№ 16841
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110125516 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от Р. А. Б. искова молба,
насочена против „П.-а.т.“, ЕООД, с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на Заповед №
69/07.03.2025г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено и
признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3299.40лв. – обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа за
периода 07.03.2025г. – 31.03.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
по силата на Трудов договор № 67/04.09.2023г., между страните са възникнали трудови
правоотношение, по силата на които е престирал труд в полза на ответника на
длъжност „системен администратор“. Сочи, че на 07.03.2025г., ответното дружество
му е връчило едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и Заповед № 69/07.03.2025г., с която трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 07.03.2025г. Навеждат се
доводи за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, в каквато насока са
изложени подробни съображения, като в тази връзка е формулирано искане
претенциите да бъдат уважени и на ищеца да бъде изплатено обезщетение за времето,
за което е останал без работа в размер на 3299.40лв. за периода 07.03.2025г. –
31.03.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който признава исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ за
основателни, в каквато насока са изложени съображения. Оспорва се претенцията с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ като се сочи, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание, изискващо предизвестие, като се сочи, че
на ищеца е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. Отделно се сочи, че
ищецът е започнал работа в срока на предизвестието с по-високо трудово
възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 237, ал. 1 ГПК когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
В случая от страна на ответното дружество, с депозирания по делото отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, е направено признание на исковите претенции с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Налице е и другата изискуема се от закона предпоставка, а именно искане на
ищеца за постановяване на решение съобразно заявеното от ответника признание,
което искане е формулирано с постъпилото по делото Становище от 04.07.2025г. /л.
57/.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
По гореизложената аргументация съдът намира, че следва да се произнесе с
решение по чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на иска, с което заявените от ищеца
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
От страна на ищеца се претендира сумата от 3299.40лв. - обезщетение за
времето през което е останал без работа за периода 07.03.2025г. – 31.03.2025г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата.
За основателността на претенцията в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че след прекратяване на трудовото правоотношение
между страните за периода от 07.03.2025г. – 31.03.2025г. е останала без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението /Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.,
ОСГК/, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението, както и че размерът на дължимото се
обезщетение за исковия период е 3299.40лв.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че въз основа
на Трудов договор № 67/04.09.2023г., между страните са възникнали трудови
правоотношение, по силата на които ищецът е престирал труд в полза на ответника на
длъжност „системен администратор“, че трудовото правоотношение е прекратено от
ответника със Заповед № 69/07.03.2025г., считано от 07.03.2025г.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 18 копие на трудовата книжка
се установява, че за периода от прекратяване на трудово правоотношение 07.03.2025г.
до 31.03.2025г., ищецът не е престирал труд, доколкото от приложеното копие на
страница 8 от трудовата книжа /л. 18/ се установява, че Р. Б. е встъпил в трудово
2
правоотношение с друг работодател на 01.04.2025г.
Този извод намира опора в приложеното на л. 64 копие на служебна бележка,
издадена от Агенция по заетостта.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225
КТ за исковия период 07.03.2025г. – 31.03.2025г. е 3292.20лв., респективно исковата
претенция се явява частично основателна за тази сума., като над тази сума до
максимално предявения размер от 3299.40лв. или за разликата от 7.20лв.,
претенцията се явява неоснователна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно практиката на ВКС възражение за прихващане, което е надлежно
упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между
обезщетението при незаконно уволнение (чл. 225, ал. 1 и 2 КТ) и обезщетенията при
уволнение поради неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 1 в КТ) и закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни (чл. 222, ал. 1 КТ). При
последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово
правоотношение работникът или служителят не се освобождава от задължение
за връщане / Решение № 623 от 24.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 933/2001 г., III г. о.,
Решение № 37 от 7.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3853/2015 г., IV г. о., ГК Решение №
271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о., ГК и др./
Съгласно цитираната практика на ВКС безусловно подлежат на връщане,
респективно на прихващане, само обезщетенията при уволнение за неспазено
предизвестие (чл. 220, ал. 1 КТ) и поради закриване на предприятието или на част от
него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за
повече от 15 работни дни (чл. 222, ал. 1 КТ). Това е така, защото те са в зависимост
от наличието на законно уволнение, при това във втората хипотеза - осъществено на
посочените основания и ако работникът или служителят е останал без работа за срок
от един месец.
В процесния случай от страна на ответника с отговора на исковата молба са
формулирани доводи за неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225 КТ, при твърдения, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ.
Изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ не е факт, обуславящ извода за
неоснователност на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, а
представлява възможност на работодателя в срока за отговор да формулира
възражение за прихващане, но в случая такова не е формулирано.
По разноските.
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2784.00лв., като видно от приложения на л. 78 по делото договор за правна защита и
съдействие по всеки от исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е
уговорено възнаграждение в размер на 1077.00лв., а по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ - 630.00лв.
Доколкото исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е
частично отхвърлена, при съобразяване уважена и отхвърлена част на този иск
ответникът дължи на ищеца по него възнаграждение в размер на 628.62лв.
В обобщение с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2782.62лв.
3
Видно от приложения на л. 81 по делото договор за правна защита и съдействие
между ответното дружество и процесуалния му представител е уговорено
възнаграждение по исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в
размер на 1000.00лв.
С оглед частичната неоснователност на този иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 2.18лв.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса и разходи за вещо лице в общ размер на 541.14лв. / ДТ по
80.00лв. за исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 131.69лв. – по
иска с правно основание 344, ал. 1, т. 3 КТ и 249.45лв. – възнаграждение вещо лице
съгласно уважената част на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ./
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, уволнението на Р. А. Б., ЕГН **********, извършено със Заповед №
69/07.03.2025г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, издадена от П.П.С. - управителя
на „П.А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Р. А. Б., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „Системен
администратор“ в „П.А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „П.А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225 КТ, да заплати на Р. А. Б., ЕГН **********, сумата от 3292.20лв. –
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 07.03.2025г. –
31.03.2025г., вследствие незаконно уволнение, извършено със Заповед №
69/07.03.2025г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, издадена от П.П.С. - управителя
на „П.А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 07.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 7.20лв. / разликата над уважената част до максимално
предявения размер/, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението, в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 3292.20лв.
ОСЪЖДА „П.А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Р. А. Б., ЕГН **********, сумата от 2782.62лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на „П.А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2.18лв. – разноски.
ОСЪЖДА „П.А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати на по сметката на Софийски районен съд сумата от 541.14лв.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок от датата на която съдът е постановил, че ще го обяви -
19.09.2025г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4