Р Е Ш Е Н И
Е
№………./05.05.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
И. Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1094 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по:
1/ въззивна жалба № 1677/10.01.2019г. И.С.И.,
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния й представител адв. Т.З. от ВАК, срещу
решение № 5202/17.12.2018г., поправено с решение № 533/11.02.2019г., и двете
постановени по гр.д. № 11929/2016г. по описа на ВРС, в частите, с които са отхвърлени исковете на въззивницата срещу С.В.С.,
ЕГН ********** 1/ за премахване на врата, изработена от железни профили,
боядисана в зелен цвят, състояща се от две крила, отразена на представената
скица на л.303 от в.л. Ш.Х.от делото в червен
цвят, на осн. чл. 109 ЗС; 2/ за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като
обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата 15.9% ид. части от жилищна
сграда с идентификатор 10135.2553.328.3, находяща се в гр. Варна, ул. „Бели
лилии“ 11а за периода от 07.09.2011г. до 07.09.2016г., на основание чл. 31, ал.
2 ЗС и на сумата в размер на 853,18 лв.,
претендирана като обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници
с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата от
02.10.2013г. до 05.10.2016г.; 3/ за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като
обезщетение за ползване на притежаваните 1/2 ид. част от гараж с идентификатор
10135.2553.328.7, находящ се в гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а за периода от
07.09.2011г. до 07.09.2016г., на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата в размер на 853,18 лв., претендирана като
обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до
05.10.2016г.; както и в частта , с която въззивницата е осъдена да заплати на С.В.С. сторените в
производството разноски в размер на 674,65
лв. на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
2/ Частна жалба № 37628/27.05.2019г. от И.С.И.,
ЕГН: ********** срещу определение № 6093/14.05.2019г. с което е оставено без
уважение молбата й, инкорпорорана във въззивна жалба вх.№ 1677/10.01.2019г., за
изменение на решението № 5202/17.12.2018г. по гр.д. № 11929/2016г., в частта за
разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
3/ Частна жалба вх. № 4512/12.02.2019г. от
С.В.С., ЕГН ********** срещу определението на ВРС с № 1554/31.01.2019г. за
оставяне без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК.
4/ Въззивна жалба вх. № 13841/22.02.2019г.
от С.В.С., ЕГН ********** срещу решение № 533/11.02.2019г., с което е допусната
поправка на ОФГ в решението на ВРС като навсякъде в диспозитива
административния адрес следва да се чете: ,,гр. Варна, ул. Бели лилии № 11а”,
на осн. чл. 247 от ГПК.
В основната въззивна жалба е
изложено становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Сочи се, че съдът превратно е възприел част от
свидетелските показания на дъщерята на страните Искра Величкова, а друга част
напълно е игнорирал, което е довело до отхвърляне на негаторния иск. Изразява
несъгласие с изводите на съда за липса на доказателства за доказателства
относно едноличното ползване на жилищната сграда и гаража, както такива относно
липсата на надлежна покана до ответника за заплащане на обезщетение за
едноличното ползване на двата имота. Излага се, че искане за заплащане на
обезщетение за едноличното ползване на гаража е отправено към въззиваемия с
писмена молба за откриване на производство по сметки по делбеното дело, по
което претенцията е приета за разглеждане с определение № 2/05.01.2011г.,
постановено по гр.д. № 1578/2000г. на ВРС. Счита, че и двата иска по чл.31,
ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД са доказани до размерите, посочени от вещите лица по
проведените съдебни експертизи, в които размери следва да бъдат уважени.
В депозирания в срок отговор
въззиваемият излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно.
В частната
си жалба въззивницата излага становище за неправилност на определението по
чл.248 ГПК досежно присъдените в полза на въззиваемия съдебни разноски. Сочи,
че по делото не е предтавен списък по чл.80 ГПК от ответника, така и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Намира, че на същият не
следва да се присъждат разноски, сторените по повод предявения от него насрещен
иск, представляващи заплатена държавна такса и заплатени депозити по
извършените съдебни експертизи. Сочи се, че от мотивите на съда не става ясно
откъде се получава сумата от 674,65 лв., която жалбоподателката следва да
заплати на въззиваемия.
В
депозирания в срок отговор въззиваемият излага становище за неоснователност на
частната жалба и моли за потвърждаване на определението за присъждане на
разноски, като правилно и законосъобразно.
С въззивната
си жалба С.С. излага становище за неправилност на постановеното решение за
отстраняване на очевидна фактическа грешка. Сочи, че е собственик на имот на
адрес гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11 и никога не е притежавал такъв на адрес
гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а.
Въззиваемата
по тази жалба излага, че процесните имоти се намират на административен адрес
гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а, поради което моли жалбата да се остави без
уважение.
С частната
си жалба въззивникът С. изразява недоволството си от определението от
31.01.2019г., което намира за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Счита, че при положение, че липсва произнасяне по искането на процесуалния му
представител за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, то
мотивът, че не е налице приложен списък за разноски, е необоснован.
Въззиваемата по тази жалба намира
атакуваното определение за законосъобразно. В условията на евентуалност,
намира, че не са налице условията за определяне на адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ЗА и моли това искане да се остави без уважение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова
молба от И.С.И. срещу С.В.С., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС.
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици
на: 1/ сграда на два етажа с
мансарден етаж, с идентификатор № 10135.2553.328.3 по КККП на гр. Варна,
построена, на етап груб строеж, в дъното на УПИ VI-840, 841 от кв. 40 по плана
на 25-ти подрайон на гр. Варна, ведно с прилежащите части от общите части на постройката
и от дворното място, съсобствен при квоти за И.С.И. 15.90% ид. части, за С.В.С.
15.90% ид. части, В.К.Х. и С.И.Х.с обща квота 35.70% ид. части в СИО, С. В.С. и
С.А.С.с обща квота 32.50% в СИО, 2/
гараж с две избени помещения, със застроена площ от 36 кв.м., ведно с
прилежащите части от общите части на гаража и дворното място, представляващо
УПИ № VI-840, 841 (бивш парцел VI-3694) от кв. 40 по плана на 25-ти подрайон на
гр. Варна, с идентификатор № 10135.2553.328.7 по КККП на гр. Варна имотът е
отразен като сграда с, при квоти ½ ид.ч. за И.С.И. и ½ ид.ч. за С.В.С..
Излага, че тези две самостоятелни сгради се намират в съсобствено дворно място
с площ от 717 кв. метра, с адм. адрес в гр. Варна, ул. „Бели лилии" № 11А,
с идентификатор № 10135.2553.328 по КККР на гр. Варна. Твърди се, че тази
съсобственост е възникнала за И.С.И. и С.В.С. съгласно съдебно решение №
2/31.01.2014г., постановено по гр. д. № 1578/2000 год. по описа на ВРС -
XVII-ти състав, влязло в законна сила на 28.01.2015г.
Ищцата твърди, че е собственик и на 31.8% ид.
части от дворното място, в което
се намират горецитираните сгради, което съставлява ПИ с идентификатор №
10135.2553.328, с номер по предходен план: 840, 841, и площ от 717 кв. метра по
кадастрална скица, а по документи за собственост - 730 кв. метра. Ищцата
излага, че собствеността върху ½ ид. част от 31.8% ид. части от описаното
дворно място е установена с влязло в законна сила съдебно решение по допускане
на делбата по гр. д. № 1578/2000 год. по описа на ВРС - XXV-ти състав, а
другата ½ ид. част от 31.8% ид. части е придобита въз основа на
Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Л.Т., per. № 713 в КЧСИ, с
район на действие при ВОС, постановено по изп. д. № 2009-713-0400047, влязло в
законна сила на 10.11.2010г. и вписано в книгите за вписване на 06.01.2011г.,
т.I, акт № 61, вх.per. № 109, н.д. 30. Твърди, че притежаваните от ищцата 31.8
% ид. части от описаното дворно място са прилежащи към притежаваното от нея
жилище с идентификатор с 10135.2553.328.1.1, находящо се в сграда 1 в
поземления имот.
Ищцата твърди, че през 2012г. ответникът e
извършвал фактически действия, с които възпрепятства достъпа на ищцата до
описаните имоти, както и до западната част на парцела, изразяващи се в
монтирането на следните две врати, а именно: а/ врата с едно крило, изработена
от ПВЦ, бяла на цвят, с приблизителни размери височина 1.70 метра и широчина
1.00 метър, б/ врата, изработена от железни профили, боядисана в зелен цвят,
състояща се от две крила, с приблизителни общи размери на вратата: височина
2.20 метра и обща широчина 1.70 метра, като широчината на отваряемата част е
1.00 метър, и широчината на неотваряемата част е 0.70 метра. Твърди се, че тези
врати са постоянно заключени, ключът от тях се държи единствено от ответника,
въпреки, че е искала ключ, за да й бъде осигурен достъп. Ищцата твърди също, че
жилищната сграда с идентификатор 10135.2553.328.3 (в дъното на парцела) и
гаражът с идентификатор 10135.2553.328.7 се ползват единствено и само от
ответника и тя е лишена от възможността да ползва тези имоти, съобразно
притежаваната от нея идеална част. Счита, че за нея е налице правен интерес от
претендиране на обезщетение по чл. 31, ал. 2, от ЗС. С нотариална покана с per.
№ 5916, т. 1, акт 42/05.05.2005г. по регистъра на Нотариус Л.Г., peг. № 116,
ВРС, връчена на С.В.С. на 09.05.2005г., писмено е поискала ответникът да й
заплаща съответното обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за жилищната сграда в
дъното на дворното място с административен адрес в гр. Варна, ул. „Бели
лилии" №11а. Относно гаража с идентификатор 10135.2553.328.7 твърди, че поканата
за заплащане на обезщетение е отправена писмено от ищцата до ответника с
писмената молба за откриване на производство по сметки с правно основание чл.
286 от ГПК (отм.), подадена от нея по гр. д. № 1578/2000г. по описа на XXV-ти
състав. Тази претенция по чл. 31, ал. 2 е била приета за съвместно разглеждане
в делбеното дело с определение на ВРС № 2/05.01.2011г., постановено по гр. д. №
1578/2000г.
Отправеното искане е да се осъди ответника да
прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в монтиране на описаните
две врати в съсобствено дворно място, както и да се осъди ответника да заплати
на ищцата обезщетение в размер на сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на
паричното задължение, която сума представлява обезщетение за ползването
на притежаваните от молителката 15.9% ид. части от гореописаната жилищна сграда
с идентификатор 10135.2553.328.3 за периода от 07.09.2011г. до 07.09.2016г,
съставляващо 60 месечни наемни вноски, всяка на стойност от по 150 лв. месечно,
както и сумата в размер на 853,18 лв., представляваща обезщетение за забава
върху всяка една от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който
се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г. Идентични обезщетения
по вид, размер и период/ се претендират и за ползването на гараж с
идентификатор 10135.2553.328.7. Претендират се и направените разноски по делото
- съдебно-деловодни и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че е
препятствал ищцата за някакъв достъп в дворното място, а още повече да е
монтирал врати в двора, поради обстоятелството че целият имот в т.ч. и дворното
място, са предоставили от май-юни 2000г. на синът им С. С.В., който го владее и
към момента, вкл. с допълнителните сгради и дворното място. Счита искът по чл.
109 от ЗС за неоснователен. Твърди, че ищцата не му е изпращала покани. В
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице законосъобразна и доказана по
основание и размер претенция по исковете за обезщетение, то прави възражение за
изтекла тригодишна давност на периодичните плащания по всяко едно от тях,
считано от датата на завеждане на исковата молба, на осн . чл. 111 ал. 1 б.
„в" от ЗЗД.
В срока за отговор ответникът предявява
насрещни искове за осъждане на ищцата да му заплати 1/ сумата от 14250 лв.,
представляваща обезщетение за недопускане в периода 01.08.2014г. до
20.01.2017г. до сутеренен етаж в гр. Варна, ул. „Бели лилии" № 11а, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещния иск в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
в размер на 1928,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка една
от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с
начална дата от 01.08.2014г. до 20.01.2017г.; 2/ сумата от 2035 лв.,
представляваща обезщетение за недопускане в периода 01.08.2014г. до
20.01.2017г. до таванско помещение в гр. Варна, ул. „Бели лилии" № 11а,
считано от датата на подаване на насрещния иск в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 269,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяка от месечните главници с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 01.08.2014г. до
20.01.2017г. Претендират се и направените по делото съдебно - деловодни
разноски.
С.С. излага, че И.С.И. не го допуска до
собствените му сутеренен етаж и таванско помещение в жилищната сграда в гр.
Варна, ул. „Бели лилии" 11а, поради което с нотариална покана peг. № 3108/
01.08.2014г. и констативен протокол акт № 194, том I, peг. № 3443 от
18.08.2014г. на нотариус Жельо Костов е я поканил да му заплаща сумата от 500
лв. месечно за първия обект и 70 лв. за втория.
И.И. оспорва предявените насрещни искове по
основание и размер. Оспорва твърдението на ответника за това, че целият имот, в
т. ч. и дворното място се владее от С. С.В. от м. май-юни 2000г. Оспорва
твърдението на ответника за липса на влязъл в сила съдебен акт досежно
идеалните части от дворното място. Счита за неоснователни твърденията на С., за
това, че западната част от двора била собственост на С. С. (брат на ответника)
и съпругата му Соня Спасова. Твърди, че дворното място, в което са изградени
сгради с №№ 1-7, в т ч. и процесните, има характеристиките на обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС. Твърди, че ответникът С.С. има ключове от процесните
имоти, посещава ги и пребивава в тях. След приключването на делбеното дело, от
решенията по които страните черпят права, между страните е имало спорове по
повод ползването на тези имоти. Счита, че ищецът по насрещния иск претендира
обезщетение по чл. 31, ал. 2, от ЗС за сутеренен етаж и таванско помещение в
сграда № 1 в ПИ № 10135.2553.328, които са прилежащи към нейния жилищен имот.
Излага, че нареченият сутеренен етаж е етажа, на който са разположени
принадлежащите избени помещение с №№ 1 и 2, а „таванското помещение над детската
стая" няма статут на самостоятелен обект в сграда и е прилежащо към
жилището с ид. № 10135.2553.328.1.1.
С обжалваното решение
е уважен предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на
алуминиева врата, отбелязана в син цвят
на скица на в.л. Ш.Х.на л.303, а останалите искове и на двете страни са
отхвърлени.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
С решение № 72 от
05.03.2009г. по гр.д. № 4639/2007г. на ВКС е допуснато да се извърши делба
между И.С.И., С.В.С., В.К.Х., С. И. Х., С. В.С. и С. А. С., на сграда на два
етажа, с мансарден етаж построен в дъното на УПИ VІ-840,841 от кв.40 по плана
на 25-ти подрайон на гр. Варна, при съседи: от две страни улици, парцел
V-912,913 и парцел VІІ-842, с административен адрес в гр. Варна, ул. Бели лилии
№ 11а, със застроена площ от 63,25 кв.м. и разгърната площ от 197,10 кв.м.,
построена на етап груб строеж, ведно с прилежащите части от общите части на
постройката, при квоти както следва: по 11607/73000 ид.ч. за И.С.И. и С.В.С.,
26061/73 000 ид.ч. за С.И.Х.и В.К.Х. при условията на СИО и 23725/73 000 ид.ч.
за С. В.С. и С.А.С.при условията на СИО. С решение № 316/2010г. на ВКС по гр.д.
№ 1108/2009г. е оставена без уважение молбата за отмяна на горепосоченото
решение.
С решение от
03.04.2003г. на ВРС по гр.д. № 1578/2000г. е допусната делба на жилище заемащо
първи етаж от жилищната сграда находяща се в гр. Варна, ул. Бели лилии 11,
състоящо се от входен коридор, дневна, хол, спалня, детска стая, кухня, входно
изолацинно антре, баня, тоалет, избено помещение -1 и 2 под хола и дневната, от
тавана помещението над детската стая 31,8% ид.ч. от общите части на сградата,
от тоалетната коридора противорадиционното помещение в избата от тоалетната и
коридора в тавана и дворното място,
цялото от 730 кв.м.представляващо УПИ-парцелVІ-540,841 от кв.40 по плана на
25-ти подрайон на гр.Варна между И.С.И. и С.В.С. при квоти по ½ ид.ч. С
решение по в.гр.д. № 917/2003г. на ВОС е допусната делба на гараж с две избени
помещения със застроена площ от 36 кв.м., ведно с принадлежащите части от
общите части на гаража и дворното място, находящ се в гр.Варна, ул.Бели лилии №
11а да се извърши между И.С.И. и С.В.С. при равни части.
Видно от
удостоверение изх.№ 46/00 на ВРС по гр.д. № 46/2000г. е прекратен бракът
сключен на 14.05.1974г. между И.С. С. С.В.С., като съпругата ще носи
предбрачното фамилно име Сливарска. Решението влязло в законна сила на
20.07.2000г.
С решение № 2/2014г.
по гр.д. № 1578/2000г. на ВРС, влязло в сила на 28.01.2015г., е постановено да
бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот на сграда на два етажа, с
мансарден етаж построен в дъното на УПИ VІ-840,841 от кв.40 по плана на 25-ти
подрайон на гр.Варна при съседи: от две страни улици, парцел V-912,913 и парцел
VІІ-842, с административен адрес в гр. Варна ,ул. Бели лилии № 11а, със
застроена площ от 63,25 кв.м. и разгърната площ от 197,10 кв.м., построена на
етап груб строеж, ведно с прилежащите части от общите части на постройката, при
квоти както следва: по 11607/73000 ид.ч. за И.С.И. и С.В.С., 26061/73000 ид.ч.
за С.И.Х.и В.К.Х. при условията на СИО и 23 725/73 000 ид.ч. за С. В.С. и С.А.С.при
условията на СИО, както и да бъде изнесен на публична продан гараж с две избени
помещения, със застроена площ от 36 кв.м., ведно с прилежащите части от общите
части на гаража и от дворното място находящ се в гр. Варна, ул. Белите лилии
№11а, построен в дворно място представляващо УПИ парцел VІ-840,841 от кв.40 по
плана на 25-ти подрайон на гр. Варна при начална цена определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели да се разпредели,
съобразно квотите: именно ½ ид.ч. за И.С.И. и ½ ид.ч. за С.В.С..
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 29.10.2010г. на ЧСИ Л.Т., рег.№ 713 с районна
действие ВОС на И.С.И. е възложен ½ ид.ч. от жилище, апартамент на първи
етаж от триетажна жилищна сграда ,находяща се в гр. Варна, ул. Бели лилии 11-а,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2553.328.11 по
КК, ведно с ½ ид.ч. от прилежащите му избено помещение №1, цялото с площ
от 19,98 кв.м.,1/2 ид.ч. от принадлежащото му избено помещение № 2, цялото с
площ от 17,98 кв.м. и 1/2 ид.ч. от таванското помещение над детската стая,
ведно с ½ ид.ч. от 31,8 % ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място в което същата е построена, цялото с площ от 730 кв.м.,
съставляващо имот с идентификатор 10135.2553.328.
От заключението на
вещото лице на в.л. Ш.Х.по СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че на мястото в имот №
10135.2553.328 с площ от 717 кв.м. има преграждане на две места, първото е в
източната част, отразено в представена скица в син цвят. Под издадения балкон
на жилищна сграда №1 в имота е монтирана алуминиева врата. При огледа е била
заключена. В продължение от монтираната врата до съществуващата ограда от към
улица „Бели лилии“, на два реда с обща височина -1,55 м и дължина 4м. са
монтирани метални решетъчни пана /различен тип/. В частта под решетъчните пана
има изградена малка подпорна стена /поради денивелацията на терена/, която
разделя на две нива терена, горно откъм подхода на улицата и към жилищната
сграда и втори терен на юг за паркиране в имота. Второто преграждение е между
жилищни сгради №1 и №2 на ПИ 328, отразено в представената скица с червен цвят.
На място има монтирана метална врата закрепена на метална тръбна рамка, която е
в две части –подвижна с размери 0.90 м на 1.90 м и стационарна с размер
-0.80-1.90 м. Видно от снимковия материал в долната част са плътни, а в
горната-ажур. Металната тръбна рамка е с размери -2.20м.-1.70м.
Представено е
заключението на вещото лице на в.л. Рени Попова по СТЕ, в което се сочи че за
периода 01.08.2014г. до 20.01.2017г. за избено помещение с площ от 19.98 кв.м.
и избено помещение с площ от 17.98 кв.м., таванско помещение над детска стая с
площ от 13.75 кв.м. и ид.част от 31.8% от общите части на сградата е ,както
следва за изба № 1-745 лв., за изба № 2 -671 лв. И за таванско помещение -513
лв. Пазарната наемна цена за периода от 07.09.2011г. до 07.09.2016г. за сграда
с идентификатор 10135.2553.328.3 общо 31 416 лв. За гараж с две избени
помещения със застроена площ 36 кв.м. е 3222 лв.
От заключението на
в.л. М. Т. по повторната СТЕ се установява, че пазарната наемна цена за периода
от 07.09.2011г.-до 07.09.2016г. за сграда с идентификатор 10135.2553.328.3 общо
31 523 лв. За гараж с идентификатор 10135.2553.328.7 с две избени с функция гараж с избени
помещения е 9 068,54 лв., при функция склад е -8 164,80 лв. –пазарната наемна
цена за периода 01.08.2014г. до 20.01.2017г. за избено помещение № 1 с площ от
19.98 кв.м. е 1 181 лв., за избено
помещение №2 с площ от 17.98
кв.м.-1194лв. и за таванско помещение -1061 лв.
От заключението на
вещото лице на А.К.по ССЕ се установява, че обезщетението за забава за
процесния период 05.10.2013г.-05.10.2016г. дължимо върху всяка порсрочена
вноска от по 150 лв. за 15.90% ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор
10135.2553.328.3 е общо 853.18л. ,за ½ ид.ч. от гараж с идентификатор
10135.2553.328.7е в размер на 852,70 лв. Обезщетение за забава за периода
01.082014г. до 20.01.2017г. върху главница от 500 лв.за сутеренен етаж на имот
в гр.Варна, ул.Белите лилии №11а е 1928.46лв., за таванско помещение при
главница 70лв. Месечно е в размер на 269,98 лв.
По делото е приета и
неоспорена от страните ССЕ относно дължимото обезщетение за забава по всяко
едно от дедените заключения по СТЕ.
От показанията на
разпитаната по делото свидетелка Искра Величкова, дъщеря на страните, ценени с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че е живяла в имота на ул.
„Бели лилии“ № 11 до момента, в който се омъжила преди 18 години, там останал
да живее брат й. Когато е в България посещава брат си и майка си в имота. От 4
до 6 месеца пребивава в България. В началото на 2012 г. били изградени две
гаражни врати към улицата „Бели лилии“ до обект № 5 до ъгъла, отразен на
скицата, като между ъгъла и обект № 1 било изградено оградно съоръжение на
височина около 2 м., оградата е тънко съоръжение - телена, зелена ограда, която
завършва с бяла врата ПВЦ на височина два метра на един, която трайно се
заключва. Между сграда № 1 и сграда № 2 има зелена врата, която е 1.50 м. на 2
м., самата врата е плътна в долната си част с номер на нея поставен - 11, като
на всички въпросни врати също са поставени тези номера 11. Лично баща й С.С.
наблюдавал събарянето на старата ограда от към ул. „Бели лилии“, те били
съборени от двама работници, които той назначил. Впоследствие са сложени
въпросните гаражни врати, както и това зелено ограждение между улицата и сграда
№ 1, с прикрепената към него бяла ПВЦ врата с трайно заключване. Лично
свидетелката е видяла да отключва вратите само баща й през цялото това време.
Вратата към улица „Детелина“ и до сграда № 2 не знае кой я е монтирал.
От показанията на
свидетелката А., разпитана по искане на ищцата се установява, че от 12 години
живее на ул. Бели лилии. Към пътя има решетки и там има две коли, едната кола е
на С., другата на брат му. Те паркират до нейния прозорец. Там има бяла
алуминиева врата, през ъгъла наляво и има една желязна зелена врата и двора е
заключен. С. монтирал тази врата преди четири - пет години. До задната част на
двора И. няма достъп, там така във вид на буквата Г има желязна врата. Тази
врата я отваря С., другите нямат ключове.
От показанията на
разпитания по делото свидетел В., син на страните по делото, ценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК се установява, че живее на ул. Бели лилии 11 в
гр. Варна, откакто е роден. От 2000г. има достъп, както и достъп до целия двор.
Обитава апартамент на целия първи етаж на посочения адрес. В дворното място има
една основна врата, която е към улицата Бели лилии. Това е метална врата с
бетонна основа, зелена на цвят. В двора има още две врати, ПВЦ врата към
долната част на двора и още една метална, която е в задната част, металната
врата е светлозелена на цвят. Тези врати се заключват. Има ключ за тези врати.
Не знае кой друг има ключ за тези врати. Единствено баща му е виждал да влиза и
излиза през тези врати. Тези врати са изграждани от дядо му преди доста години.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По
въззивна жалба № 1677/10.01.2019г.:
Искът по чл. 109
от ЗС е предоставен на разположение на собственика на недвижим имот за
защита срещу трети лица, включително и съсобственици, които чрез конкретни
действия или бездействия препятстват или ограничават възможността му да
упражнява правото на собственост в определена степен. С предявяването му се
цели да бъде преустановено неоснователно въздействие или да бъдат премахнати
последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът
да въздейства върху вещта. За уважаването на иска е необходимо наличието на
двете кумулативно изискуеми предпоставки: неоснователността на действията на
ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем.
В конкретния случай
между страните няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява
наличието на съсобственост помежду им относно дворно място с площ от 717 кв.
метра, с адм. адрес в гр. Варна, ул. „Бели лилии" № 11А, с идентификатор №
10135.2553.328 по КККР на гр. Варна, както и изградени обекти в него. От друга
страна, от събраните по делото гласни доказателства, не се установява
ответникът по иска да е поставил желязна метална врата, изработена от железни
профили, боядисана в зелен цвят, състояща се от две крила разположена между
жилищни сгради № 1 и № 2, отразени на изготвената скица на л.303 от делото в
червен цвят. Свидетелката И.В.заявява, че не знае кой е поставил тази врата, а
свидетелят С. В. сочи, че вратите в двора са изграждани от дядо му преди повече
от десет-двадесет години. Посочените свидетели са син и дъщеря на страните и
техните показания следва да се кредитират, доколкото и двамата са в еднаква
родствена близост със спорещите по делото. Още повече, че и третия свидетел А. А.излага,
че от 12 години живее под наем в основната жилищна сграда в имота и зелената
желязна врата е била там, когато тя е започнала да живее там.
Посочената
установеност обуславя извод за недоказаност на предявения негаторен иск по
отношение на процесната желязна врата, оцветена в червен цвят на скицата на
вещото лице Х., поради което следва да бъде отхвърлен.
За основателното
провеждане на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, в тежест на ищеца е да докаже,
че съсобствената вещ е ползвана единствено от ответника през процесния период,
че е бил лишен от възможността да ползва вещта и е поискал писмено обезщетение
за това. Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя
неоснователността на иска. В конкретния случай, настоящият съдебен състав е
длъжен да зачете влязлото в сила решение по допускане на делбата, по силата на
което страните са съсобственици на жилищна сграда с идентификатор
10135.2553.328.3 и гараж с идентификатор 10135.2553.328.7, находяща се в гр.
Варна, ул. „Бели лилии“ 11а. От събраните по делото доказателства се установява,
че по делбеното дело, ищцата И. е предявила претенции по сметки, която е
претендирала от ответника обезщетение за едноличното ползване на процесните две
сгради. По делото е представена нотариална покана от И.И., връчена на С.С. на
09.05.2005г., с която последният е поканен да й заплаща обезщетение за
“...сградата в дъното на двора..”. От друга страна, по делото не се установява
ответникът да е ползвал еднолично процесната сграда с идентификатор №
10135.2553.328.3. Напротив, установено е, че същата е в груб строеж и не се
обитава от никой. По отношение ползването на процесния гараж се събрани
противоречиви доказателства. Така св. В., излага че същият се ползва от роми, а
св. В., че се отдава под наем, но не се установява кой е допуснал или сключил
договор за наем с третите лица. На следващо място следва да се посочи, че по
делото липсват доказателства за изпратена и достигнала до ответника писмена
покана за заплащане на обезщетение за ползване на гаража. Липсата на изискуемите
предпоставки за уважаване на иска, обуславя извод за неоснователност на двата
иска по чл.31, ал.2 от ЗС.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС в
обжалваните части следва да бъде потвърдено.
На
осн. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА въззивницата следва да заплати на
процесуалния представител на въззиваемия – адв. И.К. адвокатско възнаграждение
в размер на 1645 лв.
По частна жалба № 37628/27.05.2019г. на И.И. срещу определение № 6093/14.05.2019г., с което е оставено без
уважение молбата й, за изменение на решението № 5202/17.12.2018г. по гр. д. №
11929/2016г., в частта за разноските:
Въззивницата
счита, че след като ответникът не е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение през първата инстанция, при отхвърляне на част от
нейните искове не би следвало да се присъждат в нейна тежест разноски. Намира,
че единствените разноски, които би могъл да претендира ответникът са сторените
по предявените от него насрещни искове. Последните обаче са отхвърлени и затова
на ответника не се дължат разноски.
Настоящият
състав не споделя изложените доводи от частната въззивница, които, ако се
приемат, следва по аналогия да се отразят и на нейните разноски. Това е така,
тъй като единствено уважен е иска й по чл.109 ГПК, и то частично и не би
следвало да се вземат направените от нея разноски по отхвърлените й искове.
Сторените разноски от ответника са както за защита по предявените срещу него
искове, така и по предявените от него такива, и са в общ размер от 1349,26 лв.,
поради което и предвид изхода на спора присъдените в полза на ответника са
половината от тази сума. Не са налице основания за изменението в тази му,
затова обжалваното определение следва да се потвърди.
По частна жалба
вх. № 4512/12.02.2019г. от С.С. срещу определението № 1554/31.01.2019г. на
ВРС, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК.
Искането на
ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е
своевременно направено и съдът е дължал произнасяне по същото. Позоваването на
първоинстационния съд на т.9 от ТР № 6/2013г. по тълк. Дело № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС е некоректно, доколкото цитираното разрешение касае хипотезата на
изменение на решението в частта за разноските. В случая, съдът не се е
произнесъл по искането на процесуалния представител на ответника за присъждане
на адвокатско възнаграждение, поради което следва да се приложат задължителните
указания на ВКС, дадени в т.8 от същото тълкувателно разрешение, съобразно
които такова искане е допустимо дори и при липсата на представен списък по
чл.80 от ГПК. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата
на адв. И.К..
По въззивна жалба вх. № 13841/22.02.2019г. от С.В.С., ЕГН ********** срещу решение № 533/11.02.2019г. с което е
допусната поправка на ОФГ в решението на ВРС като навсякъде в диспозитива
административния адрес следва да се чете: ,,гр. Варна, ул. Бели лилии № 11а”,
на осн. чл. 247 от ГПК:
От множеството
писмени доказателства по делото – нотариални актове, скици, данъчни оценки,
съдебни актове по водени между страните съдебни производство, се установява, че
административния адрес на процесния имот е гр. Варна, ул. Бели лилии № 11а. Ето
защо районният съд правилно е отстранил допуснатата от него очевидна фактическа
грешка. Същото не страда от пороци, макар и такива да не наведени от въззивника
С., поради което въззивната жалба следва да се остави без уважение.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5202/17.12.2018г., поправено с решение №
533/11.02.2019г., и двете постановени по гр.д. № 11929/2016г. по описа на ВРС,
в частите, с които са отхвърлени
исковете на И.С.И., ЕГН ********** *** срещу С.В.С., ЕГН ********** 1/
за премахване на врата, изработена от железни профили, боядисана в зелен цвят,
състояща се от две крила, отразена на представената скица на л.303 от в.л. Ш.Х.от
делото в червен цвят, на осн. чл. 109
ЗС; 2/ за заплащане на сумата от 9
000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на притежаваните от
ищцата 15.9% ид. части от жилищна сграда с идентификатор 10135.2553.328.3,
находяща се в гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а за периода от 07.09.2011г. до
07.09.2016г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и на сумата в размер на 853,18 лв., претендирана като
обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до
05.10.2016г.; 3/ за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на
притежаваните 1/2 ид. част от гараж с идентификатор 10135.2553.328.7, находящ
се в гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а за периода от 07.09.2011г. до
07.09.2016г., на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата в размер на 853,18 лв., претендирана като
обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до
05.10.2016г.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********
*** да заплати на адв. И.К. от ВАК сумата от 1645 лв. /хиляда шестстотин
четиридесет и пет лева/, представляващо адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на осн. чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6093/14.05.2019г. с което е оставено
без уважение молбата на И.С.И., ЕГН ********** за изменение на решението №
5202/17.12.2018г. по гр.д. № 11929/2016г., в частта за разноските, на осн. чл.
248 ГПК.
ОТМЕНЯ определението № 1554/31.01.2019г. за оставяне без
разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК на С.В.С., ЕГН ********** и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата на
адв. И.К..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 533/11.02.2019г., с което е допусната
поправка на ОФГ в решението на ВРС като навсякъде в диспозитива
административния адрес следва да се чете: ,,гр. Варна, ул. Бели лилии № 11а”,
на осн. чл. 247 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: