Решение по дело №5459/2017 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1191

 

гр. Перник, 26.01.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5459 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против П.Г.К. и Л.Й.К. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците при условията на солидарност дължат на топлофикационното дружество сумата в размер на 1186.50 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден апартамент *******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 03.07.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 232.59 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 22.06.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3598/03.07.2017г. по ч.гр.д. № 4227/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота, по отношение на който П.Г.К. и Л.Й.К. притежават право на собственост на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответниците не са изпълнили в срок задължението си да заплащат цената на доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължат законна лихва за забава.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение, поради което П.Г.К. и Л.Й.К. не са материалноправно легитимирани да отговарят по претенцията на ищцовото дружество. Ответниците сочат, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност П.Г.К. и Л.Й.К. поддържат, че вземането за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 02.07.2014г. в размер на 51.28 лева и за лихва за забава върху посочената главница за периода от 08.07.2014г. до 22.06.2017г. в размер на 15.14 лева са погасени по давност.

С протоколно определение от 16.11.2017г., след изслушване на становището на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. на стойност 1186.50 лева, като начислената законна лихва върху месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 22.06.2017г. възлиза на 232.59 лева, за които суми е представено извлечение от счетоводните записвания на ищеца.

 Районен съд – гр. Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. От представените по делото нот. акт № 16, том V, нот. дело № 710/2003г. по описа на нотариус И. И., с район на действие Районен съд – гр. Перник и нот. акт № 24, том I, нот. дело № 23/2015г. по описа на нотариус И. П. – Б., с район на действие Районен съд – гр. Перник се установява, че ответниците са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху процесния имот до 04.12.2015г. когато са се разпоредили с вещта в полза на трето неучастващо по делото лице. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Всеки от солидарните длъжници отговаря за целия дълг, но ищецът – кредитор разполага с възможността сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси вземането си съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ответниците са материално правно легитимирани да отговарят по претенцията за заплащане на цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 04.12.2015г., в който момент са загубили качеството си потребители на топлинна енергия. От изложеното следва, че искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 849.57 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 1186.50 лева претенцията следва да бъде отхвърлена, като недоказана.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

            Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Страните не спорят, че размерът на начислената законна лихва за забава върху претендираната главница възлиза на 232.59 лева за периода от 08.07.2014г. до 22.06.2017г., за което е представено извлечение от счетоводните записвания на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.

Доколкото по делото бе установено, че ответниците не са материално правно легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за периода от 04.12.2015г. до 30.04.2016г., неоснователна се явява и претенцията за законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.02.2016г. ( когато е настъпила изискуемостта на вземането за доставена топлинна енергия за месец декември 2015г.) до 22.06.2016г. на стойност 41.84 лева.

Направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания е основателно, поради следните съображения:

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Следователно изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период – месец май 2014г. е настъпила на първия ден след изтичане на падежа – 01.07.2014г. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 03.07.2017г.) съдът намира, че вземането за цена на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. в размер на 26.02 лева е погасено по давност.

С оглед изложеното искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 823.55 лева за периода от 01.06.2014г. до 04.12.2015г., като за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. претенцията се явява погасена по давност, а за периода от 05.12.2015г. до 30.04.2016г. искът е недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасено поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. е погасена по давност, погасенo по давност е и вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава в размер на 7.81 лева върху посоченото месечно задължение.

От изложеното следва, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 182.94 лева за периода от 01.08.2014г. ( когато е настъпила изискуемостта на първото дължимо от ответниците месечно задължение за месец юни 2014г.) до 31.01.2016г.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД съдебни разноски възлизат общо в размер на 78.38 лева, от които сумата в размер на 28.38 лева заплатена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на топлофикационното дружество, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изхода от спора П.Г.К. и Л.Й.К. следва да заплатят на ищеца сумата в размер на 55.59 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от ищеца съдебни разноски възлизат общо в размер на 169.08 лева, от които сумата в размер на 69.08 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на делото и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изхода от спора П.Г.К. и Л.Й.К. следва да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 119.92 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от П.Г.К. и Л.Й.К. съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител в заповедното производство  съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция или на всеки от ответниците сумата в размер на по 58.14 лева. На идентично правно основание „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на всеки от ответниците направените от последните съдебни разноски в настоящото производство за заплатен хонорар на пълномощника им в размер на по 58.14 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против П.Г.К., ЕГН **********,*** и Л.Й.К., ЕГН **********,***, че ответниците при условията на солидарност дължат на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 823.55 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден апартамент ****** за периода от 01.06.2014г. до 04.12.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 03.07.2017г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 182.94 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.08.2014г. до 31.01.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3598/03.07.2017г. по ч.гр.д. № 4227/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 1186.50 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. и за периода от 05.12.2015г. до 30.04.2016г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 232.59 лева.

ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН **********,*** и Л.Й.К., ЕГН **********,*** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 55.59 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН **********,*** и Л.Й.К., ЕГН **********,*** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 119.92 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

            ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на П.Г.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 58.14 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

            ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на П.Г.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 58.14 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Л.Й.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 58.14 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Л.Й.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 58.14 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 4227/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:26.01.2018г.

Съдебен деловодител: