Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24
12.01.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело №759 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с
чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Ж.И.В., с посочен съдебен
адрес:***, офис 2, подадена чрез пълномощник - адв. Н.Т., против Заповед №
272з-1777/15.07.2022 г., издадена от За ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Оспорва се твърдението, че В. не
уплътнявал работното си време. В посочения времеви интервал от 05:07 часа до
06:06 часа на 18.03.2022г. осъществявал възложените му задължения в обслужвания
по график район. Това можело да се установи и от Работната станция за отдалечен
достъп и от автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилни
системи на МВР, чрез GPS устройства на служебен автомобил марка „****“ с рег. *******.
Извън горното, в обжалваната заповед била налице неяснота относно извършените
нарушения и правните основания, обосновали издаването ѝ. От една страна
били описани три нарушения, които се твърди, че представляват такива по смисъла
на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, а същевременно при налагане на наказанието органът
се позовавал на разпоредбата на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, в която се съдържало различно по вид дисциплинарно
нарушение. При тази разлика между квалификацията, не ставало ясно какво виновно
поведение на служебната дисциплина приемал административният орган,
неизпълнение разпоредбите на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на
ЗМВР и на разпорежданията на прекия ръководител или неизпълнение на служебни
задължения. Тази неяснота съществено рефлектирала върху правото на защита на
оспорващия, доколкото го поставяла в невъзможност да разбере за какво точно
нарушение по чл.194 ал.2 т.1 или по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР бил наказан, за да
упражни пълноценно правото си на защита. По този начин дисциплинарнонаказващият
орган не спазил изискванията, визирани в чл.210 ал.1 от ЗМВР, което
представлявало нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, водещо до невъзможност на
наказаното лице да организира защитата си. Моли се за отмяна на заповедта и
присъждане на разноски.
В писмена защита се развиват допълнителни доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на оспорващия.
Ответникът – Директор на ОДМВР - Хасково, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С писма рег.№7855р-2617/25.03.2022г. и рег.
№7855р-2622/25.03.2022г. (л.14 и л.15) Директорът на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ в МВР уведомил Директора на ОДМВР – Хасково, че при преглед на
видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка ODMVR_HASKOVO\VPK3, в
изпълнение на Организационно-технологичните правила за работа с АИС
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ (ОТП за работа с АИС
ВОДПК), в директория ODMVR_HASKOVO, папка
ODMVR_HASKOVO\VPK3\CB5488KB\2022-03-14, съответно папка ODMVR_HASKOVO\VPK3\CB5488KB\2022-03-18, се
установило, че на 13.03.2022г. от 22:46 ч. до 06:55 ч. на 14.03.2022г., през
различни интервали от време служителката, назначена за старши на наряда, возеща
се на предна дясна седалка в служебен автомобил **** с рег. *******, сваля
сенника и поставя черна шапка, с която прикрива лицето си и ограничава обсега
на видеозаснемане на камера 02, монтирана на арматурното табло на автомобила,
съответно на 18.03.2022г. от 01:40 ч. до 06:13 ч. служителката, назначена за
старши на наряда, возеща се на предна дясна седалка в служебен автомобил Киа
Сийд с рег. *******, сваля сенника и поставя черна шапка, с която прикрива
лицето си и ограничава обсега на видеозаснемане на камера 02, монтирана на
арматурното табло, а на 18.03.2022г. за времето от 05:05 ч. до 06:07 ч.
служителят, назначен като водач на служебен автомобил Киа Сийд с рег. ******* е
отпуснат на предна лява седалка на
автомобила, със затворени очи, не извършва движения с тялото и видимо не
изпълнява служебните си задължения, съгласно утвърдената длъжностна
характеристика. В опит да прикрие нарушението, същият си сваля шапката върху
очите.
Посочените писма са резолирани на 29.03.2022г. „Г-н П. П. - За проверка и доклад – срок
29.04.22г.“.
На 07.04.2022г. със Заповед №1253з-120/07.04.2022г.
(л.12-13) ВПД Директор на ОДМВР – Хасково разпоредил да се извърши проверка за
изясняване на постъпилите данни, описани в писма рег.№7855р-2617/25.03.2022г. и
рег. №7855р-2622/25.03.2022г. Със заповедта е определен и поименният състав на
назначената за целта комисия, както и е разпоредено за резултата от проверката
проверяващата комисия да изготви писмена справка, която да се докладва в срок
до 19.05.2022г.
Жалбоподателят е бил запознат със заповедта на 19.04.2022г.
срещу подпис.
С Покана рег. №1253р-4215/13.04.2022г. за даване на
писмени обяснения (л.30), връчена на жалбоподателя на 19.04.2022г., служителят
е поканен да даде писмени обяснения или възражения по случая, в срок 24 часа
след връчването на поканата. Такива не са представени от оспорващия, видно от
Докладна записка рег. №1253р-5010/04.05.2022г. (л.31).
Като приложение към писмо рег. №272р-9759/10.05.2022г.
(л.17), във връзка с извършващата се проверка, на председателя на комисията по
Заповед №1253з-120/07.04.2022г. били изпратени кадрови справки и длъжностни
характеристики на Ж.И.В. и М. Д. Д..
След извършената проверка е изготвена Справка рег.№1253р-5676/19.05.2022г. (л.8-11).
Видно от същата, от събраните материали комисията е установила, че в периода от
20:30 часа на 17.03.2022г. до 08:30 часа на 18.03.2022г. младши инспектори М.Д.Д.и
Ж.И.В. – младши автоконтрольори в
група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“ – ОД МВР Хасково, са били назначени в наряд за контрол на
пътното движение с района на действие – автомагистрала „Марица“, като са използвали служебен
автомобил марка „Киа“ с рег. *******. От прегледа на записите, направени от
видеокамерите, монтирани в служебен автомобил марка „Киа“ с рег. ******* се
установило, че на 18.03.2022г. във
времевия интервал от 05:07 часа до 06:06 часа младши инспектор Ж.И.В., младши
автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ – ОД
МВР Хасково, назначен като водач на служебен автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“ с рег. *******, е бил отпуснат на предната седалка на автомобила, със
затворени очи и не е изпълнявал служебните задължения по контрол на пътното
движение, въпреки, че е бил назначен в наряд за контрол на пътното движение.
След като комисията е разгледала събраните доказателства, е направила извод, че
младши инспектор Ж.И.В. – младши
автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“
на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ – ОД МВР Хасково е
нарушил служебната дисциплина, като на 18.03.2022г. от 05:07 часа до 06:06 часа,
не е изпълнявал служебните си задължения за контрола на пътното движение,
визирани в чл.39 ал.1 т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, а именно: не е присъствал видимо на пътното платно, не е осъществявал
контрол по спазване на правилата за движение, чрез прилагане на
административнонаказателни и принудителни административни мерки, нито е
участвал в организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че е бил назначен
в наряд за контрол на пътното движение. Прието е, че посоченото деяние следва
да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194
ал.2 т.2, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение“ съгласно
чл.199 ал.1 т.6 пр.4 от ЗМВР, за срок от 3 до 6 месеца. Комисията, като е взела
предвид установената фактическа обстановка, събраните доказателства, тежестта
на нарушенията, настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавните служители по
време на службата, на основание чл.200 ал.1 т.1 от ЗМВР, е предложила да се
наложи на младши инспектор Ж.И.В. – младши автоконтрольор в група „Контрол на
пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“
при Отдел „Охранителна полиция“ – ОД МВР Хасково дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца.
На 28.05.2022г. Ж.И.В. е получил писмена Покана
рег.№1253р-5898/25.05.2022г. (л.32) за запознаване със справката и материалите от
проведеното дисциплинарно производство, както и за даване на допълнителни
писмени обяснения и възражения в срок от 24 часа след запознаване със
справката. В деня на получаване на поканата В. се е запознал със справката,
срещу подпис. От същия не са постъпили писмени обяснения или възражения в
указания срок, видно от докладна записка рег. №1253р-6182/31.05.2022г. (л.34).
На 15.07.2022г. от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед №272з-1777/15.07.2022г.,
с която на основание чл.200 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.2 т.2, чл.197 ал.1 т.3
и чл.204 т.3 от ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца на младши инспектор Ж.И.В., младши автоконтрольор II степен в група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Хасково, за
извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „писмено
предупреждение“, за което нарушение е предвидено налагане на същото
дисциплинарно наказание, считано от датата на връчване на заповедта, като
служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по
чл.200 ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание. В заповедта е посочено, че в хода на
извършената проверка и след прегледа на видеозаписите за 18.03.2022г.,
направени от видеокамерата, монтирана в служебен автомобил марка „Киа“ модел
„Сийд“ с рег. *******, става ясно, че в периодите от 05:07 часа до 06:06 часа
на 18.03.2022г. младши инспектор Ж.И.В. – младши автоконтрольор II степен в
група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, водач на
служебен автомобил марка „Киа“ модел „Сийд“ с рег. *******, е отпуснат на
предната седалка на автомобила, със затворени очи и не изпълнява задачи по
контрол на пътното движение. Прието е, че видно от събраните доказателства,
младши инспектор Ж.И.В. е нарушил служебната дисциплина, като в периода от
05:07 часа до 06:06 часа на 18.03.2022г. не е изпълнявал задачите си по контрол
на пътното движение, визирани в чл.39 ал.1 т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20
октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, а именно: не е присъствал видимо на пътното
платно, не е осъществявал контрол по спазване на правилата за движение, чрез
прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки,
нито е участвал в организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че е бил
назначен в наряд за контрол на пътното движение. Посоченото следвало да се
квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение“, съгласно
чл.199 ал.1 т.6 пр.4 от ЗМВР, за срок от 3 до 6 месеца.
Жалбоподателят е бил запознат със заповедта срещу
подпис на 15.07.2022г.
Жалбата
срещу административния акт е подадена на 21.07.2022г. чрез ОДМВР – Хасково,
където е заведена под вх. №272000-16834/21.07.2022г.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице дава следното заключение: 1. Представеният на експертизата DVD-R,
4,7GB, 16x4,7GB съдържа: 1.1. Папка СВ5488КВ_2022_03.13-14 с 61 видеофайла,
които са копия от 27.07.2022г. на видеозаписи, направени от три камери в
автомобил с рег. ******* на 13.03.2022г. и 14.03.2022г. Те не кореспондират с
процесната заповед за дисциплинарно наказание. ; 1.2. Папка СВ5488КВ_2022_03.18 с 40 видеофайла, които са копия от
27.07.2022г. на видеозаписи, направени от три камери в автомобил с рег. *******
на 18.03.2022. Копията са направени в Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР
от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“, директория HASKOVO,
поддиректория „Proverki”, папка СВ5488КВ_2022_03.18. Изпратени са до ОДМВР –
Хасково след като са „преиндексирани (заключени)“.; 2. Не се установили признаци на техническо манипулиране на записите по
т.1.2. с цел промяна на съдържанието им. ; 3. Описание на файловете по
т.1.2 е дадено в т.I.2. и т.II от обстоятелствената част на протокола. (стр. 2 ÷ 6).; 4. В приложението към
протокола са показани началния и краен кадър на записа от всеки файл по т.1.2,
както и съществени промени в състоянието на двамата полицаи и в положението на
автомобила.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от
материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР и чл.18, ал.3 от
Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи –
ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР, служител на ръководна длъжност в
ОДМВР, съгласно т.IX от Класификатора на длъжностите в МВР.
В
оспореният акт се съдържат както фактически така и правни основания за неговото
издаване. Спазени са изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Спазено
е предвиденото в чл.206, ал.1 от ЗМВР задължение за дисциплинарно наказващия
орган – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения, каквато хипотеза е налице.
Не
се установява и наличие на допуснати в хода на дисциплинарното производство
процесуални нарушения.
На
оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по
дисциплинарното производство, както и със справката, с която е приключила
проверката по същото, като му е било указано правото да представи допълнителни
обяснения или възражения. Правото на наказаното лице да даде обяснения е било
надлежно указано, а неупражняването му е било изцяло зависещо от волята му.
При
издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195,
ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от
констатиране на твърдяното нарушение и в едногодишния срок от извършването му.
Съдът
намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че в обжалваната заповед
е налице неяснота относно извършените нарушения и правните основания,
обосновали издаването ѝ. Установява се от събраните по делото
доказателства, а и не е спорно по делото, че със Заповед рег.
№272з-204/28.01.2022г. на ВПД Директор
на ОДМВР-Хасково на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца, като тази заповед е влязла в сила на
02.02.2022г. Санкционираното с оспорената заповед деяние е извършено на
18.03.2022г. и за него, съгласно чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, се предвижда същото
по вид наказание, а именно „писмено предупреждение“, като към момента на извършването му не е изтърпяно предходно
наложеното идентично по вид наказание. В тази връзка процесното нарушение се
явява извършено в срока на наложено вече такова, поради което правилно дисциплинарнонаказващият
орган е приложил разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Не
се споделя и твърдението, че в случая били описани три нарушения. С обжалваната заповед на оспорващия е
наложено наказание за извършено едно нарушение.
Оспореният
акт е издаден в съответствие с материалния закон.
На
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за това, че на процесната
дата, в периода от 05:07ч. до 06:06ч., водач на служебния автомобил „Киа Сийд“
с рег.*******, бил отпуснат на предната седалка на автомобила, със затворени
очи и не изпълнявал задачите си по контрол на пътното движение, визирани в
чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение
(Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г.), а именно не присъствал видимо на
пътното платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за движение,
чрез прилагане на административнонаказателни и принудителни административни
мерки, нито участвал в организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че
бил назначен в наряд за контрол на пътното движение.
Така
описаното дисциплинарно обвинение съдът намира за законосъобразно предявено,
поради което и правилно е наложеното съответното наказание. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин извършването на
визираното нарушение. Същото се доказа по несъмнен начин и посредством приетото
по делото заключение по съдебно-техническата експертиза. Като приложение към
експертното заключение, вещото лице е представило кадри от изследваните
видеофайлове, записани от трите камери, монтирани в служебния автомобил. Видно
е, че записите от камера 02 (л.76 гръб и сл.) обхващат предната част на купето
в автомобила, респ. и положението на жалбоподателя, който на процесната дата е
бил водач на служебното МПС. Прегледът на множеството кадри води до единствения
възможен извод, а именно, че на посочените в оспорената заповед дата, място и
време жалбоподателят е бил отпуснат на предната седалка на автомобила, със
затворени очи и видимо не е изпълнявал служебните си задължения по контрол на
пътното движение. Това фактическо положение се установява да е било налице в
почти всеки един момент за периода 05:07 ч. до 06:06 ч. на 18.03.2022г. – в 05:08
ч., 05:10 ч., 05:29 ч., 05:33 ч., 05:39 ч., 05:40 ч., 06:06 ч. Само на някои от
общо 16 кадъра за процесния времеви период В. е с отворени очи, като на почти
всички тези кадри отново е в положение отпуснат назад на седалката на водача,
без да изпълнява служебните си задължения по контрол на пътното движение. Така
установеното безспорно доказва описаното в оспорената заповед.
Ето
защо съдът приема, че периода от 05:07 ч. до 06:06 ч. на 18.03.2022г.,
оспорващият, като водач на служебния
автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ ********, е бездействал – не е изпълнявал
задълженията си по осъществяването на пътен контрол под която и да е от
изискуемите форми по чл.39 от Инструкцията. С поведението си е осъществил
нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.199, ал.1,т.6 от ЗМВР.
Безспорно,
описаните задължения представляват служебни по своята същност, като
неизпълнението им за определени времеви интервали води до фактически резултат,
изразяващ се в бездействие на съответния служител за определен период от време,
респ. до неуплътняване на работното му време. След като е установено такова
бездействие, същото неправилно е било отнесено към хипотезата на чл. 194, ал.
2, т. 1 от ЗМВР, вместо към тази по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Това допуснато
нарушение обаче съдът не намира за съществено, доколкото по никакъв начин не
ограничава правото на жалбоподателя да разбере вмененото му противоправно
поведение, а от друга страна, предявеното обвинение се доказва от материалите
по делото. Описанието на нарушението е ясно и дава на съда основание да счита,
че след като жалбоподателят е бил отпуснат на предната седалка на автомобила,
със затворени очи, то действително не е изпълнявал задачи по контрол на пътното
движение, т.е. в посочения в заповедта времеви интервал не е уплътнявал
работното си време.
Доказателства,
опровергаващи установената в хода на
дисциплинарното производство и в съдебното такова фактическа обстановка, не
бяха представени. Поради това крайният извод на ответника се явява правилен, а
приложените нормативни разпоредби относими към извършването на нарушението.
С
оглед изложеното, правилно нарушението е квалифицирано от дисциплинарно
наказващия орган като такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което правилно е
наложено дисциплинарно наказание “порицание“. Същото е правилно определено и
индивидуализирано в минималния установен в закона размер.
Като
се има предвид времетраенето на нарушението, извършено чрез бездействие, не
може да се приеме, че отклонението от изискванията е незначително, поради което
и същото не е маловажно такова.
Твърденията,
изложени в жалбата не се споделят.
Съдът
намира вмененото нарушение за установено и правилно санкционирано, при спазване
на материалния закон и процедурните правила, предвид което жалбата против
обжалваната заповед следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, съгласно чл. 143, ал.3 от АПК, на ответната страна се следват разноски, като такива в действителност са
били сторени в производството, но предвид липсата на изрично направено от
страната искане за тяхното присъждане, в срока по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът, на основание чл. 81 от ГПК,
не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.В. против Заповед №
272з-1777/15.07.2022 г., издадена от За ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Решението
не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: