РЕШЕНИЕ
№
……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно
заседание на седми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2046/2020г.
Производството е по
чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, образувано във връзка с
жалба на „Мавели“ АД,
представлявано от изп.директор В. Д.Ж. срещу заповед
№Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на община Варна, с която е одобрен
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ
VІІ-1834 „за смесено строителство“ с идентификатор 10135.3513.1834 в кв.14 по
плана на 26 м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен
със заповед №Г-224/13.06.2007г. на кмета на община Варна.
В жалбата се правят
оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
като се изтъква, че в преписката липсва доказателство за изменение на плана по
реда на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Смята се, че неправилно в разработването на
плана е използвана хипотезата по чл.35 ал.2 от ЗУТ, вместо ал.1 на същата
разпоредба, тъй като УПИ VІІ-1834 граничи с собствения на жалбоподателя УПИ
ХІХ-1834, който е отреден за жилищно строителство, което вече е осъществено.
Изтъкнато е нарушение на чл.31 от ЗУТ, поради неспазване на изискването за
отстояние от 6 м до дъното на парцела, тъй като в обжалвания план е посочено
отстояние от 3 м, както и неправилно е определено разстоянието към уличната
регулация, което е предвидено да е 3 м вместо 5 м за съседните имоти с
приложена регулация. Подчертава, че при
наличие на жилищни сгради в имота на жалбоподателя се прилагат отстоянията за
жилищно застрояване. Жалбоподателят смята, че не е доказано изпълнението на
изискванията на чл.32 ал.3 и чл.35 ал.2 от ЗУТ, най-вече по отношение спазване
на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологичните изисквания при
определяне на отстоянията между процесния УПИ и съседните му. Жалбоподателят
сочи, че в обжалвания ПУП е предвидено т.нар. „комплексно застрояване“,
предвиждащо повече от една сгради, за което трябва да бъдат спазени
изискванията по Приложение№2 към чл.81 от Наредба №7/22.12.2003г. на МРРБ,
съгласно което при сгради с височина над 15 м, разстоянието между тя трябва да
бъде 12 м, а не както е посочени в процесния ПУП – 6м. Изразено е съмнение, че в оспорения план не
са предвидени нормативно-определените паркоместа, съгласно Приложение №5 към
чл.42 и чл.50 ал.1 и 3 и чл.42а ал.1 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии, което води до несъответствие с целта на ЗУТ по чл.1 ал.1. Иска се отмяна на заповед №Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на
община Варна и отмяна на одобрения с нея подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ VІІ-1834 „за смесено строителство“ с
идентификатор 10135.3513.1834 в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна.
Ответникът – заместник кмета на община Варна в
молби с вх.№ 13960/10.11.2020г., №14889/27.11.2020г.,
вх.№ 280/08.01.2021г.и вх.№5180/07.04.2021г.
е изразил мнение за допустимост на жалбата на основание чл.121 ал.2 т.4
от ЗУТ, поради промяна на конкретното предназначение на имота – предмет на
разработката от „за обществено обслужване“ в „за смесено предназначение“, но я
намира за неоснователна и недоказана. Моли съдът да остави процесния
индивидуален административен акт в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера на 100
лева.
Заинтересованите страни: „Инфра Експерт“ АД, „Пътстрой Варна“ ЕООД, „А-В“ ООД, С.А.Д., „Хипер врати“ ЕООД, В.И.М., „Хидрострой“ АД,
„Камко“ ООД, „Лабиринт Мениджмънт“ ЕООД, становище по жалбата са изразили:
„А-В“ ООД в писмен отговор с вх.№ 12202/06.10.2020г. заявява, че обжалвания
план и заповедта, с която е одобрен са материално незаконосъобразни, поради
което се иска отмяната на заповедта. Изтъкнати са доводи съвпадащи с тези,
изложени в жалбата.
В писмен отговор с вх.№ 12435/12.10.2020г.,
заинтересованото лице С.А.Д. намира за неоснователно оплакването в жалбата, че
изменението на плана е процедирано по реда на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, като
изтъква, че не е било необходимо съгласието на собствениците на съседни имоти. Претендира
чрез адв.К. присъждане на съдебни разноски.
„Пътстрой-Варна“ ЕООД в своя
писмен отговор с вх.№12201/06.10.2020г.
смята, че изменението на ПУП-ПРЗ трябва да бъде съгласувано със
собствениците на съседните имоти, поради
което неправилно е използвано основанието по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Изтъква,
че разстоянията трябва да се предвидят по чл.35 ал.1 от ЗУТ, вместо по ал.2 на
тази разпоредба, тъй като УПИ ХІХ-1834 е
отреден за жилищно строителство. Смята, че не са спазени отстоянията по чл.31
от ЗУТ за средно и високо жилищно застрояване и не е доказано изпълнението на
изискванията по чл.32 ал.3 и чл.35 ал.2 от ЗУТ. Сочи, че в обяснителната
записка не са представени критерии за доказана максимална етажност на бъдещото
застрояване в процесния имот. Посочени и са и останалите оплаквания, изразени
от самия жалбоподател.
І. По допустимостта на
оспорването, съдът изразява следните съображения:
Жалбоподателят „Мавели“ АД е
собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.1843 от кадастралната
карта на район „Младост“ на гр.Варна, представляващ УПИ ХІХ-1843 с площ 12142
кв.м в урбанизирана територия с високо застрояване /над 15м/ въз основа на
нотариален акт №37 том 6 рег.№ 8615 дело №884/2016г. и видно от скица на СГКК –
Варна с №15-413215/22.08.2016г.
Съгласно съдебно-техническата
експертиза с вх.№4767/30.03.2021, изготвена от архитект Г.Ж.Г. и графичната част на обжалвания ПРЗ,
предназначението на УПИ VІІ-1834 с идентификатор по кадастралната карта
10135.3513.1834 е променено от „за обществено обслужване“ в „за смесено
строителство“. Не е предвидено свързано строителство между имота на жалбоподателя
и този, който е предмет на разработката, такова е предвидено със сградата,
находяща се в ПИ 10135.3513.218. вещото лице сочи, че за УПИ VІІ-1834 има
действащ план и процесния представлява изменение, като строителните показатели
се променят, както следва: Кинт от 3.5 на 5.0, увеличава се процента на
озеленяване от 20% на 30%, въвежда се възможност за свободно застрояване. Предвидено
е свързано застрояване със сградата, разположена в УПИ VІІІ-523 на югозападната
граница на процесния имот. Вещото лице сочи, че имотът на жалбоподателя и
процесния имот попадат в устройствена зона – смесена многофункционална по Общия
устройствен план на община Варна , който не предвижда ограничение в
максималната кота корниз за устройствена зона СМФ. Според архитект Г. предвид
конкретното предназначение на процесния имот и този на жалбоподателя,
отстоянията трябва да бъдат определени по реда на чл.31 ал.2 т.1 от ЗУТ във
връзка с чл.35 от ЗУТ. Вещото лице уточнява, че при проектиране на сграда с
височина до 9 м тя може да бъде разположена по ограничителната линия на
застрояване, след тази височина трябва да бъде спазено правилото за отстояние на 1/3 от височината на
сградата, т.е. при сграда с височина 15 м, разстоянието до страничната
регулационна линия трябва да бъде най-малко 5 м, което условия се доказва в
част „Архитектурна“ на инвестиционния проект или чрез разработване на работен
устройствен план по чл.113 ал.2 от ЗУТ. Вещото лице е обобщило, че не са налице
намалени отстояния между вътрешните линии на застрояване на надземното и
подземно застрояване, посочени в обжалвания план спрямо имота на
дружеството-жалбоподател и застрояването в него. Архитект Г. смята, че не са
налице намалени отстояния и по отношение на външните линии на застрояване,
подчертава, че е допустимо разполагане на сгради по уличната регулационна
линия.
При изслушване на заключението в
съдебното заседание на 07.04.2021г., арх.Г. подчертава, че е налице промяна на
предназначението на имота – предмет на разработката. Уточнява, че ако
възложителят на процесния имот реши да построи сграда, разположена до
ограничителните линии на застрояване първите 9 м на сградата могат да бъдат до
тези линии, след това започва скосяване в съотношение 3:1, т.е. на всеки 3 м
височина, застрояването трябва да бъде отдръпнато поне на 1 м навътре от
ограничителните линии на застрояване. В зависимост от широчината на парцела
тези отдръпвания от двете противоположни страни могат да се срещнат на кота 25
м или повече или на кота 12 м 0 15м
примерно, т.е. въпреки, че според ОУП на община Варна за тази устройствена зона
СМФ да няма ограничение в кота корниз, тя ще бъде определена по правилата на
чл.31 от ЗУТ. Вещото лице изтъква, че в обжалвания план са изчертани
ограничителни линии на застрояване с червена прекъсната /пунктирна/ линия.
Вещото лице обяснява, че ограничителната линия посочва до къде може да бъде
ситуирана сградата. Отбелязва, че изискването за незасенчване важи само за
жилищните сгради, но не и за нежилищните и спазване изискването за скосяването
след 16 м от височината на сградата се показва в инвестиционен проект, не в
подборен устройствен план. Сочи, че в процесния ПУП не е посочена дълбочината
от 16 м, от къде започва и къде свършва, тъй като няма такова нормативно
изискване към плановете. Това се разработва в част „Архитектурна“ от
инвестиционния проект. Архитект Г.
обяснява, че в процесния имот могат да се разположат поне 5 сгради една
след друга. Отбелязва, че отстоянието към имота на жалбоподателя е спазено
предвид жилищното застрояване в него, предвид изискването по чл.3 5от ЗУТ.
С оглед заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от арх.Г. за промяна на предназначението на УПИ
VІІ-1834 съдът стига до извода, че жалбата на „Мавели“ АД срещу заповед
№Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на община Варна е процесуално допустима,
тъй като имотът на жалбоподателя, който е съседен на процесния е непосредствено засегнат от обжалвания план
по смисъла на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ.
ІІ. По основателността на
оспорването, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от текстовата и
графичната част на заповед № Г-224/13.06.2007г. процесния имот VІІ-1834 е
представлявал УПИ VІІ-556 „за обществено обслужване“ с показатели на
застрояване: плътност – макс.60%, интензивност /Кинт/ – 3.5, озеленяване – 20%
и етажност – повече от 5 метра и
по-малко от 15 метра. Според ОУП на община Варна, УПИ VІІ-556 /с идентификатор 10135.3513.1834/
попада в устройствена зона Смесена многофункционална /СМФ/ с показатели за
устройство и застрояване: макс.плътност на застрояване – 60%, Кинт – 5.00,
озеленяване – 30%. Според приложение №1 „Показатели за устройство и
застрояване“ към Правилата и нормативите за прилагане на ОУП при община
Варна (https://agup.varna.bg/attachments/article/97/prilojenie1_pravila_normativi.pdf
) за група „Смесени многофункционални устройствени
зони“ по т.9 – смесена многофункционална устройствена зона /СМФ/ в графа 7 –
максимална кота корниз липсва посочване на максимална височина, което води до
заключението, че предвиденото с обжалвания план високо строителство />15 м/ в процесния имот е съобразено с
предвижданията на ОУП на община Варна.
Със заповед
№Г-231/24.07.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна въз основа на
оправомощаване със заповед №5513/31.12.2019г. на кмета на община Варна, е
одобрен план за регулация и застрояване за УПИ VІІ-1834 „за смесено
строителство“ с идентификатор 10135.3513.1834 с площ 1989 кв.м в кв.14 по плана
на 26 м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-224/13.06.2007г. на кмета на община Варна.
Градоустройствените показатели на обжалвания план са, както следва: етажност –
високо строителство над 15 м, плътност на застрояване – 60%, Кинт – 5.00, озеленяване – 30% и съвпадат с
тези за смесена многофункционална устройствена зона по Общия устройствен план
на община Варна, следователно спазено е изискването на чл.103а ал.2 от ЗУТ.
Оспореният
административен акт е издаден въз основа на заповед №157/23.04.2018г. на
главния архитект на община Варна за допускане изработването на ПУП и на
основание чл.135 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ и представена
скица по чл.135 ал.2 от ЗУТ при
съобразяване на решение на ЕСУТ при община Варна, изразено в т.40 от протокол
№28/23.07.2019г. Според обяснителната записка обяснителната записка на
процесния план за УПИ VІІ-1834 има действащ ПРЗ, одобрен със заповед №
Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на община Варна. Отбелязано е, че новият план е
изработен в съответствие с ОУП на община Варна, одобрен със заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Имотът – предмет на разработката е вътрешен със свободно
застрояване, като е предвидено сключено
застрояване само към едната му странична регулация – УПИ VІІІ-523 с
идентификатор 10135.3513.218. Застрояването в УПИ VІІ-1834 е предвидено да бъде
с четири нежилищни смесени многофункционални сгради, с преобладаващо нежилищно
застрояване, така че сградите да отговарят на изискванията за нежилищна сграда,
като в проекта е използван чл.35 ал.2 от ЗУТ и условията по чл.32 ал.3 от ЗУТ към съседните имоти с
нежилищно застрояване. Предвидено е и подземно застрояване, което според вещото
лице арх.Г. е до границите на парцела и съобразено с изискванията на Наредба №7
за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. УПИ VІІ-1834 попада в устройствена зона „СМФ“ от ОУП на
община Варна, където показателите на застрояване са: плътност – макс.60%,
интензивност – 5.0, озеленяване – 30%, кота корниз – неограничена, кота било –
неограничена.
Процесният имот е
собственост на заинтересованото лице С.А.Д., съгласно нотариален акт №175 том LVII рег.№17337 дело
№13092 от 12.08.2004г., който е вписан в Службата по вписвания под №121 том ІІІ
рег.№ 5791 дело №388/2004г., по силата на който С.Д. е придобил дворно място от
1758.30 кв.м, представляващо УПИ VІІ-„Главпроект“ в св.14 на 26 м.р. на гр.Варна
по ПРЗ, одобрен със заповед №Г-14/27.01.2004г. ведно с построените в него
работилница и три гаражни клетки. Изработването на ПУП за УПИ
VІІ-Главпроект е било допуснато с
предписание №0132/28.02.2007г. на главния архитект на община Варна. Молбата на С.Д.
за допускане на ПУП за ПИ 556 в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна
/понастоящем ПИ 1834/ с вх.№УТ-22-94С/18/30.11.2006г. е била разгледана от ЕСУТ
при община Варна с решение по т.73 от протокол №2/23-24.01.2007г., същата е
била уважена, като е дадено положително становище на основание чл.134 ал.2 т.6
във връзка с чл.135 ал.3 от ЗУТ за изработване на УПИ VІІ-Главпроект. Самият
имот 556 по плана на 26 м.р. на гр.Варна е бил попълнен в кадастралния план на
гр.Варна въз основа на заповед №РМ-80/23.11.2006г. на кмета на район „Младост“.
С решение по т.42 от протокол №11/20-21.03.2007г. на ЕСУТ при община Варна
проектът за ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556 „за обществено обслужване“ в кв.14 по плана
на 26 м.р. на гр.Варна. Видно от решение по т.72 на протокол
№17/08-09.05.2007г. на ЕСУТ при община Варна в законосъобразния срок не са
постъпили възражения срещу проекта за ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556. Подробният
устройствен план – план за регулация и застрояване за УПИ VІІ-556 – обществено
обслужване в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна е бил одобрен със заповед
Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на община Варна.
Следователно за имот
с идентификатор 10135.3513.1834 има действащ ПУП-ПРЗ и с обжалваната заповед е
одобрено изменението му по реда на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ – искане и съгласие на единствения собственик на имота /няма носители на ограничени вещни
права върху същия имот/ по чл. 131 ал. 2 т. 1
от ЗУТ – предмет на самия план.
Собственикът С.А.Д. на имот с идентификатор 10135.3513.1834 е
внесъл заявление за допускане изменение
на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556 „за обществено обслужване“, което е било разгледано
от ЕСУТ при община Варна, който с решение по т.4 от протокол №8/28.02.2018г. е
дал положително становище с указание проектът да бъде окомплектован с
обемно-пространствено проучване и отново да бъде внесен за съгласуване в ЕСУТ
при община Варна на основание чл.128 ал.8 от ЗУТ.
Последвало е
заявление с вх.№АУ049131МЛ/21.05.2018г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за
същия имот, който не е бил съгласуван от
ЕСУТ при община Варна видно от решение по т.13 на протокол №20/29.05.2018г. с
довод, че проектът не е отговарял на
Наредба №8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове и с
указание, че проектът трябва да бъде окомплектован с обемно-пространствено
проучване. Заявлението е било отново
разгледано от ЕСУТ при община Варна и с решение по т.27 от протокол
№35/02.10.2018г. проектът за ПУП-ПРЗ заедно с обемно-устройственото проучване,
внесен от С.Д. не е бил приет, тъй като не е отговарял на чл.31 ал.5 от ЗУТ,
като е било указано да се нанесат сградите в съседните имоти. Подадено е ново заявление с рег.№
АУ049131МЛ_001МЛ от 27.09.2018г. от С.Д. с коригиран ПУП-ПРЗ, за което няма данни в административната
преписка да е било разгледано от ЕСУТ при община Варна.
Заявление с
вх.№АУ049131МЛ_002МЛ от 15.05.2019г. на С.Д. с преработен ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 10135.3513.1834 е
било разгледано от ЕСУТ при община Варна на заседание на 21.05.2019г. с решение
по т.28 от протокол №19, проектът е бил съгласуван на основание чл.128 ал.8 от ЗУТ с указание да бъде проведена процедура по чл.128 ал.3 от ЗУТ, след което
отново да бъде внесен в ЕСУТ за приемане. След съобщаване на заинтересованите
лица – собственици на съседни имоти на проекта за ПУП-ПРЗ по заявлението от 15.05.2019г. на С.Д. са
постъпили възражения от „Инфра Експерт“ АД, от „Мавели“ АД, от „Лабиринт
Мениджмънт“ ЕООД, които са били разгледани от ЕСУТ при община Варна и с решение
по т.40 от протокол №28/23.07.2019г.
подадените възражения не са били уважени. Проектът на ПУП-ПРЗ за УПИ
VІІ-1834 „за смесено строителство“ /с
идентификатор 10135.3513.1834/ в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна е бил
приет и е предложено на компетентния орган да издаде заповед по чл.129 ал.2 от ЗУТ.
Решенията на ЕСУТ не
подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не са индивидуални
административни актове по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК, защото са част от
производството по издаване на заповедта по чл.129 ал.2 от ЗУТ. За тези решения
не важи правилото за мотивиране по чл.59 ал.1 от АПК и липсата на аргументи за
неприемане на възраженията не води до тяхната незаконосъобразност, съответно не
е основание за отмяна на заповедта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ. Не
е налице несъответствие между текстовата и графичната част, както и
обяснителната записка към проекта и решенията, с които е бил съгласуван от ЕСУТ
/т.28 от протокол №19/21.05.2019г./ и приет от ЕСУТ /т.40 от протокол №28 от
23.07.2019г./, като във всеки от тези документи е посочено предназначение за
УПИ VІІ-1834 – „за смесено строителство/.
Изложеното обосновава заключението, че обжалвания
индивидуален административен акт е издаден при спазване на административно-производствените
правила по чл.128-129 от ЗУТ /проектът е съгласуван, съобщен и приет от ЕСУТ/ и не са открити
съществени нарушения, които да водят до
отмяната на одобрения план.
По отношение на възраженията за материална
незаконосъобразност на обжалвания план, съдът изразява следните съображения:
Настоящото производство пред съда е
контролно-отменително, а не по същество, поради което материалната
законосъобразност на акта се проверява само по отношение на оспорените
констатации в него, за които страните са представили доказателства.
Градоустройствените и строителни показатели на
спорния ПУП-ПРЗ съответстват на тези от ОУП на община Варна /което е видно от
извадките от двата плана и таблиците към тях/, и с плана е предвидено високо етажно застрояване
/над 15 м/ с четири нежилищни смесени многофункционални сгради с преобладаващо
нежилищно застрояване, което се потвърждава от обяснителната записка към
спорния план и от съдебно-техническата експертиза.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че липсват доказателства за изпълнение на изискването по чл.134
ал.2 т.6 от ЗУТ за изменение на плана за
процесния имот. Достатъчно е наличието на документ за собственост, с какъвто С.Д.
разполага за УПИ VІІ-1834, за да се приеме, че е налице основание за изменение по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Правилни са твърденията на заинтересованото лице С.Д., че предвижданията на плана трябва да са
икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на
урегулираните поземлени имоти /по аргумент на чл.108 ал.5 от ЗУТ/ и предвижданията на нов план за УПИ
ХІХ-1834 не могат да ограничаван застрояването в съседни имоти, предвид
изискването да се осигури равна възможност за застрояване на всички съседни
имоти, съгласно даденото с общия устройствен план предвиждане.
Съгласно чл.25 от ЗУТ, застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които
според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или
по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. Разликата между тях е посочена в чл.48 ал.2 т.1
б.“е“ от Наредба № 8
от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно:
вътрешните линии на основното застрояване: задължителни линии, до които е
задължително да се разположи застрояването, и ограничителни
линии, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях. В графичната част на оспорения акт с червена
пунктирна /прекъсната/ линия е посочени ограничителните линии на застрояване в
УПИ VІІ-1834. По правилата на проектирането, с червена плътна /непрекъсната/
линия се изчертават задължителните линии на застрояване. Тоест, в оспорения
план с прекъсната червена линии са посочени ограничителните линии, до които застрояването може да се
разположи или да отстъпи от тях.
От данните на обжалвания план е видно, че в УПИ VІІ-1834 е предвидено
нежилищно строителство, а в УПИ ХІХ-1843 е реализирано жилищно строителство –
жилищен комплекс „Лабиринт“. Съгласно чл.35 ал.1 от ЗУТ, разстоянията между жилищни и
нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно
нормативите за разстояния между жилищни сгради. В този случай дълбочината на
застрояване на нежилищната сграда се определя по реда на чл.
31, ал. 5 от ЗУТ. Посочването в проект с пунктир на
ограничителните строителни линии, до които сградата може да бъде разположена
или по-навътре от тях, не води до
извода, че не е спазено условието на чл.31 ал.5 от ЗУТ, предвид уточнението на
вещото лице, че отстъпването навътре от ограничителните линии за дълбочина на сградата над 16 м се разработва с
инвестиционен проект, а не с ПУП. Следователно,
изискването за разстояние от минимум 3 метра към имота на жалбоподателя е спазено
в обжалвания план за първите 16 метра
дълбочина, като за честта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на
урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 на чл.31 от ЗУТ се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м, което се проектира в част
„Архитектурна“ на инвестиционния проект и няма законово изискване да бъде част
от разработката на ПРЗ. Следователно, съдът възприема извода на арх.Г., че
оспорения план не нарушава изискванията
на чл.35 ал.1 от ЗУТ, на чл.31 ал.2 т.1 от ЗУТ и на чл.31 ал.5 от ЗУТ.
Жалбоподателят няма правен
интерес от оспорване на отстоянието към дъното на УПИ VІІ-1834, тъй като дъното
на имота /противоположната страна на уличната регулационна линия с ул.“Академик
Андрей Сахаров“/ не се явява граница с неговия имот и дори и да има намаляване
на отстоянието, той не се счита за непосредствено засегнат по смисъла на чл.131
ал.2 т.3 от ЗУТ, според чиято разпоредба намаляване на отстоянието засяга само
съседни имоти.
Неправилно е
позоваването в жалбата на приложение №2 към чл.81 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като самата разпоредба на
чл.81 от наредбата касае имоти в територии за комплексно
застрояване в жилищни и курортни комплекси, докато устройствената зона по ОУП на община
Варна, в която се намира УПИ VІІ-1834 е смесена многофункционална.
Разпоредбата
на чл.24 ал.1 от Наредба №2/29.06.2004г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните схеми на урбанизираните територии, гласи, че
необходимият брой на местата за паркиране и гариране на МПС се определя в
зависимост от функционалното предназначение на обекта съгласно таблица
4а. Раздел V „Паркиране и гариране“ от цитираната наредба не поставя
условие гаражите и паркоместата да са проектирани извън очертанията на сградите
и видно от графичната част на плана, както и от обемно-пространственото
проучване в УПИ VІІ-1834 е предвидено подземно строителство, в което могат да
бъдат осигурени паркоместа, поради което твърдението на жалбоподателя, че не са
предвидени достатъчно гаражи и места за паркиране е недоказано /въпреки
дадената от съда процесуална възможност за допускане на съдебно-техническа
експертиза във връзка с доводите в жалбата/ и оплакването му за неспазване на чл.48 ал.2 т.1 б.“л“ във връзка
с чл.49 ал.2 от Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на
устройствените планове, е неоснователно.
Подробен
комуникационно-транспортен план по чл. 51 от Наредба №8/2001г. се
изготвя към ПУП, с който се планира комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии – по аргумент на глава Втора „Правила
за планиране на комуникационно-транспортната система“ на Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г.
за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии. Следователно, възложителят на обжалвания проект не е
бил длъжен да иска одобряване на нов комуникационно-транспортен план. По делото е представен проект за осигуряване достъп до ПИ
10135.3513.1834 към комуникационно-транспортния план и в решенията на ЕСУТ при
община Варна за съгласуване и приемане на ПУП-ПРЗ на УПИ VІІ-1834 няма данни
този проект за осигуряване на транспортен достъп до процесния имот да е липсвал
към цялостната разработка. Изложеното обосновава извода, че оспорения план не
противоречи на посочената в чл.1 ал.1 от ЗУТ законова цел.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че не е
доказано изпълнението на изискването по чл.32 ал.3 от ЗУТ, тъй като
предвиденото застрояване в имота – предмет на плана е нежилищно и разстоянието
до жилищните сгради в имота на жалбоподателя трябва да бъде 3 метра до първите
16 метра дълбочина на сградата /както е изчертано и в обжалвания план/, като
скосяването след шестнадесетия метър дълбочина трябва да бъде извършено по
правилата на чл.31 ал.5 от ЗУТ, за което спазване ще стане ясно едва с
инвестиционния проект, според вещото лице арх.Г.. В обжалваният план няма данни
какво ще бъде разстоянието между сградите в УПИ VІІ-1834, за да се приеме, че
не е спазено изискването по чл.35 ал.2 от ЗУТ. Вещото лице уточни в съдебното
заседание, че разполагането на сградите в самия имот е въпрос на проектиране с
инвестиционен проект и не е част от задължителните реквизити на ПРЗ.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК счита следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не бяха установени съществени нарушения на
административно-производствените правила по чл.128 – 129 от ЗУТ, материалния
закон е приложен правилно, спазена е установената от закона форма и цел.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган въз основа на законова
делегация по §1 ал.3 от ДР на ЗУТ и заповед за оправомощаване от кмета на
община Варна с № 5513/31.12.2019г.
Във връзка с изхода
на делото, следва да се удовлетвори претенцията за присъждане на разноски,
предявена от ответника и заинтересованото лице С.Д., за когото оспорения акт е
благоприятен. На ответникът следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
по чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в поискания размер от
100 лева. Заинтересованото лице С.Д. има право да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 375 лева платено в брой съгласно представения
договор за правна защита и съдействие с адв.В.К..
На основание чл.215
ал.7 от ЗУТ настоящия съдебен акт подлежи на касационен контрол.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.3 и ал.4
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мавели“ АД с ЕИК *********,
представлявано от изп.директор В.Д.Ж. срещу
заповед №Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на община Варна, с която е
одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за УПИ VІІ-1834 „за смесено строителство“ с
идентификатор 10135.3513.1834 в кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна,
представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №Г-224/13.06.2007г. на
кмета на община Варна.
ОСЪЖДА „Мавели“ АД с ЕИК *********, представлявано от
изп.директор В.Д.Ж. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА „Мавели“ АД
с ЕИК *********, представлявано от изп.директор В.Д.Ж. да заплати на С.А.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 375 /триста седемдесет и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: