№ 519
гр. Плевен, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Д.
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430103267 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, /с
предишно наименование „Мого България“ ООД/, ЕИК***, представлявано от
П.И.-управител, чрез юрк. Д. К., със седалище и адрес на управление гр.
Белоградчик, ул. „Алеко Константинов, №5, против А. А. И., ЕГН**********,
с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 342, ал.2, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 232, чл. 79, ал.1 от ЗЗД чл.
92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът А. А. И., дължи на ищеца, сумата от общо 2780,30лв., от която
сумата от 335,88лв.- незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж 03.03.2023г. до 31.05.2023г.; сумата от 636,42лв.-
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 03.03.2023г. до 31.05.2023г.; сумата от 3,96лв.- неустойка за забавени
плащания, за период от 03.03.2023г. до 31.05.2023г.; сумата от 747,30лв.-
неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, сумата от 193,48лв.
- данъчни задължения; сумата от 167,26лв.- застрахователни премии и сумата
от 696,00лв.- разходи за възстановяване на лизинговия актив следните суми,
дължими по Договор за финансов лизинг *** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6926/2023г. на ПлРС. Твърди
1
се, че между ищеца „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***, в качеството на
лизингодател и отв. А. А. И., в качеството на лизингополучател, е сключен
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
*** Твърди се, че в изпълнение на задълженията си, ищецът- лизингодател е
придобил собствеността върху посочения от ответника- лизингополучател лек
автомобил марка Mercedes-Benz модел Е270, peг. №***, идентификационен
№*** и е предоставил ползването му на ответника, за което е съставен
приемо- предавателен протокол от 06.11.2018г. Посочва, че автомобилът е
оценен на 9900,00лв. Посочва, че ответникът е заплатил авансова вноска и
първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът
на финансирането е 6835лв. Твърди се, че ответникът е поел задължение за
заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по
предназначение и с грижата на добър стопанин. Твърди се, че е договорен е
срок от 84 месеца, изтичащ на 03.11.2025г. съгласно приложеният Погасителен
план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Посочва се, че е
уговорен фиксиран лихвен процент от 41,16%, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 249,10лв. Твърди се, че ответникът е преустановил
плащанията по договорения погасителен план. Посочва се, че са заплатени са
51 цели вноски, като последното плащане в размер на 249,08лв, е постъпило
на 03.02.2023г. Посочва се, че към 31.05.2023г. неплатени са вноски от №52, с
падеж 03.03.2023г., до 54 -та вноска, с падеж 03.05.2023г., и част от вноска
№55 от 04.05.2023г. до 31.05.2023г. Твърди се, че с оглед на неизпълнението на
доворните задължения, от страна на лизингополучателя, лизингодателят е
предприел действия за едностранно разваляне на договора, с уведомление от
05.04.2023г. Твърди се, че ответникът- лизингополучател е предал Лизинговия
актив на 05.04.2023г., за което е съставен протокол, включително с отразяване
на състоянието на вещта - същата не е била на ход. Твърди се, че на основание
чл. 345 от ТЗ, вр. чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия, за
периода, през който е ползвал вещта, ответникът дължи заплащането на
договорените месечни вноски по погасителен план от 52-а (с падеж
03.03.2023г.,) до 54- та с падеж 03.05.2023г. и част от 55 -та от 04.05.2023г. до
31.05.2023г., в общ размер от 972,30лв, от която главница в размер на 335,88лв.
и възнаградителна лихва в размер на 636,42лв.
Твърди се, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид
допуснатата забава в плащанията на 52-ва до 55-та вноски, е начислена
2
неустойка в размер на 3,96лв., към 31.05.2023г., в размер на законната лихва за
забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в съответната
месечна вноска от датата на падежа, както следва: за забава в плащането на
вноска №52 с падеж 03.03.2023г.- 1,97лв; за забава в плащането на вноска №53
с падеж 03.04.2023г.- 1,33лв; за забава в плащането на вноска №54 с падеж
03.05.2023г.- 0,66лв.
Твърди се, че на основание чл.15.5 от ОУ, ответникът дължи и неустойка
за прекратяване на договора, по негова вина, в трикратен размер на
договорената месечна вноска или общо сумата от 747,30лв., дължима
еднократно към датата на прекратяване на Договора. Твърди се, че на
основание чл. 8.6., вр. чл. 8.7.5 от ОУ, ответникът следва да възстанови на
ищеца и направените разходи за заплащане на застрахователна премия по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в
общ размер на 167,26лв. Посочва се, че премиите са заплатени от собственика
на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер. Твърди се
също, че на основание чл. 8.6., вр. чл. 8.7.4 от ОУ, ответникът следва да
възстанови на ищеца и направените разходи за заплащане на данъци на
основание чл. чл.52-61 от ЗМДТ, в общ размер на 193,48 лева за 2023г. Твърди
се, че на основание чл. 14.4, вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, ответникът
следва да възстанови на ищеца и направените разходи за възстановяване на
владението на лизинговия актив. Твърди се, че за целта, са ползвани услугите
на трето лице - „Глобъл Груп София" ООД, като съгласно рамков договор за
поръчка от 01.11.2021г. между Амиго Финанс ЕООД и Глобъл Груп София
ООД, дължимото възнаграждение е в размер на 696лв , с ДДС- за издирване и
изземване на автомобили до 3,5 тона. Посочва се, че е издадена фактура
№**********/03.04.2023г., за платеното комисионно възнаграждение и
допълнителни разходи по изпълнение на поръчката. Представят се писмени
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. А. А. И., чрез особен представител адв.
К. Я., изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се действителността на процесния Договор за финансов лизинг
AG0005453 от 06.11.2018г, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1,
т.10 и т. 11 от ЗПК. Заявява се нищожност и на отделните клаузи от договора-
чл. 9, вр. с чл.11 и на клаузата по чл. 1.28 от Общите условия. Посочва се, че
клаузата на чл.11 от Договора, в частта за тaксата от 400лв. за приоритетно
3
разглеждане, е нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди се,
че клаузата на чл. 15, ал. 5 от ОУ към договора, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на три месечни лизингови вноски, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, евентуално неустойката е прекомерна спрямо
действително претърпените вреди на чл.15.2 от ОУ, в частта за дължима от
клиента такса за предсрочно погасяване - обезщетение- определена в различни
проценти: 1% и 0,5% - поради неспазване чл.10а от ЗПК. Оспорват се
предявените искове и по размер. Прави се възражение за прихващане на
вноските по кредита към главницата, с оглед на нищожността на договора.
Сочи се, че предвид релевираната нищожност на договора, е заплатил на
лизингодателят сума равняваща се предоставената главница, и ответникът не
дължи каквито и да е суми на ищеца. Излага се, че в клаузата на чл.9 от
Договора е посочено, че ГПР е в размер на 49,65% и включва единствено
договорната лихва върху главницата, но в т. 11 е регламентирано, че при
сключването му лизингополучателят заплаща такса на лизингодателя за
приоритетно разглеждане във фиксиран размер от 400 лв. и 120лв.- разходи за
регистрация на лизинговия актив, които възнаграждения не са включени при
изчисляването на ГПР. Твърди се, че при включването на тези такси и разходи
в изчисляването на ГПР ще надвиши петкратния размер на законната лихва и
е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди
се, че е налице предпоставката по чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожност на
клаузата, касаеща ГПР по кредита. Твърди се, че посоченият в договора ГПР
не отговаря на действителния такъв и посоченият процент заблуждава
кредитополучателя. Посочва се, че в чл. 1.28 от ОУ е посочено, че ГПР по
договора включва лихва върху главницата, лихва по разсрочен ДДС, ако
договорът предвижда такъв, както и премии по застраховка Автокаско, ако
такава се предвижда като задължително условие за сключване на договора, и
свързаните с нея такси за оглед на лизинговия актив. Твърди се, че е видно, че
лизингополучателят не дължи заплащане на ДДС върху главницата, нито е
налице задължение за него да сключи застраховка Автокаско. Твърди се, че
уговореният размер от 49,65 % не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се
включват част от разходите по кредита, а именно такса за приоритетно
разглеждане и разходите за регистрация на лизинговия актив в КАТ , вкл. и
държавните такси., които съгласно легалната дефиниция на §1,т. 1 от ДР на
ЗПК са част от общите разходи по кредита. Твърди се, че е налице
4
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, включително и
уговорената възнаградителна лихва. Посочва се също, че процесният договор
за финансов лизинг е сключен с ответника в качеството му на физическо лице,
тъй като предоставения на ответника по делото автомобил не е предназначен
за извършването на търговска или професионална дейност, или във връзка с
упражняване на търговска или професионална дейност от лизингополучателя,
и c oглед което ответникът като физическо лице има качеството на
„потребител“ по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Излагат се съображения и за нищожност на клаузата за неустойка. Сочи се, че
клаузата за неустойка е уговорена за предсрочно прекратяване на договора,
без да са уговорени насрещни права за лизингополучателя или задължения за
лизингодателя. Сочи, че потребителят е задължен да заплати необосновано
висока неустойка, поради предсрочното прекратяване на договора при
неизпълнение на негово задължение.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл.
410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение № 70/11.01.2024г. по ч.
г.д.06926/2023г по описа на ПлРС, връчена при условията на чл. 47, ал.5 от
ГПК.
По делото се установява, видно от представеният по делото Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността ***., че
между страните са съществували договорни отношения, по силата на които,
ищецът, като лизингодател, се е задължил да придобие собствеността върху
марка л.а. Mercedes-Benz модел Е270, peг. №***, идентификационен №*** и
да предостави ползването на същото на ответника, в качеството му на
лизингополучател, при стойност на лизинга от 9900лв.- при първоначална
вноска от 3065лв.; срок на лизинга- 84 месеца. Установява се, че обшият
размер на кредита е 6835лв, като лизингополучателя се е задължил да върне
сумата, ведно с договорната лихва, на 84 вноски по погасителен план-
Приложение №1, при лихвен процент от 41,16%- фиксиран за целия срок на
договора. В договора е посочено също, че общия разход по кредита е
5
14065,95лв. /възнаградителна лихва/ и общо дължима сума от 20900,95лв, при
ГПР от 49,65%. В чл.11 от Договора е посочено също, че лизингополучателя
дължи първоначални разходи от 400лв.- такса приоритетно разглеждане и
120лв.- разходи за регистрация на лизинговия актив в АКТ, вкл. и държавни
такси. Съобразно чл. 12, лизингополучателя се задължава да сключи за своя
сметка застраховка „Гражданска отговорност“, в полза на лизингодателя.
Установява се също, че страните са уговорили и начина на придобиване на
собствеността върху лизинговия актив- съобразно чл. 2.5.1 от ОУ. По делото е
представен погасителния план към договора. Установява се също, видно от
представеното пълномощно за застраховане и съгласие за условията за
застраховане на лизинговия актив, че лизингодателя е упълномощил
лизингополучателя лизинговият актив да бъде застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Установява се също, че лизинговият актив- описаният по- горе лек
автомобил, е предаден на лизингополучателя, за което е съставен приемо-
предавателен протокол от 06.11.2018г.; съобразно отразеното в протокола, с
подписването му, лизиногополучателя се съгласява, че предаденият му
лизингов актив отговаря на предварително изброените от лизингополучателя
техн. характеристики и спецификации.
Установява се също, съобразно представената Тарифа към ОУ /за
физически лица- потребители/, че за допълнителна услуга „приоритетно
разглеждане“, се дължи такса от 400лв. ; такса услуга регистрация в КАТ-
120лв; преиздаване на малък талон- 120лв.; т.11 – неустойка при забава на
плащането на дължимата сума- в размер на законната лихва; т.12- неустойка
при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговия обект, съгласно
чл. 15.12 от ОУ- в размер на остатъчната главница по договора към датата на
прекратяването му; т.18- заплащане на дължимите данъци и такси- дължат се
реално извършените разходи. По делото е представен Талон за регистрация
част I, в който е отразено ползване на лизинговия обект от ответника.
По делото са представени и приложимите Общи условия към договора за
финансов лизинг. Съобразно същите– Раздел 8, лизингополучателя се
задължава да заплаща дължимите по договора суми, съобразно Погасителен
план, да си служи с лизинговия актив с грижата на добър стопанин, да
заплаща всички данъци, мита, нот. такси и други разноски във връзка с
6
използването на лизинговия актив; за сметка на лизингополучателя са и
застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив. В раздел 13 са
уговорени начините за прекратяване на договора- съобразно чл. 13,5,
лизингодателя има право едностранно да прекрати договора, при забава в
плащането на лизингова вноска, повече от 5 дни. Съобразно чл.13,6,
прекратяването се упражнява с изпращане на писмено уведомление до
лизингополучателя– без предизвестие, като договора се счита за прекратен от
датата, посочена в известието. Установява се, че съобразно чл.15,1 от ОУ, при
забава, лизингополучателя дължи неустойка, в размер на законната лихва
върху неплатената сума за целия срок на забавата. Съобразно чл. 15,5, при
прекратяване по вина на лизингополучателя, същият дължи неустойка в
размер на три лизингови вноски.
По делото няма спор между страните, относно факта на прекратяване на
договора за финансов лизинг. Съдът констатира, че по делото няма
представено писменото уведомление от ищеца, до ответника, за предсрочното
прекратяване на договора, респ. за получаването му. По делото се установява
факта на предаване на лизинговия актив от страна на лизингополучателя-
ответник, за което е съставен приемо- предавателен протокол от 05.03.2023г.
Видно от неговото съдържание, същият е съставен в изпълнение на чл. 13,5,1
от ОУ- а именно при прекратяване на договора за лизинг, едностранно от
кредитора, поради неизпълнение /забава в плащанията повече от 5 дни. В
протокола е отразено, че лизинговият актив не е на ход и не пали; счупен
механизъм на дясно огледало, драскотини по цялото купе. Съдът констатира,
че съобразно чл.14,1 от ОУ, лизинговия актив подлежи на връщане в срок от 2
работни дни от прекратяване на договора, за което се съставя приемо-
предавателен протокол. Съобразно изложеното, съдът приема, че процесният
договор за лизинг следва да се счита за прекратен най- късно на датата на
предаване на лизинговия обект- 05.03.2023г.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която, ведно с
допълнително уточнение, се установява следното: Цената на лизинговият
обект е 9900лв., но след като е заплатена първоначална вноска и първоначални
разходи, се получава размера на финансирането от 6835лв.; сумата следва да
се възстанови на лизингови вноски от 249,10лв./всяка, със срок 84 месеца,
който изтича на 03,11,2025г., при договорен лихвен процент е 41,16%. ВЛ
сочи, че общата дължима сума е 20900,95 лв., от която главница 6835лв. и
7
договорна лихва 14065,95лв., при ГПР 49,88%, включващ главница и лихва,
без такса от 400лв. за приоритетно разглеждане и 120 лв. за регистрация. ВЛ
сочи, че при включването на тези еднократни такси, ГПР ще достигне до 55,87
%. ВЛ е установило, че на 06.11.2018г. е извършено първоначално плащане от
3585лв., с които са погА.и 3065лв. първоначална вноска (самоучастие по
лизинга), 400лв. такса приоритетно разглеждане и 120лв. такса за регистрация
на МПС в КАТ. ВЛ е установило, че съобразно погасителният план, вноските
са в размер на 249,10 лв., в това число лихва и главница, като първата вноска е
платима на 03,12,2018г., а последната на 03,11,2025г. (общо дължима сума от
20900,95лв., от която главница 6835лв. и договорна лихва 14065,95лв.). ВЛ е
установило, че са погА.и главница и лихва по 51 погасителни вноски с
последен падеж на погА.а вноска 03,02,2023 г. с издадена фактура
№*********, както и неустойка за забава в размер на 17,59 лв. ВЛ е
установило, че са заплащани и данък МПС и застраховка ГО. ВЛ е дало в
заключение размерът на задължението по процесия договор- в два варианта-
до 31.05.2023г и до 05.04.2023г/ датата на предаване на лизинговия обект/. За
периода 03.03.2023 – 31.05.2023г., дължимите суми са: 335,88лв.- главница,
636,42лв- договорна лихва, 3,96лв.-неустойка за забава, 747,30лв.- неустойка
за прекратяване, 167,26лв.- застрахователни премии ГО, 193,48лв.- данък
МПС за 2023г., 696лв.- разходи за възстановяване на актива- или общо сумата
от 2 780,30лв. Във вариант за периода 03.03.2023г.– 05.04.2023г.: главница от
172,35лв., договорна лихва: 342,46лв., неустойка за забава: 2,09лв., неустойка
за прекратяване: 747,30лв. и допълнителни задължения: застрахователни
премии ГО: 167,26лв., данък МПС: 193,48лв. за 2023г., разходи за
възстановяване на актива – 696 лв.- общо задължение: 2320,94лв. ВЛ е
установило, че е осчетоводена сума от 696лв. с ДДС – по фактура от „Глобъл
Груп София“ ООД на „Амиго Финанс“ ЕООД с №283/14,07,2023г. (т.5 от
фактурата); заплатена от ищеца на Глобъл Груп София ООД на 17,07,2023 г.
ВЛ е депозирано уточнение на експертизата, в което сочи, че общо заплатената
сума от ответника по договора е 17298,74лв, от която – 400лв. такса
приоритетно разглеждане, 120 лв. такса за регистрация 5024,05лв.- главница +
първоначална вноска от 3065лв, 10721,60лв договорна лихва, 17,59лв
неустойка за забава, 997,91лв.- данък МПС и застраховка ГО. При
изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че при изчисления е установило ГПР
от 49,88%, а не посоченият в договора 49,44%; сочи, че в него не са включени
8
двете такси, като при включването им, ГПР ще бъде 56,87 %, при максимално
допустим от 50%.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 342, ал. 2 от ТЗ, с договора за финансов
лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. Съобразно ал. 3, лизингополучателят може да
придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
Съобразно нормата на чл. 345, ал.1 от ТЗ, лизингополучателят има
задълженията на наемател съгласно чл. 232 /ал. 2да праща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта/ и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, както и
задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.; по силата на
ал.2 разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.
Съобразно изложеното като установено от фактическа страна, съдът
намира за установено, че между страните по настоящето дело са възникнали
валидни облигационно отношения по повод сключен Договор за финансов
лизинг от 06.11.2018г., сключен при Общи условия. Съгласно разпоредбата на
чл. 298 ТЗ, търговски договор е възможно да се сключи при предварително
установени от едната страна ОУ, които на практика съдържат клаузите на
договора. Съдът намира за безспорно установен факта на изпълнение от
страна на ищеца- като лизингодател, на задълженията му по процесия
договор, като същият е придобил лизинговият обект- Мерцедес Benz модел
Е270, peг. №***, идентификационен №*** и е предоставил ползването му на
ответника. Съдът намира за установено също, че процесният договор за
лизинг е действителен и не са налице предпоставки за прогласяване на
неговата нищожност, по реда на чл. 11, ал. 1, т.10 и т. 11 от ЗПК. В случая,
съобразно заключението на ВЛ се установява, че действителният размер на
ГПР по договора е 49,88%, а не посоченият 49,44%, като в него не са
включени такса за приоритетно разглеждане и такса регистрация КАТ, /при
включването им, ГПР ще бъде 56,87 %/. Съобразно нормата на чл. 19, ал. 1
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
9
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, сочи, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК –
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съдът служебно констатира, че за 2023г., размерът на законната лихва е 11,42
% годишно, респ. петкратния й размер е 57,1%, което сочи, че в случая няма
превишение на уговореният ГПР, дори и при включване на тези суми.
Съдът намира, че не са налице основания за нищожност и на клаузата по
чл. 15, ал. 5 от ОУ, съобразно която, при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, същият дължи неустойка в размер на три лизингови
вноски- в случая сумата от 747,30лв. Съдът счита, че уговорената неустойка, с
оглед на размера й, не е прекомерна и не противоречи на добрите нрави.
Възражението на ответника за нищожност на чл.15.2 от ОУ, в частта за
дължима от клиента такса за предсрочно погасяване, също е неоснователно,
но следва да се отбележи, че в случая не е налице такова предсрочно
погасяване на суми от страна на ответника.
Съдът обаче счита, че клаузата по чл.11 от Договора, вр. чл. 8.1 от ОУ и
Тарифата за таксите, предвиждаща заплащане на сумата от 400лв.- такса за
приоритетно разглеждане, за нищожна, като противоречаща на чл. 10а от
ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, същата не представлява допълнителна услуга, а е
такава, каквато няма пряко отношение към насрещните престации на
страните. Съдът приема, че се касае до забранена такса за действия, свързани с
управлението на кредита, което води до нищожност на клаузата, без това да
влече нищожност на целият договор- арг. чл. 21 от ЗПК.
Съдът приема, също, както бе посочено по- горе, че като дата на
прекратяване на договорните отношения между страните, следва се приеме
датата на съставяне на двустранният протокол за връщане на лизинговия обект
-05.03.2023г. След тази дата, съдът приема, че не се дължат лизингови вноски.
Съобразно погасителен план към Договора, 52- ра вноска е с падеж
10
03.03.2023г. , като видно от заключението на ВЛ, същата не е погА.а от
ответника /погА.и са вноски с падеж до 51 вкл/. Поради това, съдът счита, че
ответникът дължи изцяло вноска № 52, в размер на 249,10лв /81,85лв главница
и 167,25лв. дог. Лихва/ и частично от вноска №53- до 05.03.2025г., в размер на
5,64лв –за главница и 10,96лв- договорна лихва /сумата е изчислена служебно
от съда/. С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът дължи сумата
от 87,49лв главница и 178,21лв.- договорна лихва. Съдът приема също,
съобразно събраните доказателства, вкл. и заключението по ССЕ, че е
установена дължимостта на останалите претендирани суми, в размер на
747,30лв.- неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, сумата от
193,48лв. - данъчни задължения; сумата от 167,26лв.- застрахователни премии
и сумата от 696,00лв.- разходи за възстановяване на лизинговия актив. По
делото, съобразно отразеното от ВЛ се установи извършването на разходи от
страна на ищеца –лизингодател, за възстановяване на лизинговия актив, в
посоченият размер. По делото се установи, че при предаването на автомобила,
същият не е бил в движение. По отношение на размера на претендираната
неустойка за забавени плащания, съдът приема, че претенцията е основателна
до размер на сумата от 2,09лв, съобразно отразеното ВЛ – за забава в
плащанията на вноска №52 и №53.
На основание гореизложеното, съдът приема, че искът е основателен до
размера на сумите от 87,49лв главница и 178,21лв.- договорна лихва- за
анюитентни вноски с падеж 03.05.2023г. и частично с падеж 03.04.2023г,
сумата от 747,30лв.- неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя,
сумата от 193,48лв. - данъчни задължения; сумата от 167,26лв.-
застрахователни премии и сумата от 696,00лв.- разходи за възстановяване на
лизинговия актив и 2,09лв.- неустойка за забавени плащания- общо сумата от
2071,83лв. От установената обща дължима сума, съдът намира, че следва да
бъде прихваната сумата от 400лв.-/такса приоритетно разглеждане/ като
платена основание и съобразно направеното от ответника възражение за
прихващане. Съдът намира, че сумата следва да бъде прихваната дължимите
главница и договорна лихва / като най- обременяващи задължения, доколкото
главницата е лихвоносна/ и частично от данъчни задължения, до размера на
сумата от 61,27лв.. Така, общият размер на дължимата от ответника сума, по
процесия договор за финансов лизинг е сумата от 1671,83лв., от която:
747,30лв.- неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, сумата от
11
61,27лв. - данъчни задължения; сумата от 167,26лв.- застрахователни премии
и сумата от 696,00лв.- разходи за възстановяване на лизинговия актив, която
сума следва да бъде призната за установена като дължима. В случая сумата
следва да бъде призната за установена без законна лихва, доколкото същата се
начислява само върху главницата. За разликата до пълният предявен размер
на иска от общо 2780,30лв., от която сумата от 335,88лв.- незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж
03.03.2023г. до 31.05.2023г.; сумата от 636,42лв.- незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 03.03.2023г. до
31.05.2023г.; сумата от 3,96лв.- неустойка за забавени плащания, за период от
03.03.2023г. до 31.05.2023г.; сумата от 747,30лв.- неустойка за прекратяване по
вина на лизингополучателя, сумата от 193,48лв.- данъчни задължения; сумата
от 167,26лв.- застрахователни премии и сумата от 696,00лв.- разходи за
възстановяване на лизинговия актив, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съобразно изхода на делото, съдът намира, че в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 927,44лв
/при претендиран размер от общо 1542,36лв/ и в размер на 63,50лв.- разноски
в заповедното производство.;
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 342, ал.2, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 232, чл. 79, ал.1 от
ЗЗД чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че А. А. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Белоградчик, ул. „Алеко
Константинов, №5, представлявано от П.И.- управител, сумата от общо
1671,83лв., от която: 747,30лв.- неустойка за прекратяване по вина на
лизингополучателя, сумата от 61,27лв. - данъчни задължения; сумата от
167,26лв.- застрахователни премии и сумата от 696лв.- разходи за
възстановяване на лизинговия актив, дължими въз основа на Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността ***
сключен между страните, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
12
№70/11.01.2024г. по ч. г.д.06926/2023г по описа на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер на иска от общо 2780,30лв., от
която сумата от 335,88лв.- незаплатена главница по лизингови вноски,
включена в анюитетните вноски с падеж 03.03.2023г. до 31.05.2023г.; сумата
от 636,42лв.- незаплатена договорна лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 03.03.2023г. до 31.05.2023г.; сумата от 3,96лв.-
неустойка за забавени плащания, за период от 03.03.2023г. до 31.05.2023г. и до
размера на сумата от 193,48лв.- данъчни задължения, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК“ А. А. И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „АМИГО
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
Белоградчик, ул. „Алеко Константинов, №5, представлявано от П.И.-
управител, сумата от 927,44лв. - разноски в настоящето производство и
сумата от 63,50лв.- разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13