№ 17606
гр. с, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110140758 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 399161/09.12.2024 г., с
която от името на „тс“ ЕАД, ЕИК *** против С. Х. П., ЕГН **********, са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 141908/23.04.2025 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Х. П., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2 448,40 лева (двe хиляди четиристотин четиридесет и
осем лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
362,43 лева (триста шестдесет и два лева и 43 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 65,18 лева (шестдесет и пет лева
1
и 18 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва
за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 15,88 лева
(петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.04.2022 г. до 11.04.2025 г., върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия.
На 30.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 23354/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 25.06.2025
г. Исковата молба е подадена на 17.07.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „тс“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „д” ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че С. Х. П., ЕГН ********** дължи в полза на тс
ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 2 448,40 лева (двe хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и 40 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, представляващ ***,
находящ се в гр. с, ул. тс ****, абонатен № ****, за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 362,43 лева (триста шестдесет и два лева и 43 стотинки),
2
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г., върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 65,18 лева
(шестдесет и пет лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в имот, представляващ ***, находящ се
в гр. с, ул. тс ****, абонатен № ****, за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.04.2022 г. до 11.04.2025 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на
30.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
23354/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове.
Оспорва се страните в производството да са били обвързани от
съществуващо облигационно правоотношение, с предмет продажба и доставка на
топлинна енергия до процесния период. Оспорва материалната легитимация на
ищеца да получи вземането, предмет на предявения иск за главница за цена на
предоставена услуга за дялово разпределение. Оспорват се и акцесорните
претенции за лихва за забава. Прави се възражение за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство
искове.
Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
3
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден
от името на ответника, възражение за погасяване по давност на претенциите,
заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение
на претендираните в настоящото производство вземания от ответника.
Както се посочи по-горе със заявление вх. № 141908/23.04.2025 г. ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Х. П., ЕГН
********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2 448,40 лева (двe хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и 40 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.01.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 362,43 лева (триста шестдесет и два лева и 43 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г., върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 65,18 лева
(шестдесет и пет лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024
4
г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.04.2022 г. до 11.04.2025 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Същевременно с исковата молба за заявени претенции за признаване за
установено в отношенията между страните, че С. Х. П., ЕГН ********** дължи в
полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2 448,40 лева (двe хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и 40 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, представляващ ***,
находящ се в гр. с, ул. тс ****, абонатен № ****, за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 362,43 лева (триста шестдесет и два лева и 43 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г., върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 65,18 лева
(шестдесет и пет лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в имот, представляващ ***, находящ се
в гр. с, ул. тс ****, абонатен № ****, за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.04.2022 г. до 11.04.2025 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Следователно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 30.04.2025 г. в производството по ч.гр.д. № 23354/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, следва да бъде обезсилена в частта
относно претенцията за главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, представляващ ***, находящ се в гр. с, ул. тс ****, абонатен №
****, за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., доколкото за същия период не е
предявен иск в настоящото производство.
Тук следва да се посочи, че не може да става въпрос за нередовност на
исковата молба, доколкото с исковата молба ищецът претендира суми за доставена
и потребена топлинна енергия за период, който е по-кратък от този, за които му е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д.
№ 23354/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав. В
прерогатив на ищеца е да посочи периода, за който счита, че се отнася вземането
му за цена на доставена и потребена топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
5
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия дно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
6
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
7
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "тс" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
95, том XIX, рег. № 37864, дело № 3175/2021 г. на нотариус Иван Дахтеров, рег. №
039 в регистъра на Нотариалната камара, се установява в производството, че на
29.12.2021 г. С. Х. П., ЕГН ********** е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот, представляващ ***, находящ се в гр. с, ул. тс ****, респективно, че
именно ответницата е следвало да отговаря за заплащането на потребената в имот
топлинна енергия през процесния период, в качеството си на клиент на топлинна
енергия, доставена и потребена в същия имот.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.01.2022 г. – м. 04.2024 г., като ежемесечно са
8
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството д ООД.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба недвижим
имот имало монтирани два броя радиатори били демонтирани върху тях уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че за отчет на
потребената енергия за битово горещо водоснабдяване има монтирани и узаконени
1 брой водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, която за период 01.01.2022
г. – 30.04.2023 г. е начислявана по отчет на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия, а за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. по
максимална оценка на мощност, като отоплителни тела без уреди; 2/топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 130,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, която за процесния период 01.01.2022 г. – 30.04.2024 г., е
определяна по данни от извършен реален отчет на монтирания в имота водомер за
топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, на стойност от общо 1448,83
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 648,91
лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството д
ООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
9
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„доплащане“ в размер на 509,14 лева, която следва да бъде добавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2606,88 лева, за заплащането
на която следва да отговаря ответницата С. Х. П., ЕГН **********.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника С. Х. П., ЕГН
**********, е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите
начислени от ищеца през исковия период.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
10
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., които
са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че
приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е
възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2022 г. за
вземания възникнали за период 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г., през месец юли 2023 г.,
за вземания възникнали за период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и през месец юли
2024 г., за вземания възникнали за период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
11
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от тс ЕАД на клиенти в гр. с
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от тс ЕАД на клиенти в гр. с
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на тс ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за
доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно
се издава изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане,
доколкото енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след
неговото изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от тс ЕАД на клиенти в гр. с/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
12
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в съда
- 23.04.2025 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземанията на
ищеца за цена на доставена и потребена топлинна енергия се явява неоснователно,
13
доколкото в настоящото исково производство се претендира цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. /видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба/, като изискуемостта на
вземането за месец май 2022 г. е настъпила, считано от 16.07.2022 г. /в случая не е
приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, доколкото изикуемостта на
вземането за месец декември 2021 г. е настъпила след отмяна на извънредното
положение, респективно след датата 13.05.2020 г., т.е. давностният срок е започнал
да тече след отмяна на извънредното положение, т.е. след 13.05.2020 г. и
горепосочените разпоредби не са приложими/, то 3-годишния погасителен
давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда –
23.04.2025 г., респективно не е обхванато от погасителната давност /3-годишния
погасителен давностен срок за вземането за месец май 2022 г. е следвало да изтече
на 16.07.2025 г./.
Следователно дължими са вземанията на ищеца за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2024 г., като от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза се установява, че за същия период за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2094,47 лева, за чието
заплащане следва да отговаря ответникът С. Х. П., ЕГН **********.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2024 г. и за размера 2094,47 лева, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 2448,40 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.04.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо
362,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 11.04.2025
г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, съдът
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
14
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „тс“ ЕАД на клиенти в гр. с, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на дорите на “тс” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2094,47 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. – 11.04.2025 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответника дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на общо 691,56 лева
/изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
Доколкото от ищеца се претендира общо сума за обезщетение за забава върху
главницата за доставена в процесния имот топлинна енергия в по-малък размер, а
именно 362,43 лева, то настоящият съдебен състав намира, че предявеният срещу
ответницата искове за обезщетение за забава върху главницата за доставена в
процесния имот топлинна енергия, са основателни и доказани за пълните
предявени срещу ответницата размери и за периода 15.09.2022 г. – 11.04.2025 г.
От името на ответника не са представени доказателства или наведени
15
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
По отношение на претенцията за сумата от 65,18 лева (шестдесет и пет лева и
18 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в имот, представляващ ***, находящ се в гр. с, ул. тс ****, абонатен
№ ****, за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „тс” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2024 г. се явява
основателна, като от страна на ответницата не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 65,18 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор с
регистрационен индекс Д-0-69 от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между тс ЕАД и д ООД, и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/. Изложените от името на ответницата възражения, касаещи
основателността на претенциите за главница за цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни. В конкретния случай в исковата молба се твърди, че дружеството д
ЕООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния апартамент. Същевременно по делото са
представени доказателства, че именно дружеството д ООД е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния апартамент, както и ищеца и това дружество е сключен Договор
от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
16
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката.
Възражението за погасяване на по давност на вземанията, предмет на
предявения иск за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, съдът намира за частично основателни, по изложените по-горе
съображение, касаещи падежите на сумите за главница. Погасени по давност са
вземанията за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. Непогасени по давност са
вземанията за периода 01.03.2022 г. – 30.04.2024 г., като от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че за същия
период за процесния имот цената на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия е на стойност от общо 62,67 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответникът С. Х. П., ЕГН **********.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.03.2022 г. –
30.04.2024 г. и за размера 62,67 лева, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 65,18 лева и за периода 01.01.2022 г. – 28.02.2022 г., искът
следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.04.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 15,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2022 г.
до 11.04.2025 г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
17
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 104,59 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 23354/2025 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 57,84 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 23354/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 50,00 лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Х. П.,
ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад ***, следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ищеца тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я ***,
сумата от 93,96 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
23354/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Х. П.,
ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад ***, следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ищеца тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я ***,
сумата от 439,63 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 40758/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника са претендирани разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
От името на ищеца е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за частично основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
18
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
дива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна
разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от дива
2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат
надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от дива
2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира
разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат
предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът
дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може
във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния
извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
19
наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от
процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи, следва да се вземе
предвид и процесуалното поведение на всяка една от страните в това
производство, както и реално извършените процесуални действия. При така
очертаната рамка, настоящият съдебен състав намира, че за извършената от
процесуалния представител на ответника работа, изразяваща се в депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК в предвидения от законодателя образец, следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 200,00 лева, който напълно отговаря на
извършената от адвоката работа в заповедното производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК тс ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я ***, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад ***,
сумата от 25,75 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
От името на ответника са претендирани разноски в исковото производство по
гр.д. № 40758/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 590,00 лева.
От името на ищеца е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за частично основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
дива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна
разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от дива
2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат
надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от дива
2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира
разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат
20
предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът
дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може
във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния
извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от
процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи, следва да се вземе
предвид и процесуалното поведение на всяка една от страните в това
производство, както и реално извършените процесуални действия. При така
очертаната рамка, настоящият съдебен състав намира, че за извършената от
процесуалния представител на ответника работа, изразяваща се в депозиране на
отговор на искова молба и процесуално представителство в едно проведено по
делото открито съдебно заседание, следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 500,00 лева, който напълно отговаря на извършената от адвоката работа
21
в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК тс ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я ***, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад ***,
сумата от 64,37 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
40758/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – д
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на тс ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. с,ул. я *** против С. Х. П., ЕГН
********** с адрес: гр. с, ул. ад ***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че С. Х. П., ЕГН ********** дължи в полза на тс
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2094,47 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в имот, представляващ ***, находящ
се в гр. с, ул. тс ****, абонатен № ****, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.04.2025
г. по гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
за разликата над уважения размер от 2094,47 лева до пълния предявен размер от
2448,40 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на тс ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. с,ул. я *** против С. Х. П., ЕГН
********** с адрес: гр. с, ул. ад ***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Х. П., ЕГН ********** дължи
в полза на тс ЕАД, ЕИК ***, сумата 362,43 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г., върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
22
задължение от 30.04.2025 г. по гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на тс ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. с,ул. я *** против С. Х. П., ЕГН
********** с адрес: гр. с, ул. ад ***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че С. Х. П., ЕГН ********** дължи в полза на тс
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 62,67 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в имот, представляващ ***, находящ се
в гр. с, ул. тс ****, абонатен № ****, за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.04.2025 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.04.2025
г. по гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
за разликата над уважения размер от 62,67 лева до пълния предявен размер от 65,18
лева, както и за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. с,ул. я *** против С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр. с,
ул. ад ***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Х. П., ЕГН **********
дължи в полза на тс ЕАД, ЕИК ***, сумата от 15,88 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.04.2022 г. до 11.04.2025 г., върху главницата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.04.2025 г. по
гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена на 30.04.2025 г. в производството по ч.гр.д. № 23354/2025 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, в частта относно претенцията за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот,
представляващ ***, находящ се в гр. с, ул. тс ****, абонатен № ****, за период от
01.01.2022 г. до 30.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад *** да заплати в
полза на ищеца тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 93,96 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
23
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад *** да заплати в
полза на ищеца тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 439,63 лева,. представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 40758/2025 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я
*** да заплати в полза на С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 25,75 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по гр.д. № 23354/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул. я
*** да заплати в полза на С. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр. с, ул. ад ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 64,37 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 40758/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „д” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Решението в частта, с която частично се обезсилва заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.04.2025 г. в производството по
ч.гр.д. № 23354/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, в
частта относно претенцията за главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в имот, представляващ ***, находящ се в гр. с, ул. тс ****,
абонатен № ****, за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24