Р Е Ш
Е Н И Е
№
701
гр. Хасково, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 732 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, депозирана
от С.А.Ч. ***, подадена чрез адв. Г.Г., против Заповед № 272з-1807/19.06.2023
г. на ВПД Директор на Областна дирекция на МВР – Хасково.
В жалбата се твърди, че с
обжалваната заповед на С.Ч., на длъжност началник сектор „Охранителна полиция“
в РУ – Хасково, било определено изплащане на допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности за опазване на обществения ред на
териториален или линеен принцип – 5 %. Със заповедта реално бил намален размерът
на изплащаното до момента на
жалбоподателя допълнително месечно възнаграждение. Оспорената заповед била
незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон, неспазване на
установената форма, допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването й, както и
несъответствие с целта на закона. С оглед на гореизложеното, се моли за нейната
отмяна и за осъждане на административния орган да заплати на жалбоподателя на направените
съдебни разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така
подадената жалба по изложените в нея доводи. Представя писмена защита, в която сочи,
че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на изискванията на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически основания за издаването
й, както и при материална незаконосъобразност.
Ответната страна – Директор на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Хасково не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание, съответно не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.А.Ч. заема длъжността
началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Хасково при ОДМВР
– Хасково.
Със Заповед № 272з-2616/27.09.2022 г. на
Директора на ОД на МВР – Хасково на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и във
връзка с чл. 10, ал. 1 във вр. ал. 2, т. 7, буква „а”, във вр. буква „вв“ от
Наредба peг.№ 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните
размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности на държавните служители в МВР, обн. в ДВ бр.78/04.10.2019 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, и предложение peг. №
1970р-30235/23.09.2022 г. на С.А.Ч. - Началник сектор „ОП“ при РУ Хасково, е
определено допълнително месечно възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности на служители от РУ - Хасково към ОДМВР - Хасково, считано от 01.10.2022
г., в размер на 35 %.
С Писмо рег.№ 1970p-19226 от 16.06.2023 г.
до Директора на ОД на МВР – Хасково Началникът на РУ – Хасково е предложил на
главен инспектор С.А.Ч. – Началник сектор „ОП“ при РУ – Хасково да бъде
определено допълнително процентово месечно възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности на основание чл. 10, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 7,
буква “а”, във вр. буква „вв“ от Наредба рег.№ 8121з-1060/26.09.2019 г. в
размер на 5 %. В предложението е посочено, че определеното към момента
допълнително процентово месечно възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности е в размер на 35 % от 190 лв., представляващо максималната
допустима сума според горепосочената наредба. Предложението за намаляване на
възнаграждението е мотивирано с обстоятелството, че главен инспектор Ч. рядко
участвал пряко в изпълнението на дейности по опазване на обществения ред на
териториален или линеен принцип, във връзка с ръководната длъжност, която заемал.
Въз основа на цитираното предложение е
издадена оспорената Заповед № 272з-1807/19.06.2023 г. от Директора на ОД на
МВР, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, във вр. чл. 10, ал. 1, във вр.
ал. 2 т. 7, буква “а”, вр. буква „вв“ от Наредба с рег.№ 8121з- 1060/26.09.2019
г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в МВР, и реда за неговото изплащане, § 1, точка 26а от ДР на ЗМВР и
предложение с рег.№ 1970р-19226/16.06.2023 г. по описа на РУ - Хасково, е
определено на главен инспектор С.А.Ч. - началник сектор „Охранителна полиция“ в
РУ Хасково, да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за опазване на обществения ред на териториален или
линеен принцип в размер на 5 %, считано от 01.06.2023 г.
Така постановената заповед е оспорена с
жалба, подадена в Административен съд - Хасково и заведена с вх. № 4801/22.06.2023
г. по описа на съда.
С оглед цялостното изясняване на делото
от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетел, посочен от жалбоподателя. В показанията си пред съда свид. М.А.И. заяви,
че жалбоподателят му е пряк ръководител от три години. С жалбоподателя пряко се
съгласували всички действия, свързани с обществени или други мероприятия по
охрана на обществения ред. Същият изготвял плановете за тези мероприятия, а
също за специализирани полицейски операции. Поддържали контакт с него винаги,
дори и когато бил в отпуск или в болничен, а също и когато бил командирован. Жалбоподателят
пряко участвал в такива мероприятия, особено по време на избори. Според
свидетеля, същият се справял много добре и постигал високи резултати. По
отношение работата на жалбоподателя липсвала промяна в изпълнението на
посочените дейности по опазване на обществения ред, настъпила около месец юни
тази година и в сравнение с месец септември 2022 г. Дори същият участвал
по-често и пряко тази година в тези дейности заради настъпила смяна на групов
началник.
Така установената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена е от легитимирано
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен
акт. Липсват доказателства за датата на връчване на оспорената заповед на
жалбоподателя, а и предвид обстоятелството, че в процесната заповед не се сочи
пред кой орган и в какъв срок може да се оспори, срокът следва да се счита за
удължен с два месеца, съгласно чл. 140 от АПК, поради което оспорването следва
да се приеме за заявено в срок и за процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт,
като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на
установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби
по издаването му. Съобразно нормата на чл. 179а, ал. 1 от ЗМВР, условията,
редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по
чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
а предвид ал. 2, определянето на конкретния размер на допълнителното
възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна
дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се
определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на
директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" и на
регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението",
а за главния секретар на МВР, заместник- главния секретар и ръководителите на
структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от
него длъжностни лица.
В текста на § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР е
дадена легална дефиниция на понятието "специфични служебни дейности"
– пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за
осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистична,
патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна
аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница,
химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна,
водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с
тероризма или участие в специални операции, откриване, идентифициране и
неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.
С Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г.,
издадена на основание чл. 179а от ЗМВР, са определени условията, редът и
максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение
на специфични служебни дейности на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Според чл. 2, ал. 1 и 2 от тази наредба,
допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща на държавните служители,
които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР. Правото на
допълнителното възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на започване на
изпълнение на съответната специфична служебна дейност. В чл. 6, ал. 1 от наредбата
е посочено, че определянето на конкретния размер на допълнителното
възнаграждение по чл. 1 и съответната специфична служебна дейност, неговото
изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по
мотивирано писмено предложение на преките ръководители. Според чл. 6, ал. 2 от
същата наредба, предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3 работни дни от
настъпване на обстоятелствата по ал. 1, а заповедта за определяне на конкретния
размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от
утвърждаване на предложението. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата, при
изменение на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение на конкретния
служител се предоставя копие на заповедта за изменение.
Според чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-1060/26.09.2019 г., базата за определяне на допълнителното възнаграждение
по чл. 1 е 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република
България за съответната година база за определяне размера на основното месечно
възнаграждение за най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 7, б. "а" във вр. с буква „вв“ от
Наредбата (цитирана в оспорената заповед), конкретният размер на допълнителното
възнаграждение по чл. 1 се определя в процент от базата по ал. 1, както следва
за: патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален
или линеен принцип в населени места извън посочените по букви "аа" (гр.
София) и "бб" (гр. Пловдив, Варна и Бургас) – до 35 на сто.
С оглед така посочената нормативна
уредба, следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган –
Директора на ОД на МВР – Хасково, в качеството му на ръководител на структура
по чл. 37 от ЗМВР, в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически основания
за издаване на акта. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
се изследва волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение
и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът
препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай в
оспорената заповед е налице позоваване на Предложение рег.№ 1970p-19226 от 16.06.2023
г., в което като мотиви е посочено, че служителят рядко участва пряко в
изпълнението на дейности по опазване на обществения ред на териториален или
линеен принцип, във връзка с ръководната длъжност, която заема. Така посочените
мотиви обаче са твърде общи, липсва им конкретика и нито в оспорената заповед,
нито в посоченото по-горе предложение, на което се основава тя, са налице
препратки или позовавания на определени документи, касаещи дейността на
жалбоподателя.
В преписката не са налични, ако са
изискани обяснения защо служителят не работи непосредствено по опазване на
обществения ред и противодействие на престъпността, дали се касае за обективни
причини (възложени други задачи, отсъствие или др.) или отклонение от служебни
задължения. Възлагани ли са му, кога и защо не са изпълнени задачи по
планиране, отчитане, контролиране, анализиране на резултати от дейността по
опазване на обществения ред и противодействие на престъпността на обслужваната
територия и т. н. От заповедта, респективно предложението, към което тя препраща,
не става ясно дали се касае за констатации за нарушения на служителя (неизпълнение
на служебни задължения) и ако е така, въз основа на кои конкретни мотиви е
определен размерът на допълнителното възнаграждение. В оспорената заповед,
както и в предложението, липсват и доводи по конкретния размер на получаваното
до издаване на настоящата заповед допълнително възнаграждение и какви конкретно
обстоятелства са наложили намаляването му, считано от 01.06.2023 г., от 35 % на
5 %, предвид което съдът не е в състояние да осъществи контрол за
законосъобразност на направената преценка от страна на административния орган.
Така установеното нарушение на
изискването за мотивираност на административния акт обосновава извод за
неговата незаконосъобразност и съставлява отменително основание по чл. 146, т.
2 от АПК. Краткостта и непълнотата на мотивите и липсата на конкретика в случая
следва да се приеме за пълната липса на такива, накърняваща правото на защита
на засегнатото лице и възпрепятстваща съдебния контрол за законосъобразност на
процесната заповед. Въпреки че органът действа в рамките на оперативната си
самостоятелност при определяне на размера на допълнителното възнаграждение в
определените с наредбата рамки, то това определяне не следва да е произволно и
следва да има точна, ясна и конкретна аргументация (в този смисъл Решение №
5488 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2022 г., V о.). Освен това в
административната преписка липсват данни за датата/периода на евентуално настъпилите
конкретни обстоятелства, послужили като основание за определяне на размера на
допълнителното възнаграждение на жалбоподателя, за да се прецени спазен ли е
предвиденият съгласно чл. 6, ал. 2 от същата наредба срок от 3 работни дни от
настъпване на обстоятелствата по ал. 1.
По изложените съображения, издаденият
административен акт е материално незаконосъобразен, поради което подадената
срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена, респективно актът да
бъде отменен.
При този изход на спора, своевременно
направеното искане от жалбоподателя за заплащане на разноски следва да се уважи
и Областна дирекция на МВР – Хасково следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 1 010 лв., от които 10 лв. държавна такса и 1
000 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.Ч. ***.06.2023
г. на ВПД Директор на Областна дирекция на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково
да заплати на С.А.Ч., ЕГН : ********** ***, сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева, представляваща
разноски по адм. дело № 732/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: