Р Е
Ш Е Н
И Е № 1261
гр. Пловдив,
01.07.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети
май,през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
при секретар К.Ш., като разгледа докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1170 по
описа на ПОС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435, ал.5 от ГПК.
Образувано по
подадена жалба от Г.К.К., имащ качеството на трето лице, чрез
пълномощника му адв. Й.Г. против действията на ЧСИ В.Апостолов, рег.№ 827 при
КЧСИ и район на действие-ПОС по изп.д. № 629/13 г., изразяващи се в извършен
въвод във владение на Д.Г. на следния недв. имот: Ателие № 44, площ от 51,50 кв.м.,
с идентификатор 56784.531.100.1.44, находящ се на седми етаж в жил.сграда №
1,разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.100 с адм. адрес
гр.Пловдив, ул.”****.
В жалбата се твърди,че действията са незаконосъобразни, тъй
като жалбоподателя уведомил ЧСИ, че притежава права върху имота, които
изключват правата на взискателя в претендирания обем. Твърди, че е придобил
право на собственост и владение преди образуването на производството по гр.д.№
9101/12 г. на ПРС, по което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп.дело. Претендира разноски.
Взискателят в
изпълнителният процес-Д. П. Г. изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Длъжникът в
изпълнителния процес-Л.С.К. счита жалбата за основателна и моли същата да бъде
уважена.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия в
съответствие с нормата на чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, като счита жалбата за недопустима,респективно
за неоснователна.
Жалбата е допустима.
Настоящият съдебен състав приема, че правното основание
на жалбата е чл.435, ал.5 от ГПК и К. може да обжалва като трето лице
действията на ЧСИ Апостолов за извършен въвод на Д.Г. във владение на описания
по-горе имот само ако този имот-ателие № 44 е бил в негово владение преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Правото на жалба по
чл.435, ал.5 от ГПК е средство за защита на третото лице срещу неправилен въвод
при хипотезата на чл.523 от ГПК. За третото лице е достатъчно само да твърди
упражнявано владение на имота отпреди завеждане на делото, решението по което
се изпълнява, и жалбата е допустима. Доказването на предпоставките става в хода
на съдебното заседание и е от значение за преценката на основателността на
жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Изп. д.№ 629/13 г. по описа на ЧСИ В.Апостолов, рег.№ 827
при КЧСИ е образувано по молба на Д. П. Г. от 19.11.13 г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 19.09.13 г.
по гр.д.№ 9101/12 г. на ПРС, с който е осъдена длъжницата Л.С.К. да предаде на Д.П.Г.
владението върху описания в изп. лист недв.имот, собственост на ищеца, идентичен
с описания по-горе недв.имот, представляващ ателие № **.
До длъжника Л.К. е изпратена ПДИ, в която се съдържа
предупреждение, че при неизпълнение в
дадения срок доброволно на задължението, ЧСИ ще пристъпи към принудително
изпълнение чрез принудително отстраняване от имота на 16.01.13г.
С разпореждане от 03.01.14 г. насрочения за 16.01.14 г. въвод
във владение е пренасрочен за 17.01.14 г.
На 13.01.14 г. по изпълнителното дело постъпва молба от
третото лице Г.К.К., с която заявява, че той е придобил право на собственост и
владение върху имота, предмет на изпълнението, преди образуване производството
по гр.д.№ 9191/12г.на ПРС, по което е издаден изп.лист и притежава право на
собственост, изключващо правата на взискателя в претендирания обем. Твърди, че
по време на придобиване на собствеността
върху процесния имот с длъжницата Л.К. са съпрузи и по см.на чл.19 от СК(отм.),
чл.21 от СК процесният имот е в режим на СИО. Представя доказателства.
С разпореждане, написано ръкописно на самата молба ЧСИ е
разпоредил екземпляр от същата да се изпрати на взискателя за становище, както
и е дал на молителя тридневен срок, считано от днес- (датата не се чете ясно, тъй
като е поправена, вероятно датата е 13.01.14 г.), да предяви иск пред съда по
см.на чл.523, ал.2 от ГПК. Няма данни
това разпореждане да е съобщено на жалбоподателя, а не се и твърди от
ЧСИ това да е направено, тъй като според становището на ЧСИ той няма задължение
да уведомява молителите, представляващи трети на изп.дело лица за становището
си по всяка постъпила молба. Едва на 16.01.14 г. ЧСИ уведомява пълномощника на
жалбоподателя, (който е пълномощник и на длъжника), че по молбата от 13.01.14 г.
ЧСИ се е произнесъл с резолюция,без да се посочва съдържанието на резолюцията.
В дадения тридневен срок, (ако се приеме, че
действителната дата, от която същия започва да тече, е 13.01.14 г.)жалбоподателят
не е представил по делото доказателства да е поискал от съда спиране на
изпълнението. На 17.01.14 г. е извършен атакувания въвод във владение на Г. в
отсъствие както на длъжника, така и на третото лице К..
Настоящата инстанция счита, че ЧСИ е изпълнил
задължението си по чл.523, ал.2 от ГПК при наличието на молба от третото лице К.
да отложи изпълнението, като даде на третото лице тридневен срок да поиска от
районния съд спиране на изпълнението. Счита обаче, противно на изразеното от
ЧСИ становище, че той е бил длъжен да уведоми за това си разпореждане третото лице по
предвидения в ГПК ред и определения от него тридневен срок е следвало да
започне да тече не от датата на
разпореждането, а от датата на съобщаването на третото лице. Това е
така,доколкото в закона изрично е
записано, че относно реда за уведомяване на предприетите действия следва да се
прилагат разпоредбите на ГПК при липса на изрични разпоредби, уреждащи
изпълнителния процес. Още повече в случая не става дума само за изразено
становище на ЧСИ, а за определяне на срок, който е от съществено значение за
упражняване правата на третото лице.
Като не е уведомил третото лице за дадената му с разпореждането възможност, ЧСИ е лишил К.
от правото му да поиска спиране на
изпълнението от районния съд в хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК и незаконосъобразно е извършил въвод във
владение на имота, за който третото лице твърди, че притежава право на
собственост върху него.
Отделно от това с молбата на третото лице К. от 13.01.14 г.
са представени доказателства, от които се установява, че действително той е придобил право на собственост (и
владение) върху имота в режим на СИО с длъжника Л.К. по силата на постановление
за възлагане от 11.11.2011 г. преди завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение-удостоверение за сключен гр.брак, самото цитирано
постановление на ЧСИ Атанасов.
Ето защо настоящата инстанция намира жалбата за
основателна, а извършеният въвод във владение-за незаконосъобразен, поради
което същият следва да се отмени.
По отношение на претендираните от жалбоподателя
разноски-такива му се дължат от взискателя, но само за внесена по сметка на ПОС
ДТ в размер на 25 лв. (останалите такси
по ЗЧСИ не се дължат в това производство) и за адвокатско
възнаграждение, което,видно от представения договор за правна защита и
съдействие в производството по настоящото дело, е за 500лв., а не както е
посочено в списъка за разноските в размер на 600лв.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията
на ЧСИ В.Апостолов, рег.№ 827 при КЧСИ и район на действие-ПОС по изп.д.№
629/13г., изразяващи се в извършен въвод във владение на Д.Г. на следния
недв.имот:Ателие № **,площ от 51,50кв.м.,с идентификатор
56784.531.100.1.44,находящ се на седми етаж в жил.сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.531.100 с адм.адрес гр.Пловдив,ул.”****.
ОСЪЖДА Д. П. Г.,ЕГН-**********
да заплати на Г.К.К. сумата от 525(петстотин
двадесет и пет)лв.разноски пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: