№ 250
гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а Васева
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело
№ 20255200900122 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Ищецът С. П. Н. се явява лично, редовно призован и с адв. Л., редовно
упълномощен, с приложено по делото пълномощно.
За ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, се явява адв. М. М., редовно
преупълномощен от адв. Г. с пълномощно от днес.
Третото лице помагач В. А. Е., редовно призован не се явява.
Адв. Л.: - Да се даде ход на делото.
Адв. М.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Адв. Л.: - Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора.
Адв. М.: - Оспорвам исковата молба. Поддържам възраженията в
отговора. Във връзка с разпределената доказателствена тежест ще направя
едно доказателствено искане.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Пристъпи се към устен доклад по делото.
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането,
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихви върху претендираното
1
застрахователно обезщетение. Цената на иска е 150 000 лв. и се основава на
обстоятелствата, че водачът В. А. Е. е причинил виновно смъртта на Н. П.а,
във връзка с която нейният син С. Н. претендира обезщетение за
неимуществени вреди.
Излагат се подробни обстоятелства за влязла в сила присъда срещу
конституирания като трето лице помагач водач В. Е.. Излагат се обстоятелства
за начина, по който ищецът е преживял и продължава да преживява загубата
на починалата си майка Н. П.а.
Твърди се, че е предявена застрахователна претенция извънсъдебно, но
не е удовлетворена. Във връзка, с което от датата на предявяване се
претендират и лихви.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Възражения
по допустимостта на исковата молба не се правят. Правят се възражения във
връзка с основателността на иска. Първото е свързано с това, че отговорността
на застрахователя не била възникнала, поради обстоятелството, че водачът,
причинил смъртта на соченото лице е отнел управляваното от него МПС от
владението на собственика - негов баща и без негово знание и съгласие, което
съставлявало престъпление по чл. 346 от НК, а във връзка с отпадане на
отговорността на застрахователя ответникът се позовава на разпоредбата на
чл. 493 от Кодекса за застраховането. Оспорва се размера на иска.
Прави се и възражения за съпричиняване при условията на евентуалност
от страна на пострадалата, което се основава от обстоятелствата, че тя не се е
движила по тротоара, а се е намирала на пътното платно, като е имала
възможност да възприеме привеждането на лекия автомобил със запален
мотор в движение и да не предприеме съответното преминаване, при което е
станало пътния инцидент.
Съдът се е произнесъл по исканията за доказателства на страните с
изключение искането на ответника за допускане на съдебно-автотехническа
експертиза, по което искане е указано, че ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушване на страните.
Адв. М.: Поддържам искането за допускане на съдебно-автотехническа
експертиза. То е във връзка със своевременното възражението за
съпричиняване.
2
Адв. Л.: Предоставям на преценка на съда дали да допусне съдебно-
автотехническа експертиза. Считам, че този въпрос е изяснен още в хода на
наказателното производство, а именно това е довело до произнасяне на
осъдителната присъда, която е потвърдена от въззивната инстанция –
Апелативен съд Пловдив.
Адв. М. /реплика/: Уважаема госпожо Председател, доколкото
присъдата обхваща виновното и противоправно поведение на В. Е., тя не
обхваща поведението на самата пострадала, а именно в настоящия процес би
следвало да установим има ли и виновно и противоправно, то по-скоро е
противоправно, дали е виновно, няма значение, дали има противоправно
поведение от страна на пострадалата, т.е. както самата присъда, така и
мотивите към нея не е изследват какво е било поведението на самата
пострадала.
Постъпило е становище от третото лице помагач, наречено отговор, с
което се поддържат възраженията, направени от ответника относно размера на
иска, както и за съпричиняване от страна на пострадалата, която била
допринесла до вредоносния резултат със своето поведение, тъй като се
движила по пътното платно. В тази връзка се прави искане за допускане на
двама свидетели, по което съдът не се е произнесъл до настоящия момент.
СЪДЪТ счита, че в допълнение на вече допуснатите доказателства
следва да допусне и съдебно-автотехническа експертиза по искането на
ответника в края на отговора на исковата молба като единствено не се допуска
въпроса: „Дали поведението на пострадалата е било правилно?“, вместо
това вещото лице следва да отговори на въпроса: „Къде според данните, с
които разполага - от фотоалбума, от протокола за оглед на
местопроизшествието и др. се е намирала пострадалата към момента на
причиняване на процесното ПТП от водача на лекия автомобил – на
тротоара или на пътното платно?“.
По изложените съображения,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, която по искането на
ответника в отговора да отговори на въпросите: Къде се е намирала
3
пострадалата /на тротоара или на пътното платно/ в момента, в който е
причинено процесното ПТП от водача на процесния автомобил; Преди
сблъсъка имала ли е възможност да възприеме автомобила и от техническа
гледна точка съществувала ли е възможност пешеходката да предотврати
настъпването на ПТП с нейно участие, а ако е имала такава възможност -
какво е било възможното нейно поведение предвид обективните
обстоятелства в конкретния случай“.
При изготвяне на заключението по фактическите въпроси, касаещи
поведението и вината на водача на МПС, да бъде взета в предвид влязлата в
сила присъда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Ф..
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от днес да внесе по сметка
на Пазарджишкия окръжен съд 300 лв. предварителен депозит за
възнаграждението му.
ДОПУСКА до разпит на двама свидетели при довеждане от третото
лице помагач за следващо съдебно заседание.
В тежест на ищеца е да установи настъпването на застрахователното
събитие, съществуването на застрахователно правоотношение между
ответника и собственика на лекия автомобил, с който е причинено ПТП и
виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, причИ.та
връзка с вредите, с които се претендира обезщетение за неимуществени вреди,
както и факта, че е предявил застрахователна претенция извънсъдебно от
датата, на която това е станало.
Във връзка с възражението в отговора в тежест на ответника е да
установи обстоятелствата, на които се позовава във връзка с приложението на
чл. 493 от Кодекса за застраховането, както и на обстоятелствата, на които
основава възражение за причиняване на вредоносния резултат.
В тежест на двете страни е да установят всички обстоятелства, с които
законът и съдебната практика свързва определянето размера на
обезщетението за неимуществени вреди - смърт на близък на ищеца.
Съдът предоставя възможност на страните да вземат становище по
доклада на делото.
Адв. Л.: Нямам възражения по доклада. С оглед напомнената
4
доказателствена тежест, където е разпределено и с доклада в съдебно
заседание и задължението ни да докажем, че е налице валидно
застрахователно правоотношение аз съм поискал съдът да задължи ответната
страна да представи застрахователната полица за процесното МПС към
датата на събитието - 21.05.2023 г.
Адв. М.: Не сме представили полицата с отговора на исковата молба,
защото ние нямаме такова задължение до този момент.
Адв. Л.: На основание чл. 190 от ГПК съдът ви е задължил с
определението си да представите копие.
Адв. М.: Пропуснал съм, понеже няма номер на полицата. В следващо
съдебно заседание ще представя. Ние не оспорваме, че има подписана
застрахователна полица между ЗД „Бул Инс“, но тя дори не е с бащата на
момчето, а е с трето лице. Ние не оспорваме, че има такава полица, но
оспорваме дали тази полица има покритие, доколкото сме изложили съответни
твърдения. Самото сключване на полицата е между ЗД „Бул Инс“ и А. Ж. Г. по
отношение на лек автомобил „БВМ 530Д“ с рег. № РА 5905 КВ. Полицата
покрива периода. Ще представя полицата.
Адв. Л.: Отново във връзка с доказателствената тежест и нашето
задължение да установим в процеса, че доверителят ми предявява претенция
преди да заведем иска, аз съм навел твърдения в исковата молба, че на
24.01.2024 г. доверителят ми С. П. Н. чрез пълномощник е подал в „Бул Инс“
АД, клон Пазарджик заявление за регистриране на щета и претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, посочил е и банкова сметка, по
която да бъде преведено евентуално договореното по споразумение
обезщетение, но на 09.02.2024 г. е получил писмо от „Бул Инс“ АД с изх. №
НЩ-010091, което е подписано със запетая.
Адв. М.: Имам доказателствено искане във връзка с указанията, че
носим тежестта да установим основанието па чл. 493 от КЗ моля да ни бъде
допуснат като един свидетел при режим на призоваване, а именно А. В.ев Е. с
адрес с. Д., общ. Пазарджик, ул. 35-а № 6А. Това е бащата, който твърди, че не
е предоставил ключовете за автомобила на сина си. Искам да установя, че не е
предоставил ключовете за управление на своя син и че синът му
противозаконно е взел ключовете за автомобила и самият автомобил да го
управлява. Други искания нямам.
5
Адв. Л.: Бих репликирал колегата, че чл. 9 от НК ясно определя какво
представлява престъплението – общественоопасно деяние, извършено
виновно, обявено от закона за наказуемо, но има и презумпция за
невиновност, но тук няма изобщо данни за това да е признат за виновен. Ако
ангажират доказателства, нека бъдат такива.
Адв. М.: Не е имало наказателно производство срещу собственика на
автомобила. Тези наказателни производства не ги образувам нито аз, нито в
молба на доверителя ми. Дали едни ключовете са доброволно са предадени на
едно лице да управлява автомобила или не, може да ни каже собственикът на
автомобила. Ако бъдат установени данни, че има извършено престъпление от
общ характер, доколкото ми е известно съдът има служебното задължение да
сигнализира органите на реда. Аз не мога да го направя към настоящия
момент, тъй като не съм изслушал свидетеля. Ако изслушаме свидетеля какво
ще ни каже мога и аз да подам сигнал. Всички сме наясно, че за престъпление
от общ характер единственият компетентен да повдига обвинение това е
прокуратурата.
СЪДЪТ счита, че не следва да допуска разпит на свидетел, тъй като чл.
493 от КЗ изрично предвижда хипотеза за освобождаване на застрахователя от
отговорност при извършено престъпление по чл. 346 от НК, а в гражданския
процес със свидетелски показания гражданският съд не може да решава
въпроса извършено ли или не едно или друго престъпление. Ответникът не се
позовава на влязла в сила присъда, нито на висящо производство за деяние по
чл. 346 от НК срещу третото лице-помачат, причинило ПТП.
По изложените съображения
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане на разпит на свидетел за
установяване на факта дали водачът на лекия автомобил е отнел
противозаконно владението му, тъй като релевантният факт според
разпоредбата на чл. 493 от Кодекса за застраховането е: да е извършено
престъпление по чл. 346 от НК, което не може да се установява с гласни
доказателства в гражданския процес.
Адв. Л.: Водим и моля да бъдат разпитани като свидетели в днешното
6
съдебно заседание Д. Т. В. и Г. С. М..
Адв. М.: Не се противопоставям.
Съдът намира, че следва да бъдат допуснати до разпит като свидетели
по делото в днешното съдебно заседание Д. Т. В. и Г. С. М., за това
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетели по
делото Д. Т. В. и Г. С. М..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Д. Т. В.: – 85 г. българин, български гражданин, неосъждан, женен, без
родство и служебни отношения със страните.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НПК.
Свид. В.: Желая да бъда свидетел, обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Л. свидетелят В. отговори:
Познавам С. Н.. Познавах неговата майка много добре. Ние сме съседи.
Знам, че е починала. Тя беше тръгнала за магазина. Нашата врата е срещу
улицата, даже ако бях стоял още 2 – 3 минути щях да стана свидетел. Почина
при инцидент с колата с момчето, то е ромче. Той е бил в колата и я блъска на
заден ход. Преди инцидента бяха в много добри отношения. Мъжът й почина,
големият й сина също почина и останаха само двамата. Той живееше в града,
но всеки ден идваше при майка си. През лятото беше поС.но при майка, на
село. Пред тях имаше пейка, тя седеше на нея, аз често ходех при нея да си
говорим и казваше, че С.чо още го няма. Аз я успокоявах, че ще дойде, всеки
ден идва. Лично съм бил там, когато ми казваше тези неща. Беше яка жена, в
смисъл слаба, беше здрава и си работеше. На Д.ден идваше у нас, на Никулден
ние ходихме. Работеше си, с моята жена си разменяха разсад. Дори и на тази
възраст поС.но се занимаваше със земеделие, кокошки гледаше. Никога не си
спомням да са имали разправии Н. със сина й. След като тя почина С. ходеше
все едно не беше, аз го успокоявах, но той не можеше да приеме, че майка му я
няма.
Адв. Л.: За сега нямам въпроси към свидетеля, но оглед въпросите на
ответната страна може да задам още въпроси.
7
На въпроси на адв. М. свид. В. отговори:
Свид. В.: С. има семейство в Пазарджик – има син и дъщеря. Съпругата
му е жива. Знам, че жена му се казва Е., на децата не помня имената. Те по-
рядко от него идваха на село децата му. Той беше всеки ден на село. Връзката
между майка и син беше много здрава.
Адв. М.: Нямам въпроси към свидетеля.
На въпроси на адв. Л. свидетелят В. отговори:
Свид. В.: След като почина майка му всеки ден е на село, защото няма
кой, брат му почина отдавна и вече си живее на село. Ходи от време на време в
града. Като дойде се виждаме, разговаряме. Споменава майка си, защото му е
много тежко, че няма никой в къщата и няма кой да го посрещне. Имаха много
здрава връзка майка и син.
Не познавам това момче, нито по име, нито по нищо. Ние сме на
центъра, покрай нас минава, виждал съм го в колата, но не му знам името, по
физиономия го познавам.
Страните поотделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се
освободи.
Със съгласието на страните свидетелят беше освободен от
съдебната зала.
Г. С. М.: – 79 г. българин, български гражданин, неосъждан, женен.
Първи братовчед на ищеца.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НПК.
Свид. М.: Желая да бъда свидетел, обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Л. свидетелят М. отговори:
Познавам майката на С. - Н. П.а. Много добре я познавам, там съм
израснал. Живея в с. Д.. Добра жена, жизнена. Последно се виждахме
всекидневно. Спирах да си говорим. Говорихме си като роднини. За нейната
смърт без да искам присъствах на инцидента. Разбрах, че е тръгнала за
магазина. Видях, че има събрани хора. Прибирах се от бившето стопанство,
видях събрани хора и полицията беше вече дошла. Разбрах, че е станало ПТП,
даже се поинтересувах как е станало – шофьорът давал нещо назад и я
блъснал.
8
Адв. М.: Възразявам свидетелят да установява факти, за които не е
допуснат.
Свид М.: В момента не бях разбрал, че е починала, защото казаха, че
линейка е дошла и я вдигнала. В крайна сметка разбрах, че е починала. Преди
този инцидент за мен беше жизнена жена на тези години, срещахме се, тя
ходеше на магазина, пием кафе, питам за братовчеда. Ходил съм до тях за
разсад. Тя гледаше разсад, виждахме се много често. Не е залежала жена за
тези години, в движение беше. Тя си гледаше разсад в двора, гледаше и
кокошки. Според моето виждане е, че С. всекидневно или през ден идваше при
нея. Те бяха в много добри отношения. Той е добър човек, тя добра жена. Той
правеше ремонт на къщата. За мен бяха в много добри отношения. След като
майка му почина сме се виждали, чувахме се по телефона и съм го питал как е.
Виждах промяна в него. Моята съпруга казваше, че С. изглежда като болен,
недобре външно. След този случай като че ли се появиха болежки у него. Той
ми казваше, че не може да спи, че не може да му излезне от ума смъртта на
майка му. Той си знае какво му е. Не познавам момчето, което управляваше
автомобила. Виждал съм го, че минава със същия автомобила, но не знам как
се казва. Виждал съм го, че минава с този автомобил, правило ми е
впечатление, че тези деца взеха да карат тези коли.
На въпроси на адв. М. свидетелят М. отговори:
Свид. М.: Не съм Н. виждал всеки ден да ходи на магазина. През
няколко дни, няколко пъти в седмицата съм я виждал. По принцип я питах как
сте, как е С., помага ли ти и тя ми отговаряше, че е доволна много от него.
Някой път се виждаме през седмица, не е всеки ден да се виждаме.
Страните поотделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се
освободи.
Със съгласието на страните свидетелят беше освободен от
съдебната зала.
Страните поотделно: Нямаме други доказателствени искания.
Делото следва да бъде отложено за друга дата за събиране на
допуснатите допълнително доказателства, поради което
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16.12.2025 г. от 09:45 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес.
Третото лице помагач уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице В. Ф. след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:46 часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10