РЕШЕНИЕ
№ 12270
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110109969 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Г. К. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
73503/2021 г. по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Г. К. К. за сумите от: 779,72
лева (седемстотин седемдесет и девет лева и 72 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
28.02.2019 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 171,52 лева (сто седемдесет и един лева и 52 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. на
ответника топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент
на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ул. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
1
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношени
по договор за доставка на топлинна енергия. Сочи се, че ищецът не доказва ответникът
да е бил собственик на топлоснабдения имот в процесния период. Оспорва
количеството доставена топлинна енергия, както и размера на претендираните суми.
Счита, че е клаузата за рекламации в общите условия е неравноправна. Оспорва
редовността на счетоводните записвания при ищеца. Прави възражение за изтекъл
период на погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване наличието на дълг, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
2
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Спорно между страните е обстоятелството дали ответникът е собственик на
процесния имот в процесния период, респ. дали между страните е налице
облигационно правоотношение. По делото е представен препис от Нотариален акт за
собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ от 07.04.1981 г., от който се
установява, че лицата Кирил Г. К. и Марийка Стоянова К.а са придобили собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ ап. 28, находящ се в гр. София, ул.
Трепетлика № 33, ет. 7.
Приети по делото са и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на лицето М
С К.а, издадено на 27.11.2018 г. от Столична община, р-н , от което се установява, че
лицето К Г. К. е неин съпруг, починал на 30.12.1985 г., а ответникът – Г. К. К., техен
син. От приетата по делото справка за предоставени данни за лицето М С К.а, издадена
по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. се установява, че същата е починала на
27.03.2018 г., за което е издаден Акт за смърт № г. в гр. София. От така приетите
доказателства се установява, че и двамата родители на ответника са починали преди
процесния за делото период, както и че той е единствен техен наследник, призован към
наследяване на осн чл. 5 ЗН. Налага се извод, че от момента на открИ.е на
наследството, ответникът е станал собственик на процесния имот.
От приетия по делото препис на Нотариален акт за дарение на недвижим имот. по
описа на нотариус А З – И с район на действие СРС, се установява, че на 27.02.2019 г.
ответникът Г. К. К. е дарил на своята дъщеря М Г.а К.а процесния недвижим имот - ап.
28, находящ се в гр. София, ул. Ето защо, съдът намира, че ищцовото дружество е
провело пълно и главно доказване, че в процесния период ответникът е бил собственик
на процесния имот.
Неоснователни са възраженията на ответника, че този факт не се установявал по
делото, като се сочат и влезли в сила решения между страните по гр. дело № г. на СРС.
Видно от приложените по делото преписи на съд. решения, същите касаят процесен
период преди момента на настъпване на смъртта на майката на ответника М С К.а.
Освен това, видно от мотивната част на съдебните решения, дружеството – ищец в
съответните производства не е установило връзката между лицата Кирил Г. К. и М С
К.а, от една страна, и ответника Г. К. К., от друга страна, която връзка е установена в
настоящото производство.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот, респ. потребител на топлинна енергия в процесния период. Освен
това следва да се посочи, че видно от служебно извършената справка се установява, че
регистрираните адреси на ответника съвпадат с процесния.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 4 броя отоплителни тела и 1 бр.
водомер за топла вода, като на 4 от отоплителните тела е поставен ИРРО /в хол, кухня
и две стаи/. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото
лице-помагач на база реален отчет. С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от
3
третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на
топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за
главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били
нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния
период също била начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за
главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната
енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната
уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна
енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В
заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния
блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 779,72 лв. Изчислено е, че с изравнителните
сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално
консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 116,48 лв., като сумата е
взета предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че
размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 171,09 лв. върху
непогасената главница за топлинна енергия. По допълнително поставената задача към
вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято
изискуемост е настъпила след 22.12.2018 г., вещото лице е посочило, че сумите са,
както следва: главница за ТЕ – сумата от 381,67 лева и лихва върху главницата за ТЕ –
сумата от 83,75 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос
съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.12.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.12.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 22.12.2018 г., като главница за
4
ТЕ е в размер на 381,67 лева. Предявеният иск за главница за топлинна енергия следва
да се уважи за периода от 22.12.2018 г. до 27.02.2019 г. /датата на отчуждаване на
имота/ и за сумата от 381,67 лв., като се отхвърли за горницата до пълния предявен
размер от 779,72 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 21.12.2018 г. и за 28.02.2019 г. като
неоснователен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 271,24 лева пропорционално на уважените
5
искове, от които: 14,45 лева държавна такса, 40,12 лева юрисконсултско
възнаграждение /при първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ/ и 216,67 лева
възнаграждение за вещи лица.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 30,09 лева, от които: 10,03 лева
държавна такса и 20,06 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Г. К. К., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 381,67 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 22.12.2018 г. до 27.02.2019 г. в имот с аб. и адрес: гр.
София, , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2021 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 779,72 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 21.12.2018 г. и за 28.02.2019 г., както и иска по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 171,52 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 04.01.2022 г. по ч. гр.
дело № на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. К. К., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 271,24 лева разноски в исковото производство и
сумата от 30,09 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6