№ 10037
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110176036 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца М. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, чрез адв. Л. Б., срещу ответника „*********“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. **************,
представлявано от И. Х. - С., установителни искове за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № *************/26.04.2024 г., поради
противоречието му със закона, а при условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен
първия иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № *************/26.04.2024 г., предвиждаща заплащането на
неустойка, като противоречаща закон, евентуално на добрите нрави и евентуално
поради това, че е неравноправна клауза.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи договор за предоставяне на гаранция, ако такъв е сключен,
общи условия към договорите за кредит, ако има такива, а по отношение на
извършените плащания, този факт не е част от спорното право, поради което в тази
част искането следва да бъде отхвърлено.
Не е необходимо изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, поискано от
ищеца, доколкото първите два въпроса не изискват специални знания, а третият въпрос
не е относим по спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора писмени
1
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до датата на
първото по делото заседание, да представи договор за предоставяне на гаранция, ако
такъв е сключен, общи условия към договорите за кредит, ако има такива.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.04.2025 г. – 10,30 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата М. К. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
*************/26.04.2024 г., по силата на който са й предоставени в собственост
заемни средства в размер на 2000 лв., при фиксиран лихвен процент 40,06 % и ГПР
48,29 %. Кредит бил разсрочен на 12 месечни погасителни вноски в размер на 205 лв.
всяка, която сума включва главница и лихва. В последствие към задължението била
начислена и сумата от 1608 лв., представляваща неустойка за неосигурена гаранция.
Ищецът счита сключеният договор за кредит със соченото съдържание за нищожен
поради противоречието му със закона, тъй като не спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, т. 7-9 ЗПК. В тази връзка излага, че уговореният
фиксиран лихвен процент от 40,06 % е прекомерен, поради което неговият размер
противоречи на добрите нрави. По отношение на посочения ГПР в размер на 48,29 %
се твърди, че при изчисляването му не е включена дължимата неустойка, поради което
не е посочен действителния размер на ГПР, т.е. липсва такъв и не е разписана ясна
методика за изчисляването му. Излагат се съображения относно клаузата за неустойка,
че от една страна същата противоречи на закона, доколкото надвишава посочения
размер в чл. 32, ал. 4 ЗПК, и от друга страна противоречи на добрите нрави, доколкото
същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции. Поради тези съображения предявява иск за прогласяване нищожността на
договора за кредит, а при условията на евентуалност, ако не бъде уважен този иск –
иск за прогласяване нищожността на клаузата, с която е предвидено начисляването на
неустойка в посочения размер.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
*************/26.04.2024 г. със съдържанието, посочено в исковата молба, както и, че
в посочения в договора ГПР не включена дължимата неустойка, а е включена
единствено възнаградителната лихва. Оспорва обаче да е начислил и претендирал
неустойка по чл. 6 от договора. Излага подробни съображения, че предвидената в
договора неустойка не следва да намира отражение при изчисление на размера на ГПР,
тъй като в същия не се включват разходите, които потребителят запраща при
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Счита, че не е необходимо
посочване на методика за изчисляване на ГЛП, тъй като в договора е уговорен
фиксиран лихвен процент. Сочи, че доколкото не е предоставено обезпечение по
кредит, то предвидената неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна
функция, тъй като преследва законна цел да обезщети вредите от неизпълнението на
въпросното задължение, без да е необходимо да се доказват. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от
2
ищеца адвокатското възнаграждение
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност, както следва: 1/ за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № *************/26.04.2024 г. с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; 2/ в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № *************/26.04.2024 г., с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № *************/26.04.2024 г.,
по силата на ищеца е предоставена сума размер на 2000 лв., при фиксиран лихвен
процент 40,06 % и ГПР 48,29 %; както и че в договора е предвидено заплащането на
неустойка в размер на 1608 лв. при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за представи гаранция по кредита, както и че в посочения в
кредита ГПР не е включен размерът на уговорената неустойка.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за потребителски с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
същия на твърдените основания, респ. на клаузата на чл. 6 от Договора на твърдяното
основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузата на чл. 6 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
3
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4