№ 30
гр. Свиленград , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4
ЗМВР.
Образувано е по жалба на МЗ А. срещу Заповед за задържане на лице с
рег. № 4537з-58/29.03.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ – Ново
село – И.Г. Георгиев, на длъжност „старши полицай“ при ГПУ – Ново село. В
жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо
съдържание на един административен акт и непреследваща целите на закона,
а целяща неговото заобикаляне. Счита се, че заповедта е бланкетна, като в нея
липсвали мотиви за задържането на жалбоподателя. По тези съображения е
направено искане да бъде отменена издадената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.
чл.146 от АПК, намери за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 4537з-58/
29.03.2021 г., издадена от И.Г. Георгиев – „старши полицай“ при ГПУ – Ново
село, е наредено задържането на жалбоподателя МЗ А. за срок до 24 часа в
помещението за временно задържане на ГПУ – Ново село във връзка с данни
за извършено престъпление по чл.279, ал.1 НК. Задържането е извършено в
20:00 ч. на 29.03.2021 г. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на арабски
език с помощта на преводача АЗ. На задържания е бил извършен обиск, за
който е съставен Протокол за личен обиск на лице от 29.03.2021 г.
1
От постъпилата по делото административна преписка по издаване на
оспорената заповед се установява, че на 29.03.2021 г. служители на ГПУ –
Ново село констатирали признаци на нарушение на държавната граница –
оставени следи от обувки с посока на движение от Република Гърция за
Република България между 380 и 379 гранична пирамида. Пристигайки на
място, установили следата, изяснили посоката на движение и продължили
работа със служебните кучета по мирисова следа с цел преследване и
задържане на нарушителите. След проведените издирвателни мероприятия в
района на местността „Въглищата” в близост до пътя от гр. Любимец към гр.
Ивайловград били установени седем лица от чужд произход, невладеещи
български език и без документи за установяване на самоличност. Всички лица
били отведени в ГПУ – Ново село за установяване на самоличността им и
отработване на случая. С помощта на преводач от арабски език било
установено, че жалбоподателят е от Сирия и била издадена настоящата
заповед за задържането му във връзка с данни за извършено престъпление по
чл.279, ал.1 от НК.
Видно от материалите по БП № 50/2021 г. по описа на ГПУ – Ново село
на 30.03.2021г. МЗ А. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.279, ал.1 от НК за това, че в района на 379 гранична пирамида, в
землището на с. Вълче поле, обл. Хасково, влязъл през границата на страната
от Република Гърция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта.
На 15.04.2021г. по НОХД № 245/2021 г. Районен съд - Свиленград е
одобрил постигнатото споразумение между защитника на жалбоподателя и
РП-Хасково, ТО-Свиленград, по силата на което МЗ А. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за което е осъден на
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и на наказание „глоба” в
размер на 200 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 години.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК (по пощата, с пощенско
клеймо от 12.04.2021г., т. е. в 14-дневен срок от издаването на заповедта на
29.03.2021г., доколкото липсва разписка за връчването й). Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл.72, ал.1 он ЗМВР, съгласно която полицейските органи
могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно
са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на
оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-
производствените правила от издателя, които да са от категорията на
2
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 ЗМВР по
съществото е заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.
74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта,
основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73
от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на
адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да
се обжалва пред съда. Изложеното в обстоятелствената част и материалите по
административната преписка, че лицето се задържа поради наличие на данни
за извършено престъпление по чл.279, ал.1 от НК, сочи на еднозначно
приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че
фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат
извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването
й, така и от материалите по БП № 50/2021 г. по описа на ГПУ – Ново село (ТР
№ 16/31.03.1975 г. на ОСГК). Въпреки че в оспорения административен акт
не са изложени подробно фактическите основания за задържането, то предвид
факта, че след задържането му жалбоподателят още на следващия ден се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, се
налага извод, че му е била ясна причината за задържането, респ. не е било
нарушено правото му на защита.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските
органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т. 1 – 7
ЗМВР. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг
от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на
чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. В случая, събраните по делото доказателства обосновават
приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно –
наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива
данни по отношение на жалбоподателя безспорно са били налице след
откриването на следите от обувки в района на 380 и 379 гранична пирамида,
установяването на жалбоподателя и неговите спътници и проведената с него
беседа с помощта на преводач, при която е разказал, че е влязъл през
границата на страната без разрешение на надлежните органи. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането
полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от
лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. Това е
било достатъчно основание за него, при условията на оперативна
3
самостоятелност, да наложи мярката.
По тези съображения съдът приема, че събраните по делото
доказателства обосновават наличието на материалноправните предпостав-ки
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от
задържанотолице престъпление. В случая съдът счита, че правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията
на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл.6, ал.2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода.
Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка
в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с
материалноправните изисквания на закона.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на МЗ А., роден на ********** г. в Сирия, срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № 4537з-58/ 29.03.2021г., издадена от
полицейски орган при ГПУ – Ново село – И.Г. Георгиев, на длъжност
„старши полицай” при ГПУ – Ново село.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4