РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. Пловдив, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300502457 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от СУ „****“ - Пловдив против
решение № 3339/02.07.2025 г., постановено по гр.д. № 21910/2024 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, с което е признато за незаконно и е
отменено уволнението на Д. Д. Г., извършено Заповед № РД-13-577/06.12.2024
г., като същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„***“. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, както и при нарушения на материалния
закон. Моли се за неговата отмяна и за постановяване на друго решение по
същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като на
жалбоподателя се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Д. Д. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима.
1
По същество:
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало трудово
правоотношение на 29.09.2023 г., по силата на което ищцата е изпълнявала
длъжността „***“ при ответника.
Трудовият договор на ищцата е бил прекратен с атакуваната Заповед
№ РД-13-577/06.12.2024 г. на Директора на СУ „***“ - Пловдив , считано от
06.12.2024 г. Заповедта е била връчена на ищцата на 06.12.2024 г., като видно
от същата уволнението е било извършено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ
във връзка с чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 15/22.07.2019 г. - поради промяна
на изискванията за изпълнение на длъжността, на които работникът или
служителят не отговаря, променени с Длъжностна характеристика, утвърдена
със Заповед № РД-25-1558/06.12.2024 г. на Директора на СУ „***“ – Пловдив.
Твърденията на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск, са за немотивираност на заповедта за
уволнение и липсата на яснота за работника за новите изисквания за
изпълнение на длъжността.
Според разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, работодателят може
да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, при промяна на изискванията за изпълнение на
длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Посочените в
мотивите на заповедта фактически основания за уволнение се свеждат до
цитиране на посочения законов текст и посочването, че промените в
изискванията са извършени с Длъжностна характеристика, утвърдена със
Заповед № РД-25-1558/06.12.2024 г. на Директора на СУ „***“ – Пловдив.
Съгласно утвърдената съдебна практика във всички случаи на
прекратяване на трудово правоотношение, на работника или служителя следва
да са ясни фактическите основания на уволнението, както с оглед защитата на
работника или служителя, така и поради правните последици, които
настъпват. Работодателят е този, който трябва да установи законността на
заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието,
посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е
съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
2
Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на
правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали
волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва
несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е
прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация
коя е приложимата правна норма.
/В този смисъл са: решение № 476/04.04.2012 г. по гр. д. № 1413/2010
г. на ВКС, Четвърто г. о.; решение № 346/23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г.
На ВКС, Четвърто г. о. /
В настоящия случай, от заповедта за уволнение не личи какво е
точното фактическо основание на уволнението. Дори да се приеме, че се касае
до изисквания, въведени в новата длъжностна характеристика, която е била
утвърдена от работодателя и е била връчена на ищцата в деня на увонението, в
нея са въведени две нови изисквания в сравнение със старата, а именно: да
притежава трудов стаж за длъжността не по-малко от 5 години и
правоспособност на управление на МПС категория „В“ ; да притежава
документ, удостоверяващ преминато обучение за работа с деловодна система
„Акстър Офис“ и опит при работа с тази система не по-малко от 5 години. Ето
защо, за ищцата не става ясно на кое точно изискване не отговаря.
Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че работодателят,
чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на материално
правните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Поради изтъкнатите мотиви съдът споделя
извода на районния съд, че уволнителната заповед е незаконосъобразна. Като
такава същата следва да се отмени, а ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност. Решението на районния съд е
правилно и като такова ще се потвърди.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят - ответникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна - ищец направените разноски във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.
80 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3339/02.07.2025 г., постановено по
гр.д. № 21910/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. Състав.
ОСЪЖДА Средно училище „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, да заплати на Д. Д. Г. с ЕГН: **********, от *** сумата от
3
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - разноски по делото във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок, който съобразно чл.315, ал.2 ГПК започва да тече от
08.10.2025 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4