Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1055
гр.Бургас, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1803 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
З.С.П. с ЕГН: **********, адрес *** – чрез адв. Д.В. – БАК, против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 3518429
на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Посочва се, че жалбоподателят не е съгласен с ЕФ,
поради което и иска от съда да образува производство, в което да изследва
правилността и законосъобразността му и да постанови решение, с което да го
отмени изцяло. Конкретни доводи не се сочат.
В откритото съдебно заседание, в което
приключи разглеждането на делото, жалбоподателят, редовно уведомен, чрез своя
процесуален представител – не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не се представлява. В съпроводително писмо, с което в съда се
изпращат материалите по делото (л.12) се прави искане за потвърждаване на ЕФ.
Не се сочат доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Видно от известието за доставяне на л. 15, фишът е бил връчен
на 23.04.2020г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо
от 19.05.2020г. Същевременно по силата на чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. - удължават се с
един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права от частноправни субекти. В случая седемдневният срок за обжалване,
определен в закон (ЗАНН), е изтекъл по време на извънредното положение, поради
което и се удължава с един месец, считано от отмяната му – т.е. до 15.06.2020г.
Жалбата е депозирана в този срок, поради
което и преклузивният срок за обжалване е спазен. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 12.04.2020 г. в
16:09 часа, в гр. Бургас, бул. „Тодор Александров”, в посока от надлез Владимир
Павлов към кръстовището с ул. „Спортна”, техническо средство – мобилна система
за контрол на скоростта -
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3518429 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер
на 400 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта -
Бил съставен
изискуемия в случая Протокол по чл. 10 от Наредба 8121з-532/12.05.2015г.,
съдържащ всички изискуеми реквизити, включително и съответните снимки (л.26).
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази
посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият
е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението и
достатъчно изчерпателно са отразени обстоятелствата, че този участък попада в
границите на населеното място и важи общото правило за максимално разрешена
скорост от 50 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също
така и разликата между засечената и разрешената скорост – 33 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Легална дефиниция
на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез
него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не
може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Действително
в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване,
но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което
това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е
константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015
г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г.
на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Не случайно
законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.189, ал.4
от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на
издателя си и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в
резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на
административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо
за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на
електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по
ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание
чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015г. по к.н.а.х.д. № 943/2015г. на АдмС-Бургас).
Законодателят в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в
ал.14 от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи.
Това означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава,
каквато е и така както е уредена в специалния закон и само за неуредените
случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш се
прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл.189, ал.4 от ЗДвП са
регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед №
Із-305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи. В случая процесния
електронен фиш е именно такъв. След като в образеца за електронен фиш и в
изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на
електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр. - то такъв реквизит не е
задължително да притежава и фишът.
Действително съдът
констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателят е успял
в срок да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се е
отразил на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
По същество следва да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от
2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната
техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния
орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В §6, т.65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани
технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л. 17) – мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение „
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 12.04.2020г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на представителя на собственика на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажира отговорността на П..
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да
се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В случая, с оглед изхода на правния спор разноски принципно се дължат в
полза на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което
и съдът не може служебно да се произнесе в тази насока.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3518429 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП на З.С.П. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.