№ 735
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902836 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Мария Методиева, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2836 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от „Х.С.“ ЕООД, регистрирано в Гърция, данъчен № ****,
със седалище гр. Солун срещу „М.Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****, иск с правна квалификация чл. 87 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за връщане на
сумата 158100 лева, представляваща заплатена цена за доставка на олио по развален с
исковата молба договор.
Ищецът твърди, че на 24.04.2017 г. сключил с ответника договор за доставка на
бутилирано олио на обща стойност 101520 евро, която сума била заплатена в рамките на
същия ден чрез три парични превода, но ответникът не изпълнил задължението си да
1
достави олио на обща стойност 80835 евро, поради което ищецът заявява, че разваля
сключения договор и претендира връщане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва търговската правосубектност на
дружеството-ищец с твърдението, че едноличният собственик на капитала на „Х.С.“ ЕООД
бил лишен от свобода и от правата на търговец. Възражението е неоснователно, тъй като
дружеството и едноличният собственик на капитала му са различни и независими правни
субекти.
По същество оспорва иска с довод, че между страните не е сключен договор за
продажба и доставките не са извършени поради арестуването на С.Х..
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника и с оглед
твърдението между страните да не е сключен договор, предявява евентуален иск с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата като получена без основание. Този иск не
следва да бъде приеман за разглеждане в настоящото производство, тъй като не се основава
на никакви нови факти. Ищецът продължава да твърди, че ответникът е получил престация
на сума, която няма основание да задължи, поради което искът не променя правната си
квалификация в иск за изравняване на неоснователно обогатяване, а си остава кондикция –
претенция за връщане на извършена пряка престация.
В допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество поддържа
оспорванията, съдържащи се в основния отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
В производството са представени 5 броя проформа фактури, издадени на 24.04.2017 г.
от ответника за продажба на 14400 бутилки по 5 литра и 4800 бутилки по 10 литра
слънчогледово олио на обща стойност 101520 евро, която сума чрез 3 банкови превода е
преведена в полза на продавача „М.Ф.“ ООД на същата дата -24.04.2017 г..
Видно от представената международна товарителница и писмено потвърждение
„М.Ф.“ ООД доставило на дружеството-ищец на 27.04.2017 г. част от закупената стока: 2250
бутилки по 10 литра и 420 бутилки по 5 литра слънчогледово олио.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като съответно на събраните в производството доказателства и въз
основа на което приема за установено, че по банкова сметка на ответника „М.Ф.“ ООД
открита при „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN ****, на 24.04.2017 г. са постъпили 3 банкови
превода на обща стойност 101520 евро (198 552,82 лева по курс 1,9558 лева за 1 евро) от
Charatsis Stefanos LTD – Bestex с посочено основание номерата на процесните 5 броя
проформа фактури за слънчогледово олио. Трите банкови превода са осчетоводени при
ответника „М.Ф.“ ООД с дата 24.04.2017 г., като е дебитирана счетоводна сметка 504
Разплащателна сметка във валута и е кредитирана сметка 411 Клиенти със същата сума –
198552,82 лева. Впоследствие, с дата 27.04.2017 г. е осчетоводена вътрешнообщностна
доставка на стоки за сумата 40456,34 лева, осчетоводени по сметка 702 Приходи от
продажба на стоки, като със сумата е намален разчета по сметка 411. Остатъчната получена
сума от ответника е в размер на 158096,48 лева, срещу която няма осчетоводена доставка на
стоки.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1,
предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
2
възникнало между страните правоотношение от сключен договор за продажба, по който
авансово е заплатена цялата договорена цена, разваляне на договора, поради неизпълнение
на задължението на продавача да достави и предаде във фактическа власт на ответника
закупените движими вещи (слънчогледово олио) и неизпълнение на възникналото за
ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, независимо от
процесуалното поведение на ответника, включително и при липса на депозиран отговор. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за доставка на авансово заплатената стока, респ. за
връщане на заплатената цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно
изпълнение, изразено в предаване във фактическа власт на купувача на стоките, като при
липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното,
съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти, т. е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение. Ответникът твърди, че между страните не бил
сключен договор за продажба на слънчогледово олио, но от друга страна признава, че
закупеното олио не било доставено поради арест на едноличния собственик на капитала на
„Х.С.“ ЕООД.
Договорът за продажба не се нуждае от някаква особена форма, в която
волеизявленията на страните да са облечени, за да е действителен, т.е. същият е неформален
и поражда правни последици от постигане на съгласие ответникът „М.Ф.“ ООД да достави
стоките, описани в издадени от това именно дружество проформа фактури, а ищецът да ги
придобие срещу заплащане на уговорената цена, което задължение е изпълнено чрез
извършени на 24.04.2017 г. 3 превода на суми по платежна сметка на продавача.
Възникналото продажбено правоотношение се установява от представените проформа
фактури, които са подписани от представител на продавача „М.Ф.“ ООД и съдът ги цени
като извънсъдебно признание на поетото задължение описаните в същите количества
слънчогледово олио да бъдат доставени на търговеца, на който проформа фактурите са
издадени - „Х.С.“ ЕООД. От друга страна, не е спорно, че продавачът изпълнил част от
поетото задължение като доставил част от закупеното количество олио. Извънсъдебно
признание на полученото авансово плащане по издадените проформа фактури съставляват и
записванията в счетоводните книги на „М.Ф.“ ООД, в които авансово получената цена на
стоките е надлежно отразена, съответно е отразено и частичното изпълнение на сключения
неформален договор.
Задължението за заплащане на цената на закупените количества слънчогледово олио е
изпълнено от купувача „Х.С.“ ЕООД още при сключването на договора - на 24.04.2017 г. г.,
като продавачът не твърди и не доказва да му е предал пълното количество от закупените и
заплатени стоки. Това задължение на продавача обаче не е възникнало като срочно (с
уговорен падеж), поради което приложима е разпоредбата на чл. 319 ТЗ - когато не е
уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да иска предаването й в разумен
срок.
При авансово заплащане на цената на стоките, без същите да са предадени на купувача,
приложимо е правилото на чл. 319 ТЗ. В неговия контекст се поставя въпросът – извършено
авансово (преди получаване на стоките) плащане на пълния размер на цената им съставлява
ли искане за предаване на стоките, което да се извърши в разумен според обстоятелствата
3
срок или е необходимо купувачът изрично да е определил срок за предаването им в
допълнение на извършеното плащане.
Настоящият състав приема, че престирането на цената следва да се цени като покана за
извършване на доставката на закупените стоки, което продавачът да стори в разумен, с
оглед предмета на договора и обстоятелствата, срок. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, ако денят на изпълнение не е определен, то длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Нормата регламентира момента, в който длъжникът изпада в забава, а
падежът като правно явление принципно не съвпада със забавата. Забавата е вече закъсняло
изпълнение, което поражда отговорност за мораторни вреди, т. е. форма на неточно във
времево отношение изпълнение на задължението, което законът третира като противоправно
поведение, докато падежът е моментът, в който кредиторът има право да иска и получи
изпълнение.
Принципно падежът на задължението не е обвързан от получаването на покана за
изпълнение и този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, според която
кредитор на безсрочно задължение може да иска изпълнението му веднага. Аналогична на
чл. 69 ЗЗД е разпоредбата на чл. 303 ТЗ, регулираща търговските сделки. При липсата на
уговорен срок за изпълнение, престацията е дължима веднага – от възникване на
задължението, т.е. тя е с настъпил падеж, но за пораждане на отговорността на длъжника за
престиране на мораторно обезщетение е необходима покана, с която да бъде поставен в
забава. В съдебната практика терминът „веднага“ се е тълкувал именно като разумен период
от време, с оглед конкретните обстоятелства. Това именно разбиране е нормативно
закрепено в чл. 319 ТЗ като е предвидена необходимостта от разумен срок за предаването на
стоката, който да отчита спецификата в предмета на всяко продажбено правоотношение.
В процесния случай ищецът е изпълнил задължението си да заплати покупната цена на
стоката с извършените на 24.04.2017 г. парични преводи. При липсата на изрична уговорка
между страните, съгласно която да е определен срок за извършване на доставката, то с
изпълнението на основното задължение на купувача, продавачът следва да се счита за
поканен да изпълни съответстващото му насрещно задължение – да достави стоките в
разумен срок. При заплатена в пълен размер цена от страна на купувача, продавачът е бил
длъжен да престира своевременно според обстоятелствата и частичното изпълнение на
задължението му, осъществено на 27.04.2017 г. сочи, че при липсата на доказателства да е
изпълнил задължението си в пълен обем към предявяването на исковата молба на 23.12.2021
г. – повече от четири години след извършеното от „Х.С.“ ЕООД плащане, е ясно че всякакъв
разумен срок за изпълнение е изтекъл и ответникът е в неизпълнение на задължението да
достави заплатените стоки.
Виновното неизпълнение на договорно задължение, каквото е това за доставка на
заплатените количества слънчогледово олио, поражда за изправната страна – купувача
„Х.С.“ ЕООД, правата по чл. 79 ЗЗД - кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с
обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение, както и потестативното
право да развали договора по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД, като изборът на
съответното правно средство е предоставен на волята на кредитора. В случая кредиторът,
който след четири години забава е загубил интерес от изпълнението, е упражнил правото да
се освободи от правната връзка, след като същата не е довела до удовлетворяване на
интереса му, обусловил встъпването в продажбеното правоотношение.
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, какъвто договора за
продажба не е. Когато договорът не е за продължително или за периодично изпълнение с
4
упражняване на потестативното право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна
сила, към момента на сключване на договора, всички породени от него права и задължения,
включително за страната извършила престация по него, възниква правото за нейното
връщане. Така решение № 102 от 23.07.2015 г. по т. д. № 1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Правото да се развали договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД възниква при неизпълнение, а за да
е налице такова, задължението на продавача да достави заплатените стоки, трябва да е с
настъпила изискуемост и такава съдът прие, че е налице, с оглед извършеното плащане,
което съдът разглежда като искане за престиране в разумен срок по смисъла на чл. 319 ТЗ.
Според създадената уеднаквена практика, обективирана в постановени реда на чл. 290
ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I
Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото
се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по
един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и
с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване
на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора
са свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне,
включително без предоставянето на допълнителен срок за изпълнение. Когато развалянето
се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване
на предупреждението от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да
бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Това уведомление е обективирано в исковата молба и е достигнало до продавача на
18.04.2022 г., с връчването на препис от същата. Без значение е дали волеизявлението е
направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в
исковата молба. В решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС изрично е разяснено, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за
разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са
налице останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните
последици, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора.
Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че
същата не се отнася до ответника. Когато ищецът е направил искане за разваляне на
договора от съда поради неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне
на възникналото между страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на
препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на
договора. Въз основа на изложените съображения ВКС дава като отговор на
материалноправния въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне на договора: при
наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника. Купувачът не е дължал предоставянето
на допълнителен срок за изпълнение, тъй като „М.Ф.“ ООД е разполагало с повече от 4
години да достави движими вещи – слънчогледово олио, които от гледна точка
количеството, в което са закупени е ясно, че са били предназначени за пазарна реализация от
купувача-търговец, а пазарните условия са динамични и при значителна забава може да се
приеме за купувача да е отпаднал интереса от придобиването на конкретния вид стока.
С достигане на едностранното изявление на кредитора до неизправния длъжник
„М.Ф.“ ООД настъпва преобразуващият ефект на развалянето, след което кредиторът вече
5
не може да търси реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение, съответно
компесаторно обезщетение (за неизпълнение) при запазване дължимостта на собствената си
престация. С развалянето правната връзка между страните се прекратява и кредиторът, ако
сам не е престирал, се освобождава от собственото си задължение (при двустранните
договори) и има право само на обезщетение за засегнат (нарушен) негативен интерес. Ако
кредиторът е престирал, то получилият престацията неизправен длъжник дължи връщането
й. В случая кредиторът е превел по банков път сума в размер на 101520 евро, срещу част от
която в размер на 80835 евро (101520 евро – 20685 евро – стойност на доставено олио) не е
налице престация и договорът е развален поради именно това неизпълнение, затова, „М.Ф.“
ООД следва да върне на купувача авансово заплатената цена от 80835 евро, включително със
законната лихва за забава от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението. Това означава предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Представените от ответника счетоводни отчети за предприятието на „Х.С.“ ЕООД не
опровергават формирания извод за съществуване на вземането от „М.Ф.“ ООД в размер на
80835 евро, тъй като не е доказано какви са установените от гръцкото законодателство
счетоводни стандарти и при спорни вземания дължимо ли е тяхното отразяване в
търговските книги. От друга страна от факта на неотразяване на вземането, което е спорно,
в счетоводните книги на ищеца не може да се прави извод в посока на неговото
несъществуване, тъй като вземанията престават да са част от правната сфера на съответния
правен субект при осъществяване на съответните правопогасяващи ги факти, като липсата
на счетоводно отразяване не е сред тях.
С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца,
който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в общ
размер от 11674 лева, формиран от заплатена държавна такса в размер на 6324 лева, 350
лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 5000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да се възложат в тежест да ответника.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.Ф.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****, да заплати на „Х.С.“ ЕООД, регистрирано в Гърция, данъчен № ****, със седалище
гр. Солун, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, сумата 80835 евро, с левова
равностойност 158100 лева, представляваща авансово заплатена цена за доставка на
слънчогледово олио по неформален договор за продажба, сключен на 24.04.2017 г., който
ищецът развалил поради неизпълнение с връчване на препис от исковата молба, заедно със
законната лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г.
до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 11674 лева
(единадесет хиляди шестстотин седемдесет и четири лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7