Р Е Ш
Е Н И Е
№ 178
гр.П., 16.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 221 по
описа за 2019 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на Н.И. ***, против НП № 44-0000456/27.09.2019 г. на
Началник ОО”АА” гр. Т., с което и на основание чл.93,ал.2 и чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ са му
наложени две отделни административни наказания глоба, съответно в размери 500
лв. /петстотин лева/ и 2 000 лв. /две хиляди лева/, за това че „на 30.08.2019 г., около 14.30 ч., в гр.П.,
ул.“***“, пред стопански двор на ПГСС, като водач на автобус Ивеко 65 Ц15 от кат.М3 с рег.№ ВР **** СВ, собственост на
превозвача, извършва случаен превоз на организирана група деца/волейболен отбор
от гр. О. до гр.Б. С. с лиценз, заверено копие № *********, с поставена табела
на предно обзорно стъкло „случаен
превоз“, като след проверка се констатираха следните нарушения 1. – Водачът Н. не представя попълнен
пътен лист по образец; : - 2. Водачът
извършва случаен превоз на деца или ученици с автобус с рег.№ ВР **** СВ, който
няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна
класификация на автобусите за туризъм на международния съюз по автомобилен
транспорт /IRU/“ – нарушения по чл.71,т.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ и по чл.23а, пр.2
от Закона за автомобилните превози.
В подробно
мотивираната жалба се оспорва извършването на нарушенията, като се твърди, че в
случая не е необходимо снабдяване с удостоверение за категоризация, тъй
като е превозван спортен отбор и водачът
няма задължение да знае предварително на каква възраст за участниците в него, а
по отношение липсата на пътен лист заявява, че при проверката поради
притеснение не е могъл да го представи, въпреки че е бил наличен в
документацията. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от своя баща И.Н. Б., който поддържа жалбата на посочените
основания, като допълнително навежда доводи за маловажност на извършените
нарушения, поради което моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з.
Районна прокуратура
П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. По силата на договор за превоз на пътници от
23.08.2019 г. /ведно с фактура приложени л.8 и л.10/ превозвачът СД“П. 2217-Б.
и сие“ с.Г. приел да извърши срещу възнаграждение
случаен превоз на пътници – волейболен клуб „Чавдар 1932“ гр.Б. С., по маршрут
„гр.Б. С.-гр.О. и обратно“ в периода 24-30.08.2019 г. с автобус марка „Ивеко“, модел 65С15 и рег.№ ВР **** СВ. Пътниците били
превозени до гр.О., като на 30.08.2019 г. тръгнали обратно по маршрут „О.-Б.
С.-Б. С.-Г.“, за който бил издаден пътен лист серия А, № **********/30.08.2019
г. /приложен л.7/. Автобусът се управлявал от жалбоподателя Н.Н., когато при движение в гр.П., около 14.30 ч., на ул. „А.
З.“, пред стопански двор на ПГСС бил спрян за проверка от служители на ОО“АА“ Т. – И. Д. И. и И. С. И.. При проверка
на документация и оглед на автобуса било констатирано, че се извършва случаен
превоз на деца или ученици, за който автобуса няма издадено удостоверение за
категоризация по системата за международна класификация на автобусите за
туризъм на международния съюз по автомобилен транспорт /IRU/, а наред с това водачът не могъл да
представи попълнения пътен лист по образец. Длъжностните лица приели, че
водачът е извършил нарушения по
чл.71,т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и по чл.23а, пр.2 от Закона за
автомобилните превози, за които му съставили АУАН /приложен л.15/. Водачът се
запознал с акта и го подписал с отбелязване, че има възражения, но не посочил
такива и след като в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал
допълнително писмено възражение по акта, било издадено атакуваното в настоящия
процес НП №44-0000456/27.09.2019г. на Началник ОО“АА“ Т., връчено лично на 11.10.2019
г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И. Д.И., св.И. С.И. /присъствал както при
установяване на нарушението, така при съставяне и връчване на акта/, както и от
приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените
в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е
ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
по отношение
нарушението по чл.71,т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на РБ, издадена от МТ, ДВ,бр.№101/1999 г.
При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа
обстановка съдът намира за доказано извършеното нарушение, което правилно е
квалифицирано именно във вр. с чл.71,т.2 от Наредбата, вменяваща задължение на
водача по време на работа да представи при поискване от контролните органи
различни документи, между които и попълнен пътен лист по образец. Не е
спорно по делото, че такъв пътен лист е бил издаден и е следвало да бъде в
документацията на водача Н., но поради неизвестни за съда причини /в жалбата се
посочва, че се касае за притеснение у водача, напълно обяснимо и с оглед представеното
за пръв път в с.з. решение от ТЕЛК удостоверяващо 78 % ТНР с водеща диагноза
„Сърдечна недостатъчност.Състояние след инфекционен ендокардит“, л.29/. Ето защо съдът намира за основателно възражението в
депозираната жалба досежно чл.28,б.”а” ЗАНН, приложението на който е отказано
от АНО посредством бланкетното посочване че „предвид
констатираното нарушение и целите на чл.12 от ЗАНН не е приложима нормата на
чл.28 от ЗАНН”. Този подход не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е много формален и изначално
неправилен. Това е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на
маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда
конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
при които е извършено административното нарушение, например стойността на
вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н.
Посредством задължителните за всички
съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил,
това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със закона…
”. От друга страна известно е, че
когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е.
когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде
приложена, на практика нарушителя се освобождава от административно наказателна
отговорност. При така посоченото, следва да се приеме, че в случая се касае за
особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален,
различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това произнасяне не
може да почива на преценка по целесъобразност. Тази преценка на наказващият
орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира, че са били
налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е
приложил.
В контекста на
изложеното в горния абзац и отчитайки всички събрани по делото доказателства
съдът намира, че се касае за формално по вид административно нарушение, за
което не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се
твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв резултат.
Това обаче не означава априори, че то не може да се определи като маловажно по
смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността на
жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. От друга страна обаче обективните данни от
извършената проверка в обекта показват, че останалите изискуемите документи по
чл.71 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ за извършвания случаен превоз. са
били издадени и налични преди започване на превоза по маршрута от гр.О. до
гр.Б. С., като единствено невниманието и притеснението на жалбоподателя, е
довело до допускане на грешка и невъзможност да представи попълнения и наличен
и към този момент пътен лист. Ето защо съдът намира, че вмененото като
извършено нарушение по чл.71,т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ не следва да се приема като такова разкриващо
степен на обществена опасност, което да бъде санкционирано с НП и то с
изключително сериозен размер на наложената санкция. Това нарушение очевидно
остава изолирано, което е достатъчно за въззивния съд да приеме, че е явно
незначително и при установяването му административно наказващият орган е следвало да съобрази това. (в т.см. и решение от 30.06.
по отношение
нарушението по чл.23а,пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Съдът намира, че извършването на това нарушение не е доказано и по
необходимия за това убедителен начин. Както правилно се отбелязва в жалбата,
основен и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават”
[чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като така посоченото се намира в пряка
връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за
административно нарушение. Визираните от
съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към установяване
на обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е
извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на съдебното
дирене фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че жалбоподателят е
знаел, че извършва случаен превоз на деца и/или ученици. В приобщените по
делото доказателства е наличен единствено Договор за превоз на пътници с
предмет превоз на ВК“Чавдар 1932“ гр. Б. С., както и копие от фактура
удостоверяваща неговото извършване. Липсва списък на пътниците, за да може да
бъде направена обоснована преценка за тяхната възраст. В с.з. актосъставителят И. Д.И. посочва, че „…вътре не съм проверявал“/показания л.31/, а св.И. С.И. също не
дава категорични показания в тази насока. Ето защо, съдът приема, че АНО не се
е съобразил със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка, Началникът на ОО“АА“
очевидно би стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност на
нарушението по чл.23а,пр.2 от ЗАвПр.
Независимо от посоченото
в горният абзац самостоятелно основание за отмяна, съдът приема и следното: Визираната
норма на чл.23а,пр.2 от ЗАвПр като цяло е относима
към извършването на случаен превоз на деца и/или ученици, тъй като въвежда
императивни изисквания за осъществяването му през светлата част на денонощието
/пр.1/ и /пр.2/ - с автобуси, за които има издадено удостоверение за
категоризация по системата за международна класификация на автобусите за
туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Принципно, законодателят е предвидил за такова нарушение както санкция за
превозвача по чл.96б,ал.5 от ЗАвПр, така и възможност за реализиране
отговорност на самия водач, извършил случайния превоз по чл.93,ал.1,т.1 ЗАвПр,
т.е. отделно е инкриминирано поведението на водача и превозвача. Принципно вярно
е също, че реализирането на административнонаказателната
отговорност на единия от тези субекти /макар, че очевидно се касае за семейна
транспортна фирма-събирателно дружество по ТЗ/ е самостоятелно и независимо от
това дали ще бъде образувано административнонаказателно производство срещу
другия субект. Съдът приема, че правна възможност и съответно основно задължение за снабдяване с изискуемите от
закона документи има собственика на превозното средство /превозвача ЮЛ – СД“П.
2217-Б. и сие“/. Обективно не е възможно да бъде
вменено на всеки един водач на автобус да следи за наличието на всички
изискващи се съгласно закона и
подзаконовите нормативни актове документи, които следва да притежава превозвача
и съответно да упражнява един вид своеобразен контрол върху превозвача за
наличието им. В случая жалбоподателя Н.Н. е
изпълнявал възложената му работа, като снабдяването с всички необходими и
изискващи се по закон документи, които
следва да притежава превозвача, не е от кръга на неговата компетентност, нито
следва от характера на неговата работа. Дали превозвача притежава всички
изискуеми по закон документи за извършването на превоза не подлежи на негова
преценка, нито представлява негово решение, нито може сам да преценява какъв
вид превоз да извършва. При това положение липсва субективният елемент на
деянието /за което основателно се претендира в жалбата/, тъй като за да е
осъществено административното нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща,
както елементите които се отнасят до обективната му страна, така и онези които
засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да било
от елементите, влизащи в състава на административното нарушение, независимо от
това дали е свързан с обективната или субективната страна води след себе си
като последица невъзможността да се търси административнонаказателна
отговорност. Съобразно изложеното съдът счита, че жалбоподателят не следва да
носи административна отговорност, тъй като е действал в изпълнение на редовно
издадена неправомерна заповед по служба, като заповедта за него не е съдържала
очевидно нарушение, съгласно чл.25 ЗАНН. Изключването на отговорността се основа на правилото, че подчиненият е длъжен
да изпълнява отправените по обикновения ред заповеди и нареждания на началника
и не може да преценява тяхната законосъобразност и правилност, след като те са
издадени, освен в случаите, когато е безспорно и очевидно, че те са нищожни
актове. Жалбоподателят се намира в подчинено положение спрямо работодателя си и
за него не е оставало друго, освен да изпълнява задълженията си, като шофьор
извършвайки случайния превоз. При така изложените съображения съдът счита, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя Н. и по повод
второто описано нарушение с квалификация по чл.23а,пр.2 от ЗАвПр, поради което
обжалваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА НП №
44-0000456/27.09.2019 г. на Началника на
ОО”АА” гр. Т., с което и на основание чл.93,ал.2 и чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ , на Н.И. ***,
ЕГН-********** са наложени отделни административни наказания глоба, съответно в
размер 500 лв. и 2 000 лв. за по нарушения по чл.71,т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ и по чл.23а, пр.2 от Закона за автомобилните превози, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: