№ 308
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501936 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 10546 от 07.10.2021 год., постановено по гр.д.№ 10546/2018 год. по описа на
СГС, ГО, 8-ми състав, ЗАД „Асет иншурънс” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ да заплати на М. Х. Н. сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6 673.02 лева – имуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 08.09.2018 год., ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2018 год. до окончателното изплащане, като исковете са
отхвърлени до пълните предявени размери съответно до 150 000 лева за неимуществените
вреди и до 10 009.53 лева за имуществените вреди.
Решението е обжалвано от ищеца М. Х. Н., чрез процесуален представител, в
отхвърлителните части, като излага доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй
като определеният размер е занижен с оглед получените тежки увреди и търпените болки и
страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна
на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и постанови ново, с
което искът за причинените неимуществени вреди да бъде уважен до сумата от 100 000 лева,
а този за имуществените вреди да бъде уважен до пълния предявен размер. Претендира
разноски.
Въззиваемият ЗАД „Асет иншурънс” оспорва наведените по жалбата доводи и моли за
потвърждаване на решението, като претендира и разноски.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части за
сумата от 50 000 за неимуществените вреди и за сумата от 6 673.02 лева за имуществените
вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска
„гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която
е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка
между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е
спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието, както и
извършените разходи за лечение на стойност 10 009.53 лева.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от
вещо лице травматолог и от която се установява, че ищеца, вследствие на произшествието е
получил вътреставна фрактура на задната колона на лявата тазобедрена става; лявостранна
коксартроза; ендопротезиране на лявата тазобедрена става; фрактури на ребра 2-ро до 7-мо в
ляво и от 2-ро до 6-то в дясно с пневмония; фрактура на лявата лъчева кост и задния ръб на
лявата киткова става, както и контузия на главата. След проведена предоперативна
подготовка и възстановяване на нормална дихателна дейност на белите дробове, на
20.09.2016 г. пострадалият е бил опериран. Изписан от клиниката на 13.10.2016 г. и
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписано
лечение. Установява се, че в периода от 22.02.2016 г. до 01.03.2016 г. пострадалия е провел
рехабилитация по повод: последици от счупвания в гръдния кош и таза. Установено е силно
ограничение на движенията на лявата тазобедрена става. Една година по-късно, в периода
от 27.11.2017 г. до 04.12.2017 г. ищеца е провел отново болнично и оперативно лечение по
повод: постравматична коксартроза на лявата тазобедрена става. След извършени
изследвания и консултации, на 28.11.2017г. е било извършено ендопротезиране на лявата
тазобедрена става. Пострадалият е изписан от клиниката на 04.12.2017 г. и лечението му е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписано медикаментозно
лечение. В периода от 08.01.2019г. до 16.01.2019 г. ищецът е провел поредно болнично и
оперативно лечение по повод възпалителен процес на кожата над ставата. Опериран е на
19.01.2019 г. с цел отстраняване на костен фрагмент от ацетабулума /секвестректомия/. За
получените множествени травматични увреждания, ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК с
2
Експертно решение № 720/063 от 07.04.2017 г. По време на лечебния и възстановителен
период ищецът е бил в болничен отпуск в продължение на 6 месеца, след което болничният
отпуск е бил продължаван. Установява също така, че получените травматични увреждания
са причинили на пострадалия болки и страдания за срок от 18 месеца, като през първите 2
месеца - непосредствено след злополуката и проведената първа операция - болките са били с
по - интензивен характер. Интензивни са били болките и в продължение на 30 дни, след
всяка една от последвалите още две операции, както и през първите 2- 3 седмици в началото
на проведената първа рехабилитация. Извън посочените периоди, болките са намалили
интензивността си и са станали само периодично явяващи се при обща преумора, както и
при рязка промяна на времето /при студено и влажно време/, което е налагало пострадалият
често да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, в
продължение на около 1 година, пострадалият се е придвижвал с помощта на патерици и е
имал значителни затруднения при придвижване и при собственото си битово обслужване.
Дава заключение още, че от злополуката са изминали повече от 4 години и състоянието на
пострадалия е възстановено, но и към настоящият момент е все още възможно ищецът може
да търпи единични болки в зоната около ендропотезата, но те бързо ще отзвучават след
употреба на аналгетици. От контузията в областта на главата ищецът няма оплаквания.
Фрактурите на ребрата са зараснали окончателно с малки остатъчни деформации.
Дихателната дейност при ищеца е възстановена, но в дясната белодробна основа има
остатъчни сраствания, които намаляват виталния капацитет при вдишване. Счупената
лъчева кост е зараснала окончателно. Движенията на лявата киткова става и захвата на
ръката са възстановени. Тежката травма в областта на лявата тазобедрена става и тазовата
ямка са наложили извършване на „ендопротезиране“ /т.е. подмяна на ставата с изкуствена
такава/. Движенията са възможни в обем, който позволява ставата. Намален е обемът на
движението абдукция /отвеждане встрани/ - с 15 градуса. Ищецът се придвижва
самостоятелно, но с щадяща и накуцваща походка на ляво. Няма данни за някакви други
остатъчни негативни последици от проведеното ендопротезиране.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел З. М., живееща на семейна начала с
ищеца, чийто показания съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК се установява, че
лечебният и възстановителен период на ищеца бил тежък за него и за близките му, главно
поради субективната неспособност на пострадалия да се погрижи сам за битовите и
хигиенните потребности, както и да се движи. Според впечатленията на свидетелката, дори
след възстановителния период, състоянието на ищеца не се подобрило значително, но той
продължавал да се оплаква от болки.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
3
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалия е
търпял болки и страдания вследствие получените увреди за период от 18 месеца, като през
първите 2 месеца - непосредствено след злополуката и проведената първа операция -
болките са били с по - интензивен характер. Също така са били налице и интензивни болки в
продължение на 30 дни, след всяка една от последвалите още две операции, както и през
първите 2- 3 седмици в началото на проведената първа рехабилитация. При определяне на
обезщетението следва да се съобрази, че наред с претърпените болки, в продължение на
около 1 година, пострадалият се е придвижвал с помощта на патерици и е имал значителни
затруднения при придвижване и при собственото си битово обслужване. Следва да се отчете
и обстоятелствата, че състоянието на пострадалия е възстановено. От контузията в областта
на главата ищецът няма оплаквания. Фрактурите на ребрата са зараснали окончателно с
малки остатъчни деформации. Дихателната дейност при ищеца е възстановена, но в дясната
белодробна основа има остатъчни сраствания, които намаляват виталния капацитет при
вдишване. Счупената лъчева кост е зараснала окончателно. Движенията на лявата киткова
става и захвата на ръката са възстановени. Тежката травма в областта на лявата тазобедрена
става и тазовата ямка са наложили извършване на „ендопротезиране“ /т.е. подмяна на
ставата с изкуствена такава/. Движенията са възможни в обем, който позволява ставата.
Намален е обемът на движението абдукция /отвеждане встрани/ - с 15 градуса. Ищецът се
придвижва самостоятелно, но с щадяща и накуцваща походка на ляво. Няма данни за
някакви други остатъчни негативни последици от проведеното ендопротезиране.
Съдът след като изложеното, продължителността на периода през който е търпял болки и
страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на
настъпване на ПТП - март 2018 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за
подобни случаи, води до извод, сумата от 75 000 лева адекватно ще обезщети причинените
на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
4
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установи, че пострадалият
ищец е допринесъл за настъпване на процесното произшествие, тъй като в качеството на
водач на лекия автомобил, който е участвал в инцидента също е нарушил правилата за
движение по пътищата, управлявайки същия със скорост от 105.16 км/ч. Експерта е дал
заключени, че водачът на лекия автомобил е имал техническа и практическа възможност да
предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, в случай че бе
управлявал автомобила със скорост, която е разрешена в рамките на конкретния пътен
участък и съобразена с конкретната пътна обстановка, вместо със скорост превишаваща
двукратно разрешената и при това положение произшествието е нямало да настъпи.
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец, управлявайки автомобила с
доста над разрешената скорост от 50 км/ч, сам се е поставил в риск и е допринесъл
съществено за настъпване на вредоносния резултат, като и настоящия състав определя 1/3
принос на съпричиняване. С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в
размер на 1/3 ще следва да се редуцира определеното обезщетение за неимуществените
вреди от 75 000 лева на 50 000 лева, както и това за имуществените вреди от 10 009.53 лева
на 6 673.02 лева, за които суми исковите претенции на ищеца са основателни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд в обжалваните части следва да бъде потвърдено. В необжалваните части решението е
влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10546 от 07.10.2021 год., постановено по гр.д.№ 10546/2018
год. по описа на СГС, ГО, 8-ми състав.
ОСЪЖДА М. Х. Н. да заплати на ЗАД „Асет иншурънс” сумата от 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6