О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
11.02.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 377 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата
инстанция пълномощно, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против
Решение № 274 от 09.12.2019 г. по гр. д. № 776/2019 г. на Районен съд – Айтос,
с което Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр.
София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, е
ОСЪДЕНА да заплати на Г.П.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 1625, 89 лева
главница, представляваща нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 1931,67 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г., 1690 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.08.2019 г. до окончателното плащане, като е
ОТХВЪРЛЕН искът над уважения размер до
претендираната сума от 1872 лева.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът
неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на
видовете допълнителни
възнаграждения и размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава
се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Сочи съдебна практика. Позовава
се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на
писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков, която представя по делото.
Поддържа, че съдът не е мотивирал извода,
на който основава
решението си, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се
дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че
преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага
съображения относно правилността на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза. Посочено е, че по отношение на лихвите се
поддържа изразеното в писмения отговор становище.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли съда да определи справедливо юрисконсултско възнаграждение с оглед
отхвърлената част от иска с първоначален размер от 1872 лева. Моли делото да се
гледа в негово отсъствие.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия, който е получил препис от нея чрез адвокат Й.Ж., упълномощена в първоинстанционното
производство (л. 4).
При извършване на служебната проверка за редовност и допустимост по реда на
чл. 267, ал. 1 ГПК съдът констатира следното:
Съгласно чл. 260, т. 2 вр. т. 4 ГПК жалбата
съдържа означение на обжалваното решение и в какво се състои искането.
Същевременно наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка,
за наличието на която съдът следи служебно. В настоящия случай по делото е
постъпила въззивна жалба, с която се иска цялостна отмяна на обжалваното
решение, а то съдържа и част, с която се отхвърля предявения против
ответника-въззивник иск, поради което последният няма правен интерес да го
обжалва в тази част. Ето защо на въззивника следва да се укаже в срок до първото
съдебно заседание по делото да уточни предмета на въззивната жалба, като уточни
дали обжалва решението и в отхвърлителната част. При неизпълнение на указанията
в срок съдът ще приеме, че предмет на въззивна проверка е решението в частта, с
която се уважава предявения против ответника-въззивник иск.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение
№ 274 от 09.12.2019 г. по гр. д. № 776/2019 г. на Районен съд – Айтос, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на
въззивника в срок до първото съдебно заседание по делото да уточни
предмета на въззивната жалба, като уточни дали обжалва решението и в
отхвърлителната част. При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че
предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която се уважава
предявения против ответника-въззивник иск.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.