Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2321 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №
2019103165413 на „Б.Е.М.“ ЕАД, с ЕИК ********,
чрез адв. М.К.Б., упълномощена от изпълнителните директори Х.Т.Т.и Б.Ц.М.,
срещу отказ рег. № 20190531224703-2/29.10.2019г., постановен по заявление
образец Б7 с вх. № 20190531224703 на дружеството, съгласно който от длъжностно
лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на
обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4
от ЗМИП.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като в него
и в декларацията на заявителя по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не са били посочени
данни, попълвани в поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в
което се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни
собственици. В случая заявителят е можел да се възползва от възможността да
посочи висш ръководен служител в съответното поле. В заявлението като действителен собственик е било посочено
дружеството „Х.“ АД.
Жалбоподателят
възразява основно, че отказът е бил постановен при неправилно тълкуване и
прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и 4 от ЗМИП, вр. § 2, ал. 1, т. 1 и
т. 5 от ДР на ЗМИП. Акциите на „Х.“ АД се търгуват на Българската фондова борса
и дружеството се подчинява на правилата за разкриване на информация по ЗППЦК
пред Комисията за финансов надзор и Регулирания пазар и обществеността.
Възприетият от нашия закон подход въвежда изцяло разпоредбите на европейското
законодателство и по-специално тези на чл. 3, ал. 6, б.“а“, т.“i“ на Директива 2015/849 на Европейския
парламент и на Съвета от 20.05.2015г. за предотвратяване използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на
тероризма, за изменение на Регламент (ЕС)
№ 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на
Директива 2006/70/ЕО на Комисията. Страната се позовава на решения на състави
на окръжни съдилища в страната в този смисъл, включително Софийски градски съд,
както и на вече извършени вписвания по сходни случаи.
Жалбоподателят
иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат дадени указания да се извърши
исканото вписване.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването, с нужните приложения.
По
същество жалбата е основателна.
В
обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при
извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото,
проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).
След
въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,
чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от
ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за
събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания на
подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици,
чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива
вписвания при Агенция по вписванията
е било предвидено подаването на
заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни
собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване
и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска
цел). Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол, поле 538 – юридическо
лице или друго правно образувание чрез което непряко се упражнява контрол, и
поле 550 – действителни собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата
относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и
ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за
прилагане на закона. При предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на
ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за
вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация, в обхвата на проверката, която прави
длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания не се
включва проверка за съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона.
В
случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на образеца и попълнени данните съответни на
приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен
собственик е посочено дружеството „Х.“ АД, което е и юридическото лице, чрез
което непряко се упражнява контрол, по съображения, че „Х.“ АД е публично
дружество и акциите му се търгуват на регулирания пазар, поради което за същото
е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Това е било определено от длъжностното лице
по регистрацията като обстоятелство по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо
отказ за вписване.
По
разбиране на настоящия съдебен състав не
е имало основание за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Подаденото
заявление е отговаряло на предвидените за това форма и ред относно заявените за
вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по
вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е
налице, е било по преценка на заявителя,
в чиято тежест е и заявяването,
при предвидената отговорност по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата, за незаявяване за вписване на данните по чл.
63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се посочи,
длъжностното лице по регистрация не проверява
съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона,
включително приложимо ли е в случая
разрешението по §
2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „Х.“ АД, съответно на което разрешение е
декларирал обстоятелствата заявителят и
е попълнил заявлението си.
Без
значение е приложимостта на разпоредбата на
§ 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП по същество, както и спазени ли са били в
случая законоустановените принципи при вписванията (за равно третиране) с
извършения отказ.
При
изложеното оспорваният отказ следва да
бъде отменен, с указания да бъде извършено вписване на заявените за
вписване със заявление образец Б7 обстоятелства относно
действителни собственици с вх. № 20190531224703.
Тъй
като към жалбата по делото не е представен документ за внесена държавна такса
по сметка на Софийски градски съд (10 лева) и страната е останала задължена за
разноски, с решението по делото такива разноски следва да бъдат присъдени (чл.
77 от ГПК). Разноските са за сметка на жалбоподателя (чл. 541 от ГПК).
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2019103165413 на
„Б.Е.М.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***, Аерогара София, бул.“********, отказ рег. №
20190531224703-2/29.10.2019г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531224703.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
УКАЗВА на „Б.Е.М.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София, бул.“********, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд по жалбата в размер на 10 лева, съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 16а, ал. 2, т. 20 от Раздел ІІ“а“ от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.
Съдия: