№ 50269
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110133887 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. № 133071/14.04.2025 г. от ищцата Н. К. А., с която
се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 5021/21.03.2025 г. в частта за
разноските. Молителят излага съображения, че присъденото на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер от 2 600 лв. не съответства на броя на предявените искове (три
самостоятелни иска), както и на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, според която възнаграждението е в общ размер на
2 659,78 лв. Счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определи съобразно материалния интерес на всеки от предявените искове поотделно, а не от
аритметичния сбор на всички претенции. На следващо място счита, че предвид проведените
по делото общо 5 открити съдебни заседание, то следва да се присъди допълнително
възнаграждение в размер на 750 лв. на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата. Излага
съображения и че присъденото адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и
правната сложност на делото и събраните в хода на процеса доказателства. Моли за
изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане допълнително на сумата от
1 400 лв. (до пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 4 000
лв.).
От насрещната страна е постъпил отговор вх. № 156212/05.05.2025 г., с който
ответникът „Б. ДСК“ АД моли молбата да бъде оставена без уважение.
По делото е постъпила и молба вх. № 134481/15.04.2025 г. от ответника „Б. ДСК“ АД,
с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 5021/21.03.2025 г. в
частта за присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение, като същото бъде
намалено до сумата от 800 лв. Излага съображения, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, исковете, разгледани в производството са идентични по основание, поради
което следва да бъде определено общо възнаграждение, съгласно Решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС в размер на 800 лв.
От насрещната страна е постъпил отговор вх. № 163607/12.05.2025 г., с който ищцата
изразява становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, с искане същата да се
остави без уважение.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок - в срока за
въззивно обжалване, от надлежна страна, поради което се явяват процесуално допустими
(представен е и списък по чл. 80 ГПК от ищцата – л. 238 от делото), поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
1
Разгледани по същество, исканията са неоснователни.
В случая с решението са уважени предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като
в полза на ищцата е присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 600 лв. Съдът
счита, че не следва да изменя мотивите си, които е изложил, че възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК е основателно и препраща към тях. При определяне на размера на възнаграждението са
съобразени извършените от процесуалния представител на ищцата действия в хода на
производството в светлината на актуалната практика на СЕС – Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22, според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и Решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/15. В последното СЕС дава принципни тълкувания и разяснения
относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС.
В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените
от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се
поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. Съдът е извел задължение на националния съд да гарантира присъждане на
разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на
пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без
да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен
или друг конституционен ред. Следва да се отбележи също така, че в Решение от 23.11.2017
г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 на СЕС се приема, че „запитващата юрисдикция
следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се
свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели“. Или за конкретния случай съдът следва да прецени дали минималният размер на
адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и
правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и
необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната
страна, направени за защита по делото.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, съдът е определил присъденото
адвокатско възнаграждение, като са взети предвид фактическата и правната сложност на
делото, обусловена от конкретния предмет на исковите претенции – връщане на
неоснователно заплатени суми за възнаградителни лихви и такси по един договор за
потребителски кредит – т. е. предявените искове почиват на едно и също основание, взаимно
свързани са, по-високия материален интерес по делото, обстоятелството, че производството
е протекло в рамките на пет открити съдебни заседания, в четири от които се е явил
представител на ищцата, събирането на допълнителни доказателства – съдебно – счетоводна
експертиза и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. Според настоящия съдебен
състав, при отчитане на посочените по-горе особености на производството, определеното
възнаграждение в размер на общо 2 600 лв. удовлетворява критериите за справедливост и
разумност на разноските. Относно изложените от ищцата доводи, че следва да се присъди
възнаграждение по всеки иск съдът намира, че същите не са относими към настоящия
момент с оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. За пълнота
следва да се посочи, че дори да се прилагат размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004
г., то следва да се вземе предвид редакцията на Наредбата към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 09.05.2022 г., а не редакцията на наредбата към
датата на постановяване на решението (така определение № 2259/20.07.2023 г. по гр. д. №
4330/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 508/06.02.2024 г. по ч. гр. д. №
2273/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 2338/14.05.2024 г. по ч. гр. д. №
1581/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Изчислен въз основа на цената на всеки от
исковете минималният размер на възнаграждението на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата
(редакция от 31.07.2020 г.) е 1 639,49 лв. (300 лв. + 343,73 лв. + 995,76 лв.). При определяне
на възнаграждението съдът е съобразил и броя на проведените открити съдебни заседания,
поради което е определил същото в размер на 2 600 лв., който не следва да бъде увеличаван.
Същевременно, определянето на възнаграждение в по-нисък размер, при отчитане на
2
посочените по-горе критерии, както и на факта, че от процесуалния представител на ищцата
са подавани становища, писмена защита, не би преследвало легитимни цели.
По изложените съображения исканията на страните по чл. 248 ГПК са неоснователни
и следва да се оставят без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 133071/14.04.2025 г., подадена от ищцата
Н. К. А., за изменение на постановеното по делото решение № 5021/21.03.2025 г. в частта за
разноските, чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1 400
лв. (над присъденото в размер на 2 600 лв. до претендираното в размер на 4 000 лв.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 134481/15.04.2025 г., подадена от ответника
„Б. ДСК“ АД, за изменение на постановеното по делото решение № 5021/21.03.2025 г. в
частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ищцата адвокатско
възнаграждение от 2 600 лв. на 800 лв.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3