№ 205
гр. Враца, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500290 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 1679/20.3.2025 г.
по описа на Районен съд - Козлодуй, на П. С. Б., ЕГН ********** от *** - ищец в
първоинстанционното производство, подадена чрез ЕПЕП на 22.4.2025 г., чрез процесуалния
си представител адв. М. С. от АК - Враца против Решение №23/14.2.2025 г. по гр.д. №
1201/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен
иска предявен от П. С. Б., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника си адв.М. С. от АК -
Враца с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК срещу „ АЕЦ - Козлодуй „ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от И. А. -
изпълнителен директор за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът П. С. Б.
не дължи на ответното дружество „ АЕЦ - Козлодуй „ ЕАД, гр.Козлодуй сума в размер на
1662,45 лв. / хиляда шестстотин и шестнадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки /,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия и топла вода, мораторна лихва в
размер на 131, 62 лв. / сто тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки /, законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в
размер на 35,88 лв. / тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 247.64 лв. / двеста четиридесет и седем лева и шестдесет и
1
четири стотинки /, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.06.2013г. по ЧГД №
471/2013г. по описа на Районен съд - Козлодуй и е образувано изпълнително дело
№252/2013г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията
по давност.
Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната
му.
Твърди, че вземането на взискателя било погасено по давност, тъй като молбата за
образуване на изпълнително дело била нередовна и не можела да прекъсне давността, тъй
като не нея не били посочени изпълнителни действия.
Искането за присъединяване на взискател не било същинско изпълнително действие
и поради това не можело да прекъсне давността.
Неправилен бил изводът на съда, че след присъединяване на изпълнителното дело,
всички молби по изпълнително дело № 10/2002г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Козлодуй и извършени действия по предходното дело са прекъсвали давността и за
процесното вземане.
Изпълнително дело № 10/2002г. по описа на ДСИ при Районен съд – Козлодуй било
образувано на 15.01.2002 г., като първите валидни изпълнителни действия били предприети
на 21.05.2003 г., когато било поискано извършване на опис на движими вещи. Впоследствие,
на 06.06.2003 г., 11.06.2003 г. и 07.07.2003 г. длъжникът направил три доброволни вноски, с
които погасил част от задължението си. След тази дата не били извършвани други плащания,
а принудителни способи не били предприемани.
Излага, че след това първите изпълнителни действия били от 25.05.2003 г. – когато
било поискано извършване на опис на движими вещи, а в периода 07.07.2003 - 25.09.2013 г.
нямало извършено изпълнително действие, поради което на 07.07.2005 г. настъпила
перемпция.
Поддържа, че с оглед настъпилата по силата на закона перемпция всички молби на
взискателя за извършване на изпълнителни действия, подадени по делото след настъпването
на перемпцията не били годно основание за прекъсване на давността, тъй като били
подадени по прекратено изпълнително дело. Същите били без правно значение и били
непротивопоставими на длъжника, като не съставлявали годно действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността. В
случая се касаело за присъединяване на изпълнително дело, а не на вземане по
изпълнителен лист, поради което било незаконосъобразно и неотносимо извършеното
присъединяване на новообразуваното изпълнително дело 252/2013 г. и то не можело да бъде
присъединено към вече прекратеното изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд -
Козлодуй.
Поддържа, че позоваването на ТР 3/2020 на ВКС от първоинстационния съд било
неправилно, тъй като тълкуването на ВКС не е дейност по създаване на ново правило, а
решенията следвало да се основават само на разпоредбите на закона.
2
Твърди, че давността за вземането по ЧГД № 471/2013 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй е прекъсната с влизането в сила на заповедта, като най-късната възможна дата
била издаването на изпълнителен лист – 05.06.2013 г. Поддържа, че предвид липсата на
валидни изпълнителни действия вземането било погасено поради изтекла погасителна
давност на 05.06.2018 г.
Предвид на изложеното моли въззивния съд да постанови съдебно решение, с което
да се отмени изцяло Решение №23/14.2.2025 г. по гр.д. 1201/2024 г. по описа на Районен съд
- Козлодуй и постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В срока за отговор по жалбата е подаден отговор с вх. №2444/29.4.2025 г. от АЕЦ
„Козлодуй“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор И. Т. А., с който
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Излага, че твърденията и доводите във въззивната жалба не лежали на законова
основа, не кореспондирали с приетите по делото доказателства и не били подкрепени с нови
доказателства.
В хода на първоинстанционното производство по безспорен начин се доказало от
ответната страна, че вземането на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *** произтича от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода,
респективно ответното дружество се било легитимирало като кредитор за процесните
вземания, като вземанията за такива услуги се явявали периодични плащания.
Правилно районният съд отчел обстоятелството, че от момента, в който заповедта е
влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога била 5 години.
Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните
изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и
процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на
производството доказателства.
Твърди, че по образувани преди 26.06.2015 г. изпълнителни дела давност не тече, в
какъвто смисъл са разясненията на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/ 2020 г. на
ОСГТК на ВКС. Излага, че за вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато с посочения тълкувателен акт е обявено за
загубило сила ППВС №3/ 1980 г. - следователно задължителните указания в т.10 от ТР № 2/
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване
приложението на ППВС № 3/ 1980 г. досежно спиране течението на погасителна давност в
изпълнителния процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. и по
висящите към този момент изпълнителни производства.
Позовава се на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. дело № 3/ 1980 г. на
3
Пленума на Върховния съд, според което по време на изпълнителното дело, образувано
преди 26.06.2015 г. давност не тече до 26.06.2015 г.
Действително според от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС давността се прекъсвала с присъединяването на кредитор по чл. 456 ГПК, но под това
законът нямал предвид обединяването на изпълнителни дела между същите страни по
няколко вземания, какъвто бил настоящият случай, където кредиторът бил един и същ - АЕЦ
„Козлодуй“ ЕАД, ЕИК ***, а „други кредитори на същия длъжник“, поради което
неправилно ищецът се позовавал на разпоредбата на чл. 457, ал.2 ГПК досежно последиците
от присъединяването, която в случая не била приложима.
Поддържа, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. и е прекъсвана
с с предприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело № 10/2002 по описа на
СИС при Районен съд – Козлодуй/ ведно с присъединените към него постфактум други
изпълнителни дела между същите страни/, с които са поискани запори върху банковите
сметки и сейфове на ищеца, възбрана на недвижим имот в полза на взискателя, описи на
движими вещи нееднократно и др. По делото било доказано от страна на ответното
дружество, че за процесното вземане по изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд
– Козлодуй взискателят АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *** всяка година е искал изпълнителни
действия, респективно безспорно било доказано в хода на делото, че АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД,
ЕИК *** е посочвал във всички молби за поискани изпълнителни действия, че освен по
изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд – Козлодуй се отнасяли и за всички
други присъединени изпълнителни дела между същите страни за други вземания.
Погасителната давност след установяване на вземането с влязла в сила заповед за
изпълнение по ЧГД № 252/2013г. по описа на Районен съд – Козлодуй се ползвала със
стабилитет и всякога била петгодишна, не била изтекла, нито до предприемането на
действия по принудително изпълнение по изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен
съд – Козлодуй, по време, на което била неколкократно прекъсвана, нито към момента на
предявяване на исковата молба от страна на ищеца. Правилно районният съд взел предвид,
че след 26.06.2015 г. в хода на изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд –
Козлодуй имало извършени изпълнителни действия, които прекъсвали погасителния
давностен срок, като последното действие по него била молба от взискателя с искане за
насрочване на опис на движими вещи – собственост на ищеца и длъжник от 09.11.2022 г.
В съдебното заседание въззивника, в докладвано писмено становище, поддържа
жалбата по съображения изложени в същата. Иска отмяна на обжалваното решение и
претендира разноски.
В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения изложени в отговора, като бъде съобразено обстоятелството, че
нови доказателства не били налице, съответно фактическата обстановка по делото била една
и съща.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
4
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Козлодуй ищеца П. С. Б. е предявил срещу ответника „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, иск за признаване за установено, че не дължи сумата от общо 1662,45 лв. за
консумирана и неплатена енергия и топла вода, както и че не дължи сумата от 131,62 лв. -
лихва, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, както
и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на
35,88 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 247,64 лв., за които е издаден
изпълнителен лист от 05.06.2013 г. по ч. гр. д. № 471/2013 г. на Районен съд - Козлодуй и е
образувано изпълнително дело № 252/2013 г. по описа на СИС при Pайонен съд - Козлодуй,
като погасена по давност.
С молба от 20.08.2013 г. взискателят поискал вземанията по изпълнително дело №
252/2013 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй да бъде присъединено към
вземането по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй,
тъй като страните били едни и същи. От този момент вземанията за процесния изпълнителен
лист започнали да се ползват от действията, които взискателят извършвал по изпълнително
дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй. Били предприети
изпълнителни действия на 21.05.2003 г. –опис на движими вещи, след това длъжникът
направил три доброволни плащания – 06.06.2003 г., 11.06.2003 г. и 07.07.2003 г. След тях
длъжникът не бил извършвал други плащания, а взискателят в продължение на повече от 10
години не бил посочвал други принудителни способи и не предприемал действия по делото.
Следващото изпълнително действие по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС
при Pайонен съд – Козлодуй било на 25.09.2013 г., когато взискателят поискал извършването
на опис на движими вещи на длъжника. На 07.07.2005 г. настъпила перемция на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при
Pайонен съд – Козлодуй. Излага се, че всички молби, подадени след 07.07.2005 г. по
изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй били
неотносими и незаконосъобразни, защото всички поискани действия били извършени след
настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното производство. Същите били без
правно значение и били непротивопоставими на длъжника, както и същите не
представлявали годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.“в“
ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността. Поради това вземанията били погасени по
давност, която била тригодишна, тъй като вземането на взискателя не било установено с
влязло в сила решение. Давността по вземанията по изпълнителния лист била започнала да
тече от падежа на вземането и тази давност била прекъсната с влизане в сила на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 471/2013 г. На 13.08.2013 г. длъжникът подал молба, с която изразил
желание да заплати задължението на месечни вноски, но плащания не последвали, Това
било и последното валидно действие годно да прекъсне давността на вземането. От тази
дата била започнала да тече кратката давност по отношение на вземането, поради което
същата била изтекла на 13.08.2016 г. Давността не била прекъсната с подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело, тъй като с нея взискателят не бил поискал извършване на
изпълнителни действия. Давността не била прекъсната и с молбата за присъединяване на
5
вземанията по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд –
Козлодуй, тъй като страните били едни и същи, нито с разпореждането за присъединяването
на вземанията, тъй като това не било същинско изпълнително действие. Давността не била
прекъсната и с действията, които взискателят поискал да се извършват по изпълнително
дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй, тъй като производството
било прекратено по силата на закона на 07.07.2007 г. и всички подавани след тази дата
молби не били годни да прекъснат давността. Неотносими към спора били всички
последващи изпълнителни действия, извършени след 13.08.2016 г., тъй като тези действия
били поискани и извършени след погасяване на вземането по давност. С погасяването на
главницата, се погасявли и акцесорните задължения за лихви по силата на чл. 119 ЗЗД, както
и разноските, направени в заповедните производства и в изпълнителния процес.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, в който се оспорва предявения иск.
От приложеното изпълнително дело № 252/2013 г. по описа на СИС при Pайонен
съд – Козлодуй по безспорен начин било установено, че предявения за изпълнение
изпълнителен лист, издаден на 05.06.2013 г. по ч.гр.д. № 471/2013 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй не губел характера на изпълнително основание. Материалното право на
взискателя продължавало да съществуваа, тъй като взискателят бил изправен пред
фактическата невъзможност да удолетвори напълно вземането су с имущество на
длъжника.. Безспорно било обстоятелството, че погасителна давност не тече, докато траело
изпълнителното производство при поискани изпълнителни действия от страна на
взискателя. Цитира се ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, която т.10 разпореждала, че в случай
като процесния нова погасителна давност започвала да тече от датата, на която било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В случая от датата
на влизане в сила на заповедта за изпълнение започнала да тече нова погасителна давност
по представения за изпълнение изпълнителен лист. Същата била прекъсната от датата на
получаване на ПДИ от длъжника по изпълнително дело № 252/2013 г. по описа на СИС при
Pайонен съд – Козлодуй, от когато започнала да тече погасителна давност, която
впоследствие била прекъсната от датата на първото по реда си изпълнително действие,
респективно започнала да тече нова тригодишна погасителна давност на самостоятелно
основание за всички присъединени вземания – поотделно за всяко от тях, считано от датата
на присъединяване, която погасителна давност на свой ред била прекъсвана неедократно от
поисканите от взискателя изпълнителни действия, както по изпълнително дело № 10/2002 г.
по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй, така и по новообразуваните постфактум
нови изпълнителни дела, присъединени към по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на
СИС при Pайонен съд – Козлодуй и в частност изпълнително дело № 252/2013 г. Тези
последващи опити на взискателя да удовлетвори вземането си, дори и след като от страна
на длъжника започнало разсрочено плащане на задълженията си, извършени в „новия
давностен срок“ отново прекъсвали погасителната давност, като от всяко поредно такова
прекъсване на погасителната давност започвал да тече нов 3-годишен давностен срок в
рамките на изпълнителното производство по изпълнително дело № 252/2013 г. по описа на
6
СИС при Pайонен съд – Козлодуй, но съотносим поотделно за всяко присъединено вземане.
Изпълнителните действия по обединеното изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на
СИС при Pайонен съд – Козлодуй се явявали поискани на самостоятелно основание по
всички присъединени изпълнителни дела, тъй като от факта на присъединяването на
вземанията по отделните изпълнителни производства между едни и същи страни се
ползвали само процесуалната икономия на разходи по изпълнението и действия, но бил
меродавен само за разпределението на получените средства по сметка на ДСИ вследствие
на предприетите изпълнителни действия по реда на чл. 456 ГПК и следващите по
съразмерност, съгласно чл. 460 ГПК. Поисканите от взискателя изпълнителни действия
върху недвижим имот и върху движими вещи и вземания – собственост на длъжника, били
напълно законосъобразни и правилни, тъй като били в срока на поредна нова погасителна
давност по изпълнително дело № 252/2013 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, приложени са
заверени копия от изпълнително № 252/2013 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй
и изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй, както и от
материалите по другите присъединени изпълнителни дела към изпълнително дело № 10/2002
г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй.
Първоинстанционният съд е приел, че вземането на ответника произтича от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода,
което вземане е такова за периодични плащания, че същото е установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, както и че от момента, в който заповедта е влязла в сила е започнала
да тече нова давност, която всякога е пет години /чл.117, ал.2 ЗЗД/. Районният съд се е
позовал на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на Върховния съд,
както и на нормата на чл. 330, ал. 1 ГПК (сега чл. 433, ал. 1 ГПК) и чл. 117 ЗЗД, и е стигнал
до извод, че прекратяването на изпълнителното производство на някое от основанията по чл.
330, ал. 1 ГПК (сега чл. 433, ал. 1 ГПК) не заличава с обратна сила действието на
прекъсването на давността, както и че съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването започва да тече
нов давностен срок. Приел е също, че в случая новата погасителна давност е започнала да
тече най-рано от 26.06.2015 г., от когато с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила Постановление № 3 от
18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на Върховния съд. Давността била прекъсната с
предприемането на изпълнителни действия по изпълнително № 252/2013 г. по описа на СИС
при Pайонен съд – Козлодуй, присъединено към вземането по изпълнително дело № 10/2002
г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй на 20.08.2013 г., когато били поискани
запори върху банковите сметки на ищеца, възбрана на недвижим имот в полза на
взискателя, опис на движими вещи в периода след 26.06.2015 г. – от 23.06.2017 г. до
09.11.2022 г., които прекъсвали погасителния давностен срок, като последното действие по
него било искане за насрочване на опис на движими вещи на ищеца от 09.11.2022 г., поради
7
което не са изтекли пет години и вземанията предмет на процесния изпълнителен лист не са
погасени по давност. В заключение съдът е приел, че спрямо процесното вземане не е
изтекла петгодишната погасителна давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при
което приема следното:
Установено е по делото, от приложения изпълнителен лист от 05.06.2013г., че по ч.
гр. дело № 471/2013 г. по описа на Районен съд Козлодуй, в полза на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД
против П. С. Б. от гр.Козлодуй, обл.Враца, е издадена Заповед за изпълнение № 269 от
07.05.2013 г. за сумите 1662,45 лв., представляваща стойността на консумирана и неплатена
топлинна енергия, 131,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода м.08.2011г. – м.
01.2013г., законната лихва от 30.04.2013г. - датата на подаване на заявлението в съда, до
изплащане на вземането, както и за направените в заповедното производство разноски за
платена държавна такса в размер 35,88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
247,64 лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД на
24.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № 252/2013г. по описа на СИС при РС -
Козлодуй за принудително събиране на сумите по листа, като с молбата за образуване
взискателят е поискал извършване на справки за притежаваните от длъжника движими
вещи, недвижими имоти и ценни книжа, като е поискал налагане на запор на трудовото му
възнаграждение, на притежаваните от него движими вещи , както и възбрана на
недвижимите имоти.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.07.2013 г., но в
срока за изпълнение не са последвали доброволни плащания.
С молба от 20.08.2013 г. взискателят е поискал вземанията по изпълнително дело №
252/2013г. по описа на СИС при РС – Козлодуй да бъдат присъединени към вземанията по
изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй, тъй като
страните са едни и същи, като искането е уважено от съдебния изпълнител, който с
разпореждане е присъединил делото в същия ден.
Копие от изпълнително дело № 10 по описа за 2002г. на СИС при РС – Козлодуй е
приложено към първоинстанционното дело на РС-Козлодуй. От същото се установява, че е
образувано на 15.01.2002г. по молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД с приложен изпълнителен
лист от 20.12.2001г., издаден въз основа на решение № 204/01.10.2001г. по гр.д. № 299/2001г.
на РС-Козлодуй срещу длъжника П. С. Б. от гр.Козлодуй, като с молбата за образуване
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи изпълнителни действия върху
движимото имущество на длъжника, находящо се на регистрираният му адрес. Последвали
са молби от взискателя за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника,
като съдебния изпълнител е поискал информация за имуществото на длъжника от НАП,
8
КАТ, РУСО и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не е предприел принудителни
действия. С молба от 21.05.2003г. взискателят е поискал на основание чл.344 ГПК съдебният
изпълнител да наложи запор и пристъпи към опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се в неговото жилище в гр. Козлодуй. С вносни бележки от 06.06.2003г.,
11.06.2003г. и 07.07.2003г. длъжникът е внесъл част от дължимите суми. С молби от
06.07.2007г. и от 14.05.2013г. взискателят отново е поискал от съдебния изпълнител да
извърши справки от съответните администрации за притежаваните от длъжника движими
вещи и недвижими имоти, МПС и сключени трудови договори, които справки са изискани.
С молба от 25.09.2013г. взискателят е поискал извършването на опис на движими
вещи на длъжника, находящи се на адреса му в гр.Козлодуй и съдебният изпълнител е
насрочил описа на 21.10.2013г., за което е призовал страните. За извършеният опис е
съставен протокол за опис на движими имущество от 21.10.2013г., в който е отразено, че не
са намерени движими вещи, годни да бъдат описани и осребрени.
В периода от 21.10.2013г. до 09.04.2015г. длъжника е направил 9 бр. доброволни
вноски. След спиране на плащанията по молби на взискателя съдебният изпълнител е
извършил ново проучване на имущественото състояние на длъжника.
С молба от 23.06.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори върху банковите
сметки и сейфове на длъжника и на неговата съпруга Велика Б.а, а с молба от 02.10.2017г. е
поискал налагане на запор върху банковите сметки и сейфове само на съпругата длъжника, а
с молба от 02.10.2017г. е поискал налагане на запор върху банковите сметки и сейфове само
на съпругата длъжника. Със запорно съобщение от 17.10.2017г. е наложен запор върху ½
част от авоара по банкова сметка на съпругата длъжника в „Юробанк България“ АД.
С молба от 01.12.2017 г. от взискателя е направено искане за насрочване опис на
движими вещи на длъжника, находящи се в дома му в гр.Козлодуй и такъв е насрочен от
ДСИ на 13.02.2018г., съответно на същата дата е съставен и протокол за опис на движими
имущество.
С молба от 23.01.2018 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да спре
принудителното изпълнение по изп. дело № 10/2002г. като се е задължил да внася месечна
вноска от 150,00 лева за погасяване на задължението му.
По молба на взискателя е насрочен нов опис на движими вещи на длъжника, който е
насрочен от съдебния изпълнител за 29.10.2018г., на която дата е съставен протокол за опис
на движими имущество.
С молби от 29.01.2020 г. и от 08.06.2020г. от взискателя са направени поредни
искания за насрочване опис на движими вещи на длъжника и такъв е насрочен от ДСИ на
29.10.2020г.; съответно на тази дата е съставен и протокол за опис на движимо имущество.
По молба на взискателя от 17.11.2020г., на същата дата съдебният изпълнител е
поискал от съдията по вписванията при РС-Козлодуй да впише възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжника.
На 11.04.2021 год. от взискателя е направено поредно искане за насрочване опис на
9
движими вещи на длъжника и такъв е насрочен за 20.06.2022 г.
Последвала е нова молба от 09.11.2022 год. от взискателя за насрочване опис на
движими вещи на длъжника и такъв е насрочен за 28.03.2023 г., съответно на посочената
дата е съставен и протокол за опис на движимо имущество.
Последната молба на взискателя за извършването на опис на движими вещи и МПС на
длъжника е от 22.04.2024г., съответно описа е насрочен за 11.06.2024г., на която дата е
съставен и протокол за опис на движимо имущество.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
Предмет на спора по отрицателния установителен иск по чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника, поради погасяването му по давност. За основателността на предявения иск
следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл
предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или
прекъсван. В тази връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при
условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и
че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността.
Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече
от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение / Определение № 3708
от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2023 г., III г. о., ГК, /. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание. Тя се ползва със стабилитет,
сходен по последици със силата на пресъдено нещо. Тя установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражението.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години без значение колко кратка
е била началната давност /така Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021
г., III г. о., ГК, и Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК/.
Предвид на изложеното, от влизането в сила на заповедта за изпълнение на
07.05.2013 г. е започнал да тече 5 - годишен срок за погасяването по давност на вземането,
установено със заповедта за изпълнение.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се прекъсва по
10
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решение,
ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило
сила.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
пък ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
При съобразяване на посочените тълкувателни решения, съдът приема, че по
изпълнително дело № 252/2013г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, присъединено
впоследствие към изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй до
приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е
било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното дело е
прекъснало започналата да тече от датата на изискуемостга на вземанията погасителна
давност и по време на изпълнителния процес давност не тече, а след датата на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на изпълнителния
процес, но се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ.
От приложеното по делото заверени копия от изпълнително № 252/2013 г. по описа на
СИС при Pайонен съд – Козлодуй и от изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС
при Pайонен съд – Козлодуй, присъединено впоследствие по изпълнително дело № 10/2002
г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй, се установява, че давността е прекъсната
многократно, тъй като са извършени следните действия: още с молба за образуване от
24.07.2013 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото му възнаграждение, на
притежаваните от длъжника движими вещи, както и възбрана на недвижимите имоти;
следващи изпълнителни действия, прекъсващи давността след това са извършвани по
изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, към което
изпълнително дело № 252/2013г. по описа на СИС при РС – Козлодуй е било присъединено,
а именно: въз основа на молба от 23.06.2017 г., взискателят е поискал налагане на запори
върху банковите сметки и сейфове на длъжника и на неговата съпруга Велика Б.а,
последвана от молба от 02.10.2017г., с която е поискал налагане на запор върху банковите
11
сметки и сейфове само на съпругата длъжника и налагането на запор върху ½ част от
авоара по банкова сметка на същата в „Юробанк България“ АД със запорно съобщение от
17.10.2017г. След тази дата в периода от 01.12.2017 г. до 22.04.2024г. давността е била
многократно прекъсвана с молби на взискателя за насрочване опис на движими вещи на
длъжника, които описи са били насрочвани и извършвани от съдебния изпълнител.
Започналата да тече нова петгодишна давност от всяко от тези прекъсвания не е изтекла
нито към датата на предявяване на исковата молба в съда /11.10.2024 г./, нито към датата на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 10.09.2025г. /с оглед чл.
235, ал. 3 ГПК/, поради което процесните вземания на ответника за исковите суми не са
погасени по давност.
Изпълнително дело № 252/2013 г. по описа на СИС при Pайонен съд - Козлодуй, е
образувано на 24.07.2013 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден през 2013 г., като по
настоящото дело давност не е възможно да е изтекла нито преди образуване на
изпълнителното дело, предвид краткия срок до този момент от издаването на
изпълнителното основание, нито след образуването на изпълнителното дело до приемането
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, предвид, че в
този период погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес.
В случая е без правно значение, че изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС
при РС – Козлодуй е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Неоснователни
са доводите в жалбата, че по перемирано изпълнително дело не могат да се предприемат
валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, като в тази насока е както решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС IV ГО, така и другата актуална
практика на ВКС, включително решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, в което се приема, че при действието на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
перемпцията е без правно значение за давността. Единствената правна последица от
настъпила вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото
не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са
нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищеца основание за
недължимост на исковите суми, за които против същия е издаден изпълнителен лист от
05.03.2013г. по ч.гр.д. № 471/2013 г. на Районен съд-Козлодуй, въз основа на заповед за
изпълнение - погасителна давност, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Като е достигнал до същите правни изводи районния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна.
12
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
на въззиваемата страна се дължат направените в хода на въззивното производство разноски
в размер на 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал. 8
ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
предвид сложността на делото.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/14.2.2025 г. по гр.д. № 1201/2024 г. по описа на
Районен съд - Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. С. Б., ЕГН ********** от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, гр. Козлодуй, представлявано от
изпълнителния директор И. Т. А., сумата 100,00 лв. разноски по делото във въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13