№ 6492
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100107553 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. М., Н. А., Н. А. и Н.
А., съответно майка, съпруга, дъщеря и син на И. В. А., който на 11.11.2022 г. е
бил убит от своя съсед К. Щ. Д.. Ищците излагат, че по случая е било
образувано ДП № 513-ЗМК -224/2022 г. на СДВР, което приключило с внасяне
на обвинителен акт и насрочване на дело за разглеждане в СГС по обвинение
за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 115 от НК; по
чл. 144, ал., пр. 1, вр. ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК с подсъдим К.
Щ. Д.. По отношение на подсъдимия била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража". На 16.06.2023 г. в болницата към затвора в гр. София,
К. Д. сам сложил край на жИ.та си. С определение № 2019/07.07.2023 г. по
НОХД № 3236/2023 г. на СГС, НО - 37 състав, производството е прекратено на
основание чл. 24, ал 1, т. 4 от НПК, поради настъпила смърт на престъпН.
деец. Починалият К. Д. е оставил наследници - ответниците Р. К. Щ., П. К. Д.,
Е. К. Д. (синове) и Е. С. Р. (съпруга).
От смъртта на И. А. ищците са претърпели подробно описани в исковата
молба неимуществени вреди, които претендират да бъдат обезщетени.
Считат, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от по
200 000 лева за всеки от ищците или общо сума в размер на 800 000 лева, като,
съобразно квотите на ответниците в наследството на починалия К. Д.,
претендират заплащането на сума от по 50 000 лева от всеки от ответниците,
1
ведно със законната лихва от 11.11.2022 г. до окончателното плащане.
В рамките на преклузивН. срок по чл. 131 от ГПК, ответниците подават
писмен отговор, в който оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорват да е осъществен фактическия състав на деликта.
Поддържат, че не са получавали наследство от К. Д., поради което не са
легитимирани да отговарят за причинените от него неимуществени вреди. В
о.с.з., проведено на 29.04.2025г., чрез процесуалН. си представител адв. Л., не
поддържат така направеното оспорване заявяват, че не оспорват факта, че са
наследници на починалия К. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:
По делото са приложени и приети като доказателства: Протокол за
разпит на св. Я. С.; Протокол за разпит на св. Е. Д.; СМЕ на труп № 895/2022
г.; Обвинителен акт по ДП № 513-ЗМК-224/2022 г.; Определение №
2019/07.07.2023г., по НОХД № 3236/2023 г., СГС, НО, 37 състав; Акт за смърт
на К. Щ. Д.; Удостоверение за наследници на К. Щ. Д.; Акт за смърт на И. В.
А.; Удостоверение за наследници на И. В. А.; Удостоверение за родствени
връзки на Г. Ц. М.; УдостовереН. за раждане на Н. И. А. и на Н. И. А..
Приложени по делото (л. 116 – л. 239 вкл. по делото) и приети като
доказателства са документи от воденото наказателно производство по ДП №
513-ЗМК-224/2022 г. на СДВР и НОХД № 3236/2023 г. на СГС, НО, 37 състав.
По делото е изслушано заключението на назначената СМЕ. Вещото лице
- д-р М., въз основа на наличната медицинска документация и данните от
наказателното производство, приема следното: При огледа и аутопсията на И.
В. А. са установени шест слепи огнестрелни рани в областта на главата и
тялото, със засягане в дълбочина на мозъка, левия бял дроб, черН. дроб,
чреводържателя, тънките черва и кръвоизливи в гръдната и коремната кухини,
които са причинили смъртта на И. В. А.. Изведено е заключение, че между
огнестрелните нараняваН. и смъртта на И. В. А. съществува пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка.
Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ, което е пълно,
компетентно изготвено и се подкрепя от останалите доказателства по делото.
За установяване конкретН. механизъм на настъпване на инцидента, по
2
делото е разпитан свидетелят Я. С. С., който заявява: „На 11.11.2022 г. съм
станал свидетел на стрелба в гр. София и имаше прострелян човек. На
въпросН. ден ние с колегата Д. монтирахме врата на „Женския пазар“, срещу
трамвайната лиН., но номера на блока не го помня, и на половината на
монтажа се чуха някакви изстрели зад гърбовете ни, на около 1 м. зад нас
започна да се стреля. Ангажира ни момчето, което го убиха. Той дойде в
шоурума, поръча си врата. По време на този ремонт, който осъществявахме
тогава, присъствахме само аз, колегата и убития господин. След като премина,
този господин, който после стреляше, малко ни се скара на нас, че слагаме
врата. Човекът, който после почина, седеше отстрани на около 2-3 м. от нас и
си пиеше количка в кенче. Той отиде до него, попита го дали ще има ключ за
него и той му отговори, че ще има и извади от връзката един ключ и му го
подаде, и ние си продължихме да работим. В този момент се връща обратно в
къщата си и след малко излиза от вътрешното дворче и без да говори нищо,
даже му направихме път да мине и няма и минута-две се чуха изстрели и това
момче падна долу на мозайката. Колегата каза да бягаме и ние хукнахме
навън. Този, който стреляше, имаше в ръката си черен пистолет. След
изстрелите дойде съпругата на починалия и започна да пищи и да вика.
Събраха се народ отвън. Минаваща жена извика линейка и полиция. Не съм
проследил с поглед движението на убиеца, но колегата го е проследил, защото
когато дойде полицията, той им каза, че стрелеца е избягал към сергиите на
„Женския пазар“. Полицията го хванаха. Те хукнаха двама полицаи надолу и
го хванаха веднага. Нас ни извикаха в полицията за разпознаване, цял ден ни
държаха в Софийско градско и в 8,00 ч. вечерта ни пуснаха. Аз видях само
съпругата му, други не съм видял. Нейното психическо състояние беше, че тя
беше паднала до него на земята и пищеше с всички сили и го молеше да стане.
Потвърждавам, че снимките (на л. 155 и л. 156 по делото) са на лицето, което
произведе изстрела. Първите три изстрела само ги чухме и ние помислихме в
един момент, че нещо токовете гърмят и когато се обърнахме, го видяхме този
господин с пистолета и той тогава изпсува и го гръмна в главата.“.
За установяване на твърдените неимуществени вреди, са разпитани
свидетели на ищцовата страна.
При разпита в о.с.з. на 25.04.2025 г. свидетелката А.Н.М. - сестра на
ищцата Н. А., заявява: „Известно ми е какво се случи с И. А., който е съпруг
на сестра ми. На 11.11.2022 г. съпругът на моята сестра беше застрелян. Бяха
3
женени. Имаха две деца, от които малкото дете тъкмо беше навършило 1
година, а голямото дете беше на 6 годишна възраст. Живееха заедно, с много
желание и усилия възстановиха един апартамент. Запазиха го във вид, в който
с уважение към старото, но и гледайки напред към новото, те създадоха дом за
себе си и за своите деца и с голямо желание да живеят един хубав жИ.т. Те
двамата много се обичаха. Имах възможност аз да ги запозная и да настоявам
те да се оженят. Видях любовта между тях, която се зароди преди много
години. През годините съм наблюдавала развитието на тяхната любов, която
беше като от филмите. ЖИ.тът, който водеха беше споделен, вгледани в една
посока, търсещи добро за себе си и за децата си и за близките си. Н. и децата
приеха загубата на И., но това е нещо, което не може да бъде описано с думи.
Това, което направихме на първо време, първо малкото дете - Н. е бил с майка
си в апартамента, когато се случва инцидента. Тя беше останала в апартамента
първите часове, нямаше право да излиза. Вечерта двамата бяха отишли при
родителите ми. Те живяха там първите три месеца, защото с тези две малки
деца, това е изключително трудно за менажиране и за ежедневните нужди,
които имат тези деца. Тя имаше голяма нужда от подкрепа в този момент. Ние,
с тяхното голямото дете, помогнахме в първите дни. Първите четири или пет
дни ние я взимахме от градина и тя беше при нас. Ние имаме две деца с моя
съпруг и сме много близки като семейства. Децата ни живеят и израстват
заедно. Помогнахме много с отглеждането на голямото дете до момента,
когато Н. дойде да си я вземе и й каза какво се е случило с баща й, защото това
дете на 6 години е напълно оформено и осъзнато. От този момент нашите деца
също разбраха. Такъв тежък период за цялото мое семейство не е имало. До
ден днешен ние сме хората, които много я подкрепяме и й помагаме
ежедневно. Тя първоначално получи много подкрепа от всякакви близки и
дори не толкова близки приятели, но в последствие останахме ние хората,
които сме ежедневно до нея. Аз съм невероятно изненадана от
първоначалните реакции на Н. и то в смисъл такъв, че съм изненадана от
силата, която сестра ми прояви в този нечовешки момент на болка и на
агресия, която изпита към себе си. Тя започна консултация с психолог още в
същата седмица, които продължиха една година. Консултации за нея, а в
последствие се наложи да направи консултации и за Н. - момиченцето, което
вече е на 8 години, защото нейната реакцията на едно дете, абсолютно
неспособно да приеме подобна новина, подобна промяна в жИ.та. Започна
4
много да й се отразява на поведението. Тя започна да е агресивна
несъзнателно, виждайки, че се бори с нещо, което е толкова силно. Тя
посещава психолог и майка й също и до ден днешен. Имат сесии, които не са
фиксирани, които се случват при необходимост и в дадени ситуации. Ето сега,
например, се оказва, че Н. завършва втори клас и най-вероятно ще има
проблеми по български, което показва, че сестра ми не може да се справи да й
отделя необходимото внимание в ежедневието, за да се учи по начин, по който
се предполага, че трябва. За малкото дете, то не разбира, беше на 1 година,
когато това се е случило. За баща му той разбира от снимки, говорят
постоянно за него, имат си снимки вкъщи, той знае, че баща му го няма, че е
на небето. За ежедневните нужди по това дете много помагат моите родители.
Понастоящем Н. е това, което казах в началото, че тя се държа изключително
силно в първите моменти и за всички отстрани напълно невероятен беше
нейН. стоицизъм. Дължи се на това да може да съхрани жИ.та на своите деца,
да им даде сигурност, защото те виждат в нея единствената подкрепа. Това
което знам е, че буквално тя чува изстрелите, слиза и го вижда. Може да си
представите в какъв момент го е видяла, последната им среща. Този момент,
който тя толкова дълго време се държи привидно стоически, той е много
крехък и когато тя е сама, когато е с нас, така рухва. Когато стана инцидента
знам, че майка му на И. е била в България и знам, че тя пък поглежда през
прозореца в момента, в който го изнасят от двора. Тя е била в къщата на горН.
етаж. Къщата е на два етажа. Тя е била в този момент там, въпреки, че не
живее там постоянно. ОтношеН.та в семейството между майката на И. и
снахата бяха много приятни. Те не са живели заедно, но винаги, когато са се
връщали и са се виждали с децата, са си ходили на гости, празнували са
празниците заедно. Били са в много добри отношеН., живеели са един над
друг. Винаги, когато са си идвали Г. и нейН. мъж в България, задължително са
се виждали. На погребението на И. само Н. беше, децата не бяха. Майка му на
И. беше на погребението. Имаше страшно много хора. И. беше толкова
контактен и толкова хора по пътя си е докосвал, дори и само за добър ден,
както се казва и наистина се събраха страшно много хора. По отношение на
държанието и състоянието на майка му и съпругата на И., това е такъв шоков
момент, в който човек не е себе си. Аз съм наистина в такава учуда как успяха
да изнесат тези две жени всичко на гърба си, защото това падна изцяло на
техните плещи. Съсипващ момент, който беляза вечно цялото семейство.
5
Изглеждаха съсипани и белязани за цял жИ.т. Това се изразяваше външно и
видимо в очи, които цяла нощ са плакали, надути, подпухнали. Понастоящем
семейството почита И. като се посещава редовно гроба. Н. редовно посещава
гроба сама, а вече води и децата. На помена, последН., събра отново приятели
на И.. Направихме всички едни камъчета, които оставихме на гроба като
спомен. Тя има желание да сложи една сноуборд дъска там, за да може всеки,
който отива, да сяда на нея. В къщи си е направила едно малко олтарче, където
си е поставила негова снимка и предмети, които й напомнят за него.“.
По делото е разпитана свидетелката И.Д.Р. - втора братовчедка на
ищцата Г. М.. При разпита й в о.с.з. на 25.04.2025 г. същата заявява:
„Познавам Г. и И. от раждането на И., защото ние от деца сме израсли заедно
на село с майка му, след това в гр. София, първо нашите родители бяха много
близки с техните. Събираха се непрекъснато и водеха и децата така, че ние
бяхме непрекъснато заедно и с Г. и със сестра й В.. До момента поддържаме
тези близки отношеН.. Последно съм се чула с нея вчера, онзи ден. Контактът
ни е постоянен. ОтношеН.та между Г. и нейН. син И., не мога да кажа даже, че
са роднински, те бяха приятели. Живееха най-напред на „Ситняково“, след
това срещу „Плиска“, след това на Пазара, където и стана цялата история. Там
бяха в отделни жилища, но в една кооперация, в съседен апартамент. Аз съм
първия човек, на който Г. се обади след разстрела. Те си бяха непрекъснато
заедно и Г. чакаше да стане към обяд, защото беше приготвила някакъв десерт
и да си дойде И., за да обядват заедно, а той се занимаваше там с вратата и тя
чува нещо като изстрели, но не е знаела какво е това и е чула, че се събират
хора и викат. Показва се на прозореца и вижда, че И. го изнасят и тя се е
развикала от горе и каза, че е абсолютно сигурна, че И. я е чул, защото й се е
сторило, че той си е вдигнал едиН. пръст, като че ли да й махне и каза, че
веднага е изтичала долу и е видяла всичко какво става. Следващите дни беше
много зле и до ден днешен е много зле. Сега е направила в едната стая
портрета на И. и една дъсчица със свещи. Непрекъснато си говори с него.
Като си дойде, първата й работа е да отидем на гроба му. Тя винаги носи това,
което И. обича. Аз нося плодове. Много й е тежко и трудно и на съпруга й
също, защото те бяха много близки. И. си беше опората на тази къща. Те
живеят все още на същото място. Къде да ходят? Там са. Сега тепърва да се
местят, те не са в България и когато си дойдат, кога да продават, да обявяват,
къде да търсят. Първите дни й е много трудно да минава оттам, където е убит
6
сина й и да се качи горе в жилището. За нея всеки път това е разсипващо.
ОтношеН.та между Г. и снаха й и децата на И. са перфектни до ден днешен. Тя
много си обича внуците. Говори си за тях. Винаги мисли за тях като си идва
какво да им да донесе за подаръци, като всяка баба.“.
Съдът кредитира показаН.та на свидетелите като логични,
последователни, подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и
без протИ.речие помежду си. Като обсъди показаН.та на св. С. ведно с
приобщените по делото документи от воденото по случая наказателно
производство, съдът приема за установено от фактическа страна по безспорен
начин, че на 11.11.2022 г., в град София, в района на „Женския пазар“, К. Д. е
прострелял с 6 куршума И. В. А.. ПростреляН.т починал на място, а стрелецът
бил арестуван. Впоследствие наказателното производство било прекратено
поради настъпилата смърт на обвиняемия.
От представените с исковата молба документи - Удостоверение за
наследници на И. В. А., Удостоверение за родствени връзки на Г. Ц. М.;
Удостоверение за раждане на Н. И. А.; и на Н. И. А., се установява, че ищците
са съответно майка, съпруга, дъщеря и син на починалия И. А..
Деликвентът К. Д. е оставил наследници - син Р. К. Щ., син П. К. Д., син
Е. К. Д. и съпруга Е. С. Р., видно от представеното Удостоверение за
наследници на К. Щ. Д.. В о.с.з. на 25.04.2025 г. процесуалН.т представител на
ответниците признава, че те са наследници на деликвента, че са получили
наследството му и са надлежно легитимирани страни по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с
пр. осн. чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да
се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки -
извършено деяние, протИ.правност на същото, настъпили вреди, причинна
връзка между протИ.правното деяние и вредоносН. резултат и вина.
Доказателствената тежест относно правнорелевантните факти -
извършването на деяние, неговата протИ.правност, настъпването на вреди в
7
причинна връзка с провоправното деяние, е за ищцовата страна, което е
указано с доклада по делото. На осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага
и не подлежи на доказване. Оборването на презумпцията за вина е в тежест на
ответната страна.
Ищците са материално легитимирани да търсят обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на техН. син,
съпруг и родител, доколкото се намират в кръга на лицата, очертан с
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС.
Ответниците не оспорват, че са наследници по закон на починалия
деликвент като негови съпруга и низходящи, че са получили наследството му
и са надлежно легитимирана страна по делото. Оспорването им за липса на
валидно възникнало за тях задължение за обезщетяване на вреди, причинени
от процесН. деликт съдът намира за неоснователно, тъй като твърдеН.т в
случая деликт е от 11.11.2022 г. и от момента на извършването му за
деликвента възниква задължението за обезвреда. Това задължение е
имуществено, облигационно и като такова то влиза в наследствената маса на
деликвента - наследодател. В тази насока е категорична, както правната
теория /Хр.Тасев - "Българско наследствено право"/, така и съдебната
практика. Безспорно е, че именно деликвентът е причинил вредите със своите
действия и че се касае за смърт на деликвента, настъпила след извършване на
деликта, но задължението му за обезвреда вече е било възникнало /от момента
на извършване на деликта/ като самите вреди са били настъпили и са били
определени преди смъртта на деликвента, а възникналото задължение за
обезвреда е имуществено и влиза в наследствената маса. Тъй като по делото е
безспорно установено от приложеното удостоверение за наследници (л. 25) и
изрично признато от ответниците обстоятелство, че същите са приели
наследството на деликвента, то те следва да носят отговорност за задължеН.та
на наследодателя си, възникнали от твърдеН. деликт, съразмерно на дяловете,
които получават - чл. 60, ал. 1 от ЗН, т.е. - по ¼ за всеки от наследниците,
съгл. чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗНасл.
От събраните и приети по делото писмени доказателства, вкл. и от
воденото наказателно производство по ДП № 513-3МК -224/2022 г. СДВР,
НОХД № 3236/2023 г., СГС, НО, 37 състав, които следва да се ценят ведно с
всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в
8
тях документи и които са надлежно доказателство за установяването на
съответните факти и обстоятелства /в т.см.: Реш. № 265/10.09.2012 г. по гр.д.
№ 703/2011, ІV ГО на ВКС; Реш. № 170 от 12.10.2016 г. по гр.д. №
1952/2016 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС/, както от изслушаното по делото заключение
на СМЕ, по безспорен начин се установява деянието на К. Д., неговата
протИ.правност и вината, която се предполага по силата на
законоустановената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, необорена от
ответниците. Безспорно е установено, че на 11.11.2022 г. в гр. София, ул.
„********, К. Щ. Д. причинил смъртта на И. В. А., като му нанесъл шест
нараняваН. с огнестрелно оръжие в областта на главата и тялото със засягане в
дълбочина на мозъка, левия бял дроб, черН. дроб, чреводържателя, тънките
черва и кръвоизливи в гръдната и коремната кухини. Действието на Д. е
довело на настъпването на негативните последици, а именно – смъртта на А.
от огнестрелни нараняваН.. От събраните по делото свидетелски показаН. се
установяват претърпените от ищците неимуществени вреди от процесН.
деликт, изразяващи се в изпитаните от ищците болки и страдаН. от смъртта на
И. А.. Установени са всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност. Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на четиримата ответници – наследници на
прекия деликвент.
След разглеждането на общите за уважаването на предявените
искове предпоставки, съдът следва да се произнесе по тяхната
основателност поотделно:
1. По иска, предявен от Г. М.:
Ищцата Г. М. – майка на починалия, е активно легитимирана по така
предявеН. иск, тъй като е сред кръга от лица, посочени в ПостановлеН. № 4 от
1961г. и № 5 от 1969 г. на Пленума на ВС. При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът взе предвид правилото на чл. 52 от ЗЗД, както
и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС: при съобразяване
със силата, продължителността и интензивността на болките и страдаН.та,
предвид необратимия характер на загубата и нейната внезапност; сравнително
младата възраст на пострадалия /на 41 години/ и възрастта на ищцата /67
години/; обстоятелството, че болката от загубата на дете е непреодолима и че
ищцата и към момента не е отработила напълно травмата от смъртта на своя
9
син; фактът, че със смъртта на сина си ищцата е била лишена от неговата обич
и подкрепа и помощта, която би получавала от него с напредването на своята
възраст, и като съобрази емоционалН. отпечатък, който събитието е оставило
върху нея, но също така и факта, че двамата не са живели в едно домакинство
– ищцата има свое семейство, не живее непрекъснато в България, а също така
й след настъпилата смърт не е напълно лишена от подкрепа и не е сама в
мъката си, както и социално-икономическите условия на жИ.т в страната към
датата на деликта и към настоящия момент, съдът намира, че сума в размер на
160 000 лева е подходяща за обезщетяване на причинените на ищцата
неимуществени вреди и ответниците следва да бъдат осъдени да й ги
заплатят, пропорционално на наследствените им дялове, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на увредата – 11.11.2022 г. до окончателното
им изплащане. Над уважеН. размер до претендираните 200 000 лв. искът на Г.
М. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
2. По иска, предявен от Н. А.:
Доказано бе от събраните свидетелски показаН., че настъпилите в
резултат на смъртта на съпруга на ищцата Н. А. морални болки и страдаН. са
сериозни като интензитет и продължителност. От свидетелските показаН. се
установява, че преди смъртта на И., двамата са живеели в хармоН., любов и
взаимна подкрепа. Нанесената психическа травма още не е преодоляна и
продължава и до днес. Последиците са се отразили неблагоприятно върху
начина на жИ.т на ищцата, социалното й общуване и цялостното й битие.
Непосредствено след преживяното и поради постоянното напомняне за
преживяната мъка и страдаН. от издъхналия в ръцете й съпруг, ищцата и
децата са били принудени да напуснат семейното жилище, свързано с мястото
на извършеното убийство. Като съобрази факта, че ищцата е принудена сама
да се грижи за две непълнолетни деца и лишена от подкрепата на съпруга си
/помощта от близки – родители, сестра, не е в състояние да замести съ-
родителската функция/, установените от събраните по делото доказателства за
емоционалН. отпечатък, който събитието е оставило върху нея и като
съобрази социално-икономическите условия на жИ.т в страната към датата на
деликта и към настоящия момент, съдът намира, че сума в размер на 180 000
лева е подходяща за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени
вреди и ответниците следва да бъдат осъдени да й ги заплатят,
пропорционално на наследствените им дялове, ведно със законната лихва
10
върху тези суми от датата на увредата – 11.11.2022 г. до окончателното им
изплащане, като над уважеН. размер до претендираните 200 000 лв. искът на
Н. А. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
3. По исковете, предявени от Н. А. и Н. А.:
Загубата на баща е тежка психическа травма за децата и е факт, че е
причинила и продължава да причинява на малолетните ищци мъки и страдаН.,
тъй като отношеН.та им са били близки и топли. Установено бе от събраните
по делото свидетелски показаН., че и двамата ищци са поддържали близки и
ежедневни отношеН. с баща си и още не са преживели мъката от внезапната
загуба на родителя им, в ранните си детски години са лишени от бащини
грижи, подкрепа и възпитание. Липсата на ясни спомени у по-малкото дете,
както за родителя, така и за събитието, не е в състояние да обоснове извод за
по-нисък размер на обезщетението, т.к. травмата от загубата на родител в
детството има дългосрочни и трайни проявлеН. през целия жИ.т на човека, а
липсата на бащината фигура в периода на формиране на личността не може да
бъде преодоляна по никакъв начин. В тази връзка настоящият състав намира
за справедлИ. обезщетение за търпените мъки и страдаН. от страна на всеки
един от двамата ищци – малолетни деца на починалия, в размер на по 200 000
лева за всеки от тях, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да им
ги заплатят, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увредата
– 11.11.2022 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят,
пропорционално на наследствените си дялове и съразмерно на уважената част
от исковете, адвокатски хонорар в размер на 27 050 на адв. С. Е. С. от САК,
представляващ ищците Н., Н. и Н. А.и, както и адвокатски хонорар в размер
на 11 050 лв. на адв. В.В.К. от САК, представляваща ищцата Г. Ц. М..
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците също имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но такива не се
претендират, поради което не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл.
83, ал. 2 от ГПК, ответниците следва да бъде осъдени да заплатят по сметка на
СГС, пропорционално на наследствените си дялове и съобразно уважената
част от исковете, държавна такса в размер на 29 600 лв., както и 462, 50 лв. –
разноски по делото.
11
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Р.
К. Щ. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Е. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. София, общ. Ихтиман, с. Мирово и П. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Братаница, ул.
„********, да заплатят на Г. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„********, сумата от по 40 000 лева всеки (от общо 160 000 лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. В. А.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Ц. М. за разликата над
уважеН. размер от 160 000 лв. до пълН. му предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА Е. С. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Р.
К. Щ. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Е. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. София, общ. Ихтиман, с. Мирово и П. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Братаница, ул.
„********, да заплатят на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Лагера“, ул. „********, сумата от по 45 000 лева всеки (общо 180 000 лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. В. А.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. А. за разликата над
уважеН. размер от 180 000 лв. до пълН. предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА Е. С. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Р.
К. Щ. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Е. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. София, общ. Ихтиман, с. Мирово и П. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Братаница, ул.
„********, да заплатят на Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Лагера“, ул. „********, сумата от по 50 000 лева всеки (общо 200 000 лева)
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. В. А.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. С. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Р.
К. Щ. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Е. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. София, общ. Ихтиман, с. Мирово и П. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Братаница, ул.
„********, да заплатят на Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Лагера“, ул. „********, сумата от по 50 000 лева всеки (общо 200 000 лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. В. А.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. С. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Р.
12
К. Щ. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Е. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. София, общ. Ихтиман, с. Мирово и П. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Братаница, ул.
„********, да заплатят на адв. С. Е. С. от САК сума от по 6 762,50 лева всеки
(общо 27 050 лева) адвокатски хонорар както и да заплатят адв. В.В.К. от САК
сума от по 2 762,50 лева всеки (общо 11 050 лева) адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Е. С. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Р.
К. Щ. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „********, Е. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. София, общ. Ихтиман, с. Мирово и П. К. Д. ЕГН
**********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Братаница, ул.
„********, да заплатят по сметка на СГС сумата от по 7 515,63 лева всеки –
представляваща дела на всеки от тях от сторените по делото разноски в общ
размер на 30 062,50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13