент, поради което не може да се прецени
дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не надхвърля петкратния
размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради
което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна
процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е
нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, доколкото
целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран икономически
обоснован избор дали да го сключи.
В този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от
Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: " се посочват
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент". Тази
разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно
която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират
тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание
за недействителност на договора за кредит. С оглед на изложеното, съдът
приема, че при сключването на договора е нарушено императивното
изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, обстоятелство, обуславящо
недействителността на договора изцяло поради противоречие със закона,
основателността на предявения главен иск на ищцата против „Изи Финанс”
ЕООД и неговото уважаване, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. 22 вр.чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
В допълнение следва да се изложат и следните аргументи, касаещи
твърдения за недействителност на уговорката за неустойка.
Дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност, се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
3
изпълнява и наказателна функция.
Претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение дублира
самия основен дълг – ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за
кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които
веднъж вече са претендирани спрямо същия длъжник. Така с неустойката се
стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл.
79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно
обогатяване. Подобна клауза противоречи на горепосочените разпоредби на
ЗПК. За пълнота следва да се отбележи, че вредите от забавата на изпълнение
на парично задължение обикновено и преобладаващо се съизмеряват в
стойността на осигуряването на алтернативен финансов ресурс, т.е. в лихвата
и другите разходи по отпускане на кредит. Българското законодателство
предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план)
надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка във фиксиран
размер, макар и дължима разсрочено, е от естество значително да надхвърли
размера на вредите при едно краткотрайно забавяне в осигуряването на
обезпечение. Т.е. по начина на уговарянето си тя надхвърля присъщите на
неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем, съобразно договореното.
Описаните по-горе клаузи на чл.3, ал.2 от Договора изцяло
противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД,
тъй като нарушават принципа на справедливост и излизат извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. В случая санкционната функция на клаузата е вън от предмета
на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорените
неустоични клаузи е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума с почти двоен размер (1149.09лв.), което е в противоречие с добрите
нрави и не следва да се приема.
Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави
е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в
конкретния случай не е налице валидно уговорена клауза за неустойка и на
основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за
възникване на задължение по тях. Отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойки води до частична недействителност /нищожност/ на
сключения договор в тази му част, поради което за кредитополучателя не е
възникнало задължение за заплащане на неустойки по тези текстове на
Договора.
Доколкото съдът достига до извод за основателност на главния иск, не
дължи произнасяне по предявеният в условията на евентуалност такъв с
нарочен диспозитив.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства
4
за плащане на 50 лева – ДТ и оказана безплатна адвокатско защита по Договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. На процесуалния представител на ищцата следва да се
определи възнаграждение за защита по иска в размер на 300лв., с оглед
уговорената в договора за правна защита такава, платимо на пълномощника,
на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ .
На осн. чл.77 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на РС-Търговище сумата от 179.60лв., представляваща присъдено
възнаграждение на вещото лице за изготвена съдебно-компютърна
експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л.
АЛ. М. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Пловдив,
ул.Пещерско шосе № 81, ет.3, ап.Б, чрез адв.М.В. М. и „Изи Финанс“ ЕООД,
ЕИК:********* гр.София, че уговорената клауза по чл.3, ал.2 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 338662/10.05.2021г., касаещи
заплащане на неустойка в размер на 299.10лв. е недействителна на осн. чл.26,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:********* гр.София да заплати
на Л. АЛ. М. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес
гр.Пловдив, ул.Пещерско шосе № 81, ет.3, ап.Б, сумата от 50 лева /петдесет
лева/ - разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:********* гр.София, да заплати
на адв.М.В. М., със служебен адрес гр.Пловдив, ул.Пещерско шосе № 81, ет.3,
ап.Б, сумата от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата в производството по настоящото
дело на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Л. АЛ. М. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен
адрес гр.Пловдив, ул.Пещерско шосе № 81, ет.3, ап.Б, чрез адв.М.В. М., да
заплати по сметка на Районен съд Търговище сумата от 179.60лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за изготвяне на
съдебно-компютърна експертиза по делото, на осн. чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259,
ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5