О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260022
гр. Пловдив,
05.01.2021г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като
разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 2960 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.
№ 2709872/30.11.2020г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
против разпореждане № 276285 от 20.10.2020г., постановено по ч. гр. д. № 13469
по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., с което се отхвърля заявление
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед
за изпълнение срещу К. Н. С., ЕГН ********** за сумата от 14920, 65 лева
главница, 1029, 48 лева договорна лихва, 488 лева обезщетение за забава, както
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане и разноски.
В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Моли
се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение
за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като
разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба,
намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява
частично основателна.
Заповедният съд е бил сезиран със
заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против К. Н. С., ЕГН **********,
за сумата от 14 920, 65 лева – предсрочно изискуема главница за периода
21.02.2019г. до 21.12.2028г., 1029, 48 лева договорна лихва за периода
21.02.2019г. до 21.10.2019г., сумата от 488, 40 лева обезщетение за забава за
периода 21.02.2019г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и за направените разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
За
да отхвърли заявлението заповедният съд е извършил проверка на договора за
потребителски кредит относно наличието на неравноправни клаузи, като се е
обосновал, че в заповедното производство е невъзможно да се извърши преценка
относно наличието на хипотезата на чл. 22 от ЗПК, защото това предполага
събиране на доказателства при условията на състезателно начало, а констатацията
на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание
за отказ да издаде заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението по арг. от
чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК.Заповедният съд е съобразил, че в конкретния случай
е предоставен заем от 15000 лева, платим на 120 месечни вноски по 212, 33 лева,
при фиксиран годишен лихвен процент 9, 99%; ГПР 12, 31% и обща сума за плащане
– 25480, 28 лева.Липсва посочване на методика за определяне на ГПР.Предвидена е
такса за разглеждане на кредита, застраховка, плаваща лихва.При тези данни
заповедният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи съществуването
на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.
Безспорно заповедният съд е задължен
да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с
добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Изхождайки от предмета на процесния
договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при
сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от
друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита
в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в
размер на 12, 31% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата
сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита.Поради
това заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната
договорна лихва, обезщетението за забава и съответната част от разноските.
Относно претенцията за издаване на заповед за
изпълнение за главница и за законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, не се установява наличието на основание заявлението да бъде
отхвърлено, поради което атакуваният акт следва да бъде отменен в тези му части
и вместо него да се постанови издаването на заповед за изпълнение.
Предвид горните съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх. № 270987/30.11.2020г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявана от изп. директор Д. Б. с процесуален представител
юрисконсулт Г.Г. против Разпореждане № 276285/20.10.2020г., постановено по ч. гр.
д. № 13469/2020г. по описа на ПРС, XIX гр. с., в частта, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
отношение на претендираната сума от 1029, 48 лева – договорна лихва и по
отношение на претендираната сумата от 488 лева - обезщетение за забава.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 276285/20.10.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 13469 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд,
XIX гр. с., в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на
претендираната главница в размер на 14920, 65 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и
за съответна част от разноските,
като
ВРЪЩА
делото на Районен съд гр.Пловдив, XIX гр. с. за продължаване на
процесуалните действия по него с издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД,
ЕИК ********* против К. Н. С., ЕГН ********** за сумата в
размер на 14920, 65 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 18.09.2020г. до окончателното й изплащане и
за съответна част от разноските.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧРЕНОВЕ: