РЕШЕНИЕ
Номер 587 23.02.2010
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На двадесет и шести януари,
две хиляди и десета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Е.Л.
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2836 по описа за 2008
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. К. против В.Д., В.Т., Т.С., Д.Т. и А.М., с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че всички наследници на С. Г. П. / общ наследодател на страните, починал на 28.08.1971г./ са собственици на 2/3 ид.ч. от две ниви в землището на с.Р., а именно: нива от 12,622 дка. в м.”Ч. к.”, съставляваща имот № 61412.16.17; нива от 38,235 дка. в м.”Е.”, съставляваща имот № 61412.19.4. Заявено е и искане да бъдат отменени три нотариални акта, с първият от които първите три ответнички са признати за собственички на 2/3 ид.ч. от двата имота. С втория те са дарили процесните 2/3 ид.ч. от двете ниви на четвъртия ответник. С третия нот.акт четвъртият ответник се е разпоредил с имота в полза на петия ответник. С определение от 16.12.2008г. производството по делото е прекратено в частта, в която се иска установяване на правото на собственост на наследниците на С. П., с изключение на правата, претендирани от самия ищец, като исковата молба е оставена без движение до уточняване на идеалната част, която той счита за своя собствена. С молба от 08.01.2009г. ищецът заявява, че претендира да е собственик на 1/45 ид.ч. от двата процесни имота / 1/30- та от 2/3 ид.ч./.С определение в о.з. на 17.09.2009г. като нов ответник по делото е конституиран Т.П.П..
Ответникът Д.Т. оспорва иска. Останалите ответници не изразяват становище по иска.
ПРС, ХVІІ гр.с., след като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът твърди, че процесните имоти са възстановени в полза на всички наследници на С. П. с решение № Д301/08.12.1993г. на ПК”М.”. Първите три ответници в качеството им на наследници на Г. Н. Д.- син на сестрата на М. П., която от своя страна е съпруга на С. П., се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост върху 2/3 ид.ч. от двама имота, които идеални части не съответствали на наследствената им квота. Впоследствие били извършени две разпоредителни сделки в полза на последните двама ответници. Ищецът претендира, че самият той е собственик на 1/30- та от тези 2/3 ид.ч.. Ответникът Д.Т. твърди, че праводателките му валидно са се легитимирали като собственици на 2/3 ид.ч. от двата имота не само по наследство от С. П., но и по силата на сделка, извършена през 1971г., с която неговата съпруга се е разпоредила с наследствените си права в тяхна полза. По- конкретно под твърдяното разпореждане в полза на първите три ответнички се има предвид сделката по нот.акт № 131/18.11.1971г., с който съпругата на С. П., М. П. е продала припадащите й се 2/3 ид.ч. от наследството на съпруга й на Г. Д., баща на В.Д., В.Т. и Т.С..
Видно от приетите по делото заверени копия от материалите по нот.дело № 164/2007г., констативен нот.акт № 200/05.09.2007г. за право на собственост на първите три ответници върху 2/3 ид.ч. от процесните имоти е съставен на база на решение № Д301/08.12.1993г. на ПК”М.”- гр.П., с което същите са възстановени на наследници на С. П., и на база на горепосочения нотариален акт. Спорът по делото се свежда единствено до правното действие на сделката по този нотариален акт. Не е налице спор относно правното действие на горепосоченото решение на ПК”М.”, както и относно наследствената квота на М. П.- 2/3 ид.ч. в хипотезата на чл.9, ал.2, предл.2, а не ½ ид.ч. в хипотезата на чл.9, ал.2, предл.1 от ЗН. Съгласно чл.90а от ЗН, завещание и продажба на наследство, съставено и извършено след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с решение № 4/27.02.1996г. по конституционно дело № 32/1995г. на КС, но само в частта, в която са обявени за недействителни завещанията на земеделски имоти. Посочената разпоредба запазва приложимостта си по отношение на продажбите на наследства, включващи земеделски земи, като това е напълно логично, тъй като съгласно чл.91а от ЗН и тълкувателно решение № 1/04.111998г. на ОСГК на ВКС, тези наследства се считат за новооткрити. По- конкретно наследствата, включващи земеделски земи, независимо от това, дали същите са били включени в ТКЗС, се считат за открити по отношение на тези имоти от момента на възстановяването им. Щом като наследството по отношение на процесните имоти не е било открито към 18.11.1971г., то и продажбата, извършена на посочената дата няма правно действие по отношение на тях. Горният извод е в пълно съответствие и с разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, съгласно която са нищожни договорите върху неоткрити наследства.
Съобразно с гореизложеното следва да се приеме, че имотите се притежават в съответствие с наследствените дялове на всички наследници на С. П. и в частност на съпругата му М. П., чийто наследници са й ищецът и първите три ответнички. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, от брака на С. и М. П. няма низходящи. Наследници са преживялата съпруга М. П. и две сестри. Наследници на М. П. са нейните братя и сестри / респективно- низходящи на тези от тях, които са починали преди нея/ С. Д. / майка на Г. Д./, В. Б., Б. Д., Х. Д. и Н. Д. / дядо на ищеца/. Всеки от братята и сестрите наследява по равно от наследствените на М. П. 2/3 ид.ч., т.е. по 2/15 ид.ч.. Н. Д., починал през 1965г., има две дъщери А. К. / майка на ищеца/ и И. Л.. Делът на А. К. е в размер от 2/30 ид.ч. / или 1/15 ид.ч./. Тя е починала през 1997г. и е оставила за свои наследници, освен Т. К., и две дъщери. Разделен на три делът на майката на ищеца е равен на 1/45 ид.ч., колкото се претендира по делото. Ето защо, предявения по делото иск следва да бъде уважен, като горепосочените нотариални актове, както и нотариалният акт на последния ответник, бъдат отменени до размер на 1/45- та от 2/3 ид.ч..
Съобразно с решението по делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в общ размер от 550 лева. Съобразно с прекратената част от производството по делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответника Д.Т. следва да бъде присъдена 29/30- та част /съотношението между 30/45 ид.ч.= 2/3 ид.ч. и 1/45 ид.ч./ от направените от него съдебни разноски, които са в размер от 1000 лева, а именно сумата от 966,66 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.Д. ***, ЕГН: **********, В.Г. ***, ЕГН: **********, Т.Г.С. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: ********** ***, ЕГН: **********, че Т.С. ***, ЕГН: **********,***, чрез адв.П.П., е собственик на 1/45 ид.ч. от 2/3 ид.ч. от две ниви в землището на с.Р., а именно: нива от 12,622 дка. в м.”Ч. к.”, съставляваща имот № 61412.16.17; нива от 38,235 дка. в м.”Е.”, съставляваща имот № 61412.19.4..
На основание чл.537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нот.акт № 200/05.09.2007г., том І, рег.№ 2703, нот.дело № 164/2007г. на Нотариус К. К.; нот.акт № 29/27.09.2007г., том ІІ, рег.№ 2864, нот.дело № 180/2007г. на Нотариус К. К., нот.акт № 73/16.11.2007г., том ІІ, рег.№ 3390, нот.дело № 222/2007г. на Нотариус К. К. и нот.акт № 32/11.02.2008г., том І, рег.№ 522, нот.дело № 30/2008г. на Нотариус К. К. за разликата между 2/3 ид.ч. от горепосочените два имота, които идеални части са предмет на тези нотариални актове, и признатата за собственост на ищеца 1/45 ид.ч. от същите 2/3 ид.ч..
ОСЪЖДА В.К.Д. ***, ЕГН: **********, В.Г. ***, ЕГН: **********, Т.Г.С. ***, ЕГН: **********,***, ЕГН: **********,***, ЕГН: ********** ***, ЕГН: ********** да заплатят солидарно на Т.С. ***, ЕГН: **********,***, чрез адв.П.П., сумата от 550 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т.С. ***, ЕГН: **********,***, чрез адв.П.П., да заплати на Д.П. ***, ЕГН: ********** сумата от 966,66 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЕЛ