Решение по дело №2520/2021 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№................

гр. София, 10.06.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                         Председател:  ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                        СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 2520 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 11.12.2020г. по изп.д. №20208510402474 на ЧСИ с рег. №851, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по възражение на жалбоподателя разноските на взискателя „Г.С.М.П.“ ЕООД за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Възраженията в жалбата са, че размерът от 400 лв. на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не разкрива фактическа и правна сложност, по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят не дължи възстановяване на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба и тъй като не са приложени изпълнителни способи за принудително изпълнение на вземането по изпълнителния лист.

Взискателят „Г.С.М.П.“ ЕООД оспорва жалбата и претендира разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу нея.

Жалбата е неоснователна.

Приетият с актове на съдебния изпълнител размер от 400 лв. на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело е в рамките на минималните размери, предвидени с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., което изключва възможността за извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че нормативното основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) действително предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски (изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв).

Жалбата следва да бъде отхвърлена, но независимо от изхода на производството по чл. 435 и сл. ГПК претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за това производство не може да бъде уважена, тъй като за разлика от представените по изпълнителното дело доказателства, които установяват уговорено, но и платено адвокатско възнаграждение от взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело, представено с писменото възражение срещу жалбата споразумение установява уговорено адвокатско възнаграждение за защита срещу жалбата, платимо в тридневен срок от сключване на споразумението, но с възражението не са представени доказателства за реално плащане на възнаграждението.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 11.12.2020г. по изп.д. №20208510402474 на ЧСИ с рег. №851.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г.С.М.П.“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :  1.                                 2.