№ ........................../31.01.2024г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Албена
Ламбева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4659 по описа на съда
за 2019 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ч.Н.Д. срещу Г.М.В.
и В.П.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от
59 000лв., представляваща вземане, за което е издаден изпълнителен лист от
15.05.2005г. по гр.дело № 09725/2005г. на СРС, по който е образувано изп.дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844
при КЧСИ, преобразувано от други две изпълнителни дела, поради погасяване на
вземането по давност, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено несъществуването на
ипотечно право по договорна ипотека, учредена с нот.акт
№ 25, том III, рег.№
3687, дело № 375/2001г., която се иска да бъде заличена, като последица от
уважаването на предявения иск.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2001г. ищецът и бившата му
съпруга учредили договорна ипотека № 25, том III, рег.№ 3687, дело № 375/2001г. срещу задължение за 59 000лв., като
солидарно се задължили да върнат тази сума на ответниците. Последните се
снабдили с изпълнителен лист от 15.05.2005г. по гр.дело № 09725/2005г. на СРС,
по реда на чл.237 от ГПК/отм./. Въз основа на изпълнителния лист първоначално
било образувано изп.дело № 2581/2005г. при ДСИ М.,
по-късно прехвърлено и преобразувано под № 2006780400642 при ЧСИ В.Л., като по
това дело е изпратена призовка за принудително изпълнение, но изпълнителни
действия не са извършвани. По-късно делото било прехвърлено на ЧСИ С.Я.и било
образувано под № 20088440400218. С цел да установи, че не дължи претендираните
вземания по издадения изпълнителен лист ищецът предявил иск, като било образувано
гр.дело № 10452/2005г. по описа на СРС, приключило с необжалваем съдебен акт –
определение на ВКС от 11.07.2011г., на която дата решението влязло в сила.
Във връзка с воденото исково производство по гр.дело № 10452/2005г. на
СРС била допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 2581/2005г. на ДСИ М..
Твърди се, че след влизане в сила на решението по посоченото гр.дело – на
11.07.2011г., взискателите по преобразуваното от ДСИ М. и ЧСИ В.Л.изп.дело № 20088440400218 на ЧСИ С.Я., са бездействали в
продължение на повече от 7 години и 9 месеца, като не са поискали извършването
на изпълнителни действия. Едва на 17.07.2017г. с молба Г.М.В. е поискал и е
отменена издадената обезпечителна заповед с определение от 21.11.2017г. по
гр.дело № 10452/2005г. на СРС.
По молба на солидарно задълженото лице Л.В.от 07.10.2010г. е издадена
обезпечителна заповед по гр.дело № 3105/2009г. на СГС, с която е спряно
изпълнението по изп.дело № 20088440400218 на ЧСИ С.Я.,
като с определение № 2297/17.10.2013г. по ч.гр.д.№ 3423/2013г. на САС е
отменена допуснатата обезпечителна мярка по гр.дело № 3105/2009г. на СГС.
С молба вх.№ 035087/17.07.2018г. на Г.М.В. е поискано ЧСИ С.Я.да
възобнови изп.дело поради отмяна на допуснатото
обезпечение по гр.дело № 10452/2005г. на СРС, а с молба вх.№
042848/11.09.2018г. същият ответник е поискал възобновяване на изп.дело поради отмяна на обезпечителната заповед по
гр.дело № 3105/2009г. на СГС, като за възобновяването на изп.дело
ищецът е уведомен със съобщение, връчено му на 17.08.2018г.
Твърди се от ищеца, че за ответниците не са съществували законови пречки
да поискат извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години, считано от 11.07.2011г., когато е влязло в сила решението по гр.дело №
10452/2005г. на СРС и считано от 17.10.2013г. когато е отменена обезпечителната
мярка по гр.дело № 3105/2009г. на СГС.
Поддържа се, че сумата по претенциите на взискателите е недължима, тъй
като по силата на закона изпълнителното дело се счита за прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК към 17.10.2015г. – две години след отмяната на
последната обезпечителна заповед, както и че последното изпълнително действие е
извършено на 14.02.2006г. преди преобразуването му при ЧСИ С.Я.по изп.дело № 2581/2005г. с опис на ипотекирания имот, като
ищецът се позовава на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Излага се, че вземането по
издадения изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК/отм./ е погасено по
давност към 11.07.2016г., поради това, че произтича от несъдебно изпълнително
основание
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г.М.В., с който се оспорват предявените искове. Възразява се срещу
твърденията на ищеца, че с приключването на гр.дело № 10452/2005г. по описа на
СРС с окончателен съдебен акт на 11.07.2011г. ответникът – взискател по
изпълнително дело № 218/2008г. по описа на ЧСИ С.Я., е бездействал, тъй като
определението, с което обезпечителната мярка по това дело е отменено е
постановено едва през 2017г. – определение № 274208/21.11.2017г., представено
на съдебния изпълнител с молба вх.№ 032801/29.06.2018г. Твърди се, че по същото изпълнително дело е представена нова обезпечителна заповед за
спиране на изпълнението като обезпечителна мярка във връзка с предявяване на
бъдещ иск, което е абсолютна процесуална пречка пред възможността на взискателя да иска и упражнява процесуални действия по
принудително изпълнение. Твърди се, че след отмяната на обезпечителната заповед
с определение от 17.10.2013г. по ч.гр.д.№ 3423/2013г. по описа на САС,
изпълнителни действия са били изисквани от взискателя, като към отговора за
приложени молби до ЧСИ. Възразява се срещу допустимостта на евентуалния иск,
като се поддържа, че са налице предпоставките по чл.126 от ГПК за прекратяване
на производството по него, доколкото е налице влязло в сила решение от
20.01.2010г. по в.гр.д.№ 4593/2009г. на СГС – IV Д състав, като се излага, че именно поради влязлото в сила решение с
определение по гр.дело № 11878/2010г. по описа на СГС, I-7 състав производството по делото е прекратено спрямо Ч.Н.Д..
Депозиран е отговор/становище по молба-уточнение/ и от ответника В.П.Г.,
който оспорва предявените искове по идентични съображения.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че изпълнителното производство – изп.дело
№ 2581/2005г. по описа на ДСИ, 1 отд., 6 уч. при СРС,
е образувано по молба от 02.12.2005г. на
взискателите В.П.Г. и Г.М.В., въз основа на изпълнителен
лист от 15.11.2005г. по ч.гр.дело № 09725/2005г. на СРС, 76 състав, видно от
който е, че Л.К.В. и Ч.Н.Д. са осъдени да заплатят на В.П.Г. и Г.М.В. сумата от
59 000лв., на основание чл.237 б.“ж“ от ГПК/отм./ въз основа на нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 25, том III, рег.№ 3687, дело № 375/2001г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2005г. до окончателното й
изплащане и сумата от 1888лв., на основание чл.64 ал.1 от ГПК/отм./ - разноски
по делото, във връзка със сключен договор за заем за 59 000лв. със срок за
издължаване 3 месеца.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателите са поискали
налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Ч.Н.Д.,***.
Призовка за доброволно изпълнение/ПДИ/ е връчена на длъжника Д. на
28.01.2006г., когато му е връчена и призовка на принудително изпълнение/ППИ/,
като е насрочен опис на гореописания имот за 07.02.2006г.
С молба от 31.01.2006г. длъжникът Д. е поискал да бъде прекратено
изпълнителното дело, поради погасяване на вземането по изп.лист
от трето за изп.дело лице.
С молба от 07.02.2006г. длъжникът Д. е представил на ДСИ определение от
06.02.2006г., постановено по гр.д.№ 10452/2005г. на СРС, 33 състав, с което е
допуснато обезпечение на предявения по посоченото дело срещу В.П.Г. и Г.М.В.
иск с правно основание чл.179 ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде постановено
заличаване на договорна ипотека върху апартамент № 4, находящ се в гр. София,
ул.“********, подробно описан в съдебния акт, учредена по силата на нот.акт № 25, том III, рег.№
3687, дело № 375/25.07.2001г. на нотариус М.К., вписана под № 200 в регистъра
на НК, вписан в СВ вх.рег. № 21784, акт № 18, т.Х, дело № 16448/2001г., поради
изпълнение на задължението, което е обезпечено с договорната ипотека, чрез
спиране изпълнението по изп.дело № 2581/2005г. по
описа на СИС при СРС, 1 отд., 6 уч-к, в частта му по
отношение на насоченото спрямо описания недвижим имот принудително изпълнение,
както и платежно нареждане от 07.02.2007г. за внасяне по сметка на СРС на
определената гаранция.
Във връзка с постъпилата молба от длъжника Д., с разпореждане от
07.02.2006г., написано върху молбата, ДСИ е отложил описа на имота за
14.02.2006г.
Видно от приложения протокол за опис на недвижим имот, съставен от ДСИ
по изп.дело № 2582/2005г. по описа на СИС при СРС, 1
отд., 6 уч-к е, че на 14.02.2006г. е извършен опис на недвижимия имот, върху който е
била учредена ипотека с нот.акт № 25, том III, рег.№ 3687, дело № 375/2001г. - апартамент,
находящ се на петия етаж, на адрес: в гр. София, ул.“********, в присъствие на
вещо лице, извършило оценка на имота, като за пазач на същия е бил назначен взискателят В.П..
С молба от
14.02.2006г. длъжникът Д. е представил в СИС обезпечителна
заповед от 14.02.2006г., издадена въз основа на определението от 06.02.2006г.
по гр.дело № 10452/2005г. на СРС, 33 състав, като с разпореждане от
15.02.2006г., написано върху молбата, ДСИ е разпоредил явяването на длъжника на
17.02.2006г., спрял е изпълнението, съгласно обезпечителната заповед и е
разпоредил да се съобщи на взискателя.
С молба от 16.02.2006г., подадена до ДСИ, взискателят
Г.М.В. е поискал налагането на запор върху внесената от длъжника Д. гаранция по
обезпечението, наложено по гр.дело № 10452/2005г.
на СРС, 33 състав и на 17.02.2006г. ДСИ е разпоредил налагането на такъв.
По заявление вх.№ 1124/22.06.2006г. от взискателя
В.П.Г. и по заявление вх.№ 1123/22.06.2006г. от взискателя
Г.М.В., подадени до ДСИ чрез пълномощниците им, с разпореждания на ДСИ от
23.06.2006г. е разпоредено да се подготви изп.дело за възлагане на ЧСИ В.Л.с рег.№ 780 на КЧСИ, на
основание пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ.
Видно от протокол от 13.11.2006г., съставен по изп.дело
№ 2581/2005г. по описа на СИС при СРС, 1 отд., 6 уч-к,
на основание пар.3 от ЗЧСИ вр.чл.324 ал.1 от ГПК е прекратено образуваното при
ДСИ изп.дело и същото е предадено на ЧСИ В.Л.на
15.12.2006г.
С писмо до ДСИ, ЧСИ В.Л.го е уведомила, че изп.дело
№ 2581/2005г. по описа на СИС при СРС, 1 отд., 6 уч-к,
е преобразувано в кантората й на осн.пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ под № 20067800400642.
Видно от приложеното по делото удостоверение изх.№ 561/19.02.2007г.,
издадено от ЧСИ на пълномощника на взискателя Г.М.В.
е, че в кантората на ЧСИ В.Л.има образувано изп.дело
№ 20067800400642/стар № 2581/2005г. на 1 отд., 6 уч.
на ДСИ/въз основа на изп.лист, издаден по гр.д.№
09725/2005г. по описа на СРС, 76 състав със страни В.П.Г. и Г.М.В. срещу Л.К.В.
и Ч.Н.Д., като с молба вх.№ 439/15.02.2007г. от длъжницата В. е представена
обезпечителна заповед от 20.04.2006г., издадена въз основа на определение №
1538/20.04.2006г. по гр.дело № 2279/2006г. по описа на РС - Перник, с която е
допуснато обезпечение на бъдещ иск по молба от Л.К.В. срещу взискателите по изп.дело, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на
изпълнението по изп.дело № 2581/2005г. по описа на
СИС при СРС, 1 отд., 6 уч. Определението за допускане
на обезпечението е отменено с влязло в сила на 02.05.2007г. определение №
147/02.05.2007г. по в.гр.д.№ 424/2007г. на ОС – Перник, като със същото е
оставена без уважение молбата на Л.К.В. за допускане на обезпечение на бъдещ
иск.
С молба вх.№ 1882/28.05.2007г. длъжницата В. е представила по изп.дело обезпечителна заповед от 21.05.2007г., издадена
въз основа на определение от 21.05.2007г. по ч.гр.д.№ 1314/2007г. на РС –
Шумен, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание
чл.97 ал.1 вр.чл.254 ал.1 от ГПК срещу взискателите по изп.дело,
чрез налагането на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело № 20067800400642 по описа на ЧСИ В.Л., като взискателят В., видно от удостоверение изх.№
2825/28.06.2007г. на ЧСИ е уведомен за спиране на изпълнението във връзка с
издадената обезпечителна заповед на 28.05.2007г. Определението на РС – Шумен е е обезсилено с определение от 18.10.2007г., постановено по
ч.гр.д.№ 489/2007г. на ШОС и е изпратено на СРС, където е образувано гр.дело №
31129/2007г.
С молба от 01.04.2008г., подадена до ЧСИ В.Л.от пълномощника на взискателя В. е поискано делото да бъде предадено на ЧСИ С.Я.с
рег.№ 844, което е сторено с писмо изх.№ 1266/01.04.2008г.
На 03.04.2008г. ЧСИ С.Я.е изпратил съобщения до ДСИ и ЧСИ В.Л., че изп.дело № 2581/2005г. по описа на СИС при СРС, 1 отд., 6 уч., преобразувано в изп.дело №
20067800400642 по описа на ЧСИ В.Л., изпратено за продължаване на изп.производство от ЧСИ С.Я., рег.№ 844 с район на действие
СГС, е образувано под нов № 20088440400218.
С молба от 28.07.2008г. от пълномощника на взискателя
Г.М.В. е поискано извършването на опис на имот, собственост на длъжницата В..
С молба от 08.10.2008г. длъжницата В. е представила обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение по ч.гр.д. №
2383/2007г. по описа на РС – Велико Търново, с което е допуснато обезпечение на
бъдещ отрицателен установителен иск, който тя смята на предяви срещу
взискателите по изп.дело, чрез налагането на
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело
№ 20067800400642 по описа на ЧСИ В.Л., отменено с определение № 558/19.12.2008г.
по в.ч.гр.д.№ 1122/2008г. на ОС – Велико Търново.
Въз основа на подадена от взискателя В. молба,
ЧСИ е насрочил опис на имот, собственост на длъжницата В. за 19.03.2008г., като
с молба от 18.03.2008г. длъжницата е представила определение от 10.05.2007г. по
гр.д.№ 10744/2007г. на СРС, 25 състав, с което е допуснато обезпечение на
бъдещи искове срещу взискателите по изпълнителното дело, чрез обезпечителна
мярка – спиране на изпълнението по същото.
С молба вх.№ 02826/30.03.2009г. длъжницата В., чрез пълномощника си –
адв. Д., е представила обезпечителна заповед, издадена въз основа на
горепосоченото определение, като ЧСИ е спрял изпълнението на 30.03.2009г.
Определението на СРС е отменено с влязло в сила на 23.03.2010г. определение
от 18.11.2009г. по ч.гр.д.№ 4938/2009г. на СГС, като по молба от 09.07.2010г. на
взискателя В., ЧСИ е насрочил опис на имот,
собственост на длъжницата В..
На 13.09.2010г. ЧСИ е извършил опис и е изготвена оценка на недвижим
имот – поземлен имот, находящ се в гр. София, СО, район Витоша, подробно описан
в съставения на същата дата протокол по изп.дело.
С молба вх.№ 18019/14.09.2010г. от пълномощника на взискателя
В. е поискано да бъде извършен опис и на друг имот, собственост на длъжницата В.
– апартамент № 18, находящ се в гр. София, ул.“*********, като такъв е насрочен
на 22.10.2010г.
С разпореждане от 22.10.2010г. ЧСИ е спрял изпълнението, предвид
постъпила на 21.10.2010г. молба от длъжницата В., чрез пълномощника й – адв. Д.,
поради представянето на обезпечителна заповед от 07.10.2010г., издадена въз
основа на определение от 03.06.2009г. по ч.гр.д.№ 3105/2009г. на СГС, 4б отд.,
с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на В. срещу взискателите чрез спиране
на изпълнението по изп.дело № 20088440400218 на ЧСИ С.Я..
С молба от 21.08.2012г. взискателят Г.М.В.,
чрез пълномощника си, е поискал за всеки от длъжниците да бъде извършена
справка в отдел“МДТ“ относно декларираното от него недвижимо имущество и в
случай, че такова бъде открито върху него да бъде наложена възбрана, като е
поискал и налагането на запор върху банковите сметки на двамата длъжници в
подробно описани в молбата банки.
От издаденото от ЧСИ по искане на пълномощника на взискателя
Г. удостоверение е видно, че той е бил уведомен за спирането на изпълнението по
изп.дело въз основа на издадената обезпечителна
заповед на 04.10.2012г.
По разпореждане на ЧСИ от 05.02.2013г. и във връзка с постъпила молба от
взискателя В. за връщане на авансовите такси за
налагане на запорите върху банковите сметки на длъжниците, поради неналагане на
исканите запори, с оглед спирането на изпълнението по изп.дело,
на взискателите са били преведени внесените от тях авансови такси.
С молба от 24.07.2014г. взискателят Г.М.В. е
поискал за двамата длъжници да бъдат извършени справки в НАП – относно
декларираните трудови и граждански договори, в направление пътна полиция КАТ
към ОД на МВР относно притежаваните МПС, в единната система за гражданска
регистрация и административно обслужване на населението – относно семейното
положение и родствените връзки.
С молба вх.№ 039866/11.08.2016г. взискателят Г.М.В.
е представил по изп.дело определение по гр.д.№
11878/2010г. по описа на СГС, ГО, 1-17 състав за прекратяване на производството
по делото по отношение на длъжника Ч.Н.Д., поискал е по отношение на него да
бъде възобновено изпълнителното дело, както и да бъде извършена нова оценка и
насрочена публична продан на собствения на длъжника имот, находящ се в гр.
София, общ. Столична, ул.“********, ап.4.
С молба вх.№ 023342/25.04.2017г. взискателят Г.М.В.
отново е поискал да бъде възобновено производството по изп.дело,
поради наличието на влязло в сила протоколно определение от 24.06.2016г.,
постановено по гр.д.№ 11878/2010г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав, с което е прекратено производството по
делото по отношение на длъжника Д., като е представил и определение № 3954/28.11.2016г.
по ч.гр.д.№ 4944/2016г. на САС, с което е потвърдено определението на СГС,
както и определение № 113/11.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1119/2017г. на ВКС, III ГО, с което не е допуснато до касационно
обжалване определението на САС.
С молба вх.№ 037964/10.07.2017г. от взискателя
Г.М.В., чрез пълномощника му, е поискано извършването на опис на ипотекирания
имот и да бъде обявена публична продан на същия.
С молба вх.№ 002655/17.01.2018г. от пълномощника на взискателя
В. е поискано ЧСИ да извърши справка в БНБ за наличието на банкови сметки,
открити на името на двамата длъжници и в случай, че бъде установено наличието
на такива, върху същите да бъде наложен запор.
С молба вх.№ 006477/08.02.2018г. взискателят Г.М.В.,
чрез пълномощника си, е поискал от ЧСИ да продължи принудителните изпълнителни
действия по отношение на длъжника Ч.Н.Д., като е представил определение от
21.11.2017г. по гр.д.№ 10452/2005г. по описа на СРС, 33 състав, с което на
основание чл.321 ал.3 от ГПК/отм./ вр.пар.2 ал.1 от ГПК е отменено допуснатото
с определение от 06.02.2006г. обезпечение по гр.дело № 10452/2005г. чрез
спиране на изпълнението по изп.дело № 2581/2005г. по
описа на СИС при СРС, 1 отд. – 6 участък и е обезсилил издадената обезпечителна
заповед.
С молба вх.№ 028176/04.06.2018г. от пълномощника на взискателя
В. е поискано от ЧСИ да продължи принудителните действия по отношение на
длъжника Д., като се направи справка в БНБ за наличието на банкови сметки,
открити на негово име и другия длъжник и ако бъде установено наличието на
такива, върху същите да бъде наложен запор. Поискано е да бъде извършена нова
оценка на ипотекирания имот, собственост на длъжника Д., като взискателят се е
позовал на определение от 30.05.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3204/2018г. на
СГС, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника Д. срещу постановеното
на 21.11.2017г. по гр.д.№ 10452/2005г. по описа на СРС, 33 състав, с което на
основание чл.321 ал.3 от ГПК/отм./ вр.пар.2 ал.1 от ГПК е отменено допуснатото
с определение от 06.02.2006г. обезпечение по гр.дело № 10452/2005г. чрез
спиране на изпълнението по изп.дело № 2581/2005г. по
описа на СИС при СРС, 1 отд. – 6 участък и е обезсилил издадената обезпечителна
заповед. Видно от отразеното върху определението на СРС, същото е влязло в сила
на 30.05.2018г., като в този вид е представено на ЧСИ с молба вх.№
032801/29.06.2018г. от взискателя В., с която отново
е поискано да продължи принудителните изпълнителни действия по отношение на
длъжника Д..
С молба вх.№ 032801/29.06.2018г. от взискателя
В. е поискано от ЧСИ да продължи изпълнителните действия по отношение на
длъжника Д., като е представено определение от 21.11.2017г. по гр.д.№ 10452/2005г.
на СРС, 33 състав, влязло в сила на 30.05.2018г., с което е отменено
допуснатото с определение от 06.02.2006г. обезпечение по гр.дело № 10452/2005г.
чрез спиране на изпълнението по изп.дело №
2581/2005г. по описа на СИС при СРС, 1 отд. – 6
участък и е обезсилил издадената обезпечителна заповед.
С разпореждане от 02.07.2018г. ЧСИ е възобновил изп.дело,
а с разпореждане от 05.07.2018г. е наложил запори върху банковите сметки на длъжниците.
С молба вх.№ 034233/10.07.2018г. взискателят В.
е поискал пристъпване към принудително изпълнение върху ипотекирания имот, като
с молба вх.№ 035087/17.07.2018г. е поискал възобновяване на изп.производство.
На 19.07.2018г. са изпратени запорни съобщения до „Токуда Банк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД,
„Алианц Банк България“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД
за запор на банковите сметки на длъжника Д..
С молба вх.№ 036591/26.07.2018г. от длъжника Д.
до ЧСИ, е поискано да отмени всички изпълнителни действия, извършени след
15.10.2010г. и да бъдат вдигнати наложените запори, поради спиране на изп.дело въз основа на обезпечителна заповед от
07.10.2010г., издадена по ч.гр.дело № 3105/2009г. на СГС, като длъжникът е
посочил, че определението, с което е допусната обезпечителната мярка е влязло в
сила на 29.04.2013г. /определение № 691/03.06.2009г. по гр.д.№ 3105/2009г. СГС
за обезпечение на бъдещ иск от длъжницата В. срещу взискателите
за установяване, че не дължи сумата от 59 000лв., чрез спиране на
изпълнението, потвърдено с определение № 971/29.04.2013г. по в.ч.гр.д.№
1241/2013г. на САС/.
С разпореждане от 30.07.2018г. исканията на
длъжника са оставени без уважение.
Със съобщение изх.№ 037627/18.07.2018г.,
връчено на длъжника на 24.08.2018г., същият е уведомен, че въз основа на
определение № 274208/21.11.2017г. по гр.д.№ 10452/2005г. изп.дело
е възобновено, следват опис и оценка на притежаваното от длъжника движимо и
недвижимо имущество.
С молба вх.№ 040717/23.08.2019г. от длъжника Д.
до ЧСИ, е поискано да отмени всички изпълнителни действия, извършени след
15.10.2010г. и да бъдат вдигнати наложените запори, поради спиране на изп.дело въз основа на обезпечителна заповед от
07.10.2010г., издадена по ч.гр.дело № 3105/2009г. на СГС.
С разпореждане от 27.08.2018г. исканията на
длъжника са оставени без уважение.
С молба вх.№ 041455/29.08.2018г. до ЧСИ взискателят В. е изразил становище по
депозираната молба от длъжника от 26.07.2018г., като е заявил, че представената
от молителя обезпечителна заповед е обезсилена с определение от 17.10.2013г. на
САС, както и че по отношение на изп.дело не е налице
действаща обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, а с молба от
11.09.2018г. е представил определението на САС по ч.гр.д.№ 3423/2013г.
С молба вх.№ 044977/27.09.2018г. взискателят В. е поискал налагането на запор върху
платената гаранция от 8000лв. , определена по гр.д.№ 10452/2005г. на СРС, 33
състав, което искане е уважено от ЧСИ, като с разпореждане от 06.11.2018г. е
наложен запор на вземанията на длъжника от СРС, представляваща внесена гаранция
по посоченото дело и е изискана нова данъчна оценка за ипотекирания имот.
С молба вх.№ 051004/06.11.2018г. взискателят В. е поискал насрочването на публична продан
върху ипотекирания имот.
Длъжникът е подал жалба до КЧСИ на 23.11.2018г.,
както и жалба вх.№ 054019/26.11.2018г. до СГС срещу извършените действия от
ЧСИ, като по делото не са представени доказателства дали и в какъв смисъл е
произнасянето на съда по тях.
С разпореждане от 19.02.2019г. ЧСИ е насрочил
извършването на нова оценка за 20.03.2019г. от 10 часа, като видно от
приложения по изпълнителното дело протокол за оглед и оценка на недвижим имот
от 20.03.2019г., съставен в присъствието на жалбоподателя, такива са извършени.
Видно от представеното по делото решение от
29.04.2020г. по ч.гр.д.№ 1958/2020г. по описа на СГС е, че със същото е
отменено постановление от 27.08.2019г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 КЧСИ, с което е
отхвърлено искането на Ч.Н.Д. за прекратяване на изпълнителното производство по
изп.дело № 20088440400218, на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК по отношение на този длъжник, като с решението е прогласено за
настъпило по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК прекратяване
на изпълнителното производство по изп.дело №
20088440400218 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 КЧСИ, по отношение на длъжника Ч.Н.Д.
на дата 18.02.2008г.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на вземане, поради изтекла погасителна давност, дори при липсата на висящо изпълнително
производство, образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист, се явява процесуално допустим, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в
определение № 513/24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г., І т.о., определение № 410/20.09.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 3172/2018г., IV г.о., решение № 60282/19.01.2022г. по гр.д.№ 903/2021г. на ВКС, III г.о. Предвид горното, съдът намира, че предявения иск се явява допустим,
поради наличието на висящо изпълнително дело, а и доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена дори само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи, предвид осуетяване възможността
за провеждане на изпълнително производство.
Съгласно чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, а съобразно разпоредбата на чл.439
ал.2 от ГПК, предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните
предпоставки обуславят допустимостта на производството, в какъвто смисъл е и
определение № 313/25.03.2011г. по ч.т.д. № 157/2011г. на ВКС, II т.о. Наличието
на нововъзникнал факт е условие за допустимост на
оспорването, а въпрос по съществото на спора е рефлектира ли този факт върху
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право.
С оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който се иска съдебно установяване
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца, предмет на
образувано производство за принудително събиране, доказателствената
тежест се носи от ищеца, а за да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК, вземането следва
да е погасено към момента на подаване на исковата молба, тъй като в хода на
процеса давност не тече.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съобразно чл.116
б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане
на действия за принудително изпълнение, независимо от по-нататъшната съдба на
тези действия.
Във връзка с възраженията на ищеца относно перемирането
на производството по изп.дело, на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, следва да се отбележи, че перемирането
е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите изпълнителни действия –
резултатни или безрезултатни, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право.
От значение в случая е и обстоятелството, че решението от 29.04.2020г. по ч.гр.д.№ 1958/2020г. по
описа на СГС, на което ищецът се позовава, с оглед приетото от съда по
посоченото дело, че изпълнителното производство по изп.дело
№ 20088440400218 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 КЧСИ, е прекратено, на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, по отношение на длъжника Ч.Н.Д., на
18.02.2008г., е постановено в производство по чл.435 и сл. от ГПК. Предмет на
спора по цитираното дело са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право, поради което и независимо
от приетото в цитираното решение, съдът в исковото производство е длъжен да
подложи на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или
бездействията на изпълнителния орган. Съдът не е обвързан от съдържанието на
решението по чл.437 от ГПК, което не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната
дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в настоящото
производство, в какъвто смисъл са и разясненията в т.3 от Тълкувателно решение
№ 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на
ОСГТК на ВКС.
Според приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г.
по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие, като със същото
тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на
Пленума на Върховния съд. В същото тълкувателно решение е прието, че е без
правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, доколкото прекратяването на
изпълнителното производство става по право, а новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
От доказателствата по делото се установи, че изпълнителното производство
е образувано през 2005г., т.е. преди горепосочената дата, като първоначално е
образувано изп.дело № 2582/2005г. по описа на СИС при
СРС, 1 отд., 6 уч-к,
преобразувано в изп.дело № 20067800400642 по описа на
ЧСИ В.Л., преобразувано в изп.дело № 20088440400218
по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 при КЧСИ.
Предвид приетото в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че от образуване на изпълнителното дело през 2005г. до датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г., давност по изпълнителното дело не е текла.
Поради горното, от значение за преценката дали вземането е погасено по
давност е дали взискателят е правил искания за
извършване на изпълнителни действия през периоди, ненадвишаващи две години,
както и какви изпълнителни действия са извършени от съдебния изпълнител.
Установи се в хода на настоящото производство, че по изпълнителното дело
са искани от взискателите и извършвани от съдебния
изпълнител различни изпълнителни действия, в периодите, в които изпълнението не
е било спряно въз основа на издадени обезпечителни заповеди, като възраженията
на ищеца за погасяване на вземането по давност, съдът намира за неоснователни,
доколкото давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има
възможност да действа, за да упражни правото си, а ако не е задължен и няма
правна възможност да действа, давност не тече.
Обстоятелството кога взискателите са поискали
отмяна на допуснатото обезпечение и възможно ли е било да поискат по-рано това,
е ирелевантно за спора, тъй като изпълнителното дело
е било образувано през 2005г., а процесното
принудително изпълнение до 26.06.2015г. се урежда съгласно задължителното
тълкуване в ППВС № 3/1980т., според което през времетраенето му от 2005г. до
26.06.2015г. погасителната давност е спряла.
Установи се по делото, че с молба от 11.08.2016г. взискателят
Г.М.В. е поискал възобновяване на изпълнителното производство, предвид отмяната
с определение от 17.10.2013г., постановено
по гр.дело № 3105/2009г. на СРС, на допуснатата обезпечителна мярка –
спиране на изпълнението по изп.дело № 20088440400218
по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 при КЧСИ, като с молбата е поискал извършването
на нова оценка и насрочване на публична продан на ипотекирания имот. С молба от
25.04.2017г. той отново е поискал да бъде възобновено изпълнителното
производство, а с молба от 10.07.2017г. същият взискател
е отправил искане до съдебния изпълнител да бъде извършен опис на ипотекирания
имот и да бъде обявена публична продан. С молба от 17.01.2018г. взискателят Г.М.В. е поискал налагането на запори на
банковите сметки на длъжниците, като с молба от 08.02.2018г.
е представил определение от 21.11.2017г. за отмяна на обезпечението - спиране
на изпълнението по изп.дело, допуснато по гр.дело №
10452/2005г. на СРС.
При съобразяване на изложеното по-горе и на обстоятелството, че от
подаването на молбата от 17.01.2018г., с която един от взискателите
е поискал съдебният изпълнител да наложи запори на банковите сметки на длъжниците, до датата на подаване на исковата молба – 04.04.2019г., е изтекла около една година и три месеца, съдът намира,
че иска с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК се явява неоснователен, като правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното
дело, не се е погасило по давност, доколкото не е изтекъл петгодишния срок по
чл.110 от ЗЗД.
Неоснователен е и евентуалния иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване несъществуването
на ипотечно право по договорна ипотека, учредена с нот.акт
№ 25, том III, рег.№
3687, дело № 375/2001г. и за заличаване на ипотеката, като неоснователни са
възраженията на взискателите за недопустимост на
предявения иск, доколкото с посоченото от тях решение от 20.01.2010г. по в.гр.д.№
4593/2009г. на СГС, ВО, IV-Д
състав, е отхвърлен предявения от Ч.Н.Д.
срещу В.П.Г. и Г.М.В. иск с правно основание чл.179 ал.1 от ЗЗД за заличаване
на учредената с нот.акт № 25, том III, рег.№ 3687, дело № 375/2001г. договорна
ипотека, поради недоказване, от страна на ищеца, че вземането по договора за
заем е погасено чрез плащане, а в настоящото производство се иска признаване за
установено, че към датата на подаване на исковата молба – 04.04.2019г., давността за обезпеченото вземане е изтекла.
Ипотеката се погасява, вследствие погасяването на главното право, което
обезпечава, а основанията, на които се погасява обезпечения дълг, са основания
и за погасяване на ипотеката. ЗЗД не предвижда самостоятелно изтичане на
давността за ипотеката – тя се погасява по давност само заедно с главното
вземане. В случая твърденията на ищеца са, че ипотечното право е погасено,
поради изтекла погасителна давност за обезпеченото вземане, като не са въведени
самостоятелни основания за несъществуване на учреденото обезпечение, поради
което и предмета на делото е несъществуването на правото на принудително
изпълнение на обезпеченото вземане, а като последица се претендира, че е
погасено правото на кредиторите-взискатели да се
удовлетворят за вземането си чрез принудително изпълнение върху обекта на
обезпечението.
Доколкото, както бе посочено по-горе в решението на съда, обезпеченото
вземане не е погасено по давност, то и акцесорното
ипотечно право не е погасено и съществува, по аргумент от разпоредбата на чл.150
ал.1 от ЗЗД.
Поради изложеното и с оглед на установеното по делото, че вземането по
изпълнителния лист не е погасено по давност към датата на подаване на исковата
молба, като съобрази, че в хода на процеса давност не тече, съдът намира, че
както иска по чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че вземането е погасено по давност, така и иска по
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено несъществуването на ипотечното
право поради погасяване по давност на вземането и на правото на принудително
изпълнение, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.Н.Д.,
ЕГН **********,***, офис 14, от гр. София, кв.“*********, ж.к. “*********,
срещу Г.М.В., ЕГН **********,*** и В.П.Г., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.439 ал.1 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответниците сумата от
59 000лв., представляваща вземане, за което е издаден изпълнителен лист от
15.05.2005г. по гр.дело № 09725/2005г. на СРС, по който е образувано изп.дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№
844 при КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.Н.Д.,
ЕГН **********,***, офис 14, от гр. София, кв.“*********, ж.к. “*********,
срещу Г.М.В., ЕГН **********,*** и В.П.Г., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че не съществува ипотечно право по договорна ипотека,
учредена с нот.акт № 25, том III, рег.№ 3687, дело № 375/2001г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: