№ 8633
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110151737 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба на ЮЛ. АТ. З. ЕГН ********** срещу Р. Д. ИЛ. ЕГН
**********, с която е предявен иск с правно основание чл.124 вр. чл. 439 ГПК за
установяване, че ищецът не дължи на ответника претендираните с изпълнителен лист
от 06.10.2011 г., издаден по гр.д.№56419/2010 г. по описа на СPC, 42 състав, суми в
размер на 3000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от причинена лека телесна
повреда, ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2007 г., въз основа на
който е образувано изп. дело № 168/2012 г. по описа на ЧСИ М. М.ов рег.№. при
КЧСИ. Поддържа, че в периода от 19.02.2013 г.-27.03.2015 г., спрямо него не са били
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което изпълнителното
производство се е перемирало по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а
давността за вземанията е изтекла на 19.02.2018 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете, като навежда, че по изпълнителното производство са
извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по
давност. Алтернативно поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от настоящето
производство, доколкото процесното изпълнително дело било прекратено с
постановление от 14.09.2021 г. от ЧСИ. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното
основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на
прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на влязло в сила
решение №58/03.06.2011 г. по гр.д.№56419/2010 г. по описа на СРС, 42 състав, е
издаден изпълнителен лист от 06.10.2011 г. в полза на Р. Д. ИЛ., с който е осъден ЮЛ.
АТ. З. да му заплати сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от причинена лека телесна повреда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на увреждането-03.07.2007 г., до окончателното
плащане.
Между страните не се спори и от представеното копие от изпълнително дело се
установява, че по молба вх. №02021/15.02.2012 г. на Р.И. за събиране на вземането въз
основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 168/2012 г.
по описа на ЧСИ М. М.ов, рег. № . при КЧСИ. Между страните не се спори и от
доказателствата по делото се установява, че процесният изпълнителен лист е издаден
за вземания, установени с влязло в сила решение, поради което и приложимата
погасителна давност е петгодишна – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност в периода
19.02.2013 г. – 19.02.2018 г. на вземанията по изпълнителния лист.
В решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. е прието,
че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/18.11.1980 г.
на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. разрешение
2
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Посочено е, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е застъпено
противоположното становище, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Посочено е, че даденото с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
В настоящия случай към момента на образуване на изпълнително дело №
168/2012 г. по описа на ЧСИ М. М.ов е действало ППВС № 3/1980 г. Съответно следва
да се прецени какво значение имат двата съдебни акта по отношение на това
производство и твърдяната от ищеца погасителна давност. С подаване на молбата за
образуване на изпълнително производство давността за вземането е била прекъсната,
съгласно чл.116 ал.1 ЗЗД, и същата не е текла, докато производството е било висящо. В
хода на посоченото изпълнително производство на 19.02.2013 г. е постъпила молба от
взискателя с искане за пристъпване към принудително изпълнение върху трудовото
възнаграждение на длъжника. На 27.03.2015 г. е постъпила молба от взискателя с
искане за извършване на справки за актуалното имотно състояние на длъжника, като
при установяване на имущество или суми е поискано пристъпване към принудително
изпълнение по отношение на същите. На 22.01.2018 г. е постъпила молба от взискателя
с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 24.04.2019 г.
отново взискателя е депозирал молба до ЧСИ с искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника и възбрана върху притежаваното от него недвижимо
имущество. На 30.04.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „У. Б.“ АД,
получено от банката на 08.05.2019 г. На 25.01.2021 г. по изпълнителното дело е
депозирана молба от взискателя, видно от която същият е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника и възбрана върху притежаваното от него
3
недвижимо имущество.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., на
ВКС, IV г. о., решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., на ВКС, III г. о.,
решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., на ВКС, III г. о., определение №
248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., на ВКС, IV г.о., решение №126/ 28.06.2022 г.
по гр. д. № 3409/2021 г., на ВКС, III г. о. перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да
имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането
е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
4
(резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право
– този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е
свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува.
Предвид формираната актуална съдебна практика на ВКС следва да се приеме, че
поисканите от взискателя след изтичане на 2-годишния срок изпълнителни действия са
довели до прекъсване на давността. Последното действие на взискателя, довело до
прекъсване на давността, е извършено на 25.01.2021 г., когато е депозирал молба за
налагане на запор върху движимите вещи на длъжника. Тези действия са предприети
преди изтичане на 5 – годишния давностен срок. По изложените съображения
вземанията на кредитора, за които е издаден процесният изпълнителен лист от
06.10.2011 г. не са погасени по давност към момента на провеждане на устните
състезания в настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се следват
единствено на ответника. Същият не релевира искане за тяхното присъждане, нито
доказва да е сторил такива, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ. АТ. З. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София, ул.“Х., А.“ №., ет.., срещу Р. Д. ИЛ. ЕГН **********, съдебен адрес
гр.София, бул.“Ц., Б. III“ №5, ет.., оф.2, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на Р. Д. ИЛ. ЕГН **********,
сумата в размер на 3000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от причинена лека
5
телесна повреда, ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2007 г. до
окончателното изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 06.10.2011 г. по
гр.д.№56419/2010 г. по описа на СPC, 42 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6