Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5534
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5534/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №69448 от 14.03.2020 г постановено по гр.д.№60078/19 г на СРС , 61 състав ; в частта , с
което
са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Г.Д.Г.
ЕГН ********** и Й.С.Г. ЕГН ********** от гр.София му дължат солидарно разликата
над 1149,71 лева до предявения размер от 1712,31 лева незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018 г за апартамент №5 в гр.София ж.к.*********,
ведно със законната лихва от 27.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата
; и сумата от 299,42 лева лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2016
г – 19.06.2019 г ; за които сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 28.07.2019 г по ч.гр.д.№36825/19 г на СРС , 61 състав .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на дружеството . Лихви за забава се
дължат след публикуване на общата фактура , а за публикуването са съставени
констативни протоколи .Съгласно чл.33 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят
.В случая са издадени 3 общи фактури , като според тях изпадането в забава за
задълженията е станало на 15.09.2016 г и 15.09.2017 г ; и няма погасени по
давност вземания .
Въззиваемите страни са подали писмен
отговор , в който оспорват въззивната жалба . Доводите във въззивната жалба са противоречиви
, а цитирането на чл.33 ал.1,2 ОУ е некоректно .Общите фактури не новират
давностните срокове .По прогнозните сметки не се дължат лихви освен ако с
изравнителната сметка не са установени задължения за доплащане .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 24.03.2020 г и е обжалвано в срок на 25.03.2020 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли исковете в
посочената част СРС е приел , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.06.2019
г , поради което погасени по давност са задълженията за главница за периода м.05.2015
г – м.05.2016 г . Без значение е , че общата фактура е издадена на 31.07.2016 г
, защото по нея е установено задължение на ищеца за възстановяване на суми . По отношение на лихвите за забава не са
представени от ищеца доказателства за публикуване на общата фактура .
Решението на
СРС е правилно в обжалваната част .
Противно на твърденията на въззивника издаването на
обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни
вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за
забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. По ОУ /2014 г/ месечните
дължими суми са изискуеми след покана – тридесет
дни след публикуване на сметките от страна на
ищеца на интернет сайта му. Няма данни за публикуване на ежемесечните
сметки на ответника на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е
приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало –
за всеки месец поотделно . Процесните вземания по прогнозните сметки за периода
м.05.2015 г – м.05.2016 г са периодични вземания , възникнали са след изтичане
на съответния месец и са погасени по давност , защото заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 27.06.2019 г . Според приетата пред СРС СТЕ изравнителната
сметка за периода е „за връщане“ на ответниците . Следователно с общата фактура не са установени и
начислени нови плащания , за да се изследва тяхното погасяване по давност .
По отношение на лихвите за забава правилно СРС е
констатирал , че такива не се дължат , защото няма доказателства за публикуване
на общата фактура за процесния период .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
в обжалваната част . С оглед изхода на делото на адвоката на въззиваемите
страни трябва да се присъдят адвокатски възнаграждения по чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв в размер общо на 600 лева .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№69448 от 14.03.2020
г постановено по гр.д.№60078/19 г на СРС , 61 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на “Т.С.”
ЕАД *** с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се
признае за установено , че Г.Д.Г. ЕГН ********** и Й.С.Г. ЕГН ********** от
гр.София му дължат солидарно разликата над 1149,71 лева до предявения размер
от 1712,31 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018
г за апартамент №5 в гр.София ж.к.*********, ведно със законната лихва от
27.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 299,42 лева лихва
за забава върху главницата за периода 14.09.2016 г – 19.06.2019 г ; за които
сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.07.2019 г
по ч.гр.д.№36825/19 г на СРС , 61 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.3
ЗАдв на адвокат Л.С.Г. *** сумата от 600 лева адвокатски
възнаграждения пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.