Решение по КНАХД №603/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. И. Г., чрез адв. М. Я. от *** срещу Решение № 138/07.02.2025г., постановено по АНД № 77/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 23-0003269/07.10.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на касатора, за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. “а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП, като Г. е осъден да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на АНО, тъй като органите на ИААА не са натоварени с такива функции по ЗДвП, а това са Агенция „Митници“ и Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорват се изводите на съда за доказаност на претоварването без да са извършени замервания, а само на приложената по делото кантарна бележка. Твърди, че не са налице мотиви, които да обосноват извода на съда за неоснователност на жалбата. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено, а алтернативно се иска намаляване на наложената санкция. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя чрез пълномощника си писмена защита, в която привежда допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си.

Ответникът по касационната жалба Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от М. И. Г. срещу НП № 23-0003269/07.10.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. “а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. му е наложена глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП, за това, че на 26.07.2024г. около 15.10ч. преди вход/изход на пристанище Варна-изток, в посока вход, при проверка на влекач „Скания“ с рег. № [рег. номер], с прикачено полуремарке с рег. № [рег. номер], извършва обществен превоз на пшеница. След запознаване със съответните документи служителите на ОО „АА“ установили, че превозното средство е съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и ППС с три оси, с обща маса 54 940 кг., видно пътна прехвърлителна разписка № 28/26.07-2024г. и товарителница № 0173361/26.07.2024г., която маса надвишава нормите от допустимата максимална маса от 40 000 кг. с 14 940 кг. Не са представени документи разрешаващи превишаването.

Във връзка с тези констатации на същата дата св. К. К. съставил на Г. АУАН № 341489. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения. Писмени такива не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка. Въз основа на съставения акт на 07.10.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на касатора наказание „глоба“ в максималния размер от 3000 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; същото е и обосновано, правилно и законосъобразно. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове и процедури, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Изводът на АНО за безспорната установеност на процесните нарушения е счетен за единствено възможен, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че наказанието правилно е определено в максималния допустим размер, предвид установеното значително претоварване на превозното средство. Изложените в жалбата възражения за непълнота на описанието на нарушението, за липса на субективна страна на деянието, както и тези относно начина на измерване на разстоянието между осите, са отхвърлени като неоснователни.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно в основната си част, с изключение на тази, касаеща размера на наложеното наказание. Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК в частта, касаеща изводите за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за осъществяването на състава на вмененото на касатора нарушение и за правната му квалификация. При формирането на посочените изводи РС – Варна е изследвал обстоятелствата по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които надлежно са изведени от всички относими доказателства, въпреки пестеливото изложение. Съдът също така правилно е отнесъл фактите към правото.

Споделя се на първо място извода на РС – Варна, че в хода на административнонаказателното производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП до степен да бъде отменено. Правилно въззивният съд е счел за доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение. Наведеното в касационната жалба твърдение за това, че не е извършено измерване, а изводът е формиран само на основание разписката, не се споделя от настоящата инстанция. Страната е представила писмен документ, установяващ теглото на товара, който изхожда от нея. Опровергаването на документа не е задължение на органа, а на лицето, ако твърди, че посоченото в него не е вярно.

Във връзка с правната квалификация на нарушението съдът съобрази обстоятелството, че производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по Тълкувателно дело №5 от 2023г. Възобновено е след постановяването на Тълкувателно постановление № 2/ 08.10.2025 г., с което съдиите са се произнесли по поставените по тълкувателното дело въпроси. В Тълкувателното постановление се приема, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1, вр. с чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. От приложените писмени доказателства е видно, че касаторът е имал качеството водач на превозното средство, но не е бил негов собственик, не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза и не е наредил извършването му. Правилни са следователно изводите на въззивния съд, че наказващият орган надлежно е издирил нарушената разпоредба и относимата към нея санкционна норма.

По възражението в касационната жалба относно компетентността на ОО“АА“, настоящият състав намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166 ал. 1 т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166 ал. 2 т. 8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166 ал. 1 т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139 ал. 1 т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл.189 ал.12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179 ал.3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл. 189е ал. 12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна заповед № РД-08-107/29.02.2024, според т. 6 от която началниците на ОО на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП, възраженията за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление се явяват неоснователни.

При това положение съдът намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна. Настоящият състав на съда намира обаче, че районният съд е стигнал до правилен извод за законосъобразност на определена санкцията като вид, но неправилно е приел, че и размерът на наложената глоба е законосъобразно определен. Действително, превозното средство е било значително претоварено- максимално допустимата маса е надхвърлена с повече от 20 %, което основателно е изтъкнато в наказателното постановление като отегчаващо обстоятелство. По делото обаче липсват данни за други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че касаторът не е собственик на превозното средство, а е работник, извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, жалбоподателят би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на работодателя си. Очевидно мотивът за извършването на нарушението е избягването на подобни негативи, а не неуважение към относимата към дейността му нормативна уредба. При това положение и доколкото според разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН при определянето на наказанието следва да се вземат предвид всички обстоятелства при извършването на нарушението, съдът намира за законосъобразно и справедливо санкцията да е в размер на 1500 лева, която се явява съответна на критериите, заложени с нормите на чл. 27 ал. 2 и ал. 3 ЗАНН и се преценява като достатъчна за постигането на целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН.

Така приетото от съда налага отмяна на въззивното решение и решаване на делото по същество, като се измени НП по отношение на размера на наложената глоба от 3000 лева, която да се намали на 1 500 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 105 лв. за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от жалбата /при определен размер от 80 лева за въззивното производство и 130 лева за касационното такова/.

На касатора, съразмерно на уважената част от жалбата, следва да се присъди сумата в размер на 450 лв. за въззивната инстанция, тъй като липсват доказателства за платено възнаграждение за касационната.

 

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 138/07.02.2025г., постановено по АНД № 77/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003269/07.10.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на М. Г., за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. “а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 3 000 лева на 1 500 лева.

 

ОСЪЖДА М. И. Г., [ЕГН], гр. Шабла, област Добрич да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна сумата в размер на 105 (сто и пет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна да заплати на М. И. Г., [ЕГН], гр. Шабла, област Добрич сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.