М О Т И В И
към Решение № 103 от 29.06.2020 година
по АНД № 262/2020 година на
Районен съд – Свиленград
Производството
по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от НПК.
Бързо производство (БП)
№ 14/2020 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Милена Славова
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на
делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на И.А.К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, ЕГН **********, неосъждан, за това
че в периода от 07.06.2019 година до
14.05.2020 година, в град Свиленград, област Хасково, като пълнолетно лице без да е сключил
граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст - Е.Е.Ш., родена на *** година - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 29.06.2020 година не се явява представител на Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Явява се обвиняемият И.А.К., заедно с адвокат И.Б.
– служебен защитник от БП. Обвиняемият К. се признава за виновен. Не
оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл поддържа изрично изявление, с признание за
верност на изложените факти и за виновността си. В личната си защита,
обяснява причините за поведението си и поддържа становище за освобождаването си
от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, така както предлага Районна прокуратура - Свиленград,
което моли да бъде в минималния размер.
Последното обосновава с твърдения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства –
липса на доходи и обстоятелството, че него и фактическото му семейство
са издържани от родителите му.
Защитникът на обвиняемия – адвокат И.Б., излага
процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на Прокурора.
Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за
приложението на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е
безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно
касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по
ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно
минало, липсата на налагани административни наказания, фактът че е безработен,
семейния му (неформален) статус – продължаващото съпружеско съжителство,
включително и се позовава на традициите
и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата
принадлежност на обвиняемия – ром, както и акцентира върху обстоятелството,
че подзащитният му и фактическото му семейство са издържани от родителите му.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес на детето Е.Е.Ш. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на
Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет,
не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 563 от 02.06.2020 година на
Районен съд – Свиленград, обвиняемият К. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград (Мл.ПИ
Искрен Иванов) и приложена в кориците на БП, става ясно, че И.К. не се издирва
от органите на полицията.
В кориците на ДП е приложена Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че
обвиняемият И.К. не притежава недвижими имоти, движимо имущество с
единична стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества и парични
средства в банкови сметки, безработен е. Притежава моторно превозно средство
(МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Бора”.
Обвиняемият К. и свидетелят Е.Е.Ш.
се запознават през 2018 година в град Свиленград, област Хасково, където живеят
в една махала. Двамата се опознават,
харесват се и стават „гаджета”.
Поддържат връзка. През 2019 година решават да се оженят по ромските обичаи и да
живеят като семейство, въпреки че свидетелят Ш.няма навършени 16 години и е
само на 14 година. Правят годеж на 07.06.2019 година и същият ден заживяват като
съпруг и съпруга без да имат сключен граждански брак в дома на родителите на обвиняемия К.. Месец по – късно правят и сватба. От
съвместното им съжителство има родено дете – Ю.И. К., роден на *** година.
От приложените в кориците на делото Социални доклади на ДСП –
Свиленград е видно, че
непълнолетната Ш.е встъпила в ранно
съжителство с пълнолетен. Физическото
й състояние е в нормите за възрастта й, няма данни за психически отклонения,
емоционално е привързана към близките си. Посещава до VІ-ти клас СУ „Д-р Петър
Берон” в град Свиленград и не е среща затруднения, но поради ранното й
задомяване и в последствие забременяването й, не посещава училище, но е с
намерение да премине в индивидуална форма на обучение.
Непълнолетната, съжителят й и неговите родители живеят в двуетажна къща.
Първите двама обитават втория етаж, който е функционално обзаведен и има необходимите
удобство и комфорт, поддържа се много добра хигиена.
Възрастта на свидетеля Ш.се установява
от приложения официален документ – Акт за раждане, както и от Социалните
доклади на ДСП - Свиленград, отдел „Закрила на детето”.
Обвиняемият
И.А.К. се признава за виновен както на фазата на БП, така и
пред настоящия състав на Съда, в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Заявява, че е заживял на семейни начала с Ш., тъй като се обичали. Сочи, че желае заедно с Ш.да
отгледат детето си.
Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията
на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от
БП, дадени пред
разследващия орган, така също и от останалите доказателства – писмени и
гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка; Социални доклади; Акт за раждане на Е.Ш.; Характеристична
справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; Справка от НБД „Население” относно детето на обвиняемия и
свидетеля Ш.; така и от свидетелските
показания от БП, обективирани
в Протоколи за
разпит на свидетели – Е.Е.Ш., С.З.А., А.Д.А., Д.И.К. и З.П.А., последните
ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и
приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на
посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така
очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно безпротиворечива, като
съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително
обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на
писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или
истинността им от страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата
правна преценка се налага и за гласните
доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия, дадени в съдебната фаза на
производството, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било
противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства. Направените
признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал, поради което
и Съдът възприема обясненията му за достоверни и ги кредитира при формиране на
фактическите и правните си изводи, наред с останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни
обясненията на обвиняемия, в които излага фактологическа версия, съответстваща
на свидетелските показания и подкрепена от тях.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с
действията си обвиняемия И.А.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура - Свиленград
е основателно.
Обвиняемият
И.А.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от български произход и от ромската етническа група. Живее в град ***********,
област Хасково. Не е женен. Със средно
образование е. Не е осъждан. Не работи към настоящия момент.
Обективно е вярно,
тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен
пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля Е.Ш., както и
тяхната възраст. Последната е родена на *** година, от женски пол е, според данните от приложения официален документ и
Социалните доклади, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и
да е от страните, а и като официален документ – Акт за раждане се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила за посочените факти. С оглед
рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 07.06.2019
година тя (свидетелят Е.Ш.) е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и
15 години, още по-малко и 16 години. От обективна страна, безспорно доказано е
и установяването на фактическо съжителство между свидетеля Ш.и обвиняемия К.,
във времето от 07.06.2019 година до 14.05.2020
година – крайният
момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и
съответстващ на момента, в който е извършено процесуалното действие по
привличането му в качеството на обвиняем и повдигането на обвинението – на 14.05.2020
година.
Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са
установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните,
обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според
материалните норми на действащото семейно право - СК, с
присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща
издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови
контакти. Пряко
доказателство за последното, несъмнено е фактът за раждането на дете от това
съжителство, с произход от родители, именно – обвиняемият и свидетелят Ш., което е безспорно предвид
удостоверителното съдържание на Справката от НБД „Население”.
И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството,
от друга
страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило
16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е
инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното
деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия И.А.К. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните обстоятелства, свързани с
извършения ритуал по венчавка, според традициите и последвалата бременност на Ш.и
последващото раждане на детето им. Бил е
наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел е бил длъжен.
Следователно е разбирал противоправния и общественоопасния характер
на деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния
резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия И.А.К.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от К. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване
от свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно с тях „Обществено
порицание”; обвиняемият К. не е осъждан
за престъпление от общ характер; не е осъждан за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване
на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака
и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални
отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки И.К.
следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на И.А.К., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията
му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, изключително младата
му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение както
на фазата на БП, така и в съдебната фаза, добрите
характеристични данни (приложената по делото
Характеристична справка разкрива положителна оценка за личността му), и чисто човешкия
мотив, поради който е заживял на семейни начала с
ненавършило 16-годишна възраст момиче. Не се
констатираха отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на
деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните
фактически данни по делото.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера
на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние
на обвиняемия – не работи, не притежава парични
средства в банки, фактическото му семейство са издържани от родителите му, с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв.,
ценни книги и дялове в дружества, притежава МПС, произведено през 1999 година, и със семейното му такова
– неженен, но има малолетно дете, на което дължи издръжка. Отчете се също така и етническата принадлежност на И.К., изводима от писмените
доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни
традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и
непродължителното им съжителство – под една година според инкриминирания период
от време.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът
постанови Решението си, с което призна обвиняемия К. за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при
условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него К.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения
наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна
на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
По делото в
хода на производството не са направени разноски, като при признаването на К. за виновен
по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
обвиняемия да заплати единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)