№ 1027
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110150689 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
14.02.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 50689/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу АНК. АС. ОВЧ., П. Н. ОВЧ. и СВ. Н.
ОВЧ., в която се твърди, че ответниците била потребители на топлинна енергия по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се
в гр. .......................... Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1548,25 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради което
изпаднали в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в
размер на 224,13 лева за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. Излага съображения, че
била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответника дължал и сумата
от 32,86 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата 6,88 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2017 г. до
1
15.10.2020 г. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми,
както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника А.О.,
като се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни поради липса на убедителни
писмени доказателства, че претендираните суми се дължат. Поддържа, че част от
претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави
подробна обосновка кога е настъпила изискуемостта на вземанията, съответно от кой
момент е започнала да тече погасителната давност. Навежда доводи, че по отношение
претенциите за мораторни лихви следва да се приложи нормата на чл. 119 ЗЗД. Излага
съображения, че не е собственик или вещен ползвател на имота, поради което и между
страните не било възникнало облигационно правоотношение. Твърди, че в процесния
случай следва да се приложи правилото на чл. 62 ЗЗП, тъй като се касаело за доставка на
непоискана услуга. Поддържа, че не дължи претендираните суми за дялово разпределение,
тъй като не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет, а освен това не било
доказано и че именно ищецът е носител на материалното право, за да ответника да му
заплати цената на услугата дялово разпределение. Навежда доводи, че не са ангажирани
доказателства с оглед клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ, че е налице ред, който да е съобщен на
потребителите за заплащане на услугата дялово разпределение. Развива аргументи с оглед
клаузите на общите условия по отношение изискуемостта на задълженията, съответно прави
извод за недължимост на претендираните мораторни лихви. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника С.О.,
като се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни поради липса на убедителни
писмени доказателства, че претендираните суми се дължат. Поддържа, че част от
претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави
подробна обосновка кога е настъпила изискуемостта на вземанията, съответно от кой
момент е започнала да тече погасителната давност. Навежда доводи, че по отношение
претенциите за мораторни лихви следва да се приложи нормата на чл. 119 ЗЗД. Излага
съображения, че не е собственик или вещен ползвател на имота, поради което и между
страните не било възникнало облигационно правоотношение. Твърди, че в процесния
случай следва да се приложи правилото на чл. 62 ЗЗП, тъй като се касаело за доставка на
непоискана услуга. Поддържа, че не дължи претендираните суми за дялово разпределение,
тъй като не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет, а освен това не било
доказано и че именно ищецът е носител на материалното право, за да ответника да му
заплати цената на услугата дялово разпределение. Навежда доводи, че не са ангажирани
доказателства с оглед клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ, че е налице ред, който да е съобщен на
потребителите за заплащане на услугата дялово разпределение. Развива аргументи с оглед
клаузите на общите условия по отношение изискуемостта на задълженията, съответно прави
извод за недължимост на претендираните мораторни лихви. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника П.О.,
като се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни поради липса на убедителни
писмени доказателства, че претендираните суми се дължат. Поддържа, че част от
претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави
подробна обосновка кога е настъпила изискуемостта на вземанията, съответно от кой
момент е започнала да тече погасителната давност. Навежда доводи, че по отношение
претенциите за мораторни лихви следва да се приложи нормата на чл. 119 ЗЗД. Излага
съображения, че не е собственик или вещен ползвател на имота, поради което и между
страните не било възникнало облигационно правоотношение. Твърди, че в процесния
случай следва да се приложи правилото на чл. 62 ЗЗП, тъй като се касаело за доставка на
непоискана услуга. Поддържа, че не дължи претендираните суми за дялово разпределение,
2
тъй като не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет, а освен това не било
доказано и че именно ищецът е носител на материалното право, за да ответника да му
заплати цената на услугата дялово разпределение. Навежда доводи, че не са ангажирани
доказателства с оглед клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ, че е налице ред, който да е съобщен на
потребителите за заплащане на услугата дялово разпределение. Развива аргументи с оглед
клаузите на общите условия по отношение изискуемостта на задълженията, съответно прави
извод за недължимост на претендираните мораторни лихви. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на претенциите.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначано обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представено е заявление-декларация от АНК. АС. ОВЧ., с което последната е
поискал от „ТС“ ЕАД да й бъде открита партида и да бъде доставяна топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. ..........................
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том I, рег. № 11126, нот.
дело № 177/2014 г. се установява, че АНК. АС. ОВЧ. е дарила на СВ. Н. ОВЧ. и П. Н. ОВЧ.
идеални части от правото на собственост на недвижим имот, находящ се в гр.
.......................... В нотариалният акт е обективирана и конститутивна сукцесия, като на
дарителя е учредено пожизнено правото на вещно ползване върху недвижимия имот.
Съдът, като взе предвид изложеното и събраните по делото доказателства намира, че
по отношение ответниците П.О. и С.О. не се установява наличието на първата материална
предпоставка на предявените претенции – наличието на облигационно отношение, предвид
обстоятелството, че по делото безспорно е установено, че е учредено право на ползване на
ответницата А.О., за което липсват доказателства, че е било погасено. Следователно по
отношение на П.О. и С.О., претенциите са неоснователни, като както исковете за
главниците, така и исковете за лихви следва да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява, че между ищеца
и ответницата А.О. е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
4
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот,
като е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ. Изяснено е, че БГВ
е определяно на базата на реален отчет от 2 бр. технически изправни водомери за топла
вода. Вещото лице е посочило, че стойността на потребената топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. е в размер на 1548,27 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които дължимите суми да са били погасени. Посочено е, че размера на
мораторната лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 11,86 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективни, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид. Въпреки това, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на дължимите суми следва да отчете и размера на извършените
погасявания чрез плащане, които се установяват от кредитираното заключение на ССчЕ.
В случая ответницата А.О. е въвела надлежно възражение за погасителна давност,
което е релевантно и следва да бъде разгледано.
Съдът констатира, че исковата молба е подадена на 31.08.2021 г. При това положение
с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента
давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното възражение за давност в
случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“
ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
5
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
31.08.2018 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2017 г. до м.06.2018 г. (включително) за сумата от 727,03
лева са погасени по давност.
Следователно, предвид основният принцип на българския граждански процес – за
диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията за главницата срещу ответницата
А.О. е основателна за сумата от 305,14 лева за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г., като за
разликата до пълния предявен размер на 1032,17 лева и за периода м.05.2017 г. до м.06.2018
г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода м.09.2018 г. до
30.04.2019 г. в размер от 11,48 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 21,90
лева и за периода м.09.2017 г. до м.08.2018 г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Доколкото по делото не сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв размер е
дължимата сума, настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи правилото на чл.
162 ГПК, като раздели претендираната сума на броя на месеците, за да от полученото частно
да се формира извод за цената на услугата за един месец – като в случая искът по
аналогични на изложените съображения, че се касае за периодично вземане, което се
погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което същото е погасено по давност и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен за другата част от процесния период.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 25,88 лева, за периода
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.10.2020 г., като за разликата до пълния
предявен размер на 149,42 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. искът следва да
бъде отхвърлен. Необходимо е да се спомене, че в случая съдът е взел предвид и
императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (действаща за периода 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.), мораторна лихва в случая
не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
6
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Релевантен е доводът за приложението на чл. 62 ЗЗП, доколкото се касае за
императивна материалноправна разпоредба, като същият е релевиран своевременно в
отговора на исковата молба. Въпреки това, съдът намира, че доводът е неоснователен. С
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК е
възприето виждането, че „…Законодателното решение (на ЗЗП – б.м.) не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.
133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1
ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В действащата си редакция ЗЕ
запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за
преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват
искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да
възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига
до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
7
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Разрешението
важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила
както на този закон, така и на ЗЗП. Реципрочно на уредбата, която допуска
топлоснабдяване на сградите само по искане на всички (първоначално, а понастоящем на
2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване), така и
преустановяването на доставката на топлинна енергия се решава от всички
(първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване). Макар не в преходно правило, действащото законодателство урежда
заварените преди ЗЕЕЕ (отм.) отношения в топлоенергетиката по същия начин, както
прави това за ново топлоснабдените сгради. Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да
се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на § 1 ДР ЗЗП.“.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат както ищеца, така и ответниците.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като с оглед уважената част
от исковете срещу ответницата А.О. и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр.
чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 226,81 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответниците са поискали присъждането на деловодни разноски, като по делото са
представени договори за правна защита и съдействие, като се установява, че процесуалните
представители са осъществили процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв.
Предвид размера, който се претендира от процесуалните представители да им бъде
присъден, съдът намира, че следва да разгледа възражението за прекомерност на разноските,
което е направено от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК. При това положение, съдът счита, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което и с оглед материалния
интерес адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 300,00 лева,
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
С оглед изложеното ищеца следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. следните суми:
- на процесуалният представител на ответницата А.О. – адв. Н.К. от САК сумата от
214,95 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство;
- на процесуалният представител на ответницата П.О. – адв. С.К. К. от САК, сумата
от 300,00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство;
- на процесуалният представител на ответницата С.О. – адв. И.А. Н. от САК сумата от
300,00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
8
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНК. АС. ОВЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................... да заплати
на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр. ........................, на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 305,14 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в
гр. ......................... за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
31.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 11,48 лева, представляващи
цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 31.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25,88 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия за периода 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.10.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за доставената топлинна енергия за сумата над 305,14 лева
до пълния предявен размер от 1032,17 лева и за периода м.05.2017 г. до м.06.2018 г.,
както и за сумата за цената на дяловото разпределение за сумата над 11,48 лева до пълния
предявен размер от 21,90 лева и за периода м.09.2017 г. до м.08.2018 г., както и за сумата
за мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за сумата
над 25,88 лева до пълния предявен размер от 149,42 лева и за периода 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за сумата от 4,59 лева за периода 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ........................ срещу П. Н. ОВЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
......................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 258,04 лева, представляващи цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. ......................... за периода м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., както и сумата от 37,36 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
15.10.2020 г., както и за сумата 5,48 лева, представляващи цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., както и за сумата от 1,15 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ........................ срещу СВ. Н. ОВЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
......................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 258,04 лева, представляващи цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. ......................... за периода м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., както и сумата от 37,36 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
15.10.2020 г., както и за сумата 5,48 лева, представляващи цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., както и за сумата от 1,15 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП АНК. АС. ОВЧ., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
..................., сумата от 226,81 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................... да заплати на адв. Н.К. от САК, л. № **********,
сумата от 214,95 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................... да заплати на адв. С.К. К. от САК, сумата от 300,00
лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................... да заплати на адв. И.А. Н. от САК, сумата от 300,00
лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10