О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 31.03.2021 г. град Търговище
Административен съд- гр.Търговище,
на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и първа година,
в закрито заседание, в следния състав:
Председател
-Албена Стефанова
като разгледа докладваното от
председателя ад.д. № 55 по описа за 2020г. на АС-гр.Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с параграф 2 от ДР от ДОПК.
Образувано е по писмена молба на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на
НАП, с която се иска изменение на Решение № 12/04.02.2021 г., по ад.д. № 55/2020г.
на Административен съд гр.Търговище, в частта за разноските, като на основание чл.161, ал.3 от ДОПК разноските да се
присъдят изцяло върху ЕТ „РИНК – Р. М. -
К. К.“ гр.Търговище.
Ответната страна - ЕТ „РИНК – Р. М. - К. К.“ гр.Търговище в срока по чл.248, ал.2
от ГПК представя писмен отговор, в който излага доводи, обосноваващи
неоснователност на молбата.
Съдът, след като извърши проверка на
молбата, приема следното:
С
Решение № 12/04.02.2021г., по ад.д. № 55/2020г. Административен съд
гр.Търговище е изменил Ревизионен акт /РА/
№ Р-03002519003130-091-001 от 09.12.2019г., поправен с РА №
П-03002520020459-003-001/10.02.2020г., издаден от М. Ц. М. -Началник на сектор, възложил ревизията
и А. Д. П. на длъжност главен инспектор
по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 367/17.02.2020г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
/ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП в
частта, в която са установени
задължения на ЕТ „Ринк -Р. М. - К. К.“ гр.Търговище за ДДС и лихви за данъчния
период по РА-01.08.2015г.-31.01.2019г., като установения по РА общ размер на
задължението за ДДС -главница от
27902.38 лева е намален на 3466.14 лв., а установения по РА общ размер на лихвите от 5328.49 лева е
намален на 1361.50 лева-лихви.
Със същото решение НАП-София е осъдена да заплати на оспорващия ЕТ „РИНК –
Р. М. - К. К.“ гр.Търговище разноски по
делото съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 1522 лева, а
оспорващия да заплати на НАП-София разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от жалбата в размер на 251 лева.
Гореописаното Решение е съобщено на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП
на 10.02.2021г. Молбата на същия за изменение на Решението в частта за разноските
е подадена до Административен съд гр.Търговище по пощата на 23.02.2021г.
При така установеното, съдът намира молбата за
допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с 160, ал.6
от ДОПК и чл.211, ал.1 от АПК, от страна, която е осъдена с решението за разноски, съгл.чл.161, ал.1 от ДОПК и при
наличие на правен интерес.
Разгледана по същество молбата е основателна.
В действителност, за да отмени частично обжалвания РА
съдът е кредитирал доказателства, които е могло да бъдат представени в
административното производство. Сред доказателствата, по които е работило
вещото лице Диян Д. по СИЕ са налице и нови такива, представени за първи път от
оспорващия едва в хода на съдебното производство с писмена молба с
вх.№2003/03.11.2020г. Заключението на посоченото вещо лице е изградено и се
обосновава, включително и на тези доказателства. Заключението на вещото лице
Диян Д. по допуснатата по делото СИЕ изцяло е кредитирано от съда, като са
ценени като доказателства в полза на оспорващия и новопредставените от същия в
хода на съдебното производство фактури, CMR и писмени потвърждения.
Съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК „В случаите, когато пред
съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в
административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло
разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155,
ал. 3 и 4…“ В случая не е налице хипотеза по чл.155 ал.3 и ал.4 от ДОПК. Налице
е и своевременно предявено с молба с вх.№2053/09.11.2020г. искане от страна на
ответника по оспорването за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.3
от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира молбата за
основателна и следва същата като такава да бъде уважена. Следва върху
оспорващия, като страната, представила новите доказателства да бъдат изцяло
възложени разноските по делото, независимо от неговия изход, в т.ч и разноските
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1526.9 лева, изчислено, съгласно
чл.8, ал.1,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г/ за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.161, ал.3
от ДОПК, чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с параграф 2 от ДР от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ в частта за
разноските Решение № 12/04.02.2021 г., по
ад.д. № 55/2020г. на Административен съд гр.Търговище, като изцяло възлага
разноските по делото върху оспорващия и ОСЪЖДА същия - ЕТ „РИНК – Р. М. - К. К.“, Булстат BG *********, гр.Търговище,
ул. „Цар Освободител“ №32, вх.Г, ет.6, ап.17, представляван от К. И. К. да заплати на Национална агенция по приходите
/НАП/-София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция в размер на 1526.9 лв. /хиляда
петстотин двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/.
Определението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд, съгласно
чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с параграф
2 от ДР от ДОПК.
На страните да се изпратят преписи от
настоящото определение.
Председател: