РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20241200900160 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищеца Е. А. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. Р., ул. „П.Б.“ № 25, чрез адв. М.
Н., срещу ответника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87.
В първоначалната искова молба се сочи, че на 22.12.2023г., Д.М.Г. при
управление на МПС марка и модел „Д.С.“, рег. № ****** по път II - 19 с
посока на движение от гр. Б. към гр. Р., в района на км 36,600 не съобразява
скоростта с атмосферните условия /заледена пътна настилка/, в следствие на
което автомобилът му поднася, навлиза в насрещното платно и удря
странично, движещия се в посока от гр. Р. за гр. Б. автомобил „М.С.С“, peг. №
******, управляван от ищеца Е. Ш.. На място е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 34/22.12.23 по описа на ОДМВР -
Благоевград, РУ на МВР Р.. И
„.............................................................
Със застрахователна претенция, получена от ответника на 29.04.2024г.
на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане е депозирано искане за
обезвреда на Е. А. Ш.. До момента ответникът не се е произнесъл с
окончателно становище.
С исковата молба е направено искане ЗД „Б.И“ АД да бъде осъдено да
заплати на Е. А. Ш. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
1
претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди - болки и страдания,
ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.04.2024г. до датата на
окончателното плащане, както и сумата от 89 лв. - имуществени вреди,
съставляващи сторени разходи за медикаменти и потребителска такса, във
връзка с проведеното лечение, ведно със законната лихва, считано от
29.04.2024г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват, както по основание, така и по размер. Не се
оспорва наличието за застрахователно правоотношение. Оспорва се
твърдяното в ИМ, че ПТП е настъпило при вина на водача Г., а поради
заледена пътна настилка, за което нямало поставени обозначителни табели.
Поднасянето на автомобила е случайно и непредотвратимо събитие. Оспорва
се механизмът на ПТП. Твърди се, че исковите претенции са завишени по
размер. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който се е движил с несъобразена скорост и е отказал
да бъде хоспитализиран. Оспорва се причинно следствената връзка между
ПТП и направените от ищеца разходи. Оспорват се и исковете за мораторна
лихва. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски. При условията на евентуалност се сочи, че иска за неимуществени
вреди би бил основателен за сумата 16 000 лв. след редуцирането й поради
наличие на съпричиняване в размер на 20%.
С срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца. Поддържа се първоначалната искова молба, като се оспорват доводите
на ответника.
В допълнителния писмен отговор по чл. 373 ГПК ответникът
приповтаря възраженията си, релевирани в първоначалния писмен отговор.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
изслушаните две експертизи съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че към датата на твърдяното ПТП процесният
автомобил, управляван от водача Д. Г. е бил с валидно сключена застраховка
гражданска отговорност при ответния застраховател. Не е спорно и това, че
ищецът е отправил извънсъдебна претенция до застрахователя /получена на
22.04.2024г./ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител, заключението по
автотехническата експертиза се установява, механизмът на ПТП, а именно: На
22.12.2023г., около 07:45 ч. път 11-19, (между гр. Р. и гр. Б.) в посока от гр. Б.
към гр. Р. се е движил товарен автомобил марка и модел Д.С., с peг. № ******,
управляван от водача Д. Г.. Пътната настилка била заледена, било на
развиделяване. Пътят бил прав, без дефекти и неравности, двулентов, с по
една лента в посока. Автомобилът изгубил напречна устойчивост и се
отклонил наляво като навлезнал в лентата за насрещно движение. В същото
2
време, в посока от гр. Р. към гр. Б. се е движил лек автомобил марка и модел
М.С.С, с peг. № ******, управляван от ищеца Е. Ш.. Двете МПС реализирали
удара, който е настъпил в лентата за движение на л. а, управляван от ищеца.
Вещото лице Р. С. в заключението си посочва, че причините за ПТП са
от субективен характер – несъобразяване с пътната обстановка от страна на
водача на автомобил Дачия, а именно заледена пътна настилка, което е довело
до навлизането му в насрещната пътна лента, при което е реализиран удар с
насрещно движещото се МПС.
Във връзка с процесния инцидент е образувано досъдебно производство.
От медицински документи, представени към исковата молба, се
установява, че след инцидента ищецът е закаран в ЦСМП гр. Р., с оплаквания
от болки в гърдите. Направено са му съответните изследвания, отказана е
хоспитализация. Издадени са му три болнични листа за срок от 90 дни.
Предписан е прием на медикаменти.
От назначената СМЕ, изготвена от вещото лице Р. Х., се установява, че в
резултат на ПТП на ищеца е причинено счупване на гръдната кост, причинило
трайно затруднение на снагата за около 2 - 3 месеца и контузия на гърдите и
корема, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посочено е, че при нормално протичане на оздравителния процес
възстановяването е в рамките на около 2 - 3 месеца. Пострадалият е изпитвал
силни болки и страдания в първите дни, особено при навеждане, завъртане на
снагата, дълбоко вдишване, кашляне, кихане, които постепенно са
отзвучавали. Счупването на гръдната кост е затруднило навеждането и
завъртането на торса за период от около 2-3 месеца. До възстановяване на
нормалния обем на движения и приключване на оздравителния период
пострадалият е следвало да избягва значителни натоварвания. Направените
разходи за медикаменти са били оправдани. Вещото лице посочва, че отказът
от хоспитализация не е повлиял на възстановителния период.
По делото са представени фактури и касови бонове за направени
изследвания и закупувани лекарства, както следва: касов бон за заплатена
потребителска такса на стойност 2,90 лв.; фактура № **********/22.12.2023 г.
на стойност 10 лева за издаване на дубликат за рентгенографско изследване;
касов бон за закупени медикаменти Нурофен експрес форте и Нимезил на
обща стойност 25.31 лв. от дата 13.02.2024 г.; касов бон за закупен медикамент
Нурофен експрес форте на обща стойност 8.99 лв. от дата 13.02.2024 г.; касов
бон за закупен медикамент Нимезил на обща стойност 8.82 лв. от дата
13.02.2024 г.; касов бон за закупен медикамент Нурофен експрес форте на
обща стойност 32.98 от дата 13.02.2024 г. или общо 89 лв.
В качеството на свидетел по делото е разпитана С. Ш.а, съпруга на
ищеца.
.........................................................................
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция са предявени осъдителни искове за
3
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, намиращи правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП -
22.12.2023г. между прекия причинител и ответника по отношение на
увреждащото МПС.
С обсъдените по - горе писмени доказателства, както и със заключенията
на САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена вреда -
причинени телесни увреждания на ищеца, които са в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП.
Установява се, че на процесните дата, място и час водачът на
застрахования при ответника автомобил при движението си в посока от гр. Б.
за гр. Р. без да извършва маневра се е отклонил наляво спрямо оста на пътя,
навлязъл е в насрещната пътна лента, в резултат на което е реализирал ПТП с
насрещно движещ се автомобил, управляван от ищеца.
С действията си, водачът Г. е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 16, ал. 1 ЗДвП, която сочи че на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Установи се, че пътната настилка е била мокра и заледена, поради което
шофьорът е следвало да управлява МПС, съобразявайки конкретната пътна
обстановка.
Презумпцията за неговата вина, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше
оборена от ответника. С поведението си водачът виновно е причинил
вредоносния резултат, поради което се доказа и причинно следствената връзка
между инцидента и настъпилите вреди.
От медицинските документи и СМЕ се установява, че в резултат на ПТП
на Е. Ш. са причинени следните травматични увреждания:
с...............................................
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
4
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
„Гражданска отговорност, са безспорно установени.
Ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 25 000
лв. При определяне на този размер се съобрази обстоятелството, че вследствие
на ПТП ищецът е получил счупване на гръдната кост, както и контузия на
гърдите и корема. Вследствие на инцидента е посетил лечебно заведение,
отказал е хоспитализация и са му издадени три болнични листа за общо 90
дни. За период от три месеца е бил на легло, като в ежедневието си е
подпомаган от своите близки. Установи се, че в началото е изпитвал силни
болки, особено при навеждане, завъртане на снагата, дълбоко вдишване,
кашляне, кихане, които постепенно са отзвучали. Възстановяването е в
рамките на около 2-3 месеца.
По делото се установи, че освен травматичните увреждания ПТП е
указало и психическо въздействие върху ищеца, който след инцидента се
затворил в себе си, а сега при шофиране и станал по-предпазлив.
В тази връзка и като се имат предвид тежестта на установените по
делото физически увреждания, последиците от тях, характера им, периода на
лечение, последиците за психиката, решаващият съд намира, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 25 000 лв. При определяне
на размера съдът отчете и възраст на ищеца - към момента на инцидента е на
49 години, т.е в активна трудоспособна възраст, като в резултат на
причинените травми е бил възпрепятстван да реализира труд в продължение
на три месеца. След започването на работа е избягвал вдигането на тежко, тъй
като отново е изпитвал болки. Отчетени са и обществено-икономическите
5
условия към момента на настъпване на ПТП, както и застрахователните
лимити, които са само един от факторите, обуславящи размера на
обезщетението.
С исковата молба ищецът предявява и иск за заплащане на имуществени
вреди в размер на 89 лв., представляващи разходи за заплатена потребителска
такса и рентгенографско изследване и за закупувани лекарства. По делото са
представени доказателства, че таксите са заплатени, лекарствата са реално
закупувани. Според вещото лице тези разходи са оправдани. Ето защо
претенцията за заплащане на имуществени вреди е доказана в пълен размер.
По отношение на възраженията за съпричиняване:
В писмения си отговор ответното застрахователно дружество прави
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия водач, които възражения намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразяващи се в това, че водачът се е движил
с превишена скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и пътните
особености, както и с останалите участници в движението. Посочено е, че
отказвайки хоспитализация ищецът също е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. В заключението по назначената СМЕ е посочено, че
отказът пациентът да бъде хоспитализиран не е повлиял на възстановителния
период. Поради това ответникът не поддържа това си възражение. По
отношение на другото възражение за съпричиняване – че водачът се е движил
с превишена скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и пътните
особености, както и с останалите участници в движението, същото остана
недоказано.
Ето защо обезщетенията не следва да се намаляват поради наличие на
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
С оглед на изложеното по - горе ще следва застрахователното дружество
да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 89 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000
лв., като за разликата над 25 000 до претендираните 30 000 лв. искът за
неимуществени вреди следва да се отхвърли.
По отношение претенциите за присъждане на законна лихва:
С исковата молба е направено искане в полза на ищеца да се присъдят
законни лихви върху двете обезщетения, считано от дата 29.04.2024г.
Представени са доказателства, че ищецът е отправил писмено искане до
застрахователя за присъждане на застрахователни обезщетения за причинени
имуществени и неимуществени вреди, като ответникът е получил молбата на
22.04.2024г. /лист 24 от делото/. След предявяване на претенцията по чл. 498
КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497,
ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе
застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от
6
поисканата дата – 29.04.2024г., до окончателното изплащане на двете суми за
присъдените обезщетения.
По разноските:
Съобразно изхода на спора ответникът дължи на ищеца разноски за
заплатена държавна такса и възнаграждения за вещи лица в размер на общо
2114,90 лв.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4200 лв. с ДДС. Ищецът прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно. Същото е в размер, който е над минималните размери
на адвокатските възнаграждения, посочени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Освен това делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо
възнаграждението следва да бъде редуцирано до 3668,54 с ДДС. При това
положение и с оглед изхода на спора ще следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 609,61 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение.
От договор за правна защита и съдействие /лист 116/ се установява, че
ищецът е получила безплатна правна помощ, поради което и на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на
адвокат М. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 3058,92 лв. с ДДС,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, като
размерът му е определен съобразно изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати на Е. А. Ш., ЕГН **********
с адрес: гр. Р., ул. „П.Б.“ № 25, сумата в размер на 89 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
такси и закупувани лекарства във връзка с ПТП реализирано на 22.12.2023г.,
на път II-19, при км 36,600 в посока на движение от гр. Б. към гр. Р. и сумата в
размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП
реализирано на 22.12.2023г., на път II-19, при км 36,600 в посока на движение
от гр. Б. към гр. Р., ведно със законната лихва върху двете обезщетения,
считано от 29.04.2024г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
25 000 лв. до претендираните 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на Е. А. Ш., ЕГН ********** с
7
адрес: гр. Р., ул. „П.Б.“ № 25, сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 2114,90 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на адв.М. Б. Н. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 3058,92 лв. с ДДС за оказана
безплатна адвокатска защита.
ОСЪЖДА Е. А. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. Р., ул. „П.Б.“ № 25, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 сторените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 609,61 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8