РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 850
гр.
Пловдив,15.04.
2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в публично съдебно заседание
на двадесет и първи март
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Р. П. и участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от член – съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА КАНД №
157 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2. Образувано е по касационна
жалба предявена от И.Б.Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството си на кмет на Община
Пловдив, чрез пълномощника адв. Е.П. - А. против Решение № 2028 от 28.11.2018 г. на Районен съд гр.Пловдив,
XXIV н.с.,
постановено по АНД № 6551 по описа на
същия съд за 2018 г., потвърждаващо
Наказателно постановление /НП/ № 11-01-108 от 18.07.2018г., издадено от
директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, гр. София, с
което на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 35,
ал.1, пр.2 вр. чл. 32, ал.1, т.1, от
Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ за извършено нарушение на чл.
126 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в твърдението, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска решението да бъде отменено,
както и потвърденото с него НП.
3. Ответникът по касационната жалба - Агенцията
за държавна финансова инспекция - София, не се представлява в съдебно
заседание. В постъпили по делото писмени бележки от пълномощника гл. юриск. Е. К., са изложени подробни доводи за
неоснователност на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив излага становище за неоснователност на
касационната жалба.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.Б.Т. против
Наказателно постановление № 11-01-108 от 18.07.2018г., издадено от
директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, гр. София.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 11-01-108/12.02.2018г. съставен от В. П. Г. –
държавен финансов инспектор от АДФИ.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, се свеждат до следното:
Към
31.01.2016г. И.Б.Т. в качеството си на кмет на Община Пловдив и първостепенен
разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11 ал.3 от Закона за публичните финанси е
променил предназначението на средства от такси за битови отпадъци в размер на
86 645.10 лв.,
като към тази дата в нарушение на разпоредбата на чл.126 от Закона за
публичните финанси ги е използвал за текущо финансиране на местни дейности
извън посочените в чл.66 ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. С
тези средства текущо са били финансирани разходи в местни дейности, свързани с
озеленяване, изплащане на обезщетения на неправомерно уволнен работник,
държавни такси и други, отчетени в дейност 623 „Чистота" в отчета за касово
изпълнение на бюджета за 2016 г. Средствата събрани oт
такса битови отпадъци в размер на 86 645.10 лв. не са били налични по сметките
па община Пловдив и не са били отчетени като преходен остатък в план-сметката зa приходите и за необходимите разходи за 2017 г. за
дейностите по чл.66 ал.1 от ЗМДТ. Подробно са описани и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, възприети в пълнота и от първостанционния
съд.
Така описаното деяние
е квалифицирано в АУАН, като административно нарушение по чл. 126 от Закона за
публичните финанси. Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН В. П. Г., която е потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление.
За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и
гласни доказателства, че от страна на касатора е
осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение,
изразяващо се в нарушение на чл. 126 от Закона за публичните финанси. Съдът е
приел също така, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, с оглед чл.
35, ал.1 от ЗДФИ, а именно от финансов инспектор в АДФИ и съответно от
директора на АДФИ. Изложено е, че АУАН и
НП са издадени при спазване на административнопроизводствените
правила по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че нарушението е доказано по
безсъмнен начин.
Районният съд е счел за неоснователно
възражението, че въпросната сума била използвана съгласно законовите
изисквания, като в тази насока е пояснено, че от посочените в жалбата основания
е видно, че разплащанията по тях не съставляват разходи, необходими за
предоставяне на услугите, за които се събира такса за битови отпадъци. Направен
е извод, че обслужването на автовишка и заплащането
на годишните й прегледи, разходите за обучение на работа с храсторез, разходите
за резервни части на моторен трион, разходите по договор от 16.08.2016г. между
ОП „Траурна дейност” – Пловдив и „Сатурн 9 ” ЕООД не могат по какъвто и да било
начин да се причислят към дейностите ясно изброени в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, за
които се заплаща такса за битови отпадъци.
За неоснователно е счетено и
възражението за погасяване отговорността на нарушителя, като са изложени
подробни мотиви в обжалваното решение относно спазването на сроковете по чл.34,
ал.2 и 3 от ЗАНН.
В решението е прието, че случаят не е
маловажен, доколкото нарушението засяга особено важни обществени отношения,
касаещи финансовата дисциплина при окончателното разпореждане на бюджетни
средства към края на съответната година, като същото не се явява с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този род. По отношение
на наказанието е посочено, че същото е правилно наложено като ,,глоба‘‘ в минимално предвидения размер от 200 лева.
IV. За правото :
9. Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление
районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението
са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление, като при правилна преценка на
събраните доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
съдът е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на
наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Фактите
по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното
в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни,
като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание в
минималния предвиден размер за процесното
административно нарушение, е в
съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е съответно на тежестта на
извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност и тази на
нарушителя, и като такова същото е справедливо и способстващо в най - пълна
степен за изпълнение на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
11. Във връзка с оплакванията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, че мотивите
на съда не кореспондират с безспорно установени факти, следва да се отбележи,
че доводите на касатора, че процесната
сума е била използвана, съгласно законовите изисквания, са неоснователни и в
противоречие с данните в приложените към административнонаказателната
преписка документи: план-схема за приходите и необходимите разходи за
2017г. за дейностите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ на община Пловдив, заповеди,
справки, решения на общински съвет, договор за обществена поръчка, решение №
1306 на ПОС от 19.10.2016г.
Както
правилно е приел първоинстанционния съд, от тези
доказателства се установява, че сумата е използвана за разходи, които не
съставляват разходи, необходими за предоставяне на услугите, за които се събира
такса за битови отпадъци. Нито разходите за обслужването на автовишка
и заплащането на годишните й прегледи, нито разходите за обучение на работа с
храсторез, нито разходите за резервни части на моторен трион, нито разходите по
договор от 16.08.2016г. между ОП „Траурна дейност” – Пловдив и „Сатурн 9 ” ЕООД
могат да се причислят към дейностите ясно изброени в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, за
които се заплаща такса за битови отпадъци.
12. Във връзка с оплакванията
на касатора, относно приложимостта на нормата на
чл.28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай на
административно нарушение, следва в случая да се посочи, че в казуса не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка следва да се посочи, че конкретно установеното административно нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл. 32,
ал.1,т.1 от ЗДФИ, във вр. с чл.126 от Закона за
публичните финанси, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Не без значение в случая е и обстоятелството, правилно отчетено и от
първоинстанционния съд, че нарушението засяга особено
важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при окончателното
разпореждане с бюджетни средства към края на съответната година.
13.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното,
нито в настоящото съдебно производство.
14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2028 от 28.11.2018 г. на
Районен съд гр.Пловдив, XXIVн.с.,
постановено по АНД № 6551 по описа на същия съд за 2018 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.