РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. Добрич, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20243230103792 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ЕИК ********* гр.София , бул.“България“ № 81В ,ап.3 срещу Е. Р. К.
ЕГН ********** гр.Д. , ул.“***“№*** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2682
/2024г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1348 от 26.08.2024г., а именно:-
200 лв. /двеста лева/ - главница по Договор за потребителски кредит № 355193
от 06.09.2019г. , сключен със Сити Кеш ООД, вземанията по който са
прехвърлени с Договор за цесия от 13.01.2022г. в полза на ищеца, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението – 24.07.2024г. до окончателното
плащане; - 7,79 лв. /седем лева 79 ст. / - договорна лихва за периода
06.092019г. – 11.10.2019г. ; -56,64 лв. / петдесет и шест лева 64 ст./ - лихва за
забава за периода 11.10.2019г. – 27.06.2024г. ; 128,88 лв./сто двадесет и осем
лева 88 ст. / - дължими такси и 73,21 лв. /седемдесет и три лева 21 ст. / -
неустойка.
Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното
производство.
С разпореждане по чл. 129, ал.2 от ГПК съдът е констатирал, че ищецът
1
няма правен интерес от предявяване на установителни искове за следните
суми: 128,88 лв./сто двадесет и осем лева 88 ст. / - дължими такси и 73,21 лв.
/седемдесет и три лева 21 ст. / - неустойка, с оглед частично отхвърляне на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съответната част. На ищеца е предоставена
възможност да формулира съответния петитум с искане за осъждане на
ответника да му заплати сумите, по отношение на които искането му за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е отхвърлено, а именно: 128,88 лв./сто
двадесет и осем лева 88 ст. / - дължими такси и 73,21 лв. /седемдесет и три
лева 21 ст. / - неустойка и в същия срок да внесе и представи доказателство за
внесена по сметка на Добрички районен съд държавна такса в размер на 100
лв. по тези осъдителни искове. В предоставения срок ищецът с писмена молба
е заявил, че оттегля исковата молба в частта на предявяване на установителни
искове за следните суми: 128,88 лв./сто двадесет и осем лева 88 ст. / -
дължими такси и 73,21 лв. /седемдесет и три лева 21 ст. / - неустойка. В тази
част производството е прекратено, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК .
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:Според
изложените в исковата молба твърдения между ответника и "Сити Кеш" ООД
е налице сключен Договор за потребителски кредит № 355193/06.09.2019г. за
сумата от 200 лева. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 207,79 лв. (включваща главница и надбавка, представляваща -
печалба), която кредиполучателят се е задължил да върне в срок до
11.10.2019г. Длъжникът не е извършвал плащания. Вземанията по договора са
прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 13.01.2022г. Ответникът е
надлежно уведомен за цесията. Предвид неизпълнение на поетите от
ответника задължения, по инициатива на ищеца е образувано заповедно
производство - ч.гр.д. №2682/2024г. по описа на ДРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради за това за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от редовно уведомения
ответник . В съдебно заседание не взема участие.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Установителните искове /освен за претендираните такси и неустойка/ са
предявени след успешно проведено производство по чл.410 ГПК и връчване
на заповедта по чл. 417 от ГПК при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. Като процесуално допустими,
същите подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.
С молба, подадена преди първото по делото открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба
и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
С протоколно определение от 10.11.2025г. искането е било уважено от съда,
предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3.
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са
указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5.
Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства.С оглед
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съдът следва да уважи иска, така както е предявен.Съгласно чл. 239, ал. 2 от
ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея
съдебни разноски в заповедното производство, както следва: 25 лв. - държавна
такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
За установителното произодтсво ищецът има право на разноски, както
следва: 125 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено на на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от
НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.
239 от ГПК, Добричкият районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с
чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ЕИК ********* гр.София , бул.“България“ № 81В ,ап.3 и ответника Е.
Р. К. ЕГН ********** гр.Д. , ул.“***“№*** , че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2682/2024г. на ДРС заповед по чл.
410 от ГПК №1348 от 26.08.2024г., а именно: :-200 лв. /двеста лева/ -
главница по Договор за потребителски кредит № 355193 от 06.09.2019г. ,
сключен със Сити Кеш ООД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за
цесия от 13.01.2022г. в полза на ищеца, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението – 24.07.2024г. до окончателното плащане; - 7,79 лв. /седем лева 79
ст. / - договорна лихва за периода 06.092019г. – 11.10.2019г. ; -56,64 лв. /
петдесет и шест лева 64 ст./ - лихва за забава за периода 11.10.2019г. –
27.06.2024г.
ОСЪЖДА Е. Р. К. ЕГН ********** гр.Д. , ул.“***“№*** да заплати на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* гр.София , бул.“България“ №
81В ,ап.3 съдебно - деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр.
дело №2682 /2024г. на ДРС, както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, и съдебно - деловодни разноски по
настоящото гр. дело №3792/2024 г. на ДРС, както следва: 125 лева - държавна
такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4