Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 28.05.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1404 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “К.” ООД, ЕИК ********, твърди, че между него и ответника “Р.К.” ЕООД, ЕИК ********, има трайно установени търговски отношения, като през 2018 г. ищецът не е получил пълното плащане на изработените от него по поръчка на ответника и доставени на последния метални изделия. Твърди, че е изпълнил и предал на ответника готовите изделия, които са му доставени чрез транспортни фирми с товарителница към съответната фактура. Твърди, че по част от фактурите са извършени само частични плащания, което представлява признание на задълженията от страна на ответника. Твърди, че ответникът не му е платил изработените и доставени метални изделия, както следва:
- остатък в размер на 28 485,63 лева по фактура №
2564/18.04.2018 г., на обща стойност от
56 971,26 лева, с падеж 18.06.2018 г.;
- сума в
размер на 25 290,53 лева по фактура № 2657/06.06.2018
г., с падеж 06.07.2018 г. за ½ от сумата и 07.08.2018 г. за останалата
½ от сумата;
- сума в размер на
64 591,37 лева по фактура № 2670/20.06.2018 г., с падеж 20.07.2018 г. за
½ от сумата и 20.08.2018 г. за останалата ½ от сумата;
- остатък в размер на 28 619,67 лева по фактура №
2914/05.12.2018 г., на обща стойност от 145 965,02
лева, с падеж 31.12.2018 г.
Твърди, че са
проведени поредица разговори с ответника, както и му е предложено споразумение
за разсрочване на задълженията, но не се е стигнало до плащане на задълженията
или до сключване на споразумение.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 146 987,20 лева, представляваща сбора от дължимите суми за изработка и доставка на метални изделия по фактури №№ **********/18.04.2018 г. (остатък), **********/ 06.06.2018 г., **********/20.06.2018 г. и **********/05.12.2018 г. (остатък), ведно със законната лихва за забава върху претендираните главница в общ размер на 146 987,20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (29.07.2020 г.) до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Р.К.”
ЕООД подава отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва доставката на
стоките от страна на “К.” ООД. Сочи, че те са били
предназначени за клиент на “Р.К.” ЕООД – дружеството “МЕХАНИКА ЕКЗАКТА” С.А.,
което е заплатило цена за стоките вместо по сметка на “Р.К.”
ЕООД по посочена от хакери банкова сметка. ***, че независимо от положените
усилия да се намери разрешение, до този момент този клиент не е заплатил
задълженията си към ответника. Сочи, че незабавно е уведомил ищцовото дружество
за случая, че поради липса на постъпили плащания от крайния клиент ще има
забавяне в плащанията от ответното дружество към ищцовото, докато не се разреши
случаят. Оспорва твърденията на ищеца, че ответното дружество е спряло
комуникацията с тях. Сочи, че не се е стигнало до подписване на споразумение
между ищцовото и ответното дружество, тъй като споразумението е съдържало
неприемливи условия за ангажиране на управителя на ответното дружество като
солидарен длъжник по задълженията.
Ответникът сочи,
че към момента на подаване на отговора на исковата молба полага всички усилия
за разрешаване на случая с “МЕХАНИКА
ЕКЗАКТА” С.А., за да заплати
дължимите суми към ищеца.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на
ответника. Сочи, че вземанията на ищеца не са поставени под условие от
извършването на плащане от клиент на ответното дружество. Сочи, че ирелевантни
за предмета на спора са правоотношенията между ответника и неговия клиент, на
който били препродадени стоките.
В дадения срок
ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, че от ищеца на ответника са издадени фактури №№ **********/ 18.04.2018 г., **********/06.06.2018
г., **********/20.06.2018 г. и **********/ 05.12.2018 г.
Представени са от ищеца и съответните поръчки на
ответника за металните изделия.
Не се спори между страните, че ищецът е изработил
и доставил на ответника металните изделия по описаните фактури.
Не се спори между страните и се установява от представените
от ищеца приемо-предавателни протоколи, че ответникът е приел изработените
метални изделия.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и
прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Р.Г.,
съгласно което процесните фактури са
осчетоводени при всяка от страните и размерът на задълженията по тях, които се
водят в съответното счетоводство, възлиза на 146 987,20 лева.
Вещото лице дава заключение, че ответникът е
включил процесните фактури в дневниците си за покупки и справките декларации по
ЗДДС за съответния период и е ползвал данъчно предимство по тях, под формата на
данъчен кредит по ЗДДС.
Вещото лице дава заключение, че съгласно предоставените справки от счетоводните регистри и по точно аналитичен регистър на “Р.К.” ЕООД сметка 401/57 с аналитичност “К.” ООД за периода от 18.04.2018 г. до 12.04.2021 г., по кредита на сметка 503 “Банка”, са осчетоводени следните плащания от “Р.К.” ЕООД към “К.” ООД: на 03.07.2018 г. - 28 485,63 лева; на 14.02.2019 г. - 18 603,58 лева; на 14.02.2019 г. - 5 723,92 лева; на 28.02.2019 г. - 42931,31 лева прихващане по споразумение; на 28.02.2019 г. - 50 086,54 лева прихващане по споразумение.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случая не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че страните са в трайни търговски отношения. Между тях са възникнали облигационни
отношения по договори за изработка
по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на
възложителя, а последният да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за
писмена форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с
постигането на съгласие от страните.
Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че металните изделия са изработени и доставени от ищеца на ответника. Видно от представените приемо-предавателни протоколи, същите са приети от ответника без забележки. С приемането на доставените стоки, установено с приемо-предавателните протоколи между страните без забележки, за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на
ищеца и на ответника, както и че ответникът е ползвал данъчен кредит. Само по
себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така
в Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и
Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
Извършените от ответника
частични плащания по две от процесните фактури - фактури №№ **********/18.04.2018 г. и **********/05.12.2018
г., представляват по своята
правна същност извънсъдебно признание на ответника за задълженията по същите.
Ирелевантно за предмета на
спора се явява възражението на ответника, че доколкото металните изделия са
били предназначени за клиент на ответника -дружеството “МЕХАНИКА
ЕКЗАКТА” С.А., то ответникът не е платил, защото не е
получил плащане от това дружество. Без значение за настоящото производство са
правоотношенията на ответника с трети лица, с които ответникът е имал
договореност за препродажба на стоките. Дори да се приеме, че е релевантно, то възражението
остава недоказано и поради това неоснователно, тъй като по делото не са
представени писмени доказателства, установяващи връзката на заявката/доставката
и правоотношенията на ответника с посоченото дружество.
От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесните фактури е дължима сумата в общ размер на 146 987,20 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, са основателни и доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради уважаване на на
главните искове, върху присъдените главници се явява основателна и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на подаване на исковата
молба (29.07.2020 г.) до
окончателното им плащане.
По
разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 10 219,49 лева, от които 5 879,49 лева – държавна такса, 500 лева – депозит за вещо лице и 3 840 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски в
общ размер от 10 219,49 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Р.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 176, на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в общ размер на 146 987,20 лева (сто четиридесет и шест хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща сбора от дължимите суми за изработка и доставка на метални изделия по фактури №№ **********/18.04.2018 г. (остатък), **********/06.06.2018 г., **********/20.06.2018 г. и **********/05.12.2018 г. (остатък), ведно със законната лихва за забава върху претендираните главница в общ размер на 146 987,20 лева, считано от 29.07.2020 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Р.К.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 176, сумата
от 10 219,49 лева (десет хиляди двеста и деветнадесет
лева и четиридесет и девет стотинки) – разноски по делото пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :