№ 7847
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Димитър К. Демирев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100506484 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата С. Л. Т. срещу решение № 8766 от 14.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 63133/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 465,82
лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ****1, аб. № 93695, ведно със законната
лихва за периода от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 63,23 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., както и за сумата от 39,78 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. № 51109/2023 г. на СРС, 157
състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност
на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати
1
съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивникът счита, че липсват
доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, тъй като не е
налице сключен писмен договор. Оспорва претендираното количество топлинна енергия на
претендираната стойност, като поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал заключенията на допуснатите експертизи, които се основавали на
незаконосъобразна методика, противоречаща на нормативен акт от по-висока степен.
Намира, че претендираната такса за дялово разпределение се дължи на трето лице, а лихвата
за забава следва да се начислява едва след издаване на общата фактура за конкретния
отоплителен период и не се дължи върху прогнозни сметки. Навежда възражения за наличие
на неравноправни клаузи в ОУ и за нарушение на вторичното право на ЕС. Ето защо моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли
същото да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
По делото е постъпила и частна жалба на ответницата С. Л. Т. срещу определение №
14206/26.03.2025 г., постановено по гр.д. № 63133/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, с
което е оставена без уважение молбата на ответницата по чл. 248 ГПК за изменение в частта
на разноските на Решение № 8766 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 63133/2023 г. по описа на СРС,
157 състав. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, доколкото на
длъжника в заповедното производство също се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, а разноски за юрисконсултско възнаграждение и за допуснатите в
първоинстанционното производство експертизи не е следвало да се присъждат на ищеца,
тъй като поставените въпроси са били неотносими към правилното решаване на спора.
Моли се за отмяна на определението и уважаване на искането на ответника за присъждане
на разноски за процесуално представителство в заповедното производство, както и за
отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени в тежест на
ответната страна разноски за допуснатите експертизи по делото и за юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на частната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
2
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, заявление-
декларация за откриване на партида от 16.11.2004 г.) се установява, че собственик на
описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. ****, с
клиентска партида с абонатен номер при ищеца 93695, е С. Л. Т., която на 29.12.1998 г. го е
придобила по силата на договор за дарение от брат й П.Л.Т.. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, ответницата се явява потребител на доставената в апартамента топлинна
енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна
енергия за битови нужди в него, доколкото е била единствен собственик на топлоснабденото
жилище през целия процесен период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР,
като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на
въззивницата за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото
са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между С. Л. Т., от една страна,
3
и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена
предвид приложените по делото писмени доказателства – справки за показанията на
измервателните уреди в процесната сграда за сезони 2020 г. – 2021 г. и 2021 г. – 2022 г.,
главни отчети (подписани от ответницата и неоспорени от нея) и изравнителни сметки за
същите периоди.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия за
два водомера за топла вода, за четири радиатора с поставени индивидуални уреди за
разпределение, за щранг-лира без поставен уред за разпределение и за сградна инсталация.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 799,69 лв., а за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 1108,38 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба –
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
4
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края
на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-
помагач главни отчети (подписани от ответницата), като при съобразяване на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021
г. е в размер на 920,90 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на
121,21 лв.), а за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. – 1227,85 лв. (след добавяне на сумата за
доплащане от потребителя в размер на 119,47 лв.). Следователно, главните задължения за
топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат общо на 2148,75 лв., а при съобразяване
на погасения по давност период от м. 05.2020 г. до м. 06.2020 г. включително (съобразно
възражението на ответницата) и извършените от потребителя плащания на текущите му
задължения през процесния период съобразно заключението на ССЕ, дължимата по исковете
за главница сума се равнява на 465,82 лв. за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г., за която
исковете са основателни.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от
датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай. От друга
страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и
не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт
със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно
заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е
предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай
количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-
помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са
отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е преминал метрологична
проверка и е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в
които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се
разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото
се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответницата въз основа
на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените,
действали към процесния период, поради което възраженията на въззивницата в обратен
смисъл са несъстоятелни. Във връзка с възраженията на процесуалния й представител,
5
изложени в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, следва да се добави още, че по
делото не са налице каквито и да било данни дружеството „Арттест-Б“ ООД, извършило
метрологичната проверка на общия топломер в сградата през 2021 г., да е с отнет лиценз –
това обстоятелство подлежи на доказване по общия ред от страната, която се позовава на
него и противно на доводите на процесуалния представител на ответницата, съдът не е
„длъжен“ да го знае, тъй като не се касае до общоизвестен или служебно известен факт, а
страната не е представила никакви доказателства в тази насока.
Във връзка с възраженията на въззивницата, свързани с постановеното от СЕС Решение от
23.10.2025 г. по дело С-760/23, следва да се отбележи, че решенията на СЕС по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 ДФЕС по отношение на начина, по който следва да
бъде тълкувана нормата на общностното право, предмет на преюдициалното запитване.
Националният съд е обвързан от даденото от СЕС тълкуване на правните норми на
европейското право и е длъжен да се съобрази с това тълкуване, като в този смисъл
българският съд е обвързан от постановеното в диспозитива на решението по дело С-760/23
тълкуване на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
съобразно което е допустима национална правна уредба, при която собственикът на
апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му
начислени за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, включително когато
стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част,
пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и
параметрите, въз основа на които се изчисляват тези разходи, гарантират прозрачността и
точността на отчитането на индивидуалното потребление. Мотивите на СЕС, касаещи
математическата формула по т. 6.1.1 от методиката към Наредбата за топлоснабдяването и
дали същата дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното
потребление, не обвързват националния съд, доколкото излизат извън конкретното
преюдициално запитване, с което СЕС е бил сезиран и в този смисъл цитираното от
въззивницата решение на общностния съд не опровергава изложените по-горе изводи за
основателност на предявените претенции за топлинна енергия.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 39,78 лв. (съобразно
приетите по делото писмени доказателства – л. 22 от делото на СРС и приетото заключение
на ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето
6
защо, главните искове следва да се уважат за посочената сума, като възраженията на
въззивницата за неоснователност на посочената претенция се явяват несъстоятелни предвид
цитираните по-горе нормативни разпоредби.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна
енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, т.е. мораторно обезщетение се
начислява едва след отчет на уредите и установяване на количеството реално потребена
топлинна енергия, като в този смисъл възраженията на въззивницата са несъстоятелни, тъй
като не се начислява лихва върху прогнозни сметки. Акцесорната претенция е заявена от
15.09.2021 г. – съобразно клаузите на ОУ, които не са неравноправни, като до посочената
крайна дата 05.09.2023 г. се дължи лихва за забава върху основателната част от главницата в
размер на 63,23 лв. (срещу която не са наведени и конкретни доводи във въззивната жалба).
В този смисъл, възраженията на въззивницата срещу неоснователността на иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са несъстоятелни и обжалваното
решение в тази част се явява правилно.
С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивницата
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба по реда на чл. 248 ГПК
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което в
случая ответницата С. Т. – длъжник в заповедното производство, има право на направените
от нея разноски съобразно отхвърлената част от исковете както за исковото, така и за
заповедното производство. Същата обаче не е направила своевременно искане за
присъждане на разноски в заповедното производство – в подаденото по реда на чл. 414 ГПК
възражение не се съдържа подобно изявление на длъжника, като по-късно направеното в
този смисъл искане едва в последвалото исково производство по реда на чл. 422 ГПК се
явява преклудирано. В допълнение следва да се отбележи, че по заповедното дело не са
7
налице и доказателства за уговорена между длъжника и процесуалния й представител
безплатна правна помощ – твърдение в този смисъл се съдържа в приложеното пълномощно,
но същото е подписано единствено от упълномощителя С. Л. Т., поради което не може да се
приеме, че е налице сключен с процесуалния представител договор по чл. 38 ЗА. Ето защо,
искането на ответницата за допълване на първоинстанционното решение в частта относно
присъдените й разноски е неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд
правилно е разпределил разноските между страните, като е присъдил на ищеца част от
сторените пред СРС разноски съобразно уважената част от исковите претенции,
включително за юрисконсултско възнаграждение. От приложените по делото пълномощни е
видно, че ищцовото дружество се представлява в производството от юрисконсулт, като
удостоверяването на длъжността на лицето в пълномощното е достатъчно, за да обоснове
наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на възнаграждение по реда
на Наредбата за заплащане на правната помощ. Юрисконсултът е подал исковата молба и
всички книжа по делото и по този начин е осъществил надлежно процесуално
представителство на страната в процеса. Законът не предвижда допълнителни изисквания
към начина на удостоверяване на качеството на процесуалния представител (представяне на
трудов договор, длъжностна характеристика, диплома за завършено висше образование и
др.), поради което възраженията на въззивницата в обратен смисъл са несъстоятелни. В
полза на ищцовото дружество правилно е присъдена и съответна част от разноските за СТЕ
и ССЕ, доколкото същите са били необходими за правилното решаване на спора – противно
на доводите в частната жалба, поставените на вещите лица въпроси са били относими
предвид направените оспорвания на количеството потребена топлинна енергия в процесния
имот и наличните данни за извършени частични плащания на дължимите за отчетните
периоди суми.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за
допълване или изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради
което определението на СРС по реда на чл. 248 ГПК е правилно, а подадената срещу него
частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8766 от 14.05.2024 г., постановено по гр. дело № 63133/2023 г.
по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу С. Л. Т., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че С. Л. Т. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 465,82 лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ****1, аб. № 93695,
ведно със законната лихва за периода от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
63,23 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., както и сумата от 39,78 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. № 51109/2023 г. на СРС, 157
състав.
ОСЪЖДА С. Л. Т., ЕГН **********, адрес: ж.к. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 148372/28.04.2025 г. на ответницата С. Л.
Т. срещу определение № 14206/26.03.2025 г., постановено по гр.д. № 63133/2023 г. по описа
на СРС, 157 състав.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9