Р Е
Ш Е Н
И Е-37
Гр.В.
26.06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение
в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : А. П.
Членове:1.
Д. М.
2.Г. Й.
при секретаря А.А.....................................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. в.гр. дело № 54 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на Глава 20 ГПК /“Въззивно
обжалване“/.
С Решение №727/13.01.2020г., постановено по гр.д.№3029
по описа за 2019 г. на Районен съд-В.е осъден Ц.А.Ц. с ЕГН ********** *** да заплаща
ежемесечна издръжка на С.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** в размер на 150.00 лева,
считано от предявяване на иска в съда - 21.10.2019г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до изменение, отпадане или прекратяване на
основанието за заплащането й, както и издръжка в размер на 250.00 лева за
времето от 01.09.2019г. до 20.10.2019г., като исковата претенция над сумата от
150.00 лева до претендирания размер до сумата от 220.00 лева месечно, както и
за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2019г., и над сумата от 250.00 лева до
претендираната такава от 800.00 лева – е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Осъден е Ц.А.Ц.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 72.00 лева.
Допуснато е на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ц. А.
Ц. ***, с ЕГН
**********, чрез адв.-пълномощник Н. В..Иска се решението
да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано и да се отхвърлят предявените искове.Поддържа се ,че
първоинстанционният съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства,
с оглед на възможностите на въззивника да дава издръжка без особени
затруднения.Съдът неправилно бил възприел
данните, отразени в Удостоверение. изх.№364/18.11.2019г. за доходите .Не били
отчетени правилно размерът на трудовите възнаграждения ,на обезщетения за
временна неработоспособност поради болест ,както и регулярните месечни разходи съм имал и
допълнителни такива за закупуване на лекарства за лечението ми.
Сочи се ,че в хипотезата на чл.144 СК условие за
задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца било родителите да могат да я дават без
"особено затруднение", т. е. издръжката да не съставлява "особено
затруднение" за задължения родител. Тази трета обаче не била налице,като
се развиват подробни доводи в тази насока.
Ответната страна не е депозирала отговор на въззивната
жалба ,а в с.з.процесуалният представител адв.И. пледира за неоснователност на жалбата .
След като
взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Пред районния съд е предявен от С.Ц.Ц.
*** против Ц.А.Ц. *** с правно основание чл. 144 от СК.Твърди се от ищцата, че
ответникът е неин баща. Посочва се, че до м. юни 2019г. ответникът е заплащал
месечна издръжка от 130.00 лева, но е преустановил плащането й. През м.
февруари 2019г. ищцата е навършила пълнолетие, но към момента не е завършила
средното си образование и е ученичка в 12 клас в ГПЧЕ „ Й. Р." и ще го
завърши през м. май 2020г. Твърди, че посещава курсове по английски език , за
които се заплаща месечна такса.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплаща на ищцата издръжка в размер на 220.00 лева месечно,
считано от предявяване на иска в съда, както и издръжка за периода от
01.07.2019г. до 20.10.2019г. в размер на 800.00 лева.
Ответникът в едномесечния срок за отговор е оспорил
иска по основание и размер като е навел доводи, че няма финансовата възможност
да дава издръжка на ищцата, тъй като месечния му доход не е достатъчен да покрие неговите нужди,
както и че заплаща месечни сметки и полага грижи за възрастните си родители.
След преценка на събраните по делото доказателства се
установява следното :
Не е спорно, че ищцата е дъщеря на ответника, което е
видно от представения препис на решение № 513 от 02.10.2015г. по гр.д. № 2154/2015г.
по описа на РС –В. На 01.02.2019г. ищцата С.Ц.Ц. е навършила пълнолетие. Видно
от представената по делото служебна бележка № 970/09.10.2019г. от ГПЧЕ „Й. Р. –
В., ищцата е редовен ученик в 12 клас през учебната 2019/2020г. От представената
служебна бележка от „А. С.– В."ЕООД, изд. на 14.10.2019г. , се установява,
че ищцата е преминала обучение по английски език, подготовка за изпит в
продължение на месеците февруари, март и април 2019г. и е заплатила такса за
обучение 300.00 лева. От представено движение по сметка на името на ищцата, се
установява, че на 18.04.2019г. същата е превела сумата от 405.00 лева -такса за
изпит сертификат по английски език.
От представен препис на трудова книжка и справка за
регистрираните трудови договори, се установява че ответникът работи по трудово
правоотношение, считано от 05.06.2019г. с основно месечно възнаграждение в
размер на 700.00 лева, а от удостоверение
изх. № 364/18.11.2019г., изд.
от работодателя на
ответника, се установява, че
общият му доход за времето от м.06.2019г. до 10.2019г. вкл. е в размер на
3005.54 лева.
От представените шест броя вносни бележки за времето
от м. 01.2019г. до м. 06.2019г. включително, се установява, че ответникът е
превеждал по сметка на майката на ищцата ежемесечно сумата от 150.00 лева с
посочено основание - издръжка за дете, което е индикация, че същият е участвал
в разходите, които ищцата твърди, че е направила във връзка със заплащане на
курсове и изпити по английски език.
Представени са и рецептурни книжки на родителите на
ответника, както и документи, установяващи заплащане на ежемесечни комунални
услуги.
Писмени доказателства за доходите на майката на ищцата
не са представени.
Разпитаните свидетили А. Ц. - сестра на ищцата и дъщеря
на ответника, и Г. Н. - баба на ищцата и майка на ответника, установяват
обстоятелства във връзка с отношенията на страните и техните доходи.Свидетелят
А. Ц. установява ,че страните се намират в много лоши отношения,че ищецът
отказвал да даде каквато и да било материална помощ на ответницата,че спрял да
и плаща издръжка .Свидетелят Гена Николова-баба на ищцата по майчина линия
установява ,че помагала материално на ищцата и сестра .Потвърждава наличието на
лоши отношения между страните и липсата на комуникация между тях .
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на
навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от
използуване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е
налице- трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или
висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото
и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни
деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. В този смисъл е
постановена и съдебна практика със задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК,
а именно: решение № 199
от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от
01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от
07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.
Правилен е изводът на районния съд ,че по делото са
представени доказателства, които
установяват, че родителят може да доставя издръжка без особено затруднение.
Задължението за заплащане на издръжка на пълнолетен не е безусловно и се
обуславя от възможността на родителя да дава такава издръжка и то в размер, че
да не представлява особена трудност за него. Безспорно е, че ищцата с оглед на
това ,че е в 12 клас че има нужда от
средства както за ежедневни нужди, така и за обучението си,като в същото време няма доходи, от които да се издържа .Ответникът
работи като минен спасител и месечното му основно трудово възнаграждение е
700.00 лева ,живее в дома на родителите си ,видно от показанията на свид.Г. Н..Установява
се от материалите по делото ,че ответникът е превеждал ежемесечно издръжка на
ищцата ,включително и след навършването на пърнолетие и че е спрял заплащането
на издръжката поради влошаване на отношенията си с ищцата и пълното прекъсване
на комуникацията с нея . С оглед на това може да се сподели извода на
първоинстанционния съд ,че въззивникът има възможност да заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 150.00 лева и че този размер не би му създал особено затруднение .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Страните не претендират разноски и такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№727/13.01.2020г., постановено по гр.д.№3029 по описа за 2019 г. на
Районен съд-В..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/