Решение по дело №9465/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 706
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20182120109465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                Р Е Ш Е Н И Е

   706                                       24.02.2020г.                             гр. Бургас

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                         ХVІ граждански състав

На деветнадесети декември                                   две  хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Силвия Петрова

при секретар Марина Д.,

като разгледа докладваното от съдията Петрова            

гражданско дело № 9465 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по искова молба от „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, ул. „Димитър Пешев“ № 3А, представлявано от Л.Ж.А.против „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Славянска” № 55, ет. 2, представлявано от Р.И. С., с която се претендира приемане за установено по отношение на ответника, съществуването на вземане на „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД по ч.гр.д. № 6455 от 2018г. по описа на БРС, за което е издадена заповед № 3283 от 04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно за сумата от 371.76 лева (триста седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) главница, представляваща дължимата продажна цена за доставката на технически газове по договор за търговска продажба, от която 232.32 лева с ДДС - остатък по фактура № 411491/21.09.2017г. за доставка на кислород технически и газ пропан бутан на стойност 365.18 лева с ДДС с падеж 05.10.2017г. и 139.44 лева с ДДС - по фактура № 411497/21.09.2017 г. за доставка на кислород технически и такса ADR транспорт бутилки на стойност 139.44 лева с ДДС с падеж 05.10.2017г., сумата от 218.88 лева (двеста и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) – сборна мораторна лихва за забава върху претендираната главница, считано от падежа на всяка фактура до завеждането на заповедното производство, както следва: 59.62 лева по фактура № 411324/31.08.2017г., считано от 01.09.2017г., 20.05 лева по фактура №411464/19.09.2017г., считано от 04.10.2017г.,        20.05 лева по фактура № 411471/19.09.2017г., считано от 04.10.2017г., 19.99 лева по фактура № 411475/20.09.2017г., считано от 05.10.2017г., 53.94 лева по фактура № 411477/20.09.2017г., считано от 05.10.2017г., 32.73 лева по фактура № 411491/21.09.2017г., считано от 06.10.2017г., 12.50 лева по фактура № 411497/21.09.2017г., считано от 06.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2018г. до изплащане на вземането. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.

           В исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани по валидно правоотношение по договор за търговска продажба, като ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника уговорените стоки по вид и количество, а ответникът не е заплатил изцяло цената на стоките. След завеждане на заповедното производство от ответника е заплатена сумата от 2000 лева. Ответното дружество  не е заплатило сумата от 371.76 лева, предмет на настоящото производство. Ангажират се доказателства.

          В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че страните са били в търговски взаимоотношения. Оспорва ответното дружество да е получило доставките по фактури № **********/31.08.2017г., № **********/19.09.2017г. и № 0000491/21.09.2017г., както и самите фактури. Оспорва истинността на тези три фактури, като твърди, че същите не са получени от представител на дружеството. В представените писмени доказателства към две от фактурите № **********/20.09.2017г. и № **********/31.08.2017г. липсват магазинни бележки. Сочи, че чрез магазинните бележки се удостоверява приемането и предаването на бутилките. Оспорва истинността и автентичността на магазинни бележки № **********/19.09.2017г., № **********/21.09.2017г., както и тази към фактура № **********/31.08.2017г., като твърди, че подписа на лицето за получил не е изпълнено от представител на „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД. Заявява, че на обекта при приемане на доставките винаги е присъствал пълномощника Антони Георгиев Стоянов, който е и подписал другите магазинни бележки, които не се оспорват. Моли да бъде открито производство по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК. Признава, че ответното дружество е получило доставките по останалите четири фактури на обща стойност 1184,20 лева и действително е заплатило със закъснение цената им, при това ведно със съответните лихви, като общо стойността на дължимите лихви е в размер на 106,48 лева. Счита, че общо дължимата сума от „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД към датата на подаване на заявлението в съда е възлизала на 1290,68 лева, от които 1184,20 лева главница по фактури и 106,48 лева мораторни лихви, възлизащи на 49,82% от претендираната сума, както и разноски до размера от 200,18 лева.

           Ответникът предявява насрещен иск против „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД за сумата от 509,14 лева (петстотин и девет лева и четиринадесет стотинки), представляваща недължимо платена сума от „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че с плащането от 2000 лева е надплатена сумата от 509,14 лева.

             Ответникът по насрещния иск „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД оспорва насрещния иск. Заявява, че между страните са съществували трайни търговски отношения по повод неформален договор за доставка на технически газове. Твърди, че всички доставки са получавани от представител на „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ“ ООД, като всички фактури и магазинни бележки за доставките са подписвани и получавани също от служител на дружеството. Позовава се на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Ангажира доказателства. С тези мотиви моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

              След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

               Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

              Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

               Безспорно е, че между страните са съществували трайни търговски отношения по повод неформален договор за доставка на технически газове. Страните са търговци, поради което по отношение на сключените от тях сделки намират приложение правилата за търговска продажба. Съгласно общата норма на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена форма.

               Предмет на установителния иск за главница е дължимата продажна цена за доставка на технически газове по договор за търговска продажба, за което са издадени  фактура № 411491/21.09.2017г. за доставка на кислород технически и газ пропан бутан и фактура № 411497/21.09.2017 г. за доставка на кислород технически и такса ADR транспорт бутилки. Ответното дружество оспорва да е получило доставките по фактури № 0000491/21.09.2017г., № **********/31.08.2017г. и № **********/19.09.2017г.,  както и самите фактури. Видно и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза  фактура № 411491/21.09.2017г. на стойност 365,18 лева в ответното дружество „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ“ ЕООД не е отразена в дневниците на покупките и справка-декларация по ДДС и остатък в размер на 232,32 лева по фактурата не е платена на ищцовото дружество. Фактура № 411497/21.09.2017г. на стойност 139,34 лева в дружество „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ“ ЕООД е отразена в дневниците на покупките и справка-декларация по ДДС и сума в размер на 139,34 лева по фактурата е платена на ищцовото дружество. Заключението на експерта е, че по посочените данъчни фактури не се установява задължение на „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ“ ЕООД към „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Към момента на изготвяне на експертизата въз основа на извършените плащания към „Месер България“ ЕООД, в дружество „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ“ ЕООД се установява надвнесена сума в размер на 815.80 лева. При тези данни не може да се приеме, че с действията си ответникът - търговец недвусмислено е признал наличието на договорно облигационно правоотношение между страните, както и надлежното извършване от страна на ищеца на описаните в счетоводните документи насрещни престации по доставянето на стоките. С оглед на това съдът достигна до извода, че по делото не е доказано, както наличието на валидно възникналото договорно правоотношение за доставка на кислород технически и газ пропан бутан по фактура № 411491/21.09.2017г., така и изпълнението на задължението на ищеца да достави стоките – предмет на продажбата.  Доставката на кислород технически и такса ADR транспорт бутилки по фактура № 411497/21.09.2017г. не е оспорена от ответника, фактурата е отразена в дневниците на покупките на „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ“ ЕООД е в справка-декларация по ДДС, като констатациите на вещото лице са, че задължението по фактурата в размер на 139,34 лева е платено на ищцовото дружество. При така установеното по делото искът за главница се явява неоснователен. Предвид надвнесената сума от ответното дружество в размер на 815,80 лева, неоснователна е и претенцията за сборна мораторна лихва в общ размер от 218.88 лева, която включва и лихви върху главниците по фактури № 0000491/21.09.2017г., № **********/31.08.2017г. и № **********/19.09.2017г.,  доставките по отношение на които са оспорени от ответника. От извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице установява, че фактури № 0000491/21.09.2017г., № **********/31.08.2017г. и № **********/19.09.2017г. не са осчетоводени в дружеството, респ. дружеството не е ползвало данъчен кредит по тях и не се установява задължение за плащане по същите фактури. При така обсъдените доказателства, настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск по чл. 422 ГПК за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

С оглед констатациите на вещото лице от заключението на приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, основателен се явява предявения насрещен иск против „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД за сумата от 509,14 лева (петстотин и девет лева и четиринадесет стотинки), представляваща недължимо платена сума от „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД и като такъв следва да бъде уважен.

  С оглед изхода на спора, „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД следва да заплати направените от „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД разноски по делото в размер на 1050 лева.

            Мотивиран от горното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422 от ГПК от ищеца „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, ул. „Димитър Пешев“ № 3А, представлявано от Л.Ж.А.против ответника „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Славянска” № 55, ет. 2, представлявано от Р.И. С., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 371.76 лева (триста седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) главница, представляваща дължимата продажна цена за доставката на технически газове по договор за търговска продажба, от която 232.32 лева с ДДС - остатък по фактура № 411491/21.09.2017г. за доставка на кислород технически и газ пропан бутан на стойност 365.18 лева с ДДС с падеж 05.10.2017г. и 139.44 лева с ДДС - по фактура № 411497/21.09.2017 г. за доставка на кислород технически и такса ADR транспорт бутилки на стойност 139.44 лева с ДДС с падеж 05.10.2017г., сумата от 218.88 лева (двеста и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) – сборна мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяка фактура до завеждането на заповедното производство, както следва: 59.62 лева по фактура № 411324/31.08.2017г., считано от 01.09.2017г., 20.05 лева по фактура №411464/19.09.2017г., считано от 04.10.2017г., 20.05 лева по фактура № 411471/19.09.2017г., считано от 04.10.2017г., 19.99 лева по фактура № 411475/20.09.2017г., считано от 05.10.2017г., 53.94 лева по фактура № 411477/20.09.2017г., считано от 05.10.2017г., 32.73 лева по фактура № 411491/21.09.2017г., считано от 06.10.2017г., 12.50 лева по фактура № 411497/21.09.2017г., считано от 06.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2018г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 3283 от 04.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6455/2018г. по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, ул. „Димитър Пешев“ № 3А, представлявано от Люсиен Жулиен Адам, да заплати на „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Славянска” № 55, ет. 2, представлявано от Р.И. С., сумата от 509,14 лева (петстотин и девет лева и четиринадесет стотинки), представляваща платена сума от „МЕТАЛ ПРО ИНВЕСТ” ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху главницата от 509,14 лева от датата на предявяване на иска – 18.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет лева) - съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: п. / не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД