РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Велики Преслав, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Полина Д. Стефанова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20243610200349 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „МОТО
ТРАНСТ 2004“ЕООД, ЕИК *********, представлявано по закон от Б. Ч.-управител, със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, обл.Шумен, кв.Дивдядово, ул.“Иван Кръстев
Ивански„№2А, чрез пълномощник адв.Т. Я. от ШАК срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, връчен на 19.11.2024 г., издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
електронния фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно
и необосновано прилагане на материалния закон. Навеждат се доводи за нарушаване на
принципа на пропорционалност на наказанието. Предвид изложеното се иска от съда да
бъде отменен изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника, който лично
в съдебно заседание и в писмени становища, искания с изложения по съществото на спора,
доразвива и поддържа изложеното в жалбата. С оглед изложеното и от аргументите в
жалбата моли Електронния фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени на жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, но в писмени молби по
същество счита че ЕФ е издаден в предвидените в закона форма и съдържание,
извършването на нарушението е безспорно установено и наказанието е в предвидения от
1
закона вид и размер и моли същия да бъде потвърден като правилен и законосъобразен,
както и да бъдат присъдени на страната разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
следното:
На 05.03.2022 г., в 07.46 часа в Община Велики Преслав, Област Шумен с
устройство № 40591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004 с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено
нарушение № DA424F7CBCEB0404E053021F160AE8FE - движение на ППС ВЛЕКАЧ
"РЕНО Т", регистрационен номер Н8448ВХ, с технически допустима максимална маса на
състава 21000, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 50000, за което изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № **********, с който на
дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в
законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима и по същество основателна
по следните съображения:
Настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, че
липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, съответно на неговия ползвател, за което
2
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на
съответната имуществена санкция.
Процесният ЕФ е издаден по одобрен образец от УС на АПИ въз основа на
установено и заснето от електронната система нарушение и съгласно чл.189е, ал.8 от ЗДвП,
данните в електронната система се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства:мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.номер на
ППС, както и данни, свързани с движението на участък от път, включен в обхват на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни за наличие
или липса на пратени дължими такси. Поради което направените от жалбоподателя
възражения в тази връзка са неоснователни.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата към датата на
нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се
съставя електронен фиш. В тази връзка, съдът не споделя довода, че ЕФ може да бъде
издаден въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.
189, ал. 10, уреждащи момента на влизането в сила на ЕФ. Тази разпоредба не е посочена в
процесния ЕФ и освен това, прилагането й би означавало по тълкувателен път да се изведе
възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на дадено лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а ал. 2 - ал. 4 от ЗДвП, в която също
не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран
3
електронен подпис. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си
по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни
лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3–
3в от ЗДвП. Съответно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3– 3в, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В
тези две норми не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Едва след
изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г.
законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона няма изрична законова
разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения. Поради което към датата на извършване на нарушението закона не е предвиждал
налагане на административно наказание чрез ЕФ, ето защо същият следва да бъде отменен
само на това основание, арг. от.чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, като при решаване
на въпроса в това производство дали административно-наказващият орган е упражнил
правомощията си по налагане на наказание на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение в рамките на законоустановения срок, в който това може да
бъде направено. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се
развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време,
като с изтичането на този срок административно-наказващият орган изгубва предоставената
му от закона възможност да я осъществи. В закона са регламентирани различни давностни
срокове за погасяване на възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за
извършеното от него административно нарушение: - кратка погасителна давност от три
години, уредена с нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и "дълга"-абсолютната погасителна
давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – четири години и
шест месеца, считано от датата на извършване на дадено административно нарушение. От
своя страна, разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 предвиждат, че давността се прекъсна с
4
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването, като след свързване на действието, с което се
прекъсва давността, започва да тече нова давност. В отклонение на общото правило по чл.
36, ал. 1 ЗАНН, разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП предвижда за определени нарушения,
установени и заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Нарушенията се установяват от
електронната система, а не със съставянето на ЕФ, поради което общите правила за
производствата, започващи със съставянето на АУАН и приключващи с издаването на НП са
неприложими. В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е
специфично, поради което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, а е
приложим срока по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от
извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани
действия, прекъсващи течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д.
№ 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.
В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето
на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81,
ал. 2 НК, т. к. има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето срещу
конкретно лице и за конкретно деяние. Процесният ЕФ е съставен на 19.11.2024 г., т. е. в
срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК спрямо датата на нарушението – 05.03.2022 г. (чл. 80, ал. 3 НК).
С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност.
Същата, както и приложимата в случая абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 НК – 4 г. и
половина, смятано от датата на извършване на нарушението, в случая не са изтекли.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно приложението на
Директива (ЕС) 2019/520, жалбоподателя не доказва в производството качеството си на
потребител на ЕУЕПТ, респ. на ЕУЕСТ. Договорът, на който се позовава дружеството –
тристранен от 26.02.2020 г., сключен с "Интелигентни трафик системи" АД, е за услуга по
електронно събиране на такси за изминато разстояние по смисъла на § 1, т. 43 ДР на Закона
за пътищата, а не за ЕУЕСТ по смисъла на § 1, т. 2 от Наредбата (чл. 2, т. 5 от Директива
(ЕС) 2019/520; § 1, т. 38 ДР на ЗП). Касае се за две отделни системи за пътно таксуване, като
съгласно чл. 1, § 4 от Директива (ЕС) 2019/520, европейската услуга за електронно пътно
таксуване (ЕУЕПТ) е средство за постигане целта за оперативна съвместимост на
електронните системи за пътно таксуване в Съюза, като тази услуга е допълнителна по
отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки.
Видно от отговора на АПИ в Регистъра на ЕУЕСТ доставчиците фигурира едно
единствено дружество - "Тол Сървисис" ООД, регистрирано със Заповед № РД-11-528 от
12.05.2021 г. на Председателя на УС на АПИ.
Възражението за липса направила за изграждане и функциониране на
информационната система е неоснователно, такива са заложени в юридическото задание на
възложителя – АПИ, като законовата рамка заложена в ЗЕУ и ЗП. ЕФ на НТУ не попадат в
обхвата на ЗИ.
5
Не на последно място следва да бъде съобразено противоречието на националното
законодателство конкретно в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с приложимото европейско право вкл.
Директива 1999/62/ЕО и практиката на ЕС , тъй като правилно избрания от АНО
санкционен текст на чл. 179, ал. 3б от Закона, предвижда наказание в абсолютен размер –
глоба или имуществена санкция в размер на 2500 лв. за собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата. В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело
С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Административен съд Хасково /България/, съгласно което член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция
с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Т. е. санкционната норма на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, предвиждаща наказание в абсолютен размер за собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена
санкция от 2 500 лв. Поради това настоящият състав счита, че и предвиденото с тази норма
административно наказание следва да бъде оставено без приложение. Според легалната
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая
6
административно наказание под формата на глоба, то изобщо липсва основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Останалите възражения направи в жалбата и в озаглавеното „Доказателствено
искане №1“, са неотносими и предвид изложеното по-горе не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното следва се отмени като незаконосъобразен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП № **********.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъжданe на разноски за адвокатско възнаграждение
и представеното пълномощно с договор за правна защита и съдействие, доказателства за
направени разноски съгласно представен списък и на осн.чл. 63д от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1
от АПК, следва въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените разноски в
размер на 631.69 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „МОТО ТРАНСТ 2004“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано по закон от Б. Ч.-управител, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, обл.Шумен, кв.Дивдядово, ул.“Иван Кръстев Ивански„№2А, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално ТОЛ управление със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Никола Петков“№86 да заплати на „МОТО
ТРАНСТ 2004“ЕООД, ЕИК *********, представлявано по закон от Б. Ч.-управител, със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, обл.Шумен, кв.Дивдядово, ул.“Иван Кръстев
Ивански„№2А сумата от 631.69 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7
8