№ 215
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20241200101070 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. В. М., ЕГН
**********, против В. И. М., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че В. И. М. е свекърва на ищеца. Твърди се, че
ищеца и съпруга й живеели в САЩ в гр. Питсбърг, щата Пенсилвания от
18.03.2002 г.. Твърди се, че на 14.10.2022 г. съпругът на ищеца е починал в
САЩ, като ищеца изпаднал в депресия и решила да се прибере в Република
България. Тъй като в България нямала банкова сметка, по която да преведе
паричните средства, спестени в САЩ, намиращи се в банкова сметка на
ищеца, твърди се, че ищеца се уговорила с В. И. М. да преведе по нейна
сметка парите на ищеца, които след като се върне в България и си открие
банкова сметка, да бъдат възстановени на ищеца обратно от В. М..
Твърди се, че през м. Април 2023 на два транша- съответно веднъж 20
000 щатски долара и веднъж 14 500 щатски долара превел ищеца спестените
от нея средства по сметката на В. И. М. в Уникредит Булбанк АД. Навежда се,
че въпреки че официалният курс на щатския долар към лева към онзи момент
приравнява преведената сума в щатски долари на сумата от 61 000 лв., заради
комисионните на банката към онзи момент В. И. М. заявила, че изпратената от
1
ищеца сума в щатски долари се равнява на 58 000 лв..
Навежда се, че ищеца на 15.05.2023 г. се прибрала от САЩ в Република
България и се установила да живее в гр. Благоевград ул. "***" № 29, вх. "Б",
ет. 1, ап. 1 при свекърва си В. И. М.. Твърди се, че след около месец ищеца
открила своя банкова сметка в ОББ АД клон Благоевград и поискала В. М. да
й преведе собствените й средства, преведени в нейна банкова сметка за да ги
пази. Твърди се от ищеца, че В. И. М. отказала да преведе сумите, които била
превела по нейната банкова сметка, като използвайки състоянието на
депресия на ищеца от смъртта на съпруга си, отказвала да върне и други
оригинални документи, включително и смъртния акт на съпруга, издаден в
САЩ.
Твърди се, че ищеца е била подложена на ежедневен психически тормоз
в рамките на около година и на 21.05.2024 г. напуснала жилището на ул. "***"
№ 29, вх. "Б", ет. 1, ап. 1 в гр. Благоевград. Твърди се, че на 30.05.2024 г. В. М.
превела по сметката на ищеца в ОББ АД Благоевград сума в размер на 25 000
лв. и категорично отказала да върне останалата част от 33 000 лв., оставаща от
общо дадените й 58 000 лв.. Твърди се, че през м. Април 2023 г. отправила и
Нотариална покана до длъжника В. М. за връщане на сумата от 33 000 лв., но
до този момент длъжникът не изпълнява задължението си.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 33 000.000 лв., представляваща платена сума при липса на
основание, ведно със законната лихва от подаване на иска – 15.10.2024 г. до
окончателното плащане, както и претендира заплащане на сторените по
делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва иска. Навежда се, че не оспорва обстоятелството, че
ищеца съпруга на починалия син на ответника С.К.М. и нейна снаха, като от
брака си нямат родени деца, както и че признава обстоятелството, че около 6
месеца след смъртта на С.М., А. М. се завърнала в България.
Навежда се, че преди заминаването им за САЩ през 2002 г., ответникът и
съпругът й К.З.М., б. ж. на гр. Благоевград, починал на 29.03.2011 г., живеели
заедно със семейството на сина им в жилище, находящо се в гр. Благоевград,
ул. „***" № 29, ет. 1, тяхна собственост, придобито на името на починалия
съпруг.
Твърди се, че при завръщането си от САЩ на 15.05.2023 г. А. М. не се
2
установила в жилището, което обитавали приживе със съпруга си на ул. „***",
а пожелала да живее при сестра си в апартамент в ж. к. Еленово на
Благоевград, при която останала около 7-8 дни, като през този период от
време, ответника и дъщеря й Р.К.Д., живеели в жилище на ответника,
находящо се в Благоевград, ж. к. ***, № 13, ет. 6, ап. 16..
Твърди се, че 10 дни след пристигането й в България и установяването й
при сестра й, А. се обадила на ответника, че желае да живее при нея в ж. к. ***
№ 13, като ответника се съгласил, защото видяла, че страда освен ответника и
дъщеря й, страда от загубата на сина й и А.. Твърди се, че до 21.05.2024 г. -
около 1 година, тя ищеца живяла при ответника, като основно за издръжката -
храна и битови разходи, се грижила ответника, подпомагана от дъщеря й.
навежда се, че през този период от време А. не работела, била разстроена, но
се стремяли взаимно да се подкрепят и трите.
Признава се обстоятелството, че на 27.04,2023 г. - още преди
пристигането й от САЩ, получила ответника превод по банковата си сметка в
„Уни Кредит Булбанк" АД - клон Благоевград, с наредител А. М. сумата от 26
153,22 лв., представляваща левовата равностойност на 14 985,00 щатски
долара. Твърди се, че от тази сума, по време на съвместното съжителство, по
молба на А. М., през различни периоди от време теглила ответника и
предоставяля на А. М. суми в размер от 300 до 500 лв. на обща стойност 6
000,00 лв. навежда се, че въпреки това, на 30.05.2024 г. ответника превела по
банковата сметка на А. М. сумата 25 000,00 лв., представляваща превода от
27.04.2023 г., без да приспадне изтеглената сума в размер на 6000,00 лв., която
вече й била дала.
Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че ищеца е превела
от нейна лична сметка на два транша, спестени от нея пари. Преди превода от
А., на 30.03.2023 г., ответника получила по банковата си сметка в „Уни Кредит
Булбанк" АД превод в размер на 35 551,32 лв., представляваща левовата
равностойност на 19 985,00 щатски долара. Превода е извършен от сметката
на починалия син на ответника С.К.М., който е титуляр на същата. Превода е
направен служебно от американската банка - Джей Пи Морган Чеиз, видно от
BIC/IBAN CHASUSa3XXX, близо 6 месеца след смъртта на сина, починал на
14.10.2022 г., но това действие на банката е обосновано от обстоятелството,
че е посочена като бенефициер. Твърди се, че от извършената справка от „Уни
3
Кредит Булбанк" АД в системата SWIFT /СУИФТ/, която е една от най-
големите мрежи за междубанкови и финансови комуникации и е в основата на
BIC-кода, който позволява да се идентифицира дадена банка чрез уникален код
от 8 до 10 знака, отразяващи името на банката, страната, в която е централата
й, местонахождението й, титуляра на сметката - наредител на превода,
основанието за извършения превод, както и офиса, обработил платежното
зареждане, установил ответника, че основанието на американската банка - J.P.
Morgan Chas Bank, служебно да преведе на ответника посочената по-горе
сума е, че е посочена като бенефициер от титуляра на сметката - починалия
син С.М. при отсъствие на други конкуриращи се права. Твърди се от
ответника, че още при издаването на акта за смърт на С.М., американските
власти са имали данни освен за преживялата го съпруга и за родителите,
каквито са посочени в него. Прави се довод, че така извършения превод е по
волята на собственика на паричните средства, заявено приживе, възпроизвело
правното си действие след смъртта му и при зачитане разпоредбите на
местното законодателство.
Ето защо, оспорва като неоснователна исковата претенция.
Твърди се от ответника, че в годините на престоя им САЩ и при
посещенията си в България, периодично синът намирал начин да подкрепя
финансово ответника, като винаги е твърдял, че няма да я изостави и да не се
притеснява за пари, че е взел и мерки, ако нещо стане с него, то тя да е
обезпечена и да разполага със средства за задоволяване на жизнените си
потребности. При изложеното се прави довод, че извършения превод
обективира действителната воля на починалия й син, с което банката, където
са вложени личните му средства се е съобразила.
Ответникът прави възражение и за прихващане на дадената на А. В. М.
сума, за времето от 04,10.2023 г. до 27.05.2024 г. с периодични плащания, в
общ размер на 6 000,00 лв.
От фактическа страна, съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че В.
И. М. е свекърва на ищеца, като през м. Април 2023 на два транша- съответно
веднъж 20 000 щатски долара и веднъж 14 500 щатски долара превел ищеца
по сметката на В. И. М. в Уникредит Булбанк АД. Установява се от писмените
доказателства, че на 30.05.2024 г. В. М. превела по сметката на ищеца в ОББ
4
АД Благоевград сума в размер на 25 000 лв., като отказала да върне останалата
част от 33 000 лв., оставаща от общо дадените й 58 000 лв.. Това
обстоятелство не се оспорва и от ответника.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите ангажирани от
страните доказателства, включително и гласните такива, поради
неотносимостта им към предмета на спора.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът навежда
следните правни доводи:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде основателна
претенцията, ищецът следва да докаже, че е платил на ответника сума без
основание.
Ответникът е получил по банковата си сметка сумата в размер на 33 000
лв. от ищеца, като същият не установи основание за превода - действително
правоотношение, което е основание за плащането, действително и към
момента. Налице е следователно липса на валидна облигационно правна
връзка между двете страни - ищец и ответник. Първият фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на
облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е
налице валиден юридически факт за получаването на определена
имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на
имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на
сделката.
Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да
получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е
получило. В настоящия случай, не е налице основание на имуществената
придобивка на ответника, когато я е получило, поради което, искът се явява
основателен.
Колкото до направеното възражение за съдебно прихващане – направено
в отговора на исковата молба, че ответника е дал на А. В. М. сума, за времето
от 04,10.2023 г. до 27.05.2024 г. с периодични плащания, в общ размер на 6
5
000,00 лв., същото се явява неоснователно. В тежест на ответника е да
установи две насрещни вземания между страните в производството,
фактическия състав на прихващането – договор за заем на парична сума в
размер на 6000 лв., съдържание на договора, срок на договора. В случая
ответника не проведе доказване на наличието на насрещно вземане,
обусловено от договор за заем на парична сума, поради което и съобразно
правилото на доказателствената тежест, предвидено в чл. 154 ГПК, това
твърдение не е установено по несъмнен начин, поради което не съществува
насрещно вземане, обусловено от договор за заем на парична сума.
По иска за присъждане на лихва по чл. 86 от ЗЗД, с оглед изхода на
делото по главния иск, то следва да се уважи. Ищецът е изпратил надлежна
покана до ответника, което е поставило последния в забава, което обуславя
основателност на иска за лихва, като с оглед обстоятелството, че искането е
направено от датата на предявяване на иска, същото следва да се уважи от
този момент.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, искането
за присъждане на направените от ищеца разноски се явява основателно.
По изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК, окръжният
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** да заплати на А. В. М., ЕГН
**********, сумата от 33 000.00 лв. (тридесет и три хиляди лева),
представляваща платена сума без основание, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на иска – 15.10.2024 г..
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** да заплати на А. В. М., ЕГН
**********, сумата от 1320.00 лв. (хиляда триста и двадесет лева),
представляваща за разноски по делото – държавна такса.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** да заплати на А. В. М., ЕГН
**********, сумата от 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща
за разноски по делото – възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
6
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7