№ 19601
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря С. Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110147764 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „Б..“ АД срещу ЗК „Л...“ АД, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 22
426,49 лв., представляваща 50% от заплатено от ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие -
ПТП, настъпило на 03.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2024 г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 03.05.2022 г. около 16 ч. в с. АДРЕС се движел
застрахованият при ответника лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. №
........, управляван от М. В. Г., с посока на движение от север към юг със
скорост на движение от около 69,4 км/ч. По същото време по ул. „А..“ се
движел застрахованият при ищеца лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег.
№ ......, управляван от Н А Д, с посока на движение от запад на изток със
скорост на движение 34 км/ч. Двата автомобила приближили мястото, където
пътищата се пресичат във вид на кръстовище, регулирано с пътни знаци
относно предимството. Ищецът поддържа, че водачът на лек автомобил марка
„Хонда ЦРВ“ не изпълнил предписанията на пътен знак „Б2“, продължил
движението си и навлязъл в кръстовището с наличната си скорост на
движение, без да предприеме спиране или намаляване на скоростта, като
предприел маневра завиване на дясно. В момента, в който пред водача се
открила видимостта към лентата за движение на лек автомобил марка „Форд
Фокус“, предната част на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“ се намирала на
около 7,5 м. от мястото на удара, а лекият автомобил марка „Форд Фокус“ – на
около 15,4 м., като това станало за 0,8 сек. Преди удара между тях водачът на
1
лек автомобил марка „Форд Фокус“ забелязал навлизащия от ляво в лентата
му за движение лек автомобил и предприел маневра за завиване на ляво с цел
да избегне удара, като траекториите на движение на двата автомобила се
пресекли, при което настъпил удар между тях. Ударът бил в самото
кръстовище в лентата за движение на лек автомобил марка „Форд Фокус“
между неговата предна лява част и страничната лява част на лек автомобил
марка „Хонда ЦРВ“. След удара двата автомобила продължили движението си
безконтролно напред, като лек автомобил марка „Форд Фокус“ се придвижил
в посока югоизток и навлязъл в тревната площ, след което последвал втори
челен удар в северозападен ъгъл на къща. Лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“
навлязъл в тревна площ, след което последвал втори удар с каменна ограда от
къща. При така описания механизъм на ПТП се твърди да е пострадало
лицето М. Г. К., возеща се на задна седалка на лек автомобил марка „Форд
Фокус“. Според ищеца причината за ПТП е неправилната преценка на пътната
обстановка от застрахования при ищеца водач на лек автомобил марка „Хонда
ЦРВ“, който не изпълнил предписанието на пътен знак „Б2-„Спри! Пропусни
движещите се по път с предимство!“ и навлизайки по пътя с предимство, без
да спре, отнел предимството на движещия се по него лек автомобил марка
„Форд Фокус“. Поддържа обаче, че вина за настъпване на ПТП има и водачът
на лек автомобил марка „Форд Фокус“, застрахован при ответника, който се
движел със скорост, която е над максимално разрешената за населено място от
50 км/ч., поради което счита, че процесното ПТП е реализирано в условията на
независимо съизвършителство от страна на двамата водачи. Пътуващата в лек
автомобил марка „Форд Фокус“ М. Г. К. получила следните травматични
увреждания: закрито счупване на големия туберкуя на дясна раменна кост,
мозъчно сътресение - лека степен, проявено като зашеметяване и
дезориентация. Ищецът твърди, че процесното ПТП представлява покрит
риск по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил марка „Форд Фокус“, застрахован при ответника. Излага, че по
предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ ищецът е осъден с влязло в
законна сила Решение № 438/10.08.2023 г. по гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС
- В Т да заплати на пострадалото лице М. Г. К. сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 06.06.2022 г. до окончателното плащане. Поддържа, че въз основа на
образувани срещу него изпълнителни дела /изп. д. № 20239210401781 по
описа на ЧСИ С П, с рег. № 921 в КЧСИ и изп. д. № 20247780400035 по описа
на ЧСИ В И с рег. № 860 в КЧСИ/ е заплатил в полза на М. Г. К. дължимото се
обезщетение, заедно с лихвите и разноските, или сумата в общ размер на 44
852,97 лв. Претендира осъждане на ответника за половината от общо
заплатеното от ищеца по цитираните изпълнителни дела, или за сумата от 22
426,49 лв., съответстваща на приноса на застрахования при ответника водач за
настъпване на процесното ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че към датата на
2
настъпване на ПТП лек автомобил марка „Форд Фокус“, с рег. № ........, е бил
застрахован при ответника по застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Не оспорва факта на плащане от ищеца на
сумата в общ размер от 44 852,79 лв. по образуваните изпълнителни дела.
Счита, че не е доказано съпричиняването на вредоносния резултат, доколкото
ответникът не е бил привлечен като страна в производството по гр. д. №
463/2022 г. по описа на ОС – В Т. Твърди, че вината на застрахования при
ответника водач не е безспорно установена, вкл. причинно-следствената
връзка между механизма на ПТП и уврежданията на пострадалото лице.
Оспорва исковата претенция и по размер. Възразява срещу твърденията за
претърпени от пострадалото лице М. Г. К. неимуществени вреди, респ. за
техния интензитет и проявление, с доводи, че не е имал възможност да изрази
становище по тях в хода на образуваното гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС - В
Т. Твърди, че размерът на исковата претенция включва освен главница за
платеното обезщетение и мораторна лихва, както и такси и разноски в
изпълнителното производство, за които ответникът не следва да отговаря.
Счита, че ищецът сам се е поставил в забава, като е отказал да изплати
обезщетение по предявената претенция по чл. 380 КЗ. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдебно предявеното право е с източник регресно вземане на
застрахователя, изплатил в пълен размер дължимото се на пострадалия от
застрахователното събитие обезщетение, срещу застрахователя на
делинквента, съпричинил събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение по имуществена застраховка застрахователят
встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Нормата на чл. 499, ал. 7 КЗ изрично повелява, че
аналогично на солидарната отговорност на множество причинители на
непозволено увреждане, техните застрахователи по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговарят солидарно спрямо
увреденото лице. Липсва особено правило за уреждане на отношенията между
застрахователите, поради което следва да бъде приложено правилото на чл.
127, ал. 2 ЗЗД – солидарният длъжник, изпълнил към кредитора в повече от
съответното на неговата отговорност, може да претендира от останалите
приспадащата им се част от платеното. Следователно, правилото на чл. 411 КЗ
намира приложение и в хипотезите, при които има допуснато съпричиняване
на вредоносния резултат от двама делинквенти, чиято гражданска отговорност
е застрахована при различни застрахователи, което съпричиняване е породило
3
солидарната им отговорност спрямо пострадалия, а дължимото се на
пострадалия обезщетение е изплатено изцяло само от единия застраховател.
Тогава когато в полза на увреденото лице е осъществено плащане на цялото
дължимо се обезщетение за вреди, то в полза на платилия застраховател се
поражда правото да встъпи в правата на застрахования при него делинквент
съизвършител по смисъла на чл. 53 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу другия
делинквент съизвършител, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Следователно, за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по
чл. 411 КЗ е необходимо да се установят при условията на пълно и главно
доказване следните факти: наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са
причинени неимуществени вреди, за което застрахователно събитие
застрахователят носи риска, като ищцовото дружество е изплатило на
пострадалото от застрахователното събитие лице пълния размер на
дължимото се застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и в условията
на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От приобщените по делото материали по гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС
- В Т и в. гр. д. № 488/2023 г. по описа на АС – В Т се установява, че с влязло в
законна сила Решение № 438/10.08.2023 г. по гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС
- В Т, частично отменено с Решение № 56/12.03.2024 г по в. гр. д. № 488/2023
г. по описа на АС – В Т, ищецът по настоящото дело ЗД „Б..“ АД е осъден да
заплати на М. Г. К. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение по чл.
432 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.05.2022
г., причинено от водача на застрахования при ЗД „Б..“ АД лек автомобил марка
„Хонда ЦРВ“, с рег. № ......, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2022
г. до окончателното плащане.
От приетите по делото материали по ДП № 140/2022 г. по описа на РУ
МВР – гр. Севлиево се установява, че с влязло в законна сила Постановление
от 23.08.2023 г. наказателното производство по ДП № 140/2022 г., водено
срещу Н А Д, водач на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег. № ......, за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342 НК, е
прекратено по искане на пострадалото лице М. Г. К. на основание чл. 343, ал.
2, т. 2 НК вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
С приетия за окончателен проект за доклад по делото, обективиран в
Определение № 2364/16.01.2025 г., за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на
застрахователното събитие ищецът ЗД „Б..“ АД е застраховател по
4
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег. № ......, а ответникът
ЗК „Л...“ АД – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка
„Форд Фокус“, с рег. № ........, както и че ищецът е изплатил в полза на
пострадалото лице М. Г. К. пълния размер на дължимото се застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано
по делото.
С исковата молба ищецът твърди, че процесното ПТП от 03.05.2022 г. е
настъпило в условията на независимо съизвършителство от страна на втори
делинквент – водачът на „Форд Фокус“, с рег. № ........, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което претендира да му се заплати половината от
общия размер на заплатената на пострадалото лице сума.
В образуваното гражданско дело по предявения от пострадалото лице М.
Г. К. срещу ЗД „Б..“ АД пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ ответникът по
настоящото дело ЗК „Л...“ АД не е участвал като страна, в т.ч., като трето лице
помагач на страната на ЗД „Б..“ АД. Предвид горното, влязлото в законна сила
Решение № 438/10.08.2023 г. по гр. д. 463/2022 г. по описа на ОС - В Т няма
установителна и обвързваща сила по отношение на ЗК „Л...“ АД, поради което
наличието за независимо съизвършителство, респ. размера на претърпените
вреди подлежат на самостоятелно и пълно доказване в настоящото
производство. Съизвършителството е винаги конкретно и във всеки отделен
случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено вредоносният
резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли за настъпването му
съответните нарушения на правилата за движение и безопасност от страна на
участниците в произшествието. Следователно, в настоящото производство
съдът дължи произнасяне по това налице ли е съпричиняване от страна на
водача на застрахования при ответника лек автомобил и в какъв процент,
който именно е основният спорен между страните въпрос.
Механизмът на процесното произшествие се установява от приетото
заключение на вещото лице по основната и допълнителната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като достатъчно обосновано, обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област, и събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. В. Г. - водач на
застрахования при ответника лек автомобил марка „Форд Фокус“, П. Ц. А. -
служител на МВР, посетил мястото на процесното ПТП, и М. Г. К. -
пострадало лице.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
следния механизъм на ПТП: на 03.05.2022 г. около 16:00 ч. в с. Душево,
община Севлиево, по ул. „Стара планина“ се движи лек автомобил марка
„Форд Фокус“, с рег. № ........, със скорост на движение от 72,44 км/ч. По
5
същото време по ул. „А..“ се движи лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“, с рег.
№ ......, със скорост на движение от 12,60 км/ч. Двете улици са с двупосочно
движение без налична надлъжна и напречна маркировка. Максималната
разрешена скорост в района е 50 км/ч. Метеорологичната обстановка е
дъждовна. Траекториите на превозните средства се пресичат на кръстообразно
кръстовище, образувано от ул. „Стара планина“ и ул. „А..“, като ударът
настъпва между предната лява част на лек автомобил марка „Форд Фокус“ и
страничната лява част на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“. Инициалният
удар се реализира в лентата за движение на лек автомобил марка „Форд
Фокус“. След удара двете превозни средства продължават безконтролно
движението си, като лек автомобил марка „Форд Фокус“ навлиза в тревна
площ и се удря челно в ъгъл на къща, а лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“
навлиза в тревна площ, след което последва слаб приплъзващ удар с каменна
ограда на къща. Кръстообразно кръстовище на двете улици е регулирано с
пътни знаци от група „Б“ относно предимството, като ул. „А..“ е път без
предимство, обозначен с пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. От линията, на която е поставен този знак, няма видимост
към пътя с предимство. Видимостта към ул. „Стара планина“ се открива на 6,2
м. от нейния западен край. Пътно-транспортното произшествие е
предизвикано от действията и на двамата водачи. Основната причина за
настъпване на ПТП е навлизането на движещия се по ул. „А..“ водач на лек
автомобил марка „Хонда ЦРВ“ в кръстовището, без да спре на знак „Стоп“ и
без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка
„Форд Фокус“. За водача на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“
произшествието е било предотвратимо, тъй като при развита от него скорост
от 12,60 км/ч. е могъл да спре на линията на кръстовището и да пропусне
движещия се с предимство водач на лек автомобил „Форд Фокус“. За водача
на лек автомобил марка „Форд Фокус“ произшествието е било
непредотвратимо - при развита от него скорост от 72,44 км/ч. същият не би
могъл да спре в опасната си зона за спиране от 82 м., тъй като непосредствено
преди удара разстоянието между двата автомобила е било 52,89 м. Водачът на
лек автомобил „Форд Фокус“ би могъл да спре преди мястото на
произшествието, в случай че се е движил с максимално разрешената скорост
от 50 км/ч. или с по-ниска такава, и с това да го предотврати. В резултат на
произшествието возещата се на задната седалка на лек автомобил марка
„Форд Фокус“ М. Г. К. е получила наранявания, а на двата автомобила са
нанесени материални щети.
При така установените обстоятелства около реализиране на процесното
ПТП след съвкупна преценка на събраните доказателства съдът приема, че
принос за настъпване на произшествието има и поведението на водача на лек
автомобил марка „Форд Фокус“, застрахован при ответното дружество.
Водачът е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скоростта от 50 км/ч. в населено място. От страна на
6
този водач е нарушена и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която гласи, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия. В случая безспорно се
установи, че в момента на настъпване на процесното ПТП водачът на
застрахования при ответника лек автомобил се е движел в населено място със
скорост от 72,44 км/ч. и времето е било дъждовно. Изясни се от заключението
на вещото лице, че ако водачът на лек автомобил марка „Форд Фокус“ се беше
движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч., същият би имал
обективната възможност да спре преди мястото на настъпване на
произшествието и с това да го предотврати. В тази връзка съдът не кредитира
свидетелските показания на този водач, че непосредствено преди
кръстовището, на което е настъпило ПТП, е навлязъл в завой, който не
позволявал голяма скорост. При изслушването си вещото лице изрично
подчертава, че няма технически данни или следи, от които да следва, че ПТП е
настъпило непосредствено след завой. Показанията на водача са в
противоречие и с показанията на пострадалото лице, че с водача на лек
автомобил марка „Форд Фокус“ са се намирали на кръстовището и не са
предприемали маневра за завой. Отчитайки всички обстоятелства по делото
съдът намира, че приносът от действията на водача на лек автомобил марка
„Форд Фокус“ не са съизмерими с тези на водача на лек автомобил марка
„Хонда ЦРВ“, на чието противоправно поведение преимуществено се дължи
настъпването на процесното ПТП, респ. вредоносния резултат, поради което
съдът ги определя на 35%, или степента на съпричиняване е в съотношение
65/35 за водача на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ“. В това съотношение
следва да отговаря ответникът във вътрешните отношения с ищеца за
платената на пострадалото лице сума.
Доказва се от приетото по делото платежно нареждане от 03.10.2023 г., че
по изп. д. № 20239210401781 по описа на ЧСИ С П, с рег. № 921 в КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2023 г. по гр. д. №
463/2022 г. по описа на ОС – В Т, ищецът ЗД „Б..“ е извършил плащане в общ
размер на 37 560,48 лв., от които 30 000 лв. – главница, 4 502,86 лв. – законна
лихва за периода от 06.06.2022 г. до 04.10.2023 г., 200 лв. – разноски по
изпълнителното дело и 2 857,62 лв. – разноски по ТРРЗЧСИ. Приобщено по
делото е и платежно нареждане от 15.04.2024 г., с което по изп. д. №
20247780400035 по описа на ЧСИ В И с рег. № 860 в КЧСИ, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 26.03.2024 г. по в гр. д. № 488/2023 г. по описа
на АС – В Т, ищецът е извършил плащане в общ размер на 7 292,49 лв., от
които 5 000 лв. – главница, 1 086,94 лв. – лихви, 450 лв. – адвокатско
възнаграждение, 74,60 лв. – авансови такси по изп. дело и 651,55 лв. – такса
по т. 26 от ТРРЗЧСИ. Следователно, ищецът е заплатил сума в общ размер на
44 852,97 лв., половината от която в размер на 22 426,49 лв. претендира да му
бъде възстановена от ответника.
Преди да определи върху каква част от общо платената от ищеца сума
следва да се изчисли процентното съпричиняване, до който размер ответното
7
дружество като застраховател на съпричинилия ПТП водач следва да
отговаря, съдът намира за необходимо да се произнесе по възражението на
ответника, че пострадалото лице не е претърпяло неимуществени вреди в
резултат от процесното застрахователно събитие. Принципно, по арг. от чл.
127, ал. 3 ЗЗД това възражение не следва да бъде разглеждано в настоящото
производство. Неговата основателност е без значение за обема на регресното
задължение на ответника във вътрешните му отношения с ищеца в качеството
им на солидарни длъжници. Доколкото в процеса ответникът /съдлъжникът/
не е предявил срещу ищеца /изпълнилия солидарен длъжник/ вземане за
обезщетение за вреди от нерелевирано общо правоизключващо възражение в
процеса срещу пострадалото лице /кредитора/, то и разглеждането на такива
възражения в настоящото производство е ирелевантно.
Независимо от това, дори и да беше от правно значение за отговорността
на ответника, съдът намира това възражение за неоснователно. От приетото
по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като достатъчно обосновано, обективно и компетентно изготвено
от специалист в съответната област, се установяват следните травматични
увреждания, получени от М. Г. К. вследствие на процесното ПТП: контузия на
главата, лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на големия туберкул на
дясната раменна кост, без разместване, охлузване на гърба и носа,
кръвонасядане в лявото слепоочие, кръвонасядане отзад на десния хълбок,
кръвонасядане на лявото бедро, оток и кръвонасядане на лявата коленна става,
охлузване и кръвонасядане на лявата подбедрица, охлузване на външния ляв
глезен. Вещото лице е стигнало до извод, че тези увреждания, описани в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 169/03.05.2022 г. и
приложената по делото медицинска документация /епикриза, резултат от
рентгеново изследване, съдебномедицинско удостоверение/, са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Посочило е, че са получени в
резултат от удари върху изпъкнали и деформирани части в купето на
автомобила. Предимно лявата локализация на травмите позволявало да се
приеме, че М. Г. К. се е намирала на лявата задна седалка зад шофьорското
място. Кръвонасядането по задната повърхност на десния хълбок е резултат
от удар върху самата седалка. В съответствие със заключението на вещото
лице са и свидетелските показания, дадени от М. Г. К., че при настъпване на
ПТП се е возила зад водача на лек автомобил марка „Форд Фокус“, като точно
след удара загубила съзнание. Разказва, че е получила сътресение на мозъка,
счупено дясно рамо, натъртвания, като и досега има проблеми с паметта.
На следващо място, съдът намира за основателно възражението на
ответника, че не следва да отговаря за заплатената от ищеца лихва за забава
върху главницата от 35 000 лв., присъдена с влезлите в законна сила съдебни
решения, както и за разноските, натрупани в рамките на образуваните срещу
ищеца изпълнителни производства. В случая в размера на исковата претенция
от 22 426,49 лв. ищецът е включил изплатената от ищеца в полза на
пострадалото лице лихва за забава в общ размер на 5 589,80 лв., дължима,
8
считано от 06.06.2022 г. – датата, на която е изтекъл 15-дневният срок по чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ, както и натрупаните в хода на изпълнителните дела
разноски в общ размер на 4 233,77 лв.
Установената от чл. 499, ал. 7 КЗ солидарност е ограничена до
следващото се обезщетение. По силата на чл. 477, ал. 1 КЗ отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите обхваща всички вреди, за които отговаря застрахования.
Същевременно, нормата на чл. 51 ЗЗД определя като граница на
отговорността вредите, стоящи в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с виновното поведение. В тази насока и отговорността на
всеки от застрахователите е ограничена до вредите, намиращи се в същата
степен на обусловеност от действията на застрахования водач при ищеца,
съответно на този при ответника. Извън тези рамки остава отговорността за
разноските за принудителна реализация на изпълнението. Това вземане
произтича пряко от бездействието на длъжника да изпълни дължимото
доброволно, а не от факта на увреждането. Кредиторът е в правото си да
избере кой от множеството длъжници да ангажира с изпълнение, а
ангажираният – да предприеме всички разумни мерки, за да предотврати
допълнителната имуществена тежест, каквато се явяват необходимите
разноски за принудителната реализация на вземането. Макар и плащането да е
дължимо към третото увредено лице, то е резултат от ангажираната лична
отговорност на длъжника. Законът не предписва споделянето между
солидарните длъжници. От ангажирания длъжник зависи дали ще предизвика
тези разноски и ще ги поеме, или от своя страна ще ангажира и останалите
солидарно отговорни длъжници, за да съгласуват действията си, като си
спестят разноски или си поделят отговорността за формираната допълнителна
тежест.
Нормата на чл. 86 ЗЗД свързва вземането за законна лихва с
несвоевременно изпълненото парично задължение. Отговорността на
застрахователя не произтича от закона, поради което и предпоставка за
изискуемост на задължението е наличието на предявено искане – чл. 496, ал. 1
КЗ. Забавата настъпва едва когато застрахователят не е определил следващото
се обезщетение, въпреки че правоимащият му е осигурил дължимото
съдействие за изясняване механизма на увреждането и размера на вредите –
арг. от чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно чл. 126, ал. 2 ЗЗД забавата на ищеца не
произвежда действие спрямо другия както в рамките на отношението
кредитор–длъжник, така и между солидарните длъжници. Аналогично на
отговорността за разноски, и последиците от забавата произтичат пряко от
контролирана причина от ангажирания с изпълнението длъжник. Като
акцесорен елемент по отношение на дължимата главница мораторната лихва
обременява привлечения към отговорност длъжник. От него изцяло зависи
момента на изпълнение. Своевременното привличане и на останалите
солидарно отговорни длъжници в процеса на удовлетворяване на общото
задължение му осигурява както своевременното разпределение на
9
имуществената тежест, така и обединени усилия за предотвратяне, респ.
редуциране на тази допълнителна тежест.
По тези съображения съдът приема, че както законната лихва, така и
разноските за принудителна реализация на вземането като елемент от дълга не
подлежат на разпределение между солидарните длъжници. Индивидуално
поетата отговорност ангажира ищеца да понесе и акцесорните елементи на
общия дълг – дължимото към третото увредено лице, явяващо се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
С оглед всичко изложено дотук, предявеният осъдителен иск се явява
основателен за сумата от 12 250 лв. (35% от главницата в размер на 35 000
лв.), до която сума следва да бъде уважен. За сумата от 12 250 лв. до пълно
предявения размер от 22 426,49 лв. (останалата част от главницата до
предявените 50%, целия размер на лихвата за забава и целия размер на
разноските по изпълнителните дела) искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху главницата от 12 250 лв. следва да се начисли законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски имат и двете страни в
производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 2 747,06 лв., от които 897,06 лв. за държавна такса, 450 лв. за депозит за
комплексна експертиза и 1 400 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,
платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2025 г. /лист
191 по делото/. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй
като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не
надвишава размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, който служи на съда за ориентир. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски в размер на 1 500,52 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на разноски в общ
размер на 1 640 лв., от които 450 лв. за депозит за комплексна експертиза, 400
лв. за депозит за допълнителна експертиза, 340 лв. за призоваване на свидетел
и 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
максималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правна помощ при съобразяване вида и обема на извършената дейност. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
разноски в размер на 744,18 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, да заплати на ЗД „Б..“ АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС, на основание чл. 411 КЗ сумата от 12 250 лв.,
представляваща 35% от заплатено от ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 03.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.08.2024 г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 12 250 лв. до пълния предявен размер
от 22 426,49 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, да заплати на ЗД „Б..“ АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1
500,52 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б..“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление
гр. АДРЕС, да заплати на ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 744,18 лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11