Р Е Ш
Е Н И Е
№ 450/ 02.12.2019год. гр.
Перник
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 30.10.2019год./ тридесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година/ в следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени
Ковачка
Кристиан Петров
Секретар: Емилия
Павлова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Ковачка въззивно
гр.дело № 570 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 341/13.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 03782/2018год. Пернишкият районен съд е осъдил „Електрисите„
ЕООД гр.Перник да заплати на М.Ф.Т. *** следните суми:
- сумата от 150.83лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение
за месец 01.2016год., сумата от 34.65 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 26.02.2016год. до 01.06.2018год., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018год.
до окончателното й изплащане
- сумата от 2 830.84лв., представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение
за месец 02.2016год., сумата от 627.58 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 26.03.2016год. до 01.06.2018год., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
01.06.2018год. до окончателното й изплащане.
Със същото решение съдът е
отхвърлил предявения от М.Т. против „Електрисите„ ЕООД гр.Перник иск за
заплащане на сумата от 136.91лева, представляваща дължимо
обезщетение за дневни командировъчни разходи за два дни, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-01.06.2018год.
до окончателното й изплащане, като е осъдил „Електрисите“ ЕООД гр.Перник да заплати на М.Т.
разноски по делото в размер в размер на 674.65лева, а по сметка на ПРС-
държавна такса в размер на 263.23лева и 200 лева, разноски за вещо лице.
Решението е постановено при участие на
„ОЗК-Застраховане“ АД като трети лице помагач на страната на ответника „Електрисите“
ЕООД гр.Перник.
Третото лице помагач- „ОЗК- Застраховане“ АД гр. София е
обжалвал решението, В ЧАСТТА МУ, с която „Електрисите„ ЕООД гр.Перник е
осъдено да заплати на М.Ф.Т. *** сумата от 150.83лева, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месец 01.2016год., сумата от 34.65 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2016год. до
01.06.2018год., както и законна лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018год. до
окончателното й изплащане, В ЧАСТТА МУ, с която „Електрисите„ ЕООД гр.Перник е осъдено да заплати на М.Ф.Т.
*** сумата от 2 830.84лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец 02.2016год., сумата от 627.58 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.03.2016год. до 01.06.2018год., както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
01.06.2018год. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА му за разноските. По изложени в жалбата
съображения за неправилното му конституиране като трето лице – помагач по
делото, за недължимост на присъдените суми и липсата на доказателства за
наличие на застрахователно правоотношение между него и ответника „Електрисите“
ЕООД гр.Перник, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено
и постановено ново за отхвърляне на исковите претенции. Прави искане и за
присъждане на направените разноски в първоинстанционното и във въззивното
производство.
Въззиваемите М.Т.
*** не са падали писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание,
процесуалният представител на въззиваемия Т., моли обжалваното решение да бъде
потвърдено с присъждане на разноски във въззивното производство съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че първоинстанционно решение, в обжалваната
му част е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради
което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на
наведените в жалбата доводи:
Производството пред
районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Ф.Т. против
„Електрисите“ ЕООД гр.Перник. Ищецът е претендирал присъждане на суми,
представляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение, ведно с обезщетение за
забава. Касае се за неизплатено трудово възнаграждение за м. 01.2016год. в
размер на 140.75лева, обезщетение за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за периода от 26.02.2016год. до датата на предявяване на иска в
размер на 32.44лева и неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2016год. в
размер на 3043.66лева и обезщетение за забава за периода от 26.03.2016год. до
датата на предявяване на иска в размер на 676.87лева.
Ответното
дружество е оспорило иска по чл. 128 от КТ, с твърдения че трудовото възнаграждение за м.01.2016год.
и м.02.2016год. е изцяло заплатено на ищеца.
По направено в
писмения отговор искане и на основание чл.219 от ГПК, като трето лице помагач по делото е
конституирано Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД
гр.София. Искането е мотивирано с наличие на сключена между „ОЗК Застраховане„
АД и „Електрисите“ ЕООД гр.Перник застрахователна полица № *** и застахователна
полица № ***, които са представени по делото.
Районният съд е
приел исковете за основателни и доказани в пълните им предявени размери и ги е
уважил като такива. Приел е, че за м. януари 2016г ищеца има отработени 78 часа,
за които, след приспадане на извършени удръжки и авансови плащания му се дължи нетно
трудово възнаграждение в размер на 164.47лева, като претендираната от него сума
в размер на 150.83лева не му е заплатена от работодателя. Приел е също така, че
уговореното трудово възнаграждение е следвало да му бъде заплатено на 25 число
месечно и след като не е заплатено на падежа, то от 26.02.2016год.
работодателят е изпаднал в забава и дължи на работника обезщетение за забава до
датата на предявяване на иска. По отношение на размера е съобразил, че ищецът
претендира такъв в по-нисък от действително дължащия се, поради което го е
уважил изцяло за сумата от 34.65 лева.
Приел е, че за
м. февруари 2016г на ищеца се дължи нетно трудово възнаграждение в размер на
2888.75лева, като претендираната от него сума в размер на 2830.84лева не му е
заплатена от работодателя. Приел е също така, че уговореното трудово
възнаграждение е следвало да му бъде заплатено на 25 число месечно и след като
не е заплатено на падежа, то от 26.03.2016год. работодателят е изпаднал в
забава и дължи на работника обезщетение за забава до датата на предявяване на
иска. По отношение на
размера е съобразил, че ищецът претендира такъв в по-нисък от действително дължащия
се, поради което го е уважил изцяло за сумата от 627.58 лева.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 15.01.2016год.
страните са сключили Трудов № *** и споразумение, основано на чл. 107с, ал.2 от КТ, по силата
на които, дружеството-жалбоподател в качеството си работодател е възложил, а ищецът
в качеството си на работник е приел да изпълнява длъжността „***“ с месторабота и
работно място *** срещу заплащане на основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 420лева, платимо на 25 число и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6%за всяка година
трудов стаж и допълнително възнаграждение от по 10 евро на час. В договора е посочено, че същият е сключен
до завършване на определена работа, а именно: строително ремонтни дейности на
външна фасада и вътрешни строителни дейности в самите обекти, както и е уговорено
че работникът има право на основен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ за
срок от 20 работни дни за съответната календарна година. Уговорено е също
така ищецът да се яви на работа на 18.01.2016год., както и че споразумението действа за
периода от 18.01.2016год. до 18.04.2016год.
От изготвената по делото и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза се установява, ищецът е постъпил на
работа на 15.01.2016год. и това обстоятелство е обективирано в нарочен протокол
за постъпване на работа към трудов договор № *** В протокола е отбелязано, че работодателят е предоставил
на работника екземпляр от трудовов договор, длъжностна характеристика, както и
копие от удостоверение от НАП, че договора е регистриран в НАП. Установява се
също така, че за м.01.2016год.
ищецът е имал отработени във френската фирма 78 часа, а за м.02.2016год.- 172
часа. След приспадане на извършени удръжки и получен аванс, вещото лице е
изчислило, че неизплатеното
нетно трудово възнаграждение на ищеца за м. 01.2016год. възлиза на сумата от
219.48лева, а за м.02.2016год. –в размер на 2888.75лева. За да изготви
заключение в горния смисъл, вещото лице е работило по всички относими за спора
и представени му от страните по делото документи, поради което настоящият
състав намира, че изготвената пред районния съд счетоводна експертиза следва да
бъде възприета като компетентно дадена, пълна и ясна и въз основа на нея прави
извод за дължимост на претендираната, като неплатено трудово възнаграждение, от
ищеца сума, която претендирана сума е в по-нисък размер от действително
дължащата му се.
Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че липсват
доказателства по делото за отработеното от ищеца време. В изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза са посочени като номер и дата всички протоколи за отработените от
ищеца часове през м.01 и м.02.2016год. като е уточнено, че същите са
подписани от представител на предприятието –ползвател и ищеца, в качеството на
работник. Заключението не е оспорено от третото лице –помагач по делото, респ.
не са ангажирани доказателства, оборващи неговите констатации, поради което и
районния съд правилно се е позовал на него при изясняване на фактическата
обстановка по делото.
Предвид на горното настоящият състав намира че дружеството
-жалбоподател не е изплатил изцяло на
ищеца уговореното в трудовия договор и
споразумението към него нетно трудово възнаграждение, възлизащо на
сумата от 150.83лева за м.01.2016год. и на 2830.84 лева за м.02.2016год.,
поради което иска с правно основание чл. 128 от ГПК се явява основателен и
доказан в пълния му предявен размер, до който
извод е достигнал и районния съд. Този извод важи и относно размера на претендираното
обезщетение за забава, началният момент на дължимост на което е съобразен с уговорките в трудовия договор.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за
неправилното му конституиране като трето лице- помагач по делото. Настоящият
въззивен състав намира за процесуално допустимо участието на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр.София по делото. Привличането
на трето лице-помагач е обусловено от наличието на правен интерес за страната,
която иска привличането. В случая такъв интерес е налице, доколкото предвид
представените и обсъдени от районния съд застрахователни полици, ответникът „Електрисите“
ЕООД гр. Перник би могъл да ангажира регресната отговорност на третото
лице-помагач.
Достигайки до същия извод за основателност на предявения
иск, районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, дружеството –жалбоподател следва
да заплати въззиваемия Т. направените във въззивното производство разноски, които
са в размер на 500 лева и съставляват заплатено от него на адв.В. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/13.03.2019год., постановено по
гр.дело № 03782/2018год. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, в която „Електрисите„ ЕООД гр.Перник е осъдено
да заплати на М.Ф.Т. *** сумата от 150.83лева, представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец 01.2016год., сумата от 34.65 лева,
представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.02.2016год. до
01.06.2018год., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
01.06.2018год. до окончателното й изплащане, сумата от 2 830.84лв.,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец 02.2016год.,
сумата от 627.58 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.03.2016год.
до 01.06.2018год., както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска- 01.06.2018год. до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“ Света София“ № 7, ет.5 да
заплати на М.Ф.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 500лева, представляващи
направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: