№ 6355
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Ю. Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100501093 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Е. П. П. (починал след подаване на въззивната жалба и заместен в
процеса от законните му наследници В. Г. П., П. Е. П., М. Е. П. и Ю. Е. И.) срещу решение
№ 10243 от 20.09.2022 г., постановено по гр. дело № 2069/2022 г. по описа на СРС, 72 състав,
в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 737,88 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода 01.09.2018 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.10.2021
г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 136,04 лв., мораторна лихва за периода
15.08.2019 г. – 17.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр.д. № 60499/2021 г. по описа на СРС, 72 състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че
липсват доказателства за възникване на облигационно правоотношение между страните
предвид липсата на открита партида на негово име в топлопреносното предприятие.
Поддържа, че не е вещен ползвател на имота и откритата партида за жилището не е на
1
негово име, поради което не е в облигационни отношения с ищеца. Счита за недопустимо
първоинстанционният съд да основава решението си на изключени от делото писмени
доказателства, като оспорва приетото заключение на ССЕ и намира, че същото не следва да
се съобразява при решаване на спора. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба. С
писмена молба преди откритото съдебно заседание във въззивното производство изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, справки от НБД
„Население“) се установява, че собственици на описания топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „******* 1, с клиентска партида с абонатен
номер при ищеца 94658, са били П.С. П. и М.Н. П., които на 28.01.1997 г. са дарили имота на
сина си Е. П. П. и са си запазили пожизнено право на ползване върху него. Видно е, че П.С.
П. е починал на 26.12.1999 г., а М.Н. П. – на 30.06.2008 г., т.е. към процесния период м.
05.2018 г. – м. 04.2020 г. вещното право на ползване върху имота вече е било погасено и
собственик с пълен обем права е бил първоначалният ответник Е. П. П..
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
2
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, ответникът е бил потребител на доставената в
апартамента топлинна енергия през процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. и
същият се явява задължено лице за заплащане на стойността на потребената енергия в
жилището като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през този период.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба за
липсата на облигационно правоотношение поради неподадена от ответника молба-
декларация за откриване на партида – представянето на такава не е задължително за
установяване качеството потребител на топлинна енергия при доказано право на
собственост върху топлоснабдения имот и липса на данни за учредени вещни права върху
него в полза на трети лица – учреденото в полза на родителите на ответника ограничено
вещно право на ползване върху жилището вече е било погасено към процесния период,
поради което единствено задължено лице за заплащане на стойността на консумираната
топлинна енергия в имота е бил неговият собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът П.
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, следва
да се приеме, че между Е. П. П., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018
г. – м. 04.2020 г. и същият дължи стойността на потребената топлинна енергия в имота
съобразно правото си на собственост върху него.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Несъмнено е, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
топла вода по показанията на един водомер, за четири радиатора с поставени индивидуални
уреди за измерване на топлинната енергия, за щранг лира в банята, както и за сградна
3
инсталация, като за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена
стойност на потребена топлинна енергия в размер на 628,14 лв., а за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер
на 994,62 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди (видно от заключението на СТЕ), като при съобразяване на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019
г. е в размер на 1001,20 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер
на 373,06 лв.), а за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 1037,45 лв. (след
добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 42,83 лв.), т.е. общо сумата за
потребена топлинна енергия в имота за двата отчетни периода е в размер на 2038,65 лв.
Първоинстанционният съд е разгледал по същество наведеното от ответника при условията
на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност и като е съобразил погасения по
давност период, както и периода, в който общият топломер е бил негодно техническо
средство за измерване, правилно е уважил иска за главница за сумата от 737,88 лв. за
периода м. 09.2018 г. – м. 08.2019 г.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че
първоинстанционното решение не се основава на документите, които са изключени от
доказателствения материал по делото – установено е, че дялово разпределение в сградата
през процесния период е извършвано от ищцовото дружество, като договорът с „Техем
Сървивис“ ЕООД не е обсъждан в решението, а останалите изключени документи (изготвени
на общо събрание на етажната собственост в сградата) са неотносими към спора, като
наличието на облигационно отношение между страните се установява изцяло от
представения нотариален акт и изготвените справки от НБД „Население“. По делото не е
допусната съдебно-счетоводна експертиза и заключение по такава не е приемано от
първоинстанционния съд, поради което възраженията на въззивника срещу използвани от
вещото лице по ССЕ фактури и други документи, извън приетите по делото, са
4
безпредметни.
С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивника
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено. Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи срещу правилността на
решението в частта по присъдената мораторна лихва, поради което въззивният съд не следва
да излага собствени мотиви по този въпрос, а следва да потвърди изцяло решението в
обжалваната част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, както и в размер на 48,17 лв.,
доплатена държавна такса за първоинстанционното производство съобразно уважената част
от исковете.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10243 от 20.09.2022 г., постановено по гр. дело № 2069/2022 г.
по описа на СРС, 72 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. П. П., ЕГН **********, починал в хода на процеса и
заместен от законните му наследници В. Г. П., ЕГН **********, П. Е. П., ЕГН **********,
М. Е. П., ЕГН ********** и Ю. Е. И., ЕГН **********, положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 737,88 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „******* 1, ап. 9, за периода 01.09.2018 г. –
31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.10.2021 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 136,04 лв., мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. –
17.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
60499/2021 г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, П. Е. П., ЕГН **********, М. Е. П., ЕГН ********** и
Ю. Е. И., ЕГН **********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция, както и
сумата от 48,17 лв., доплатена държавна такса за първоинстанционното производство
съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6