Мотиви по НОХД №30530/2009 г. по описа на
Районен съд-Монтана
Подсъдимият Р. М. Г. е обвинен в това, че на
27.06.2009 г. около 22.30 часа в с. С. Б., обл. Монтана, управлявал МПС-
товарен автомобил /седлови влекач/ марка "Волво" модел ФХ12 с ДК №
xxxxxx с прикачено към него бордово полуремарке марка "Кьогел" модел
"СН 24" с ДК № xxxxxx, с концентрция на алкохол в кръвта си над 1.2
промила - 2.46 промила, установено по надлежен ред с Протокол №1760/30.06.2009
г. за извършена физико- химическа експертиза – престъпление по чл.343б ал.1 НК,
както и на същата дата и място, при управление на същият товарен автомобил с
прикачено към него бордово, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20 ал.1 ЗДвП: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", чл.20 ал.2 ЗДвП "
Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението», чл.5 ал.2 т. З ЗДвП «да не управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества", и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди, както следва: 1/ на
«Перчемлиев» ЕООД гр. Несебър - щети в размер на 14 350 лв., 2/ на «Уникредит
лизинг" АД гр. Бургас - щети в размер на 5 650 лв., 3/ на "Монбат"
АД гр. Монтана - щети в размер на 10 743.82 лв., 4/ на «ЧЕЗ - Разпределение
България" АД гр. София - щети в размер на 2 619.24 лв., 5/ на частен дом
№1 на ул. xxxx xxx, собственост на Н. Д. А. и А. М. А. - щети в размер на 3
340 лв., 6/ на частен дом №3 на ул. xxxx в с. С. Б., обл. Монтана,
собственост на А. М. А. и Е. А. А. - щети в размер на 230 лв., 7/ на частен дом
№5 на ул. xxxx в с. С. Б., обл. Монтана, собственост на Р. И. М. - щети в
размер на 70 лв., 8/ на частен дом №16 в с. С. Б., обл. Монтана, собственост на
И. Т. С. и К. М. К., щети в размер на 12 940 лв., 9/ на частен дом №18 в с. С. Б.,
обл. Монтана собственост на И. Т. А. и Б. А. И., щети в размер на 4 280 лв.,
или общо щети в размер на 54 423.06 лв. – престъпление по чл.343 ал.1 б.
"а" НК вр. с чл.342 ал.1 пр. З НК
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда да
признае подсъдимия Г. за виновен в извършване и на двете деяния и му наложи
максималния размер от една година лишаване от свобода за първото – по чл.343б
ал.1 НК, и за второто деяние – по чл.343 ал.1 б. "а" НК вр. с чл.342
ал.1 пр. З НК също една година лишаване от свобода. Излага доводи, че първото
деяние е общоопасно и на подсъдимия не му е за пръви път да управлява МПС след
употреба на алколол, а по отношение на второто, макар и извършено по
непредпазливост, са причинени имуществени щети в размер над 54 000 лв.
Общото наказаие, което съдът трябва да определи е в размер на 1 година лишаване
от свобода при строг режим, с оглед предходната съдимост на Г., като съдът
зачете времето през което същият е бил с наложена мярка за неотклонение
«задържане под стража». Моли срокът за лишаване от право да управялва МПС за Г.
да бъде максималния предвиден от закона, като се приспадне времето през което
същия е бил лишено от право да управлява МПС по адм. реД. По тоношение на
предявените граждански искове, представителят на обвинението предлага на съда
да отчете обстоятелството, че всички пострадали от деянията са обезщетени от
застрахователна компания «Булстат» и им присъди само разликата, като ако не
направи това ще е налице неоснователно обогатяване.
Гр. ищца К. М. К. моли съда да признае
подсъдимия за виновен и уважи предявения от нея и И. xxx за сумата от 12 940
лв. ведно със законните последици от това.
Гражданският ищец Е. А. А. моли съда да уважи
предявения от него устно в с. з. гр. иск от 1 000 лв., като заявява, че е
получил от “Булстрад” сумата от 155, 33 лв. по банков път, но това съвсем не е
достатъчно да репарира вредите от ПТП-то.
По делото са постъпили още писмени гр. искове:
от Н. Д. А. и А. М. А. за сумата от 1 610 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, както и от “Чез Разпределение България” АД гр.
София за сумата от 2 619, 24 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Подсъдимият Р. Г. моли съда ад не му налага
наказание лишаване от свобода, а пробация, тъй като има малолетно дете, за
което трябва да се грижи. Още повече, че с щетите в размер над 54 000 лв.
застрахователят ще има регресни претенции, които той и дори детето му ще
изплащат цял живот.
Служебният защитник на подсъдимия Г. –
адв. М. К. моли съда да постанови присъда като го признае за виновен по двете
обвинения, но да му наложи наказание пробация, тъй като са налице множество
смекчаващи вината му обстоятелства – признание на вината още на досъдебното
производство, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина, баща е
на малолетно дете, а щетите в размер на 54 000 лв. е причинил по
непредпазливост. Алтернативно с това моли съда, ако наложи на подзащитния й
наказание лишаване от свобода, то размерът да бъде по-малък от една година. По
отношение на предявените гр. искове излага доводи, че следва да се уважат само
до размера на разликата между причинените и вече изплатените от застрахователя
щети.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Изслушано и прието е заключение по съдебно-оценъчни
експертизи, както и авто-техническа експертиза на досъдебното производство.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
Р. М. Г. е роден на xxx xxx. Живее в гр. А., ул. xxxx , на семейни начала и
има малолетно дете – дъщеря на 1 година.
Осъждан е с
три влезли в сила присъди, както следва: по НОХД №62/1999 г. на РС-Поморие за
деяние по чл.195 ал.1 т.4 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, отложено за тригодишен изпитателен срок, по НОХД №222/2001 г.
на РС-Бургас за деяние по чл.343б ал.1 НК с наложено наказание глоба в размер
на 50 лв. и по НОХД №458/2002 г. на РС-Бургас за престъпление по чл.195 ал.1
т.3 и 7 НК с наложено наказание от 2 години лишаване от свобода при общ режим,
като е приведено в сила и условното му наказание от 6 месеца лишаване от свобода.
Видно от справка за съдимост рег. №681/23.12.2009 г. на БС при РС-Поморие,
наказанието от 2 г. и 6 м. лишаване от свобода е изтърпяно от Г. на 05.07.2006
г.
Подсъдимият
Г. е правоспособен водач и притежава СУМПС № *********, издадено на 19.08.2003
г. от МВР- гр. Бургас. От 2008 г. започнал работа във фирма “Перчемлиев” ЕООД
гр. Несебър, на длъжност “шофьор международен транспорт”, видно от Трудов
договор № 33-08/10.04.2008 г. /л.153 от ДП/.
На
26.06.2009 г., подсъдимият Г. xxx, управлявайки товарен автомобил /седлови
влекач/ марка "Волво" модел ФХ12 с ДК № xxxxxx - собственост на фирма
"Перчемлиев" ЕООД гр. Несебър, с прикачено към него бордово
полуремарке марка "Кьогел" модел "СН 24" и ДК № A 4550E -
собственост на "Уникредит лизинг" АД гр. Бургас. Трябвало да натовари
24 тона нови акумулаторни батерии от «Монбат» АД гр. Монтана, след което да
транспортира същите зад граница – до Република Германия.
Подсъдимият
към 15.00 часа на същия ден – 26.06.3009 г., оставил във фирма
"Монбат" АД гр. Монтана влекача с ремаркето, за да бъдат натоварени
акумулаторните батерии. Към 18.00 часа работниците на дружеството били готови с
товара. Г. xxx, тъй като в гр. Видин трябва да плаща за паркинг на влекача с
полуремаркето. Купил си храна и бира и останал да преспи в камиона.
На другия
ден, 27.06.09 г., към 10.00 часа, Г. посетил хирепмаркет "Кауфланд",
като при пазаруването си закупил още 10 метални кутии /букси/ бира от по 0.500
л. Започнал да пие бирата, като изпил и десетте букси и довършил останалите от
предишния ден. Така, той изпил над 15 бири и силно повлиян от алкохола, той
решил още същия ден да тръгне за гр. Видин, с цел преминаване с ферибота за
Румъния и продължаване пътя към Германия.
Така, добре
пийнал, той се качил на влекача и полуремаркето, и натоварен с акумулаторите,
които били около 24 тона, тръгнал по път III-112 от гр. Монтана по посока с. С.
Б., обл. Монтана.
По пътя,
упоен от алкохола, ускорил скоростта и несобразявайки масата на управляваното
от него МПС, товарът който превозва, при навлизане в с. С. Б. около 22.30 часа,
загубил контрол и въпреки задействане на спирачната система, удря
последователно 3 бр. железобетонни стълба, огради на домове с №1, №3, № 16 и №
18.При движението си товарният автомобил, преминава десния тротоар, като
разрушава оградата на дом №16, външната част от двуетажна къща, като продължава
напред и спира в предния ляв ъгъл на дом №18, нанасяйки му множество
разрушения. Според заключението на вещото лице Р. Д. xxx.2010 г.,
най-вероятната причина за да изгуби подсъдимият контрол над МПС-то фактът, че
след употребата на алкохол, той е заспал на волана. За това говори и липсата на
следи от спирачен път в началото на отсечката, както и че спирачния път е непосредствено
преди удара. Разрушените имоти са собственост, както следва: частен дом №1 на
ул. xxxx - на Н. Д. А. и А. М. А., частен дом №3 намиращ се на същата улица
- на А. М. А. и Е. А. А., частен дом с №5 - на Р. И. М., частен дом №16 - на И.
Т. С. и К. М. К. и частен дом №18 - на И. Т. А. и Б. А. И..
При удара в
дома им /дом №16/, в него са били свидетелят И. С., брат му И. Т. и сина му – Д.
И. Т.. Към 22.00 часа на 27.06.2009 г., свидетелят С. слиза на първия етаж на
къщата си, за да затопли вечерята /свидетелката К. К. е на работа, нощна
смяна/. След вечеря, синът му Д. се качва в стаята си на втория етаж и започва
да си играе с компютъра. Чуват се силни гърмежи от удара на камиона в къщата,
като от ударната вълна свидетелят С. излита и се опомня в мазето, където е
паднал върху него са тухли, греди, дъски и други опадъци от строителен
материал. След като се свестява започва да търси сина си и се убеждава, че
същият е силно уплашен, но невредим. Всички излизат на двора и виждат голям
ТИР, който е унищожил половината им къща.
Във връзка
със станалото ПТП е сигнализирано в полицията, като на място е изпратена
оперативно- следствена група, извършен е оглед на местопроизшествието и са
започната действия по разследване.
Свидетелят
П. И. А. xxx изпробвал подсъдимия с техническо средство «Алкотест Дрегер» 7410
с №0087, като светлиннната скала на уреда отчела 2, 39 промила. На Г. бил
издаден таон за меД. изселдване на кръвта и бил придружен от контролните органи
до ЦСМП-Монтана. Видно от Протокол №1760/30.06.2009 г. на извършена физико-
химическа експертиза, в кръвта иззета от Г. се съдържат 2, 46 промила летливи
редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.
В
досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза за установяване
вида и размера на причинените с деянието имуществени вреди по отношение на
имотите на пострадалите лица. Съгласно заключението на вещото лице В. Р. се
установява, че на "Чез Разпределение България» АД гр. София са причинени
щети в размер на 2 819.24 лв. вследствие на 3 бр. счупени стълбове и прекъснат
/скъсан/ ел. провоД. По отношение на дом №1, собственост на Н. и А. А. е
установено, че са причинени щети на стойност от 3 340 лв. По отношение на дом
№3, собственост на А. и Е. А. са причинени щети в размер на 230 лв. По
отношение на №5, собственост на Р. М. са причинени щети в размер на 70 лв. По
отношение на дом №16, собственост на И. Т. и К. К. са причинени щети в размер
на 12 940 лв. По отношение на дом №18, собственост на И. Т. и Б. И. са
причинени щети в размер на 4 280 лв.
В
досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза за
установяване стойността на щетите по влекача марка "Волво",
полуремаркето и превозвания товар. Съгласно заключението на вещото лице Р. Д.
се установа, че щетите по влекача марка "Волво" собственост на
«Перчемлиев» ЕООД гр. Несебър са в размер на 14 350 лв., щетата на
полуремаркето, собственост на лизинговата компания "Уникредит лизинг"
АД гр. София са в размер на 5 650 лв., а щетата на превозвания товар –
акумулаторни батерии е в размер на 10 743.82 лв., или в резултат на
пътнотранспортното проишествие по вина на Г. са причинени щети в размер на общо
от 54 423.06 лв. Съдът възприема изцяло заключенията по горепосочените
експертизи като дадени обективно и неоспорени от страните.
Назначена е
и съдебна авто-техническа експертиза за установяване причините за настъпилото
ПТП, определяне скоростта на движение на товарния автомобил, техническата му
изправност и причинно следствената връзка в поведението на водача и настъпилото
ПТП. Съгласно заключението на вещото лице Р. Д., ПТП-то безспорно е настъпило
на 27.06.2009 г. на път III-112, в началото на с. С. Б., обл. Монтана, на
главна улица xxxx , която преминава през селото в района на къщи от №1 до
№18.
При управлението на
товарния автомобил марка "Волво" с прикачено към него полуремарке, Г.
се е движел на двупосочно двулентово платно с обща ширина от 7 метра. Съгласно
заключението на вещото лице Р. Д. преди мястото на ПТП, пътят е с наклон за спускане
и предстоящ десен завой, като маркировката в зоната на завоя липсва. Покритието
на платното е от дребнозърнест износен асфалт с изкърпени неравности, като
видимостта е била намалена от нощната тъмнина. Съгласно експертното заключение
след извършвае на необходимите изчисления е установено, че скоростта на
движение преди ПТП е била около 86 км. ч. Причината за станалото ПТП е
употребата на алкохол, влиянието на умората и несобразената скорост за
навлизане в завоя – по- висока от допустимата, като водачът е имал техническа
възможност чез правилно използване на управлението да управлява автомобила в
рамките на своята лента за движение, но не е имал физическата възможност в
състоянието, което се е намирал, а именно под въздействие на изпития алкохол. Съдът
възприема заключението като обективно и съответстващо на останалите събрани по
делото доказателства.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства /свидетелски показания на П. И. А., К. М. К., Е. А. А., както и
от обясненията на подсъдимия Г. /, оценъчни експертизи, авто-техническа
експертиза, протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, свидетелство за
съдимост.
Предвид така установената фактическа обстановка,
с деянието си подсъдимия Р. М. Г. е осъществил от обективна страна съставите на
престъпленията по чл.343б ал.1 от НК и по чл.343 ал.1 б. "А" вр. с
чл.342 ал.1 НК, а именно: на 27.06.2009 г. около 22.30 часа в с. С. Б., обл.
Монтана, управлявал МПС- товарен автомобил /седлови влекач/ марка
"Волво" модел ФХ12 с ДК № xxxxxx с прикачено към него бордово
полуремарке марка "Кьогел", модел "СН 24" с ДК № xxxxxx, с
концентрция на алкохол в кръвта си над 1.2 промила - 2.46 промила, установено
по надлежен ред с Протокол №1760/30.06.2009 г. за извършена физико- химическа
експертиза, като съдът го призна за виновен и му определи наказание на
основание чл.343б ал.1 НК вр. с чл.54 НК - шест месеца лишаване от свобода. С
оглед съдимостта на Г. /същият е осъждан три пъти, последният от които ефективно
по присъда по НОХД №458/2002 г. на РС-Бургас на 2 г. и 6 м. лишаване от
свобода/, определя на основание чл.61 т.2 ЗИНЗС първоначален “строг” режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. И на основание чл.60
ал.1 ЗИНЗС постановява наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът следва да приложи и разпоредбата на чл.343Г от НК, поради което лиши подсъдимия Г. от право
да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила,
а на основание чл.59 ал.4 НК приспадна времето, през което Г. е
лишен от възможността да упражнява това право по административен ред /считано
от датата на отнемане на СУМПС - 29.06.2009 г. /.
При условията
на реална съвкупност, подсъдимият Г. е осъществил и състава на деянието по
чл.343 ал.1 б. "А" вр. с чл.342 ал.1 НК затова, че по същото време и
място, при управление на същото МПС, нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно: чл.20 ал.1 ЗДвП: "водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", чл.20 ал.2 ЗДвП
"водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението», чл.5 ал.2 т. З ЗДвП «да не управлява пътно превозно средство
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества", и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди, както следва: на
«Перчемлиев» ЕООД гр. Несебър - щети в размер на 14 350 лв., на «Уникредит
лизинг" АД гр. Бургас - щети в размер на 5 650 лв., на "Монбат"
АД гр. Монтана - щети в размер на 10 743.82 лв., на «ЧЕЗ - Разпределение
България" АД гр. София - щети в размер на 2 619.24 лв., на частен дом №1
на ул. xxxx xxx, собственост на Н. Д. А. и А. М. А. - щети в размер на 3 340
лв., на частен дом №3 на ул. xxxx в с. С. Б., обл. Монтана, собственост на
А. М. А. и Е. А. А. - щети в размер на 230 лв., на частен дом №5 на ул. xxxx в
с. С. Б., обл. Монтана, собственост на Р. И. М. - щети в размер на 70 лв., на
частен дом №16 в с. С. Б., обл. Монтана, собственост на И. Т. С. и К. М. К.,
щети в размер на 12 940 лв., на частен дом №18 в с. С. Б., обл. Монтана
собственост на И. Т. А. и Б. А. И., щети в размер на 4 280 лв., или общо щети в
размер на 54 423.06 лв. Съдът го призна за виновен в извършване на това деяние
и на основание чл.343 ал.1 б. "а" НК вр с чл.342 ал.1 пр. З от НК вр.
с чл.54 НК, му определи наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода
при сторг режим, като наказанието Г. следва да изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип. И
за това деяние, съдът на основание чл.343Г от НК, го
лиши от право да управлява МПС, а именно за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила, като приспадна времето, през
което той е бил лишен от възможността да упражнява това право по
административен ред, /считано от датата на отнемане на СУМПС - 29.06.2009 г. /.
Съдът на
основание чл.23 ал.1 НК, определи на подсъдимия едно общо наказание измежду
посочените по-горе от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
“строг” режим за изтърпяване в Затвор или Затворническо общежитие от закрит
тип, като на основание чл.23 ал.2 НК присъедини към определеното общо наказание
и наказанието лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години.
На
основание чл.59 ал.1 НК, съдът приспадна от определеното общо наказание лишаване
от свобода времето, през което на подсъдимия Г. е била наложена мярка за неотклонение
“задържане под стража”, считано от 18.00 часа на 28.06.2009 г. до 04.09.2009 г.
На основание чл.59 ал.4 НК приспадна от присъединеното наказание
лишаване от право да управлява МПС, времето, през което подсъдимият е бил лишен
от възможността да упражнява това право по административен ред, /считано от
датата на отнемане на СУМПС - 29.06.2009 г. /.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че
управлението на МПС след употреба на алкохол е опасно за самия него и за
останалите участници в движението по пътищата и въпреки това е управлявал МПС.
Т. е., Г. е бил наясно с общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и целял настъпването на вредоносния резултат.
Цялостното му поведение, обективира намерението му въпреки, че в миналото си е
бил осъждан за същото деяние /арг. присъда по НОХД №222/2001 г. на РС-Бургас/,
отново да реализира престъпление по чл.343б ал.1 НК.
В особената
част на НК е предвидено наказание до една година лишаване от свобода за това
престъпление. Подсъдимият е осъждан три пъти за извършени престъпления от общ
характер, като вследствие управлението на МПС в пияно състояние, Г. е причинил
значителни имуществени вреди – над 54 000 лв. съществувала е и
непосредствена опасност за живота и здравето на хора, които са били в домовете
си по време на станалото ПТП. Не са налице предпоставките за приложение на
чл.55 НК, тъй като единственото смекчаващо вината обстоятелство в случая е
признанието на вината, но то по разбиране на съда не е изключително по смисъла
на горепосочената разпоредба.
По тези
съображения, съдът определи наказание към средния размер предвиден в чл.343б
ал.1 НК от шест месеца лишаване от свобода, което Г. следва да изтърпи
ефективно с оглед предходната негова съдимост – при първоначален строг режим в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът като съобрази обществената опасност на деянието и дееця му наложи
наказание по чл.343Г НК, като го лиши от право да
управлява МПС за срок от две години.
По
отношение на второто извършено от подсъдимия Г. деяние – това по чл.343 ал.1 б.
"а" НК вр. с чл.342 ал.1 пр. З НК, съдът намира, че също е доказано
от обективна и субективна страна. Съдът призна подсъдимия за виновен в това, че
на същата дата и място, при управление на същото МПС, поради неспазване
правилата за движение, по непредпазливост той причинил на пострадалите ЮЛ и ФЛ
значителни имуществени вреди. Съдът определи наказание за Г. за това деяние при
приложение на чл.54 НК от пет месеца лишване от свобода, като отново прие, че
не са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, освен признанието на
вината. Не е налице възстановяване на вреди от него страна /възстановени са от
застрахователя/, причинените щети са над 54 000 лв., съществувала е
непосредствена опасност за живота на хората били по това време в домовете си.
Наложеното наказание по чл.343Г НК за това деяние, съдът определи в размер на
една година и шест месеца, като общото наказание, което Г. следва да изтърпи на
основание чл.23 ал.1 НК е шест месеца лишаване от свобода ефективно при строг
режим. На основание чл.23 ал.2 НК съдът присъедини към определеното общо
наказание и наказанието лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години.
Постановява на основание
чл.111 ал.1 от НПК, приобщеното по делото като веществено доказателство с
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.06.2009 г. – тахограф, да се върне
на «Перчемлиев» ЕООД гр. Несебър, след влизане на присъдата в законна сила.
Съдът намира, че така
наложените наказание са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието,
както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.85 и сл.
от НПК в настоящото наказателно производство са приети за съвместно разглеждане
общо четири граждански иска за обезщетение за претърпени от деянията на
подсъдимия имуществени вреди, ведно със законните последици от това. Във връзка
с основателността и размера на същите, съдът е изискал от двете застрахователни
компании ЗПАД “Булстрад” гр. София и “ДЗИ -Общо застраховане” АД гр. София
/съответно на товарния автомобил и бордовото полуремарке/, данни за изплатените
обезщетения на пострадалите. Видно от писмен отговор на запитване /л.61 от
делото/, ст. юрисконсулт Б. А. е изпратил писмени данни – доклади по щета и
преводни нареждания.
По гр. иск на К. М. К. и
И. Т. С.:
Съдът намира предявеният
от гр. ищец иск за сумата от 12 940 лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди за частично основателен.
От доказателствата по
делото се установи, че подсъдимият Г. е извършил престъпното деяния по чл.343б
ал.1 НК и по чл. чл.343 ал.1 б. "а" НК вр. с чл.342 ал.1 пр. З НК и
именно като последица от тях гр. ищци К. и С. са претърпели имуществени вреди в
размер на 12 940 лв. /по заключението на в. л. В. Р. /. Видно от доклади
по щета и преводни нареждания, по банков път на двамата гр. ищци,
застрахователно дружество “Булстрад” гр. София е изплатило по 5 438, 42
лв. или общо – 10 877 лв. Разликата между тази стойност и предявения
граждански иск, който е съобразен с заключението на вещото лице В. Р. е дължим
от подсъдимия Г.. Поради тези съображения, съдът осъди подсъдимия Г. да заплати
на К. М. К. с ЕГН xxxx и И. Т. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, сумата от 2 063 лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на деянието 27.06.2009 г. до окончателното изплащане,
като отхвърли иска над този размер до предявения от 12 940 лв. като
неоснователен – недоказан.
По гр. иск на Е. А.
А.:xxx
е за сумата от 1 000 лв. – претендирано обезщетение от А. за необходими
/но все още незакупени/ материали – 3 топа тел, арматура, цимент, железен
портал и желязна врата/.
С деянията си, за които
съдът призна подсъдимия за виновен, са причинени и имуществени вреди на Е. А. и
А. М. като съсобственици на частен дом №3, намиращ се на ул. ”Г. Д. ”xxx. Видно
от доклад по щета /л.79 и л.80 от делото/ по банков път са им заплатени по 155,
33 лв. на всеки от тях като съсобственици. Общият размер на щетата изчислен от
вещото лице Р., чието заключение съдът възприема изцяло е общо 230 лв. /или по
115 лв. /, като разрушени са телена мрежа на стоманобетонни колове с дължина 20
м. и малка метална порта. Няма данни за разрушен голям железен портал, но дори
да е така, няма пречка гр. ищец да потърси претендираното обезщетение в размер
на 1 000 лв. в исково производство. Т. е., застрахователят е заплатил като
обезщетение дори повече от изчисленото като щета на собствениците, то съдът
отхвърли изцяло като неоснователен предявения от А. xxx от 1 000 лв. срещу
подсъдимия за причинени и невъзстановени имуществени вреди.
По гр. иск на Н. Д. А. и
А. М. А.:xxx
като собственици на частен дом №1 на ул. ”Г. Д. ”xxx Б., са предявили писмен
гр. иска за сумата от 1 610 лв. Видно от заключението на в. л. Р.,
причинените от деянията на Г. имуществени щети за А. са в размер на общо
3 340 лв. Видно от доклади по щета и преводни нареждания, по банков път на
двамата гр. ищци, застрахователно дружество “Булстрад” гр. София е изплатило
сумата от общо 1 735, 08 лв. Разликата между тази стойност е в размер на
1 605 лв. и е дължим от подсъдимия. Поради тези доводи, съдът осъди Г. да
заплати на Н. Д. А. с ЕГН xxxx и А. М. А. с ЕГН xxxx xxx, ж. к. xxxx ,
сумата от 1 605 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на деянието 27.06.2009 г. до
окончателното изплащане, като отхвърли иска над този размер до предявения от
1 610 лв. като неоснователен – недоказан.
По гр. иск на “ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД ГР. СОФИЯ:
По делото е постъпил и
писмен гр. иск /л.59 от делото/ срещу подсъдимия от горепосоченото ЮЛ за сумата
от 2 619, 24 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди на
дружеството, ведно със законната лихва. Към молбата е представено и пълномощно
на юрисконсулт А. З.. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, съгласно
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Дружеството – гр. ищец,
видно от заключението на вещото лице Р. е претърпяло имуществени вреди от
деянията на подсъдимия в размер на 2 619, 24 лв., като за тази стойност е
и предявения гр. иск. . Видно от доклади по щета и преводни нареждания, по
банков път на “Чез Разпределение България” АД гр. София, застрахователно
дружество “Булстрад” гр. София е изплатило сумата от общо 2 517, 68 лв.,
като за разликата от 101, 56 лв. следва Г. да бъде осъден. Поради тези доводи,
съдът осъди същия да заплати на “Чез Разпределение България” АД гр.
София, община “Илинден”, ул. xxxx , представлявано юрисконсулт А. Д. З.,
сумата от 101, 56 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на деянието 27.06.2009 г. до
окончателното изплащане, като отхвърли иска над този размер до предявения от
2 619, 24 лв. като неоснователен – недоказан. Присъди и в тежест на подсъдимия
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгл. Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на
делото, подсъдимият Р. М. Г. следва да бъдат осъден да заплати по сметка xxx.
София сумата от общо 196, 72 лв. - държавна
такса върху уважените граждански искове, сумата от 500 лв. – разноски за вещи
лица, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист
за тази сума.
При така изложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: