№ 15777
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*******
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20241110107336
по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на „***“
ООД да заплати на „***“ ООД сумата от 5400.00 лева, представляваща вземане за
възстановяване на заплатена от ищеца част от възнаграждение по сключен между страните
договор № 55 от 12.02.2019г. за консултантски услуги за интеграция и персонализация на ***
ERP, впоследствие развален поради допуснато от ответника- изпълнител, виновно
неизпълнение на задължението му по договора да изработи поръчаното, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.02.2024г.,
до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по договор № 55 от 12.02.2019г. за
консултантски услуги за интеграция и персонализация на *** ERP, по силата на който „***“
ООД като изпълнител се задължило да извърши интегриране и персонализиране в
компютърните системи на „***“ ООД на софтуерен продукт за планиране на ресурсите под
търговското наименование *** ERP, подробно описан в оферта № 298/13.09.2017г., срещу
което ищецът като възложител се задължил да заплати възнаграждение, в изпълнение на
което свое задължение извършил в полза на ответното дружество две плащания в общ
размер на 5400.00 лева въз основа на издадени от изпълнителя проформа фактури с №
480/13.02.2019г. и № 717/18.10.2019г., а впоследствие и фактури с № 453/05.03.2019г. и №
606/13.11.2019г. Въпреки извършеното плащане и изтеклия срок за това ответникът не
пристъпил към изпълнение на непаричното си задължение по договора, поради което
ищецът го поканил с нотариална покана, връчена на адресата на 29.06.2022г., да изпълни
задължението си по т. 1. 1 от писмения договор в 14- дневен срок от получаване на поканата,
като го уведомил, че при неизпълнение в срок ще счита договора за развален, поради което
със същата нотариална покана заявил и претенция да му бъде върнато заплатеното по
неизпълнения договор възнаграждение от 5400.00 лева. Ответникът нито изпълнил
задължението си по договора, нито възстановил на ищеца заплатеното от него
възнаграждение, поради което последният предявява разглежданата претенция,
претендирайки и законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който предявеният срещу ответника иск се оспорва с довод, че „***“ ООД
1
е извършило всички услуги, предмет на процесния договор, което се потвърждавало от
проведена между управителите на двете дружества електронна кореспонденция, според
която още към 23.09.2019г. процесите в ERP инсталацията на ответника били успешно
тествани, както и от обстоятелството, че ищецът- възложител извършил не само авансово
плащане, но и междинно такова, което не би сторил, в случай че не бе получил изпълнение
или е имал забележки към изработеното. Изрично в отговора на исковата молба се
потвърждава, че между страните е сключен процесният договор № 55 от 12.02.2019г. за
консултантски услуги за интеграция и персонализация на *** ERP със соченото от ищеца
съдържание, както и че в изпълнение на задълженията си по него последният е заплатил на
„***“ ООД сумата от общо 5400.00 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на
ищеца е пълно и главно да установи осъществяването в обективната действителност на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ че между страните е
съществувало облигационно отношение по договор за изработка, по силата на което
ответникът като изпълнител е следвало да извърши интегриране и персонализиране в
компютърните системи на „***“ ООД на софтуерен продукт за планиране на ресурсите под
търговското наименование *** ERP, подробно описан в оферта № 298/13.09.2017г., а ищецът
като възложител- да заплати възнаграждение в уговорения в писмения договор размер; 2/
извършено от ищеца в полза на ответника плащане на част от уговореното възнаграждение с
размер на частта от 5400.00 лева; 3/ настъпване на изискуемостта на задължението на
ответника да извърши услугите, предмет на договора, като персонализира и интегрира в
компютърните системи на „***“ ООД софтуерен продукт за планиране на ресурсите под
търговското наименование *** ERP; 4/ отправена от „***“ ООД до „***“ ООД покана за
доброволно изпълнение на задължението да извърши възложената услуга в определен от
ищеца срок, респ. да върне заплатената сума при липса на доброволно изпълнение в този
срок.
Между страните по делото не са спорни, поради което с доклада по делото на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че
страните са били обвързани от писмен договор № 55 от 12.02.2019г. за консултантски услуги
за интеграция и персонализация на *** ERP със сочените от името на ищеца предмет и
съдържание- задължение на ответника като изпълнител да внедри и персонализира
разработен от него софтуерен продукт в системата на ищеца, респ. насрещно задължение на
последния да заплати уговореното в писмения договор възнаграждение, както и, че в
изпълнение на паричното си задължение по този договор „***“ ООД е заплатило в полза на
„***“ ООД сумата от общо 5400.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни факти се установяват въз основа на надлежно приобщените като писмени
доказателства и неоспорени от страните писмен договор № 55 от 12.02.2019г. за
консултантски услуги за интеграция и персонализация на *** ERP и оферта № 298 към него,
издадените от ответника на ищеца проформа фактури с № 480/13.02.2019г. и №
717/18.10.2019г. и фактури с № 453/05.03.2019г. и № 606/13.11.2019г., както и от
представената с исковата молба банкова референция изх. № 0236-42-000068/29.01.2024г. по
описа на „Уникредит Булбанк“ АД.
Спорният по делото въпрос съобразно изричните твърдения и доводи на страните в
исковата молба, респ. в отговора на същата по чл. 131 ГПК е доколко ответникът в
качеството си на изпълнител по процесния договор, имащ правните характеристики на
2
договор за изработка, реално е изпълнил задължението си по договора да интегрира в
компютърните системи на ищеца разработения от него софтуерен продукт за управление на
ресурси.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на представените от името на
ответното дружество с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК на хартиен носител
съобразно изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК електронни писма между Р. Марудов и Радослав
Динчев, за които не се спори, че са представители съответно на ответника и на ищеца, като в
този смисъл са и вписванията по партидите на дружествата в публично достъпния
Търговски регистър, се установява, че в изпълнение на уговорките между страните към
23.09.2019г. процесният софтуерен продукт е бил внедрен в компютърните системи на
ищеца, като същият е бил уведомен от ответника за това, както и че продуктът е тестван от
изпълнителя и е бил готов за провеждане на тестове и от страна на възложителя.
Впоследствие- в периода от 01.11.2019г. до 04.11.2019г., между страните е проведена
електронна кореспонденция, въз основа на която, при липсата на данни, а и на твърдения за
съществували помежду им други правоотношения за интегриране на софтуерен продукт, се
установява, че по изрично искане на ищеца до ответника последният е предприел действия
по усъвършенстване съобразно нуждите на възложителя и осъществяваната от него дейност
на конкретна функционалност на системата- касаещата извършването на справки за
складова наличност на продукти на ищеца, като съобразно изявленията на представителя на
последния в коментираните електронни писма ответникът е извършил надлежно исканите
корекции и допълнения. С оглед на това следва да се приеме, че с това работата е била
приета от изпълнителя без възражения, като в тази връзка следва да се изясни, че по делото
не се установява, а не се и твърди след така проведената кореспонденция ищецът да е
отправял до ответника други претенции, касаещи качеството на възложената работа.
Същевременно, ищецът не е оспорил коментираната електронна кореспонденция-
както формалната доказателствена сила на електронните писма, притежаващи правната
характеристика на електронен документ по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕУУ, съдържащ електронни изявления на страните по смисъла на определителната
норма на чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, съгласно която електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията, така и по същество- съдържанието на тези електронни писма.
Поради това настоящият съдебен състав намира за доказано, че в изпълнение на
задължението си по процесния договор за изработка ответното дружество е внедрило в
системите на ищеца уговорения помежду им софтуерен продукт и е пригодило същия за
целите, нуждите и съобразно спецификите на осъществяваната от възложителя дейност, вкл.
след изрично искане от името на последния за извършване на конкретни изменения в
софтуерния продукт, като съобразно данните по делото това е сторено до края на 2019г.
По изложените фактически и правни съображения- доказано в хода на съдебното
дирене изпълнение на непаричното задължение на ответника по процесния договор № 55 от
12.02.2019г. за консултантски услуги за интеграция и персонализация на *** ERP, следва да
се приеме, че „***“ ООД не е допуснало соченото от ищеца виновно неизпълнение, респ. че
в правната сфера на последния не е възникнало субективното потестативно право
едностранно да преустанови договорната обвързаност, да развали договора по смисъла на
нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което и отправената до ответника нотариална покана в
този смисъл не е породила целеното с нея правно действие.
Следователно, заплатената от ищеца в изпълнение на задължението по договора, чието
правно действие съдът прие да не е прекратено с обратна сила, сума в размер на 5400.00
лева не се явява недължимо платена, което, от своя страна, обуславя отхвърляне на
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
3
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за
настоящото производство, за което по делото са представени доказателства да е реално
заплатено.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на
„***“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „***“ ООД, ЕИК *********, сумата от 5400.00
лева, представляваща вземане за възстановяване на заплатена от ищеца част от
възнаграждение по сключен между страните договор № 55 от 12.02.2019г. за консултантски
услуги за интеграция и персонализация на *** ERP, впоследствие развален поради
допуснато от ответника- изпълнител, виновно неизпълнение на задължението му по
договора да изработи поръчаното, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 09.02.2024г., до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
„***“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1000.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4