№ 4070
гр. Варна, 04.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501866 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56387/24.06.2025г. от И. С. Н.,
ЕГН: **********, и В. К. Н., ЕГН: **********, срещу Решение №
1562/05.05.2025г., постановено по гр.д. № 20243110105662 по описа за 2024г.
на РС Варна, 7-ми състав, с което съдът:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищеца
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, сключения между ответниците И. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Игнатиево, община Аксаково, ул. „Георги Петлешев“,
бл. 25, и В. К. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Слънчево, община Аксаково,
брачен договор от 14.10.2021 г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 от
Семейния кодекс, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. №
31578/15.10.2021 г., Акт № 122, том 9, дв. вх. рег. № 31270, в частта, касаеща
прехвърлянето от И. С. Н. на 1/2 идеални части от следните недвижими
имоти: новоизградена жилищна сграда на два етажа, въведена в експлоатация
с Удостоверение № 11 от 07.02.2011 г. на Главния архитект на община
Аксаково, със застроена площ от 110,70 кв.м. и разгъната застроена площ от
259,53 кв.м., изградена в урегулиран поземлен имот (УПИ) № IX-260, както и
изградените в имота стопанска постройка и гараж, без посочена квадратура
към момента на придобИ.ето им, описани в Нотариален акт за покупко-
продажба № 167, том XXIV, дело 7542 от 29.07.1995 г., вписан във Варненския
районен съд с вх. рег. № 6337, том 97551, стр. 30271, ведно с 1250/2250 кв.м.
1
идеални части от УПИ № IX-260, целият с площ 2250 кв.м., находящ се в с.
Слънчево, община Аксаково, област Варна, кв. 39 по действащия план на
селото, одобрен със Заповед № 916/28.05.1987 г. на Председателя на ОНС –
Варна, при граници: УПИ ХХ-259, ХIII-258, VIII-254, път, УПИ Х-261, ведно
с всички трайни подобрения и приращения в имота, на основание чл. 135 от
Закона за задълженията и договорите..
В жалбата е изложено становище за недопустимост на съдебното
решение като постановено по недопустим иск, в евентуалност за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
искът по чл. 135 от ЗЗД, насочен срещу само част от предмета на брачния
договор /отделен имот/ е недопустим, тъй като предметът на брачния договор
е комплекс от имуществени отношения и обявяване на относителна
недействителност само на част от брачния договор не може да се допусне. По
основателност счита, че съдът е допуснал правна грешка като е приел, че
брачният договор е увреждащ спрямо втория договор с кредитора, тъй като
договорът за кредит е сключен много след брачния. Твърди още, че ВРС
неправилно е приложил института на поръчителството. Отговорността на
поръчителя е субсидиарна и възниква само при неизпълнение от страна на
главния длъжник. След като вземането по кредита спрямо поръчителя все още
не е било изискуемо, то не съществува в правен смисъл и следователно
действието по подписването на брачния договор не е увреждащо спрямо
кредитора. Твърди още, че към момента на сключване на брачния договор не е
било налице знание за увреждането, тъй като не е било налице неизпълнение
по договора за кредит. Сочи още, че ефекта на брачния договор настъпва едва
след постановяване на развода /един месец по-късно/, което отново изключва
умисъла за увреждането. Няма увреждане и защото не е налице разпореждане
със свое имущество от страна на Н., а то е било изначално на съпругата му.
Посочва още, че умисълът не е доказан от другата страна, тъй като не е
достатъчна презумпцията на закона. Оспорва и извода на съда за
безвъзмездност на договора в атакуваната му част, като сочи, че става въпрос
за сложни имуществени взаимоотношения. Счита, че съдът е следвало да
изследва предпоставките на чл. 21 ал. 4 от СК, както и че неправилно не е
кредитирал свидетелските показания. Неправилен бил и извода на съда, че в
настоящото производство не могат да бъдат разгледани възраженията за
нищожност на договорите за кредит. Счита, че могат да бъдат релевирани
инцидентно и в настоящото производство и необсъждането им представлява
2
нарушение на процесуалния и материалния закон.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, в който излага становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба и правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Счита, че Павловият иск може да се насочи и към конкретни
разпореждания с имуществен характер, доколкото има облигационен, а не
вещен характер. В производството по чл. 135 от ЗЗД не се изследва дали
вземането на кредитора е ликвидно и изискуемо, а качеството на кредитор
може да се отрече само след влязло в сила съдебно решение. По делото са
представени доказателства, че ищецът е кредитор на ответника Н. по
договорите за кредит, по които той отговаря в качеството му на поръчител.
Съгласно нормата на чл. 140 ал.1 от ЗЗД поръчителят е задължен заедно с
главния длъжник за цялото вземане и отговаря солидарно с него, т.е. е
длъжник по вземането. Срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл съгласно ТР
5/2022г. по т.д. №2/2019г. на ВКС, ОСГТК. Отчуждаване на длъжниково
имущество във всички случаи води до намаляване на възможността за
удовлетворение на кредитора. Разпореждането с процесния имот е извършенo
безвъзмездно, като това е видно от клаузите на самия брачен договор.
Отношенията между съпрузите, вкл. имуществените такива, нямат връзка с
отношенията между кредитора и длъжника и не могат да се установяват в
производството по чл. 135 от ЗЗД. Правилно е прието от ВРС, че
свидетелските показания са декларативни, както и че същите следва да се
преценяват съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. Не следва да бъдат
разглеждани възраженията за нищожност на договорите за кредит, тъй като не
са въведени в процеса чрез предявяване на насрещен иск.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
56387/24.06.2025г. от И. С. Н., ЕГН: **********, и В. К. Н., ЕГН: **********,
срещу Решение № 1562/05.05.2025г., постановено по гр.д. № 20243110105662
по описа за 2024г. на РС Варна, 7-ми състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 15.09.2025год. от 10.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните по телефона с оглед спазване на
срока по чл. 56 ал. 3 от ГПК и с призовка, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4